Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:                          29.08.2012г.                гр.Малко Търново,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Малкотърновският районен съд,                      наказателен състав

На двадесет и осми август             две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

Секретар: М.Д.

като разгледа докладваното от съдия Москова

НАХД  № 61 по описа за 2012г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от *** и *** против Наказателно постановление № 65/17.11.2011г. на Кмета на община Малко Търново, с което на основание чл.123 ал.1 от ЗМДТ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на  500.00лв.  за нарушение на чл.14 от ЗМДТ.

В жалбата се излагат съображения за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и се иска отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител в с.з.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище.

По делото бяха събрани писмени доказателства. Разпитани бяха актосъставителя Н.И. и свидетелите Д.К. и П.Ц..

Съдебният състав, след като намери, че жалбата е подадена в срока за обжалване, видно от регистрационния индекс на жалбоподателя както и поради липса на ангажирани от АНО доказателства за противното,  поради което се явява допустима, и съобразявайки доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено следното:

По силата на договор от 12.08.2010г. за прехвърляне на предприятие „***” АД с ЕИК *** е придобило от „***” АД два имота, находящи се в село Младежко, община Малко Търново, местността „**”, като обстоятелството е било вписано в Търговския регистър в раздел „прехвърляне на предприятие” по партидата на жалбоподателя под № *** на 20.08.2010г.  Жалбоподателят  декларирал  придобитите имоти пред „МДТ” община Малко Търново, като  подал декларация по чл.14 от ЗМДТ, приета от МДТ община Малко Търново с вх.№ ***.

 Св. Н.И. - началник отдел „МДТ” към община Малко Търново, в кръга на служебните си задължения като констатирала, че декларацията по чл.14 ЗМДТ за придобити от „***” АД с ЕИК ***  имоти била подадена след законоустановения срок, в канцеларията си в град Малко Търново и в присъствието на св.Д.К. и св.П.Ц. / и двете служителки в отдел „МДТ” в община Малко Търново/, съставила на 09.11.2011г. АУАН № 0000811 против „***” с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град ***, представлявано от *** с ЕГН **********”, в който АУАН нарушението било описано както следва: „не е подадена в  срок  от два месеца декларация по чл.14 за имот в с.Младежко, община Малко Търново и местността „**”, предадени от БТК АД, считано към 20.08.2010г. …… подадена е декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ ***. “ Така съставеният АУАН бил изпратен по пощата с обратна разписка на 09.11.2011г. до „*** с ЕГН ********** в качеството му на управител на ДЗЛ „***” с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: град ***”, което обстоятелство  е отбелязано в самия АУАН .

 Въз основа на така съставения акт, административнонаказващият орган издал обжалваното постановление, в което деянието е описано по същия начин както в акта и е квалифицирано като нарушение на чл.14 от ЗМДТ, без посочване на алинея, поради което и на основание чл.123 ал.1 ЗМДТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00лв.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните актосъставител и свидетели. 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице– правно образувание, което не може да има собствено психическо отношение към деянието. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното:

В чл.14, ал.1 ЗМДТ е регламентирано задължение за собствениците и носителите на ограничени вещни права върху новопостроени или придобити по друг начин имоти да ги декларират в общината по местонахождението на имота в двумесечен срок от придобиването им, чрез подаване на декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. В чл.14, ал.3 от ЗМДТ е регламентирано задължение за уведомяване на общината в същия срок и по същия ред и в случаите на промяна на някое от обстоятелствата, свързани с недвижимия имот, имащи значение за определяне на дължимия данък. В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят е собственик на два имота, находящи се в село Младежко, община Малко Търново, местността „**”, придобити на 12.08.2010г. с договор за прехвърляне на предприятие от „***” АД. При това положение жалбоподателят е следвало да декларира в двумесечен срок от подписването на договора за прехвърляне на търговско предприятие / до 12.10.2010г. включително/ придобитите от него два недвижими имота, находящи се в село Младежко, община Малко Търново, местността „**”– чл.14 ал.1 ЗМДТ. След като не го е сторил, а е декларирал имота едва на 14.04.2011г. той е осъществил предвидения в чл.123 ал.1 предложение второ от ЗМДТ административнонаказателен състав, т.е. фактът на извършено нарушение от страна на жалбоподателя е безспорен.

При съставянето на акта обаче е допуснато съществено процесуално нарушение на ЗАНН, касаещо образуването на административно-наказателното производство и съставляващо самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без да бъде разглеждана неговата законосъобразност по същество.

По делото липсват доказателства законният или упълномощен представител на жалбоподателя да са били надлежно поканени да присъстват при съставянето на акта.  От показанията на св. И. - актосъставител,на св.К. и св.Ц.,  както и от отразеното в самия акт по безспорен начин се установи, че същият е съставен в отсъствието на представител на „***” АД, което е нарушение  на разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, съгласно която актът се съставя в присъствието на нарушителя, респ. на негов представител. По този начин законът обезпечава на лицето, против което се съставя актът, възможност за участие в административно-наказателното производство от самото му начало и гарантира правото му на защита. Този извод се допълва и от обстоятелството, че съгласно чл.44 от ЗАНН, нарушителят може да прави възражения още при съставяне на акта. Именно защото нарушителят има право да прави възражения и да се защитава, актосъставителят е длъжен да състави акта в негово присъствие и да му осигури тази възможност. Допуснатото процесуално нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН е съществено, тъй като нарушава правото на нарушителя на защита, разбирано като право на участие в административно-наказателното производство от самото му начало, а именно - още при съставяне на акта за установяване на нарушение. Правото на защита се нарушава винаги когато носителят му е бил лишен от участие в дадена фаза от производството.

На следващо място, по делото липсват и доказателства, че в случая е била налице хипотезата на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на акта в отсъствието на нарушителя. Цитираната разпоредба урежда случаите, когато нарушителят не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставяне на акта. Това са изключения от правилото актът да се състави в негово присъствие, които са изчерпателно посочени от законодателя. Единствено и само при наличието им актът се съставя в отсъствие на нарушителя. Не са представени доказателства, че нарушителят е бил търсен за съставяне на акта, но не е бил намерен на адреса, респ. че след като е бил редовно поканен за съставяне на акта не се е явил да присъства.

В  ЗАНН подробно е уредена процедурата по съставяне на акта, предявяването и връчването му. Като не е спазена тази процедура е нарушено правото на защита на наказаното лице. Присъствието на нарушителя при съставяне на акта гарантира правото му непосредствено да възприеме действията на актосъставителя и на посочените в акта свидетели, както и верността на отразените в акта обстоятелства относно датата на съставянето му, присъстващите свидетели и т. н.

Нарушени са и разпоредбите на чл.57 ал.1 т.4, т.6 и т.7  от ЗАНН. АНО неправилно е посочил наименованието на дружеството, тъй като видно от Търговският регистър същото е с наименование „***”, а не ***”, с което е нарушил изискването на чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН.  И в АУАН, и в  съставеното въз основа на него наказателното постановление , е посочена като нарушена нормата на чл.14 ЗМДТ, без да е уточнена по коя от алинеите на този член е било квалифицирано нарушението. В случая наказващият орган е следвало на прецизира алинеята, тъй като се касае за различни по фактически състав нарушения и без такава конкретизация не може да се разбере за кое нарушение е санкциониран жалбоподателя. Като не е извършил това, наказващият орган е нарушил изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН да посочи законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, което налага отмяна на обжалваното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет случаи на юридическите лица може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. АНО е нарушил и разпоредбата на чл.57 ал.1 т.7 от ЗАНН като неправилно е определил вида на наказанието, наложено на юридическото лице „***”- „глоба”, тъй като наказанието „глоба” може да се налага само на физически лица , но не и на юридически лица,  а несъмнено „***” е юридическо лице.

Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло поради наличието на описаните съществени процесуални нарушения, които правят безпредметно обсъждането на въпросите по съществото на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 65/17.11.2011г. на Кмета на община Малко Търново, с което за нарушение на чл.14 от ЗМДТ на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град ***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на  500.00лв.  на основание чл.123 ал.1 от ЗМДТ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Бургас.

 

 

                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: