Р Е Ш Е Н И Е

№…     / 01.07.2015 г. град М.Търново

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

М.Търновски районен съд                                        наказателен състав

На двадесет и пети  юни                                                          2015година

В публичното заседание в следния  състав :

 

                                                     Председател :   ЧАНКО ПЕТКОВ

                                    Съдебни заседатели :  1.

                                                                           2.

Секретар: М.Д.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ

НАХ дело №64 по описа за 2015 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на М.Ш., роден на ***г., персонален идентификационен № **, притежаващ паспорт № **. от Република ** против наказателно постановление №**. на  Началник на Митница Бургас,с което на жалбоподателя за нарушение на  чл.18,ал.1 от ВЗ, във връзка с чл.11”а” ал.1  и ал.5 от Валутния закон във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012г. на МФ и чл.З, параграф 1 от Регламент ЕО 1889/2005  е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва: 13 500 /тринадесет хиляди и петстотин/ щатски долара, преизчислени в български лева, съответно - 19876,32 лева /деветнадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ и в евро - 10 162,60 евро /десет хиляди сто шестдесет и две евро и шестдесет евроцента/.

 

Жалбоподателят редовно призован  не се явява лично.

          Защитата на жалбоподателя пледира за отмяна на НП.

          Процесуалният представител на административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.   

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

 Съдът намира за установено от фактическа страна следното:               Административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение   сериен № 491 от 01.10.2014 г., съставен от Р.С.К. - старши митнически инспектор при МГ “Малко Търново”, за това ,че при  извършена проверка на  30.09.2014г., около 23.30 часа, на МП „Малко Търново”, на трасе „Изход” пристигнал пътуващ от Република България за Република Турция лек автомобил марка “**, управляван от лицето М.Ш.. Преди започване на проверка на автомобила и личния багаж на пътниците, актосъставителят запитал шофьора и пътуващите с него ** дали имат нещо за деклариране пред митническите органи. След като и тримата пътници отговорили отрицателно, пристъпил към извършване на митническа проверка. В ръчната чанта на водача на автомобила М.Ш. актосъставителят открил недекларирани 13 500 /тринадесет хиляди и петстотин/ щатски долара, преизчислени в български лева, съответно - 19876,32 лева /деветнадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ и в евро - 10 162,60 евро /десет хиляди сто шестдесет и две евро и шестдесет евроцента/, при курс за митнически цели към 30.09.2014г.: 1 EUR = 1.95583 лева и 1 USD - 1.47232 лева.

Съставен е протокол за извършена митническа проверка № КЦ 4024/30.09.2014г.

Валутата е иззета с разписка за задържане № 0003904/01.10.2014 г.

 

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл. с чл.11”а” ал.1  и ал.5 от Валутния закон във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012г. на МФ и чл.З, параграф 1 от Регламент ЕО 1889/2005  .

Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

При проверка на акта и НП съдът не откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Акта и НП имат необходимите реквизити съобразно разпоредбите на ЗАНН. АНО правилно е приложил и материалния закон. Съдът не споделя възраженията на защитата на жалбоподателя,че при съставянето на акта не е имало преводач и акта не е преведен на жалбоподателя.Видно от акта ,същият е преведен от лицето **. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.З от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 20 Юг., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.20 Юг. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство.

           В съдебно заседание по искане на защитата на жалбоподателя бе допуснат св.Н**.Съдът не дава вяра на нейните показания,тъй като срещу нея също има издадено НП и образувано НАХД по описа на Районен съд-Малко Търново и същата е заинтересована от изхода на делото.

          Изпълнителното деяние по чл.11а, ал.1 от ВЗ е реализирано чрез действие, изразило се в пренасяне на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна. Без значение е чия е собствеността на валутата. Въпросните 13 500 щатски долара са били пренасяни от М.Ш. и същият не ги е декларирал пред митническите органи.

         М.Ш. не е изпълнил своето задължение да декларира по установения ред - чрез писмено деклариране с валутна митническа декларация пренасяната от него валута с обща равностойност 19876,32 лева /деветнадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ и в евро - 10 162,60 евро /десет хиляди сто шестдесет и две евро и шестдесет евроцента/, въпреки че е имал възможност и е бил длъжен да го направи. Той е бил наясно с действащите законови разпоредби. На митнически пункт „Малко Търново” има указателни табели, на които на шест езика е указано, в кои случаи пътниците са длъжни да декларират пренасяната от тях валута и начина на деклариране. М.Ш. е бил длъжен да декларира пренасяната от него валута, за което му е била предоставена възможност с отправеното запитване дали имат нещо за деклариране пред митническите органи, но не е сторил това.

 

           Предвид горното съдът намира,че жалбоподателят е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл.18,ал.1 от ВЗ във връзка с чл. чл.11”а” ал.1  и ал.5 от Валутния закон във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012г. на МФ и чл.З, параграф 1 от Регламент ЕО 1889/2005  като на 30.09.2014г. на МП „Малко Търново”,  не е декларирал с валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, пренасяната чуждестранна валута - 13 500 /тринадесет хиляди и петстотин/ щатски долара, преизчислени в евро - 10 162,60 евро /десет хиляди сто шестдесет и две евро и шестдесет евроцента/, при курс за митнически цели към 30.09.2014г.: 1 Е1Ж - 1.95583 лева и 1 ТЗБО - 1.47232 лева. Тези изводи бяха подкрепени и от показанията на св.К..

          Следователно е налице извършването на административно нарушение. Нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят съзнателно е нарушила забраната на закона.

         Относно размера на наложената глоба,съдът намира,че АНО  е съобразил разпоредбата на чл.27 ЗАНН и е наложил наказание предвидено в закона.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                           Р      Е     Ш     И   :

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №**.  на  Началник на Митница Бургас, с което на М.Ш., роден на ***г., персонален идентификационен № **, притежаващ паспорт № **. от Република ** за нарушение на чл.18,ал.1 от ВЗ, във връзка с чл.11”а” ал.1  и ал.5 от Валутния закон във връзка с чл.2, ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1 от 1 февруари 2012г. на МФ и чл.З, параграф 1 от Регламент ЕО 1889/2005  е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 ог ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва: 13 500 /тринадесет хиляди и петстотин/ щатски долара, преизчислени в български лева, съответно - 19876,32 лева /деветнадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ и в евро - 10 162,60 евро /десет хиляди сто шестдесет и две евро и шестдесет евроцента/.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: