Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:                          04.09.2012г.                  гр.М** Т**,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

М**търновският районен съд,                           наказателен състав

На тридесети август                       две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: М. Москова

Секретар: М.Д.

като разгледа докладваното от съдия Москова

НАХД  № 64 по описа за 2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на В.Г.Ч. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес: град Бургас, ул.”** ** – адв.Л.Г. против Наказателно постановление № 2/28.06.2012г. на Кмета на община М** Т**, с което за нарушение на чл.232 ал.5 т.2 от ЗУТ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на  1000.00лв. на основание чл.239 ал.1 т.6 от ЗУТ.

В жалбата се излагат съображения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и се иска отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично в с.з., ведно с адв.Л.Г., надлежно упълномощена. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

АНО, редовно уведомен, се представлява в с.з. от адв.Д.Русинова, надлежно упълномощена. Излага съображения, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде изцяло потвърдено.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подадена от жалбоподателя молба с вх.№ **.**, да му бъде разрешено да отстрани съществуващото  в имота му дърво – орех, тъй като същото пречело на извършваното от него строителство на „Къща за селски туризъм” в УПИ ІІ-117,126, кв.37 по плана на село Б**, община М** Т**, кметът на община М** Т** със заповед № 443/24.11.** назначил комисия в състав св.Я., св.Я. и Г.** / и тримата служители на община М** Т**/, която да извърши проверка на място и да прецени необходимостта от исканото премахване на ореха / л.13 и л.14 от АНП/. В изпълнение на заповедта и след като извършила проверка на място, комисията констатирала, че орехът е на разстояние от около 3 метра от основите и около 2 метра от втория етаж на сградата, намираща се в североизточната част на парцела на жалбоподателят, както и че дървото е здраво и високо около 12 метра. Преценила, че разпрострелите се над изграждащия се покрив клони на ореха пречат за строителството, но не и дървото като цяло, поради което е излязла със ст**ще да бъде разрешено отсичането само на сухите клони и на тези, които се намират над покрива и пречат на изграждането му. Комисията е обективирала констатациите си от извършената проверка и ст**щето си за отсичане на клоните в протокол от 02.12.**, като към него приложила и три броя снимки на дървото и изграждащата се сграда / л.15-18 от АНП/. На 14.12.** кметът на община М** Т** издал Разрешение № 5/14-12.** за изрязване само на сухи клони и части от клони на дърво „орех”, простиращи се над покрива на новоизграждаща се сграда, намираща се в североизточната част на  УПИ ІІ-117,126 в кв.37 по плана село Б**, и  собственост на  ** с управител В.Ч.. В заповедта изрично е отбелязано, че така разрешеното изсичане на клони следва да се извърши в присъствието на служител от Общинска администрация М** Т**. Така издаденото Разрешение № 5/14-12.** било изпратено по пощата с обратна разписка до В.Ч. ***, като същото е върнато в община М** Т** с отбелязване, че адресатът е заминал /л.20 ,  л.21 и л.22 от АНП/. На 28.05.2012г. в община М** Т** бил получен писмен сигнал, придружен със любителски снимки,  с вх.№ 94-00-1288/28.05.2012г., подаден  от сем.Н** и Н** П**, живущи в кв.37 на село Б**, че В.Ч. отрязъл на 27.05.2012г. защитен вид дърво - орех, което се намирало в неговия имот с искане за проверка на законосъобразността /л.23-25 от АНП/.  Във връзка с така подадения сигнал, кметът на община М** Т** със заповед № 286/31.05.2012г. назначил Комисия в състав св.Я., св.Я. и св.С., която да извърши проверка на място относно отсичането на дърво – орех в УПИ ІІ -117, 126 квартал 37 по плана с.Б**/ л.26 от АНП/ . На 0**. така назначената комисия извършила проверка на място и уст**ла, че намиращия се на разстояние около 3 метра от основите на сградата, строяща се в североизточната част на УПИ ІІ-117, 126, в квартал 37 по плана на село Б**, орех е отсечен, като дънерът е с диаметър 0.45 м. и върху него личат следи от обгаряне, за което съставила протокол от 0**. и приложила към него снимка на дънера от отсечения орех /л.27 и л.28 от АНП/. Актосъставителката Я. в присъствието на жалбоподателят и на св.Я. и св.С. на 0**. съставила на място  АУАН № 2/0**. против В.Г.Ч. за това, че без разрешение от кмета на община М** Т** е отсякъл дълготрайно декоративно дърво – орех, с което е нарушил разпоредбите на чл.232 ал.5 т.2 от ЗУТ, като връчила същия срещу подпис на жалбоподателят, видно от инкорпорираната в самия акт разписка. Жалбоподателят подписал така съставеният му акт с възражение, че не е получил отговор на молбата си от общината, поради което счел, че е получил „мълчалив отговор” и взел решение „да си реши проблема”и че орехът бил на отстояние 1.5 метра от сградата, поради което „не можел да си реши проблема с отводняването”. Във връзка със съставения му АУАН жалбоподателят депозирал писмено възражение пред кмета на община М** Т** с вх.№ 94-00-1401/08.06.2012г., във връзка с което  възражение св.Я. *** изготвила писмен доклад № ВД-214/ 2**./л.31-32 и л.35 от АНП/.

  Въз основа на така съставения акт и след като се е запознал с материалите по преписката, административнонаказващият орган издал обжалваното постановление, в което деянието е описано по същия начин, както в акта и е квалифицирано като нарушение на чл.232 ал.5 т.2 от ЗУТ, и наложил на жалбоподателя  административно наказание „глоба” в размер на 1000.00лв. на основание чл.239 ал.1 т.6 от ЗУТ.

АУАН и НП са редовно връчени - лично на жалбоподателя,  видно от инкорпорираните в тях разписки.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по делото общински служители – Я., Я. и С., и на разпитания свидетел Г.,  са  безпротиворечиви по отношение на основните факти, логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондират и с писмените доказателствени средства, приобщени по делото, поради което и съдът ги цени за обективно верни. Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, осъществената проверка и  поведението на нарушителя, както и относно изпълнената административна процедура, включително и предявяването на съставения АУАН. Обясненията на нарушителя, дадени в хода на съдебното следствие, както и самопризнанието на същия досежно отсичането на ореха не противоречат на събраните по делото писмени и доказателствени средства, поради което съдът ги цени като обективно верни.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.Преценена по същество, тя е неоснователна, за което съдът привежда следващите правни съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се уст** има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

При служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е издадено и съобразно релевираните от защитата възражения, съдът не констатира наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на В.Ч. е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Последното, както и АУАН са издадени от компетентни органи , в надлежната  форма, по съответния ред и имат необходимото съдържание, съгласно изискванията на чл.42 и 57 от ЗАНН. Словесното описание на нарушението, позволява индивидуализацията на административното нарушение, като изпълнително деяние и неговата квалификация, като изложените фактически обстоятелства и в АУАН и НП, разкриват съвпадение по основните релевантни факти на твърдяното за осъществено административно нарушение в хипотезата на чл.232 ал.5 т.2 от ЗУТ.

Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя В.Ч. , приемайки че последният е осъществил съставът на административното нарушение по чл.232 ал.5 т.2 от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл.232 ал.5 т.6 от ЗУТ  наказва се с глоба от 1000 до 5000 лева, ако в друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което отсече дълготрайно декоративно дърво без предварително писмено разрешение на компетентните органи.  В конкретния случай няма спор, че именно жалбоподателят лично е отсякъл без да има следващото се по закон предварително писмено разрешение на кмета на община М** Т** дълготрайно декоративно дърво – орех, находящ се в УПИ ІІ-117, 126 в квартал 37 по плана на село Б**, община М** Т** и собственост на **. В конкретния казус е ирелеватен факта, кой е собственик на недвижимия имот, а от тук и собственик на отсеченото без разрешение дълготрайно декоративно дърво – орех, находящ се в УПИ ІІ-117, 126 в квартал 37 по плана на село Б**.  АНО правилно е приложил разпоредбата на чл.232 ал.5 т.6 от ЗУТ и ангажирал административнонаказателната отговорност на физическото лице - В.Ч., тъй като посочената разпоредбата  предвижда санкции за физическите лица, извършили нарушението, а не санкции за юридическите лица.  Съгласно разпоредбата на чл.232 ал.5 т.2 от ЗУТ, за да е налице състава на нарушението е достатъчно да се отсече без писмено разрешение дълготрайното декоративно дърво, като не е необходимо същото   да е било картотекирано. В този смисъл ирелеватни са и възраженията на жалбоподателят, че община М** Т** не е изпълнила задълженията си съгласно разпоредбата на чл.15 ал.1 от Наредба № 1 от 10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративна растителност, а именно: че не е картотекирала намиращите се в регулационните граници на село Б** дълготрайни декоративни дървета на възраст над 20 години, дърветата с историческо значение, както и отделни ценни и редки дървета и храсти независимо от възрастта им, тъй като в разпоредбата на чл.232 ал.5 т.2 от ЗУТ не е въведен този обективен признак - дълготрайното декоративно дърво да е картотекирано. Съгласно разпоредбата на § 1 ал.3 от Наредба № 1 от 10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративна растителност, „декоративна растителност" по смисъла на тази наредба е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Дълготрайна декоративна растителност са всички декоративни видове широколистни и иглолистни дървета и храсти”. По делото е безспорно, че отсеченият дървесен вид - орех е бил част от дълготрайната декоративна растителност по смисъла на тази наредба на УПИ ІІ-117,126 в кв.37 на село Б**, поради което АНО правилно е приложил санкционната разпоредба на чл.232 ал.5 т.2 от ЗУТ. При издадено от компетентния орган разрешение за строеж , липсата на издадено преди това разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесина, означава само едно: а именно, че разрешеният строеж на сгради не е засягал съществуващата в имота дървесина. Безспорно се уст** по делото, че към датата на установяването на нарушението – 0**. жалбоподателят не е имал следващото се по закон писмено разрешение за отсичането на ореха, като ирелевантни за настоящето дело са твърденията на жалбоподателят, че орехът се е намирал на разстояние 1.5 метра от сградата, а не както комисията е констатирала и посочила в протокола – на около 3 метра от сградата.  Ако жалбоподателят е бил неудовлетворен от развилата се по молбата му за отсичането на ореха  административна процедура и е считал, че компетентният орган неправилно не е удовлетворил молбата, то същият е разполагал с правно регламентираната възможност  да обжалва актовете и действията /или бездействията, в каквато насока е защитата му / на кмета на община М** Т** пред Административния съд, но не и „да реши проблема си”, като е отсякъл ореха без писмено разрешение.

Събраните в хода на производството гласни доказателства, както и косвено писмените такива, установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние от В.Ч. по чл.232 ал.5 т.2 от ЗУТ, отсякъл дълготрайно декоративно дърво – орех  без да има писмено разрешение от компетентния орган. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява от преките гласни доказателства: най-вече от обясненията на нарушителя и показанията на св.Г., и както вече се посочи и от показанията на св.Я., св.Я. и св.С.,  които съдът цени  и относно авторството, с оглед на  обективния факт на откриването на 0**. от общинските служители на дънера на отсечения лично от нарушителя орех. Ето защо и съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава административното нарушение по чл.232 ал.5 т.2 от ЗУТ, като е отсякъл без писмено разрешение от компетентния орган дълготрайно декоративно дърво – орех. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. На В.Ч. му е било известено, че преди да отсече дървото /без значение на какво отстояние е същото от сградата и дали пречи или не пречи на строежа/, е следвало да получи  писменото разрешение на компетентния орган за отсичането на дървото, поради което и същият е подал молбата си до кмета на общината. Липсата на писмен отговор по депозираната от него молба не означава съгласие и ако режима за обжалване на действия и актове на кмета на общината не  му е бил известен, следвало е да го знае, в който случай незнанието не изключва виновността. Следователно  жалбоподателят е съзнавал и противоправния характер на деянието си, като от волева страна е целял настъпването на общественоопасните последици – отсичането на ореха без съгласието на компетентния орган с оглед неизбежността от настъпването на този резултат .

Наложеното на жалбоподателя наказание - глоба  в размер на 1000.00 /хиляда/ лева,  е определена правилно по отношение на вида и размера. Съдебният състав намира, че АНО правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства : административното нарушение е извършено от жалбоподателят за първи път, което е  смекчаващото вината обстоятелство, както и че отсеченото от жалбоподателя дълготрайно декоративно дърво се  е намирало в регулационните граници на  Архитектурно-историческия резерват село Б**, обявен за АИР с разпореждане на БМС № 3 от 04.02.** обн. ДВ бр.13/82г., за който съгласно утвърдения  от директора на дирекция ИРДПК на НИПК Режим за опазване на Архитектурно-историческия резерват село Б**, съществува изискване да се запазят ореховите дървета в района, на т.нар. мегдани и в дворовете, и тяхната подмяна при необходимост със същия вид, което е отегчаващо вината обстоятелство. Именно това обстоятелство сочи на неприложимост на  разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. АНО е индивидуализирал наказанието в минималния установен от закона размер и липсва правна възможност за неговото намаляване. Поради което и съдът счита НП, за законосъобразно,  правилно и обосновано в санкционната му част. Ето защо НП следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,ал.1 ЗАНН, съдът:

 

      Р  Е  Ш  И :

        

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 2/28.06.2012г. на Кмета на община М** Т**, с което на В.Г.Ч. с ЕГН ********** ***  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева за нарушение на чл.232 ал.5 т.2 от ЗУТ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Бургас.

 

 

                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: