Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№:                14.11.2012г.                   гр.М**,

 

 

В   ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

Малко Търновският районен съд,                             граждански състав

На седемнадесети октомври                 две хиляди и дванадесета година

В открито заседание в следния състав:

Председател:….…Мария Москова

Секретар: М.Д.

като разгледа докладваното от Мария Москова  гр.дело №   68 по описа на съда за 2012год., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството по делото е образувано след разделянето, извършено с определение № 55/02.07.2012г. постановено по гр.д.№ 45/2012г. по описа на РС-М**,  на предявените  от Държавата, представлявана от Министъра на ***********  чрез процесуален представител Н.А. *** с адрес за призоваване : село З**, община М**,  искове  против община М** с адрес : град М**, ул.”**” № 3, представлявана от ** –кмет на общината, като предмет на настоящето дело са недвижими имоти в землището на село Б**к, община М**, възстановени на ответната община с Решение № **. на ПК /понастоящем ОС”ЗГ” / - М**, предявените. 

Държавата чрез процесуалния си представител излага в обстоятелствената част на исковата молба, че след приемането на ЗВСГЗГФ, община М** е подала заявление № **. до ПК –гр.М** за възстановяване правото на собственост върху следните имоти, находящи се в землището на село Б**к, а именно: 1/ гора, широколистна, с площ от 1680 / хиляда шестстотин и осемдесет / декара, находяща се в местността „Г*** б**”.  В резултат на подаденото заявление , ПК-гр.М**, понастоящем ОС”ЗГ”, се е произнесла с Решение № **., с което признала на община М** правото на собственост за възстановяване в нови реални граници върху целия заявен имот с площ от 1680 декара в м.”Г*** б**”  при граници и съседи: С** д**, с южния път Б**к Е***, западно до дерето Б***, от дерето северно надолу до мерата по коларския път за воденицата до Б*** г** и  по билото по нивата в дола К*** б**, по гребена на баира, прехвърля гребена и по дерето С*** б** надолу на изходната точка.

 Твърди се,   че  е налице идентичност между възстановеният с посоченото решение на общината имот с предоставената  от държавата под формата на „балталък  гора с площ от 1680 декара в землището на с.К** е** / днес с.Б**к / на община М** , описана в Протокол № 1/19.09.1922г. / ДВ бр.259 от 1923г./ на Министъра на **********, съставен съгласно чл.18 от Закона за горите за обходените държавни земи, които са определени за балталъци на съответните общини, тъй като описанието на границите на гората , описана в протокола са идентични с границите , описани в решението на ПК, както и че общината не е представила надлежни документи, които да удостоверят правото й на собственост върху заявените имоти. Счита, че в хода на реституционния административен процес ПК-Малко не е разграничила правото на ползване под формата на „балталък” на община М** върху държавни гори от правото на собственост върху тези гори, поради което са нарушени  разпоредбите на § 5  от ПЗР на ЗВСГЗГФ и § 6 от ДР на ППЗВСГЗГФ. Твърди се,  че въпреки липсата на документи за собственост на община М**, ПК-М**  неправилно е възстановила на общината процесните гори.

С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение , с което да приеме за установено по отношение на община М**, че същата не е собственик на  имот № 1 от решението, заявен като гора, широколистна,  с площ от 1680 декара, находяща се в землището на с.Б**к и възстановените в  нови реални граници както следва:

- Имот № 90001  по КВС на землище в с.Б**к, м.К*** к***     с площ   330.418 дка

- Имот № 90002   по КВС на землище в с.Б**к, м.С**  л**       с площ   120.106 дка

- Имот № 90003   по КВС на землище в с.Б**к, м.С**  л**       с площ     88.958 дка

- Имот № 90004   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***             с площ     10.179 дка

- Имот № 90005   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***             с площ    131.019 дка

- Имот № 90006   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***             с площ     88.834 дка

- Имот № 90007  по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к***      с площ   105.896 дка

 - Имот № 90008  по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***             с площ   206.551 дка

- Имот № 90009  по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***              с площ   155.539 дка

- Имот № 90010   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***             с площ   108.730 дка

- Имот № 90011   по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к***     с площ     38.807 дка

 - Имот № 90012  по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к***     с площ     79.074 дка

- Имот № 90013   по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к***     с площ       9.768 дка

- Имот № 90014  по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к***      с площ   163.369 дка

- Имот № 90015  по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к***      с площ     12.700 дка

- Имот № 90016 по КВС  на землище в с.Б**к, м.Б***              с площ      20.974 дка

 - Имот № 90017   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***            с площ        9.031 дка

Направила е  доказателствено искане да бъде изискано от ОС”ЗГ”-М** преписката по заявление № **., ведно с приложените към нея документи. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски по делото. В срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба,  ищцовата страна е представила на съда скици  и удостоверения за данъчните оценки на процесните имоти ,  надлежно е вписала  исковата молба в службата по вписванията,  като  е уточнила, че предявява срещу община М** отрицателен установителен иск.

Съдът, след като се е запознал с  исковата молба и уточнението към нея, е намерил същата за редовна и предявените искове за допустими,  и е разпоредил препис от нея, ведно с приложените към нея доказателства, да се връчат на ответната страна.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК , община М** е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и при условията на евентуалност – като неоснователен.  С оглед на обстоятелството, че  ПК /понастоящем ОС”ЗГ” / е под ръководството, организацията и контрола на МЗХ и  част от структурата на министерството, твърди, че произнасяйки това решение чрез ПК-М**, МЗХ е признало правото на община М** за възстановяване правото на собственост върху процесните имоти, поради което счита предявения иск за недопустим. Навежда съображения  за недопустимостта на предявения иск, като твърди, че  държавата не е правоимаща по смисъла на чл.3 от ЗВСГЗГФ, че няма правна легитимация и няма правен интерес от настоящето дело. Твърди, че заявеният под № 1 имот не е идентичен с имота, предоставен като „балталък” на община М** - не е налице идентичност на квадратурата на двата имота. Твърди, че подчинената и контролирана от ищцовата страна - ПК –М**, след преценка към момента на възстановяването, правилно е приела, че възстановяването на собствеността върху процесните имоти в полза на общината е следвало да се извърши по ЗВСГЗГФ, както и че са налице и че при подаване на заявлението са били представени всички писмени доказателства, удостоверяващи правото на община М** да й бъде възстановено правото на собственост  върху процесните имоти. Твърди, че ПК –М** правилно се е произнесла с решение № **. , с което е възстановила правото на собственост в полза на общината върху имотите, подробно индивидуализирани в решението. Ангажира писмени доказателства. Ведно с писмения отговор ответната страна е направила доказателствено искане за назначаване на лесотехническа експертиза, вещото лице по която даде отговор на поставените от ответната страна въпроси.

По доказателствените искания на страните съдът се е произнесъл с определение  № 73/23.08.2012г., като е изискал от ОС”ЗГ”-М** цялата преписка по заявление № **., ведно с приложените към нея доказателства и е  допуснал лесотехническа експертиза.

 ОС”ЗГ”-М** е представила на 30.08.2012г. на съда цялата преписка по заявление № **.

  С нарочна молба с вх.№ 904 от 29.08.2012г. ответната страна е направила отказ от доказателственото си искане за назначаване на лесотехническа експертиза, поради което съдът с определение № 88/20.09.2012г., постановено в з.с., е отменил определението си, с което е допуснал и назначил лесотехническа експертиза.

В с.з., ищцовата страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител - ю.к.А., надлежно упълномощена, чрез която поддържа исковата молба.

В с.з., ответната страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител - адв.Р***, надлежно упълномощена, чрез която поддържа писмения отговор.

 

Съдът след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения по делото Протокол № 1/1926г. / ДВ бр.39 от 1927г./ на  Комисията, назначена със заповед № **. на Министъра на **********, съставен съгласно чл.18 от Закона за горите за обходените държавни земи, се установява, че Държавата е предоставила за ползване под формата на „балталък” на община М** имот, представляващ  гора с площ от 1680 декара в землището на село К**е** /днес село Б**к/ при граници и съседи: започва от пресичането на дерето „С** д**”, с южния път К**е** /днес с.Б**к/, Е***, отива западно до дерето Б***, от дерето северно надолу до мерата над с.К**е** , после завива на изток край мерата и селд това по коларския път за воденицата до „Б*** г**” и по алчака  по нивата в дола К*** б**,по дола нагоре до гребена на баира, след това прехвърля гребена и по дерето „С*** б**” надолу на изходната точка /л.81-82/.

Не се спори по делото , а и безспорно се установи от приетите по делото писмени доказателства, че Община М** е подала заявление № **. до ПК –гр.М** по ЗВСГЗГФ за възстановяване правото на собственост върху следните имоти, находящи се в землището на село Б**к, а именно: 1/ гора, широколистна, с площ от 1680 / хиляда шестстотин и осемдесет/ декара, находяща се в местността „Г*** б**” при граници и съседи: С** д**, с южния път Б**к Е***, западно до дерето Б***, от дерето северно надолу до мерата по коларския път за воденицата до Б*** г** и  по билото по нивата в дола К*** б**, по гребена на баира, прехвърля гребена и по дерето С*** б** надолу на изходната точка /л.54/.  За удостоверяване правото си на собственост върху така заявената гора, община М**  е приложила към заявлението стопанска карта и сведение към нея от 29.12.1928г., лесоустройствен проект и  данъчна декларация от 1914г.

От приложеното по делото Решение №  **. /л.57-59/, се установява, че по така подаденото заявление , ПК-гр.М**, понастоящем ОС”ЗГ”, се е произнесла за заявения имот, като на основание чл.13 ал.5 от ЗВСГЗГФ признала на община М** правото на собственост за възстановяване върху целия имот с площ от 1680 декара, находяща се в землището на с.Б**к в  нови реални граници както следва:

 - Имот № 90001  по КВС на землище в с.Б**к, м.К*** к*** с площ   330.418 дка

- Имот № 90002   по КВС на землище в с.Б**к, м.С**  л**   с площ   120.106 дка

- Имот № 90003   по КВС на землище в с.Б**к, м.С**  л**   с площ     88.958 дка

- Имот № 90004   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***         с площ    10.179 дка

- Имот № 90005   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***         с площ   131.019 дка

- Имот № 90006   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***         с площ     88.834 дка

- Имот № 90007  по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к***  с площ   105.896 дка

 - Имот № 90008  по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***         с площ   206.551 дка

- Имот № 90009  по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***          с площ   155.539 дка

- Имот № 90010   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***         с площ   108.730 дка

- Имот № 90011   по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к*** с площ     38.807 дка

 - Имот № 90012  по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к*** с площ     79.074 дка

- Имот № 90013   по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к*** с площ       9.768 дка

- Имот № 90014  по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к***  с площ   163.369 дка

- Имот № 90015  по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к***  с площ     12.700 дка

- Имот № 90016 по КВС  на землище в с.Б**к, м.Б***          с площ     20.974 дка

 - Имот № 90017   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***        с площ       9.031 дка

Видно от приложените по делото Заповед № РД-30/24.01.1995г. на Министъра на *** за обявяването на Природен парк С** /л.15-16/, удостоверение № 276/07.06.2012г. на директора на ДПП „С**” и скиците с №№ К00289-К00305/31.05.2012г. на процесните имоти /л.35-54/, процесните имоти са включени в защитената територия на Природен парк С**.

От приложените по делото удостоверения за данъчни оценки на имотите / л.18-34/, се установява, че размерът на цената на иска  е общо в размер на 84 738.90 лева, като цената на всеки един от имотите, възстановен в нови реални граници, е под 50 000 лева.

Предявеният от държавата срещу община М**  отрицателен  установителен  иск  е  с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.13 ал.8 от ЗВСГЗГФ. С предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди и се иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът не притежава същото право. Предмет на  отрицателния установителен иск във връзка с материално право по чл.13 ал.8 от ЗВСГЗГФ  е установяването, че даден имот, гори или земя от държавния горски фонд, не е бил собственост на ответника към един минал момент  - момента на национализация  на горите, извършена в периода 1948–1949г. Правен интерес от предявяване на иска  е налице, когато правото на ищеца на собствеността върху гората се оспорва от ответника, който претендира, че към момента на национализацията гората е била нейна собственост и като такава  подлежи на възстановяване в нейна полза.  С оглед на характера на предявения иск и твърдението на ищцовата страна, че процесните гори са държавни по силата на закона, в  настоящето  производство  ответната община следваше да  установи обстоятелството, че е била собственик на процесната гора на  конкретно правно основание към момента на национализацията при посочените в заявлението граници и площ,  въз основа на което, да се направи категоричния извод, че тази гора представлява частна общинска собственост.

В административното производство процесните гори са били възстановени от ПК-М** на ответната община на основание: стопанска карта и сведение към нея от 29.12.1928г. за гори в ГС, лесоустройствен проект и данъчна декларация от 1914г. Липсват данни от коя категория общински гори са те и конкретно – да са гори, представляващи частно общинско имущество. Други доказателства за собственост, удостоверяващи, че община М** е била собственик на процесните гори на  конкретно правно основание към момента на национализацията при посочените в заявлението граници и площ, не се представиха в проведеното пред настоящата инстанция производство, въпреки, че съдът указа на ответната община, че върху нея лежи доказателствената тежест да установи това си право на собственост. Решението на ПК-град М**, с което е възстановена собствеността на община М** върху процесните гори, е постановено при липса на доказателства за собственост – стопанска карта и сведение към нея от 29.12.1928г. за гори в ГС, лесоустройствения проект и данъчната декларация от.1914г., не са сред доказателствата по чл.13 ал.3 изр.1 от ЗВСГЗГФ, нито удостоверяват собственост.

В този смисъл твърдението на ищцовата страна, че ПК-М** е възстановила собствеността върху процесните гори без да са налице законовите предпоставки за това, е основателно. Наличието на процесните гори в данъчния регистър не сочи на право на собственост на общината върху тях, а обратното – сочи, че те не са частно общинско имущество, а от категорията на балталъците, в който смисъл са и ищцовите твърдения. Това е така, защото съгласно действащите към релеватния момент правни норми, облагането с данък не касае собствените общински имоти, в това число и гори – чл.3 б.”а” от Наредбата-закон за поземления данък, а само „балталъците”, т.е. тези общински гори, дадени на общината за вечно ползване – чл.2 от същата.

Позоваването на ответната община за правата си на собственик на решението на поземлената комисия с твърдението, че то представлява стабилен административен акт, който не е бил отменен по съответния ред  и на недопустимост на настоящия иск с твърдението, че министъра на земеделието и храните е участвал като страна в административното производство, са  неоснователни. Това е така, защото възстановяването на собствеността на отчуждените гори и земи от горския фонд настъпва не директно, по силата на закона, а след съответен административен акт за реституция, без който бившият собственик не може да се легитимира активно по предявения иск. В това административно производство по ЗВСВГЗГФ обаче не е участвала като страна Държавата и за това Държавата не е обвързана от силата на присъдено нещо на реституционното  решение. Щом като Държавата не е била легитимирана страна в реституционното производство, тя не е разполагала и с право на жалба срещу постановеното позитивно решение по него, включително и когато то е било материално незаконосъобразно. Твърдението на Държавата в настоящето производство, че не са били налице условията за реституцията на процесните гори – предмет на настоящия правен спор  в полза на община М**, не беше оборено от ответната община. По делото не се събраха никакви данни и никакви писмени доказателства за това, че ответната община М** някога да е била собственик на тези гори.

Понятието „балталък” е легално определено в чл.1 ал.4 изр.1 от Закона за горите от 1897г. /отм./, чл.1 ал.3 предл.1 от Закона за горите от 1904г./отм./, чл.2 предл.1 и чл.18 от Закона за горите от 1922г./отм./ и в чл.1 ал.4 предл.1 и чл.18 от Закона за горите от 1925г./отм./. Посочва се описателно, че това са гори, които са били отстъпени от древно време на някой град или село /от начало на населението му, а после на общината като юридическо лице/. Отстъпването е ставало от държавата. Правният статут на общинските гори, предоставени от държавата за ползване /”балталъци”/, според последователно действалите закони за горите, е бил на вещи, извадени от гражданския оборот. При това положение собствеността върху този вид гори не е могла да се придобива по давност – чл.9 от Закона за давността /отм./. Тези гори са имали определено предназначение – да се ползват от населението на съответната община. Това обстоятелство им придава особен статут и ги отличава от горите – частна общинска собственост. Във всички закони, които уреждат правния статут на горите, двата вида правомощия на общините се разграничават, като същинското право на собственост е това на частната общинска собственост, а спрямо „балталъците” е налице ограничено вещно право на ползване.

Твърдението на ищцовата страна,   че  е налице идентичност между възстановеният с посоченото решение на общината имот с предоставената  от държавата под формата на „балталък  гора с площ от 1680 декара в землището на с.К** е** / днес с.Б**к / на община М** , описана в Протокол № 1/19.09.1922г. / ДВ бр.259 от 1923г./ на Министъра на **********, съставен съгласно чл.18 от Закона за горите за обходените държавни земи, които са определени за балталъци на съответните общини,  е основателно, тъй като при сравнение на  границите на гората , описана в протокола, се установява, че са идентични с границите на имота,  заявен от общината и възстановен с решението на ПК, което обосновава на извода, че заявената от общината гора е била „балталък”. Основателно е и твърдението на ищцовата страна, че общината не е представила надлежни документи, които да удостоверят правото й на собственост върху заявените имоти.

В § 5 ал.1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ е предвидено, че не се възстановява вещно право на ползване, предоставено на физически и юридически лица и общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на горите от 1948г., в това число „балталъци”, „Къшлаци”, „яйлаци”. В ал.2 е предвидено, че този закон не се прилага за лица, на които от държавата са отстъпени гори и земи за вечно ползване. В съответствие с посочената разпоредба е и нормата на §6 от ДР на ППЗВСГЗГФ, според която ограниченото вещно право на ползване, учредено на общини, физически и юридически лица преди 9 април 1946г. безсрочно или за определен срок, се счита за прекратено. Анализът на тези правни норми сочи,че законодателят не е предвидил възстановяване на право на ползване върху гори и земи от горския фонд, а учредените до посочената дата права от посочения вид, се прекратяват.

С оглед на всичко гореизложено, съдът приема, че спорните гори, възстановени на община М** с решение № **. по реда на ЗВСГЗГФ,  не са общинска собственост. По аргумент от чл.27 ал.1 и ал.3 т.3 от Закона за горите вр. чл.5 т.5 от Закона за защитените територии, те са  публична държавна собственост,   поради което предявеният от Държавата против община М** отрицателен установителен иск следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото и съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 и ал.8  вр. с чл.84  от ГПК вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения, ответната община следва да се заплати на Държавата, защитавана по настоящето дело от ю.к.Н.А., адвокатско възнаграждение  в размер на 2144.78 лева, а съгласно разпоредбата на чл.78 ал.6  вр.чл.71 ал.2  вр. чл.84 ал.1 от ГПК вр. чл.27 ал.3 т.3 от ЗГ вр.чл.5 т.5 от Закона за защитените територии, ответната община следва да заплати в полза на РС-М** държавна такса в размер  на 847.39 лева, определен пропорционално върху една четвърт от цената на иска.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

Приема за установено по отношение на  Държавата, представлявана от Министъра *******  чрез процесуален представител  Н.А. *** с адрес за призоваване : село З**, община М**, че  община М** с адрес : град М**, ул.”**” № 3, представлявана от ** –кмет на общината, не е собственик на широколистна гора с площ от

1680 декара, възстановена й с Решение № **. на ПК-гр.М** в  нови реални граници, както следва:

 - Имот № 90001  по КВС на землище в с.Б**к, м.К*** к*** с площ   330.418 дка

- Имот № 90002   по КВС на землище в с.Б**к, м.С**  л**   с площ   120.106 дка

- Имот № 90003   по КВС на землище в с.Б**к, м.С**  л**   с площ     88.958 дка

- Имот № 90004   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***         с площ     10.179 дка

- Имот № 90005   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***         с площ   131.019 дка

- Имот № 90006   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***         с площ     88.834 дка

- Имот № 90007  по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к***  с площ   105.896 дка

 - Имот № 90008  по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***         с площ   206.551 дка

- Имот № 90009  по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***          с площ   155.539 дка

- Имот № 90010   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***         с площ   108.730 дка

- Имот № 90011   по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к*** с площ     38.807 дка

 - Имот № 90012  по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к*** с площ     79.074 дка

- Имот № 90013   по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к*** с площ       9.768 дка

- Имот № 90014  по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к***  с площ   163.369 дка

- Имот № 90015  по КВС на землище в с.Б**к, м.Р*** к***  с площ     12.700 дка

- Имот № 90016 по КВС  на землище в с.Б**к, м.Б***          с площ     20.974 дка

 - Имот № 90017   по КВС на землище в с.Б**к, м.Б***        с площ       9.031 дка

 

ОСЪЖДА     община М**  с адрес : град М**, ул.”**” № 3, представлявана от ** –кмет на общината,  ДА ЗАПЛАТИ на  РС-М** сумата в размер на  847.39 лв. / осемстотин четиридесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща държавна такса, на основание чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК  вр. чл.78 ал.6 от ГПК, както и сумата в размер на 5.00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА     община М**  с адрес : град М**, ул.”**” № 3, представлявана от ** –кмет на общината,  ДА ЗАПЛАТИ  на Държавата , защитавана по настоящето дело от ю.к.Н.А., сумата в размер на 2144.78 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.7 ал.2 т.4 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения вр.чл.78 ал.1 и ал.8 вр. с чл.84  от ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      Районен съдия: