Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

 

гр.Малко Търново,    09.08.2012г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Малкотърновският районен съд, наказателен състав в публично съдебно заседание на седми август две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Москова

 

 

при  участието на секретаря К.М., като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХД № 62 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

        Образувано е по жалба на В.А.Н. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № 13-91/27.06.2012г. на Началника на РУП –Малко Търново, с което на основание чл.212 от ЗОБВВПИ му е наложена глоба в размер на 500.00 лв. за извършено нарушение на чл.87 ал.1  от ЗОБВВПИ.

В жалбата се поддържа, че НП е необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, наказанието определено във вида и размера противоречи на повелителните норми на закона. Твърди, че посочените в жалбата обстоятелства обосновават нарушението да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, ведно с адв.Д.Р, надлежно упълномощена, поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административно наказващият орган – РУП-Малко Търново, редовно призован, се представлява от законния си представител Т. Тодоров – Началник на РУП-Малко Търново. Моли атакуваното НП да бъде изцяло потвърдено като законосъобразно.

          Съдът, като прецени доводите на страните и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

При рутинна проверка в началото на месец юни 2012г. в компютърните масиви на служба”КОС” при РУП-Малко Търново на 06.06.2012 г., св.Р.С. –мл.ПИ служба „КОС” при РУП-Малко Търново констатирал, че  жалбоподателя В.Н.  не е подновил в законно установения срок, а именно в 1-месечния срок преди изтичането му, разрешителното за носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него чрез подаване на заявление за подновяване на разрешителното до Началника на РУП-Малко Търново. В случая процесното разрешение за носене на ловно оръжие № *** е с краен срок на валидност до 31.03.2012 г. Св.С. заедно с колегите си  полицай *** и св.Д. *** в началото на месец юни 2012г. били на обход в района на с.Визица, община Малко Търново , отишли в дома на нарушителя в с.Визица, уведомили го, че разрешителното му за носене на огнестрелно оръжие е изтекло преди повече от два месеца, а именно на 31.03.2012г.  и го призовали да се яви в РУП-Малко Търново.

Жалбоподателят се явил в РУП-Малко Търново на 08.06.2012г., като представил всички необходими документи за подновяване на разрешителното за носене на огнестрелно оръжие. При депозирането на заявлението за подновяване на разрешението за носене на огнестрелно оръжие, св.С. преценил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ, поради което му съставил АУАН № 978240/08.06.2012г.  АУАН е съставен от св.С. в присъствието на жалбоподателят, и на св.Д., връчен е лично на жалбоподателят  и е подписан от него без възражения.

Въз основа на така съставения АУАН, на 27.06.2012г. е издадено обжалваното  Наказателно постановление № 13-91/27.06.2012г. на Началника на РУП –Малко Търново, с което на основание чл.212 от ЗОБВВПИ на жалбоподателят му е наложена глоба в размер на 500.00 лв. за извършено нарушение на чл.87 ал.1  от ЗОБВВПИ, връчено лично на жалбоподателят на 10.07.2012г., видно от инкорпорираната в НП разписка за връчване.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа събраните писмени доказателства по делото и  на показанията на св. Р.С. и св.Д., събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като логични, вътрешно непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Съдът изгради убеждението си въз основа и на останалите писмени доказателства, относими към предмета на производството.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

АУАН и обжалваното Наказателно постановление № 13-91/27.06.2012г. на Началника на РУП –Малко Търново са издадени от компетентните органи.

Съгласно Заповед № Iз-2729/17.11.2010 г. на Министъра на вътрешните работи началниците на районни управления са надлежно оправомощени от Министъра на вътрешните работи да издават наказателни постановления по ЗОБВВПИ, поради което атакуваното НП, като издадено от Началника на РУП-Малко Търново се явява издадено от компетентния за това орган. Това следва и от разпоредбата на чл. 215, ал. 2 ЗОБВВПИ, съгласно която наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно тяхната компетентност, а съгласно ал. 1 на същата разпоредба, вр. чл. 153, т. 12 от ЗОБВВПИ актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от полицейските органи на МВР. Следователно спазени са изискванията на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН, вр. чл. 215, вр. чл. 153, т. 12 от ЗОБВВПИ.

Не са констатирани други съществени нарушения,  допуснати при процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Н., като от доказателствата по делото се установи и доказа по несъмнен начин извършване на нарушението от негова страна. Не се споделят доводите на жалбоподателя за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Не са налице условията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Какво е маловажен случай е уредено в чл. 93, т. 9 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН - когато извършеното деяние с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Тъй като процесното нарушение е формално, на просто извършване, за да бъде деянието съставомерно, не се изисква настъпването на вреди. Извършването на самото изпълнително деяние води до увреждане на обществените отношения, които в случая се ползват с особена закрила, поради естеството и характера на обществените отношения свързани с притежаването на огнестрелно оръжие. Нарушенията на ЗОБВВПИ не могат да бъдат квалифицирани като маловажен случай, тъй като извършваните по този закон дейности се отличават с висока степен на обществена опасност, което изисква строго спазване на правилата за тяхното извършване, предвидени в закона, а това следва и от административно наказателните разпоредби, глава ІХ, които не предвиждат случаи на маловажни нарушения.

Налице е извършеното от него нарушение на 08.06.2012 г., за което е ангажирана и отговорността му, като правилно админостративнонаказващия орган е приложил разпоредбите на ЗОБВВПИ. В наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на 08.06.2012г. в гр. Малко Търново. Деянието на жалбоподателя, изразяващо се в бездействие е започнало от 29.02.2012г. (един месец преди изтичане на разрешението) по отношение на разрешителното му за носене на ловно оръжие, към която дата вече е следвало да е подал заявление за подновяване до съответния орган, т.е. административното нарушението е започнало на 01.04.2012г..  и  е продължило до 08.06.2012г. при действието на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ. През времетраенето на този едномесечен срок за подаване на заявление за подновяване на въпросното разрешение и до изтичането му (съответно на 31.04.2012 г.) жалбоподателят все още не е започнал извършване на нарушението по чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ, тъй като до този момент е можел да изпълни това си задължение. Като не го е сторил, същият вече започва да осъществява състава на това нарушение, считано от деня, следващ последния ден, в който е можел да подаде заявлението за подновяване. Това административно нарушение е от категорията на продължените такива, тъй като се реализира чрез трайно и непрекъснато осъществяване на състава му, докато не настъпят някакви обстоятелства, които да го прекратят. В случая към момента на установяване на нарушението на 08.06.2012 г. в сила е разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ, като към този момент продължава да се осъществява и самото нарушение. Поради това, че изпълнението на нарушението се осъществява при действието на новия закон, то е извършено именно тогава и за него се прилага законът, който е в сила към момента на довършване или прекратяване. В този смисъл правилно наказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ.

По отношение на времето на извършване на нарушението, същото е посочено като осъществено на 08.06.2012 г., когато при съставяне на акта е констатирано неподаването на заявлението за подновяване на разрешенията и изтеклия едномесечен срок за това. Действително към тази дата 08.06.2011 г. жалбоподателят не е имал подадено такова заявление, като е бил изтекъл и срокът за извършване на това му задължение, поради което правилно е посочено, че на 08.06.2012г. Н. е нарушил с бездействието си разпоредбата на чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ

Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

За нарушението по чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ наказващият орган е наложил на жалбоподателят наказание "глоба" в  размер от 500 лв. по чл. 212  от  ЗОБВВПИ, в който е предвидено наказание в размер от 500 лв. до 2000 лв.

По смисъла на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и с оглед целите на административното наказване да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, и след като прецени смекчаващите обстоятелства - нарушението е първо за нарушителя,  както и отегчаващите обстоятелства - продължително време е осъществявал състава на нарушението по чл.87 ал.1 от ЗОБВВПИ - повече от два месеца, дългогодишен ползвател на оръжие, което означава че следва да е добре запознат с всички законови процедури, както по отменената, така и по сега действащата нормативна уредба и естеството на характера на обществените отношения, свързани с притежаването на огнестрелно оръжие, като дейности, които се отличават с висока степен на обществена опасност, което изисква строго спазване на правилата за тяхното извършване, предвидени в закона и следователно се явява като отегчаващо обстоятелство, съдът намери,  че АНО основателно е наложил наказание в минималния размер, предвиден по чл. 212 от ЗОБВВПИ за извършеното нарушение.

 В контекста на изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 13-91/27.06.2012г. на Началника на РУП –Малко Търново, с което на В.А.Н. с ЕГН ********** ***,   му е наложена глоба в размер на 500.00 лв. на основание чл.212  от ЗОБВВПИ  за извършено нарушение на чл.87 ал.1  от ЗОБВВПИ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

        Решението подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд-Малко Търново пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                               Районен  съдия :