Р Е Ш Е Н И Е    

 

гр.М.Търново, 11.02.2011г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета  година в състав:

 

                                                                                    Председател: Мария Москова

 

като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 64 по описа за 2010 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по повод исковата молба на Б.Г.Х. ЕГН ********** ***»***  чрез адв.И.К. *** против Главна дирекция «Гранична полиция» към МВР със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.»Княгиня Мария Луиза» 46.

Ищецът твърди, че  е в служебно правоотношение с ответника от ***., когато бил назначен на длъжност полицай в Гранично полицейско управление – *** като считано от ***. бил в Гранично полицейско управление гр.*** и е служител в Група за охрана на държавната граница – *** при ГПУ-*** при режим на работа - 24-часова смяна съгласно заповед № ***. на Директора на ГДГП.

След конкретизиране на исковата претенция досежно размера на претендираното възнаграждение за положен извънреден труд, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от *** лева, представляваща обезщетение за положен извънреден труд за периода от ***., ведно с мораторната лихва в размер на *** лева, дължима за периода от датата на падежа на всяко отделно задължение до датата на предявяването на настоящия иск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, както и обезщетение в размер на една работна заплата и направените от него пътни разходи в размер на *** лева, за направените от него пътни разходи, свързани с преместването му от ГПУ-*** в ГПУ-***. Претендира и всички направени разноски по делото, включително адвокатски хонорар.

Ответникът Главна дирекция «Гранична полиция» към МВР чрез процесуален представител старши юрисконсулт Я*** Т*** оспорва предявените искове за заплащане на извънреден труд, мораторна лихва и законна лихва върху главницата, като неоснователни. Оспорва също  като неоснователни и предявените искове за заплащане  на обезщетение в размер на една работна заплата и  направените пътни разходи в размер на *** лева, свързани с преместването му от ГПУ-*** в ГПУ-***, а претендираните разноски по делото като прекомерни.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правни основания чл.202 ал.1 т.2, вр. чл.211 ал.5 т.2 от ЗМВР ,вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД и чл.204 ал.4, вр.чл.192а от ЗМВР.

Безспорно е по делото, че през исковия период от ***., както и към настоящия момент страните са в служебно правоотношение, като ищецът е на  длъжност полицай в ГПУ-***,  в група за охрана на държавната граница – ***.   Безспорно е, че в процесния период ищецът е осъществявал служебните си задължения на 24-ри часови смени. По делото е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след запознаване с доказателствата по делото, с книгите за гранично-полицейска служба и официалната документация на ГОДГ-01-ГПУ *** за основните смени на ищеца и присъствените му часове на учебни занятия и съобразно съответните нормативни документи, е представило писмено заключение, прието от съда и неоспорено от страните. Заключението установява  размера на положения извънреден труд от ищеца, изчислено по тримесечия, съобразно нормативно установения начин, както следва – 0 /нула/ часа за периода от ***. до ***., 0 /нула/ часа за периода от ***. до ***. и 10 /десет/ часа за периода от ***. до ***., като неизплатеното на ищеца възнаграждение за положен извънреден труд за исковия период определя в размер на *** лева за периода от ***. до ***.

Съдът приема експертизата за обективно и компетентно изготвена  и я кредитира изцяло.

С оглед установеното от фактическа страна, Съдът приема, че искът  за заплащане на сумата от *** лева, представляваща обезщетение за положен извънреден труд за периода от ***., е  доказан в основанието и размера си. Разпоредбата на чл.199 от ЗМВР постановява възмездност на престираната работна сила.

Съгласно нормата на чл.211, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично при петдневна работна седмица. Със Заповед № ***. на Директора на ГД”Гранична полиция” на служителите от охрана и наблюдение на държавната граница при РДГП-*** е определен 24-часов режим на труд. Съгласно текста на чл.211 ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители, работещи на 24-часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извънредовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен период и допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа. Съгласно чл.25 ал.1 от Инструкция № Із-343 от 05.03.2009г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране на работата извънустановеното време, възнагражденията за извънреден труд се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период.

Установи се от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, след анализ на данните от ГОДГ-01-ГПУ ***, както  и от приетите по делото писмени доказателства, че през исковия период ищецът е положил труд извън установеното редовно работно време , с оглед което работодателят има задължението да заплати възнаграждение за престирания извънреден труд, респективно – да предостави ползването на допълнителен отпуск. Не се установи от събраните доказателства изпълнение на това задължение, с оглед което ответникът следва да бъде осъден да заплати изцяло претендираната сума от *** лева - размер, установен от вещото лице.

С оглед доказване основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната такава за заплащане на обезщетение за забавено плащане, считано от падежа на всяко плащане до предявяване на иска в размер на *** лв. -  размер, установен от вещото лице

Съгласно разпоредбите на чл.204  ал.4 и 6  от ЗМВР при преместване на работа в други населени места в случаите, определени от министъра на вътрешните работи, на държавните служители и на членовете на техните семейства се изплаща еднократно обезщетение и транспортните разходи при преместването, като размера на сумите, условията и редът за предоставянето им се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. За да се приложат разпоредбите на чл.204  ал.4 и 6  от ЗМВР обаче е необходимо да са налице комулативно визираните в разпоредбата на чл.192а от ЗМВР предпоставки: държавният служител да е бил преместен за срок до една година в  друго населено място на същата или на друга длъжност в рамките на притежаваната категория,  със заповед на министъра на вътрешните работи на основание служебна необходимост или изменение на оперативната обстановка.

В писмения отговор на ответната страна е било изложено твърдение, че ищецът е бил назначен на основание чл.191 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗМВР, а именно – поради съкращаване на длъжността в ГПУ-*** ищецът е бил назначен като държавен служител  без конкурс на друга длъжност в ГПУ-*** в рамките на притежаваната категория, считано от ***. Така направеното твърдение от ответната страна не е било оспорено от ищеца, поради което съдът приема, че не са налице визираните в чл.192а от ЗМВР предпоставки за приложението на чл.204  ал.4 и 6  от ЗМВР, с оглед на което предявените от ищеца искове за заплащане  на обезщетение в размер на една работна заплата и  направените пътни разходи в размер на *** лева, свързани с преместването му от ГПУ-*** в ГПУ-***, се явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

 

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 и.5 от ГПК, вр.чл.36 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да заплати в полза на ищеца, направените от него разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на *** лева и за адвокатско възнаграждение в размер на *** лв., определен с оглед на правната и фактическата сложност на делото.

На основание чл.78 ал.6 ищецът следва да заплати в полза на РС-*** сумата в размер на *** лева, представляваща държавна такса върху цената на отхвърлените искове, както и сумата в размер на *** лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Воден от горните съображения, Съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция «Гранична полиция» към МВР със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.»Княгиня Мария Луиза» 46 да заплати на Б.Г.Х. ЕГН ********** ***»***, със съдебен адрес гр.*** чрез адв.И.К.  - БАК, сумата от ***лв. /***, представляваща допълнително възнаграждение за положения извънреден труд за периода *** до ***., ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***. до окончателното издължаване, сумата от *** лв. ***/  - обезщетение за забавено плащане на допълнителното възнаграждение за положения извънреден труд за периода *** до ***., както и сумата от *** лв. / *** лева /, представляваща заплатено възнаграждение на вещо лице и адвокатски хонорар.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Г.Х. ЕГН ********** ***»***  срещу Главна дирекция «Гранична полиция» към МВР със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.»Княгиня Мария Луиза» 46 искове за заплащане  на обезщетение в размер на една работна заплата и  направените пътни разходи в размер на *** лева, свързани с преместването му, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Б.Г.Х. ЕГН ********** ***»***  да заплати на РС-*** сумата в размер на *** лева, представляваща държавна такса, както и сумата в размер на  *** лв. ***/  за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

            Решението  може да бъде обжалвано чрез РС-*** пред БОС в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                Районен съдия :