Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

……

 

гр. Малко Търново, 15.08.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Малкотърновският районен съд, втори състав, в публично заседание на шестнадесети юли  през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Дойков

 

при секретаря Мара Димова  и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 66 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

             С Наказателно постановление № 2924/ 2016/ 30.05.2017г. издадено от В. Е.С. *** на М.К.А., ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 21 от Валутния закон и чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания : на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата, като предмет на нарушението 13250евро/ тринадесет хиляди двеста и петдесет /, 24800турски лири/ двадесет и четири хиляди и осемстотин/ и 650щатски долара/ шестотин и петдесет/ равняващи се на 20762.72евро/ двадесет хиляди седемстотин шестдесет и две евро и седемдесет и два евроцента/. На основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон на жалбоподателя А. е наложена глоба в размер на 1000,00лева/ хиляда/ . 

Наказаният М.К.А., ЕГН **********, с адрес ***  е останал недоволен от наложеното му наказание. В жалбата си бланкетно излага, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. В съдебно заседание А. се явява с адв. Т.Д. ***, адв. Я.Н.,*** и адв. С.Ш.,***. Защитата на А. излага подробни аргументи в защита на тезата си за незаконосъобразност и неправилност на наложеното наказание, както и за издадено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила наказателно постановление. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по жалбата – Митница Бургас, редовно призован, се представялва от гл. юрисконсулт К.Т.. Страната заема становище, че жалбата е неоснователна, а  издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Счита , че АУАН и НП са издадени от компетентните органи, в законоустановените за това срокове . По безспорен начин била доказана и фактическата обстановка.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            На 04.12.2016г. свидетелите Р.С.К., Д.Я.Б., Е.С.С. и Н. С. А.- четиримата служители на Митница Бургас с месторабота Митнически пункт „Малко Търново“, изпълнявали служебните си задължения по график. Около 21:45часа жалбоподателят М.К.А.  влязъл на територията на МП Малко Търново, на трасе „вход“, управлявайки лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ******. Заедно с А. пътували и свидетелите Ш. Б. А.и Е.Р.О..  След като тримата преминали през паспортна проверка, при тях отишъл свидетелят Р.С.К.. Свидетелят Р.К. запитал тримата пътуващи дали имат за деклариране – стоки в търговски количества, валута, валутни ценности . На въпроса на митническия служител тримата отговорили отрицателно. Служителите на Митническия пункт предприели митническа проверка, като на задната седалка установили чанта, в която се съдържала сумата от около 60000турски лири. В последствие пътувалите в автомобила А., А.и О. заявили, че сумата е на тримата, по 20000турски лири на всеки от тях. Последвал и личен преглед на жалбоподателят, като в якето му били намерени 13250евро, а в портмонето му 4800турски лири и 650щатски долара. М.А. доброволно представил сумата за проверка на митническите служители, като извадил парите от джоба и портмонето си. За намирането на парите в М.А. бил съставен и протокол за личен преглед МУ BG 001003 № 69/  04.12.2016г. , в който били описани намерените суми. М.А. подписал протокола без възражения, като дал кратко обяснение за това, че сумата лично е сложил на масата пред митническите служители по време на проверката.  Бил съставен и протокол за извършена митническа проверка № М ****/ код на МУ BG ****/04.12.2016г., в който били вписани констатациите на митническите служители. Била съставена и разписка № 0*****/04.12.2016г. удостоверяваща изземването на паричните средства. За установеното нарушение бил съставен и АУАН № 2****/ 05.12.2016г., където фактите по проверката били описани подробно. М.А. подписал съставения против него акт без да направи възражение, като вписал кратки обяснения по намирането на паричната сума. Нарушителят е дал писмени обяснения, в които лично е записал, че в чантата е имало 60000турски лири, които са били на тримата пътуващи. В законоустановения 3- дневен срок наказания М.А. не е депозирал възражения по така съставения му АУАН.

В законоустановения срок В. Е.С. ***, след като е съобразила материалите в административно – наказателната преписка, е издал против М.К.А., ЕГН **********, с адрес ***  обжалваното Наказателно постановление № 2924/30.05.2017г.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя и е депозирана жалба чрез административнонаказващия орган до съда.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи.

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна .

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна на процесното наказателно постановление. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентните органи.  АУАН е съставен съгласно разпоредбите на чл. 40 – 43 от ЗАНН и в него е описано по изискуемия от закона начин извършеното нарушение. Достатъчно пълно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. Изложени са обстоятелствата във връзка с твърдяното нарушение,  като актосъставителят е посочил, че с деянието си  жалбоподателят е осъществил състава на чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон като не е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 1 от Наредба № Н-1 /01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митически регистри по чл. 10а от Валутния закон. В наказателното постановление ясно и подробно е описано нарушението, което е извършено от М.К.А.. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписване на акта и в тридневен срок от неговото съставяне. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен съгласно Заповед № ЗМФ – 495/ 21.04.2010г. на Министъра на финансите – вложени като доказателство по делото,  преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства могат да се направят следните изводи. Съдът приема и кредитира показанията на разпитаните служители на МП „Малко Търново” – Р.К., Д.Б., Е. С. и Н.й А.. Дадените от тях показания съдът счита за непротиворечиви, взаимно допълващи се , като не се установява заинтересованост на разпитаните. В частност най- пълни и относими към фактите по делото са показаният на К. и А.. От тях се установява, че при пристигането си К. е запитал пътуващите дали имат нещо за деклариране. Това се потвърждава от показанията на А., както и от тези на свидетеля А.и обясненията на жалбоподателя А.. Последните двама твърдят, че служителите на Митница Бургас са запитали дали имат нещо за обмитяване. Последното сочи, че служителите на Митница Бургас са поставили въпроси на пътуващите , касаещи прилагането на митническите норми. Що се касае до спорния между страните момент относно чантата, в която са намерени посочените около 60000турски лири, настоящият състав счита следното. Свидетелят К. е изложил, че за собствеността на чантата е заключил от думите на свидетеля Ш. А., който му бил казал, че е негова собственост. Свидетелят А. сочи, че един от пътниците е казал, че чантата е негова , но не може да посочи кой. В обратната насока са показанията на свидетелите А.и О. , както и обясненията на жалбоподателя А.. Последните трима сочат, че чантата , в която са били пренасяни посочените пари е на св. Е.О.. И тримата разказват, че в нея са били пари и на тримата, които са му били дадени още в Турция, преди да стигнат до държавната граница. Тези техни думи се подкрепят и от обясненията дадени от свидетелят О. непосредствено след митническа проверка, където същият собственоръчно е записал , че в чантата са са имали 61000турски лири, които са на тримата. В съдебно заседание свидетелят е дал показания, че освен тази сума в чантата е имало и 10000щатски долара дадени му от Ш. А.. В тази връзка, по спорния въпрос за собствеността на чантата, а от там и за пренасянето на парите , настоящия състав счита следното. По делото няма категорични доказателства за собствеността на чантата. От една страна са показанията на св. Р.К., който твърди, че свидетелят А.му е посочил проверената чанта като негова собственост. След проверката й са намерени описаните турски лири и щатски долари. Думите на митническия служител се подкрепят частично от тези на св. А., който не може да посочи кой от тримата е заявил, че е собственик на чантата, в която са намерени парите. В противовес на това са обясненията на наказания и свидетелските показания на А.и О.. Последните излагат факта, че парите – турски лири и долари са дадени на О. още в Турция, за да ги сложи в негова чанта. Настоящият състав счита, че от субективна страна , за да е налице нарушението на митническото законодателство е без значение чия собственост е чантата , в която са пренасяни парите. И тримата пътуващи са имали съзнанието, че в чантата се пренасят парични суми, които са тяхна собственост. Всеки от тримата е имал съответен дял от тази сума, в случая жалбоподателят – 20000турски лири. Това къде физически в автомобила се намира сумата е без значение, след като преминаващия границата знае, мислено е обвързан със сумата и е наясно, че преминава границата с тази сума. В тази връзка нито един от тримата пътуващи не е направил възражение по изземането на парите, за това, че са в чанта собственост на Е.О. и той физически ги пренася. Нещо повече. Ако митническите служители са имали данни, че в действителност чантата е собственост на Е.О., след като са намерили процесната сума – 60000турски лири и 10000щатски долара би следвало да насочат усилията си към реализиране на административната отговорност на това лице , а не към съставяне на АУАН спрямо жалбоподателят. 

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят М.К.А., ЕГН **********, с адрес *** на 04.12.2016г. около 21.45часа на МП Малко Търново не е изпълнил задължението си да декларира пренасянaтa от него валута – 13250евро/ тринадесет хиляди двеста и петдесет евро/, 24800турски лири/ двадесет и четири хиляди и осемстотин/ и 650щатски долара/ шестотин и петдесет/ равняващи се на 20762.72евро/ двадесет хиляди седемстотин шестдесет и две евро и седемдесет и два евроцента/ или 40608.35лева/ четиридесет хиляди шестстотин и осем лева и тридесет и пет стотинки/ при курс за митнически цели към 04.12.2016г. – за 1 EUR – 1.95583лева , за 1 турска лира – 0.544133 лева и 1 USD – 1.84477лева, с което е нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 9 от  Наредба № Н – 1/ 01.02.2012г. на Министерство на финансите, с което е осъществил състава на  чл. 18, ал. 1  от Валутния закон .

Административното обвинение следва да се счита за доказано. Безспорно в А. при личния преглед са намерени голяма част от паричните суми . Нещо повече – самият жалбоподател сам е извадил и предявил на митническите органи . Не се споделя възражението за това, че митническите служители не са поканили преминаващите и в частност А. да декларира пренасяните парични суми. На първо място, както се посочи по – горе , към тримата е бил зададен въпрос свързан с изпълнението на митническите им задължения. И А. и свидетелите А.и О. са възприели думите на св. К. като въпрос за обмитяване. Т.е. не кореспондира с възражението, че свидетелят К. е започнал незабавна проверка на автомобила, без да ги покани да декларират. В тази връзка следва да се отчете и друго.  Обективен факт е, че организацията на работа на МП Малко Търново е свързана с осигурени указателни табели , чрез които влизащите и излизащите от страната да се информират сами за митническите си задължения. Едва след това служителите на пункта трябва да спомогнат за декларирането на съответните стоки , предмети и парични суми и то само при положителен отговор , че преминаващия има и желае да обяви такива пред властите в размерите подлежащи на това.

Не се споделя и виждането на защитата за неприложимост на националните норми, поради противоречие с нормите на ЕС. Съображенията са следните . Защитата е цитирала конкретно Решение на Съда на ЕС от 16.07.2015г. по дело С- 255/14 Robert Michal Chmielewski срещу Nemzeti Adó- és Vámhivatal Dél-alföldi Regionális Vám- és Pénzügyőri Főigazgatósága. В посоченото решение е изложен казус свързан с тълкуването на чл. 65 от ДФЕС и чл. 9 от Регламент (ЕО) 1889/ 2005г. на Европейския парламент и Съвета от 26.10.2005г. относно контрола на пари в брой , които се внасят и изнасят от Общността. Запитването е отправено във връзка с така посочените норми и приложението на вътрешното законодателство на Унгария по конкретен казаус. В решението ясно са отбелязани няколко момента. На първо място Съдът не отхвърля възможността държавите членки да прилагат, в съответствие със съществуващите разпоредби от Договора, национални методи за контрол на движението на пари в брой в рамките на Общността. Също така – „ в съответствие с това пари в брой, които се намират във физическо лице, което влиза или излиза от Общността, подлежат на деклариране съгласно принципа за задължителното деклариране. Той позволява на митническите органи да събират информация относно такива движения на пари в брой и когато това е целесъобразно, да обменят тази информация с други органи” и  „с оглед на превантивната му цел и възпиращ характер, задължението за деклариране следва да се извършва при влизане или напускане на Общността. Обаче на деклариране подлежат само пари в брой в размер над 10000 EUR и повече, с цел да се съсредоточи вниманието на органите върху значителни по обем парични потоци. Също така следва да се определи, че задължението за деклариране се прилага за физическото лице, носещо пари в брой, независимо дали то е собственикът им или не.” В случая разпоредбите на европейския правен ред не забраняват вътрешна национална уредба на въпроси, касаещи митническото законодателство по отношение на декларирането. Следва да се отбележи и друг момент от посоченото решение – „Съгласно член 9, параграф 1 от посочения регламент всяка държава членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задължението за деклариране по член 3. Съгласно тази разпоредба така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи” и „в това отношение следва да се напомни, че съгласно постоянната практика на Съда при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността”. Самото решение в случая касае размерът на глобата наложена на жалбоподателят , а относно самото отнемане на недекларираната сума се сочи, че „следва също така да се отбележи, че член 4, параграф 2 от Регламент № 1889/2005 предвижда възможността парите в брой, които не са били декларирани съобразно предвиденото в член 3 от този регламент, да бъдат задържани след издаване на административно решение в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство, по- специално с цел да се позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверки във връзка с произхода, предназначението и местоназначението на парите в брой. Така, санкция, състояща се в глоба в по- нисък размер, съчетана с мярка за задържане на парите в брой, които не са били декларирани съгласно член 3, би могла да постигне преследваните с посочения регламент цели, без да надхвърля границите на необходимото за тази цел.” Въз основа на това , настоящият състав не намира противоречие между нормите на националното законодателство на тези на Регламент № 1889/2005.  

Не се споделят направените възражения на защитата, с които се мотивира искането за отмяна на наказателното постановление. На първо място наказващият орган правилно и коректно е изяснил фактическата обстановка, като е описал подробно извършеното нарушение в съставеното наказателно постановление. Същото е сторил и актосъставителят, като е изложил установената от него фактология след извършената проверка. Посочени са доказателствата, които обосновават налагането на наказанието – в случая това са всички писмени такива приети от наказващия орган , послужили за издаване на процесното наказателно постановление. Някои от съставените в хода на проверката документи дори са цитирани в наказателното постановление. Абсолютно точно са описани обстоятелствата, при които е извършено деянието, както се посочи са отразени доказателствата, на които се основава извода на наказващия орган и коректно е посочена правната квалификация на деянието. А. не е посочил и поискал да декларира сумата, пренасяна от него, въпреки, че е имал такова задължение и е знаел за намиращите се в него пари и техния размер. Не се споделя и наведеното твърдение за неточност на правната квалификация в АУАН и НП. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Валутния закон в действителност е санкционна , но тя е във връзка с чл. 11а, ал. 1 от закона, която касае декларирането, т.е. правната квалификация следва да се изведе от тзи норма.  

От тук може да се приеме, че правилно АНО е преценил извършеното нарушение и го е квалифицирал по чл.18, ал.1 вр. чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от  Наредба № Н – 1/ 01.02.2012г. на Министерство на финансите. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон се осъществява чрез действие – пренасяне на парични средства в размер на 10000евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна. В закона изрично е посочено, че  паричните средства подлежат на деклариране, което в настоящия случай не е извършено, с което А. е осъществил състава на административното нарушение.

Не е нарушение и неяснотата на номера на наказателното постановление, доколкото същият е изведен от дадения номер в регистъра на Митница Бургас и дали постановлението ще носи номер от предходна година е фактически въпрос свързан с технологичното време за произнасяне по административната преписка, започнала със съставяне на АУАН . Номерът от предходна година поставен на наказателно постановление от следваща календарна такава не може да създаде турдности в осъществяването на правото на защита на наказания, доколкото не е свързан и с неяснота на фактите и приложимото право, по които жалбоподателя да се защитава.

По въпроса за отнемане на сумата в пълния й размер , а не само на недекларираната част над 10000евро. В нормата на 20 от Валутния закон се сочи, че предметът на нарушението се отнема в полза на Държавата. В случая санкцията е с абсолютен характер, като касае пълната недекларирана сума, а не разликата над 10000евро.   

Наложеното на жалбоподателят наказание - глоба  в размер на 1000.00 /  хиляда/ лева, е определена правилно при съответно приложение на санкционна разпоредба- чл. 18, ал.1, във вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ. Същата наказващият орган е индивидуализирал в минималния й установен размер,  поради което и съдът счита НП, за законосъобразно,  правилно и обосновано в санкционната му част - по т. 2 . Последното е законосъобразно и в частта на постановената санкция “отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението-т.1 от НП,  изрично предвидена в чл. 20,  ал.1 от  ВЗ, в случаите на осъществено нарушение. Ето защо процесното наказателно постановление следва да се потвърди.

Не се установиха обстоятелства, с които да се прецени деянието като маловажно. Същото представлява нарушение на разпоредбите на ВЗ, Наредба № Н – 1/ 01.02.2012г. на Министерство на финансите, като с действията си А. е извършил типично за подобни деяния нарушение, което не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност.

Съдът намира, че наложеното с обжалваното НП наказание е съобразено  с личността на нарушителя и е съответно на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 2924/2016г./ 30.05.2017г. издадено от В. Е.С. ***, с което на М.К.А., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 21 от Валутния закон и чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания :

1.                  на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата , като предмет на нарушението : 13250евро/ тринадесет хиляди двеста и петдесет евро/, 24800турски лири/ двадесет и четири хиляди и осемстотин/ и 650щатски долара/ шестотин и петдесет/ равняващи се на 20762.72евро/ двадесет хиляди седемстотин шестдесет и две евро и седемдесет и два евроцента/ или 40608.35лева/ четиридесет хиляди шестстотин и осем лева и тридесет и пет стотинки/  при курс за митнически цели към 04.12.2016г. – за 1 EUR – 1.95583лева , за 1 турска лира – 0.544133 лева и 1 USD – 1.84477лева;

2.                  на основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 11а, ал. 1 от ВЗ на М.К.А., ЕГН **********, с адрес *** е наложена глоба в размер на 1000,00лева/ хиляда/, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас  в 14 дневен срок от съобщението до страните.

  

                                                                                  СЪДИЯ: