Р Е Ш Е Н И Е

                                   гр. Малко Търново                           23.12.2011г.  

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Малкотърновският  районен съд, наказателна колегия, в публично заседание   на деветнадесети декември две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                     

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА

 

при секретаря М.Д.  и в присъствието на прокурор Райко Стоянов, като разгледа докладваното от съдия  Москова НАХД № 65/11г. по описа на РС-Малко Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         С Постановление за прекратяване на наказателното производство, внесено в съда на 21.11.2011г. , прокурор при Районна прокуратура-Малко Търново счита, че фактическата обстановка  по досъдебното производство № 167/2011г. по описа на РУП-Малко Търново,  образувано срещу К.К.Т. с ЕГН **********,***, български гражданин, неженен, неосъждан -реабилитиран, без образование, безработен, с постоянен адрес:***, за  извършено престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 от НК, е  изяснена и че са налице основанията на чл.78а от НК,  поради което  е направил предложение пред РС-Малко Търново за  освобождаване на подсъдимия К.К.Т. с ЕГН ********** от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

          В съдебно заседание представителят на РП-Малко Търново поддържа така направеното предложение.

          Подсъдимият К.Т., редовно призован, не се явява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият К.К.Т. с ЕГН **********,***, е български гражданин, без сключен граждански брак живее на съпружески начала, баща на четири деца, неосъждан -реабилитиран, без образование, безработен, с постоянен адрес:***.

На 04.11.2011г. св.Костадин Георгиев Костадинов – мл.инспектор при РУП- Малко Търново получил анонимен сигнал, че по пътя от село Граматиково към град Малко Търново , се придвижва лице, което извозва с каруца дърва за огрев от горския фонд. Служителят незабавно предприел обход на посочения район и  местността „Воденицата” в землището на град Малко Търново спрял за проверка подсъдимия К.К.Т., който се придвижвал със собствена каруца, теглена от кон. При проверката установил, че в каруцата под брезентовите чували  били скрити 0.35 куб.м. дърва за огрев от бук, които подс.Т. без редовно позволително извозвал от горския фонд към дома си в град Малко Търново. Полицай Костадинов разпоредил на подс. Т. ***, където същият ден дознателят извършил оглед с протокол за оглед на местопроизшествие от 04.11.2011г. и фотоалбум.  Задържаните  0.35 куб.м. дърва за огрев от бук били оставени в двора на РУП-Малко Търново, а в последствие с разписка за отговорно пазене от 29.11.2011г.  предадени за съхранение на ДГС „Малко Търново”.

От заключението на вещото лице по назначената ССЕ, се установява, че стойността на извозвания от Т. дървен материал е в размер на 11.90 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото устни и писмени доказателства - от разпита на подсъдимия и св.Костадинов, заключението на вещото лице и писмените доказателства по ПД № 167/2011г. по описа на РУП-Малко Търново, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си подсъдимият Т. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.235 ал.6 вр. с ал.1 от НК. Съобразно разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998г. на ВКС определя критериите за квалифициране на вредоносния резултат спрямо размера на минималната работна заплата за страната към датата на извършване на деянието, като приема „малозначителен случай” стойността на една втора от размера на минималната работна заплата за страната към датата на извършване на деянието и „маловажен случай” стойността около размера на минималната работна заплата за страна към датата на извършване на деянието. С постановление 130 от 30.06.2011г. е определен размера на минималната работна заплата в страната на 270.00 лева, който размер е същият и към датата на извършване на деянието, предмет на повдигнато обвинение срещу подс.Т. – 04.11.2011г. От заключението на вещото лице,  се установява, че пазарната цена на извозваните 0.35 куб.пр.м. дърва от бук – предмет на деянието, е в размер на 11.90 лева, т.е. вредоносния резултат на деянието е значително под една втора от размера на минималната работна заплата за страната към датата на извършване на деянието. Следователно съобразно посоченото Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998г. на ВКС и с оглед на обстоятелствата, че към момента на извършването на деянието подсъдимият не е осъждан - реабилитиран, срещу него няма данни по делото да е бил санкциониран по административен ред за нарушения по Закона за горите, доброволно е възстановил причинените от деянието си щети, добросъвестно е съдействал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото и демонстрираното от него критично отношение към извършеното, поради което извършеното от подсъдимия Т. деяние следва да се квалифицира като малозначителен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК. Явната незначителност на обществената опасност на извършеното би могла да се аргументира и след съпоставка със стойностните граници, предвидени в чл. 218б НК и 113 от Закона за горите - инкриминираното деяние по  чл. 235, ал. 6, във вр. с ал.1  НК е сходно с вещното укривателство с равностойност на предмета му до 150 лева, докато наказателните постановления за административни нарушения с предмет до 1 000 лева изобщо не подлежат на обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че конкретния казус не съставлява „маловажен случай” по смисъла на чл.93 от НК, а за малозначителен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК, което го превръща в административно нарушение, а не в престъпление.Не всяко деяние, осъществяващо от формална страна признаците на чл.235 ал.6 от НК, е престъпление. Ако това е  така, би се обезсмислил контрола по ЗГ с налагането на административни санкции за същото деяние.

Водим от горното, съдът

 

 Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА  К.К.Т. с ЕГН **********,***, български гражданин, неженен, неосъждан - реабилитиран, без образование, безработен, с постоянен адрес:***,  ЗА НЕВИНЕН  в това, че на 04.11.2011г. в района на местността „Воденицата” в землището на град Малко Търново, е извозил от горския фонд без редовно писмено позволително 0.35 куб.пр.м. дърва от бук на стойност 11.90 лева, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл.235 ал.6 вр. ал.1 от НК.

На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 30.00 лева - заплатено на досъдебното производство възнаграждение на вещото лице, остават за сметка на държавата.

Вещественото доказателство – 0.35 куб.пр.м. дърва от бук на стойност 11.90 лева, да се върне на ДГС”Малко Търново”.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на ДГС”Малко Търново” за продължаване на административно наказателното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в 15 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               Районен съдия: