Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                           град Малко **                          23.11.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновският районен съд                                       наказателен състав

На осемнадесети ноември                          две хиляди и единадесета година

В публичното заседание в следния  състав :

                                            Председател :   МАРИЯ МОСКОВА

Секретар М.Д.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 60 по описа за 2011 година на съда,  за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано  по жалба на Ж.А.Н. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес село **, община Малко ** против наказателно постановление № 3/13.09.2011 година на кмета на община Малко **, с което за извършено нарушение по чл.40 ал.1 т.2 от ЗОССИ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.44 ал.1 от ЗОССИ. Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. 

В с.з., жалбоподателят, редовно призован, поддържа жалбата и моли атакуваното наказателно постановление да бъде изцяло отменено.

В с.з., административнонаказващия орган-община Малко **, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен процесуалният представител – адв.Ев.Тончева. Процесуалният представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и че наказателното постановление е законосъобразно издадено и моли същото да бъде потвърдено.   

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено  от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят Ж.Н. е по занятие земеделски производител и над 10 години се занимава с отглеждането на крави в местността „Край село” в землището на село **, община Малко **. След ликвидацията на АПК в село ** през 1998г.,  Н. е закупил сградите на бившето АПК / бивши овчарници – 3 на брой, единият от които  със застроена площ от 1306 кв.м.,  и помощните  към тях селскостопански постройки/, находящи се в местността „Край село” в землището на село **,  а с договор за продажба на земя от ДПФ № 164 от 12.06.1998г., вписан в том І дело 187 в службата по вписванията , е закупил и земеделската земя,  представляваща имот № 000510 с площ от 6.691 дка и начин на трайно ползване пасище, мера, върху която е построен най-голямата му селскостопанска сграда с площ от 1306 кв.м. За нуждите на стопанството си на 30.01.2007г. /л.24/ жалбоподателят е сключил с община Малко ** договор за наем за срок от 5 години, по силата на който общината му е предоставила  находящите  се около сградите му в местността „Край село” недвижими имоти с № 000001, № 010001, № 000320, № 000507,  №000558 и № 031060 за временно ползване като пасища.  На 24.08.2011 г. около 10.45 актосъставителката Г.М. –мл.специалист в отдел „ОПСД” към община Малко ** заедно със св.Г.В. –гл.специалист в отдел „ТРС” към община Малко **  и св.П.Т. *** извършили проверка в село ** на земеделския производител Ж.Н., като заварили същия да дои крави в собствения му селскостопански обект – масивна сграда, бивш  овчарник в местността „Край село”. Комисията констатирала, че при така осъществената проверка осем крави, един бик и четири телета от стадото на Н. били застанали на сянка -”пладнували” под навеса, находящ се в непосредствена близост до сградата и също собственост на жалбоподателят. Актосъставителката – св. Г.М. преценила, че жалбоподателят Н. е извършил административно нарушение по ЗОССИ, за което му съставила акт за установяване на административно нарушение  № 3 от 24.08.2011 г. за нарушение на чл.40, ал.1 т.2 от ЗОССИ. В акта за установяване на административно нарушение актосъставителката М. записала, че „на 24.08.2011 г. в 10.45 часа на ливадите край село ** П.Т. и Г.В. са заварили свободно пуснати осем крави, един бик и четири телета, собственост на Ж.Н.”. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение, кметът на община Малко ** Иван Иванов издал атакуваното наказателно постановление № 3/13.09.2011 г., с което за нарушение по чл.40  ал.1  т.2 от ЗОССИ наложил на Н. глоба в размер на 100 /сто/ лева  на основание чл.40 ал.1 от ЗОССИ.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седмодневен срок /видно от разписката за получен препис, инкорпорирана в наказателното постановление и от датата на депозиране на жалбата пред административнонаказващият орган/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване. 

Съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите в жалбата и от становищата на страните, в случая съдът намира, че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в следното:

Съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 т.2 от ЗОССИ „наказва се с глоба от 100 до 500 лв., който влиза или преминава, или пуска животни през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждания, без да има право, като с това причинява вреди на селскостопаското имущество”.  Изпълнителното деяние по чл.40 ал.1 т.2 от ЗОССИ първо може да се изрази в три форми – “влизане”, „преминава” или “пуска животни”. От обективна страна освен това е необходимо влизането, преминаването или пускането на животните да се извършва „през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения”,  при това – „без да има право” ,  като последният необходим признак от обективна страна е – „с това да е причинил вреди на селскостопанското имущество”. В настоящия случай органът по установяване на нарушението  - актосъставителката не е посочила нито един от предвидените в състава на нарушението признаци от обективна страна – необходимостта изпълнителното деяние да е осъществено  от лицето, сочено за нарушител,  деянието да е извършено през селскостопански земи с посеви, трайни или цветни насаждения,  без да има право  и  с това да е причинило вреди на селскостопанското имущество.   Твърдение за деяние, носещо признаците от състава на нарушението по чл.40 ал.1 т.2 от ЗОССИ не се съдържа нито в АУАН, нито в атакуваното НП.  Описателната част на акта, пренесена и в наказателното постановление, съдържа единствено и само описание на действията на част от комисията по установяване на твърдяното нарушение и се изчерпва със следната лаконична констатация: „на 24.08.2011 г. в 10.45 часа на ливадите край село ** П.Т. и Г.В. са заварили свободно пуснати осем крави, един бик и четири телета, собственост на Ж.Н.”. Липсата на описание на установеното нарушение в акта опорочава последния, доколкото нарушава законово изискване за наличие на съществен реквизит и възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен, да упражни правото си на защита. АНО въобще не  е описал признаците от обективна страна на твърдяното нарушение, не е отбелязал точното място и обстоятелствата, при които е било извършено твърдяното нарушението, с което се нарушава изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което процесуално нарушение води до отмяна на атакуваното постановление само на това основание. Посочените процесуални нарушения грубо опорочават административнонаказателната процедура. Процесуалните норми са гаранция за законност на действията на администрацията и тяхното нарушаване води до незаконосъобразност на издадения административен акт, с който се санкционира извършителя на административно нарушение. Същевременно част от нарушенията, каквито са тези по чл. 42, т.3 и 4 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН ограничават правото на защита на нарушителя, който има правото да узнае в извършването на какво точно нарушение е обвинен – мястото на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Тези порочни действия на актосъставителя и административнонаказващия орган водят до отмяна на наказателното постановление, поради неговата процесуална незаконосъобразност.Нарушенията са съществени, тъй като с НП се повдига конкретно обвинение, срещу конкретно лице, за конкретно нарушение като главната му цел е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и участието на обвинения в него като по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.

Наред с това, настоящият съдебен състав, след обстойна преценка на събраните по делото писмени и устни доказателства, намира за установено, че изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка не се потвърждава от показанията на разпитаните по делото актосъставителка и свидетели и събраните в хода на съдебното следствие писмени документи, поради което и обжалваният акт следва да се отмени като неправилен. Съображенията за това са следните:

Освен доводите за съществени нарушения на процедурните правила в хода на административнонаказателното производство АНО не е изпълнил и задължението си да докаже по безспорен и несъмнен начин извършването на нарушението от жалбоподателя. Както беше посочено по-горе административните органи не са уточнили точното място на извършване на твърдяното нарушение; не са идентифицирали животните с посочване на номерата на ушните марки, макар че не се спори чии са животните;  не са установили и не са посочили  кой е извършителят; не са установили имота, в който са се намирали процесните животни, дали представлява по смисъла на ЗОССИ селскостопанска земя с посеви, трайни или цветни насаждения; не са установили този имот чия собственост е и съответно дали лицето, сочено за нарушител, има право да пуска там животните си, нито пък са установили при проверката дали са били нанесени някакви вреди на селскостопански имоти. В административнонаказателното производство тежестта на доказване лежи върху административнонаказващият орган, който безспорно и категорично трябва да докаже извършването на административно нарушение, авторството на деянието и наличието на вина. В настоящия случай налице е явна неориентираност на служителите на общината, извършили конкретната проверка, по отношение на точното местонахождение и собствеността на стопанските обекти и земеделските имоти  в землището на село **,  както и на конкретното разположението на стопанисваните от жалбоподателят животни към момента на проверката,  поради което и неправилно същите са направили своите констатации, а извода, до който са стигнали, а именно, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.40 ал.1 т.2 от ЗОССИ, почива единствено на предположения. Неправилно възпроизведената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка, е пренесена и в атакуваното наказателно постановление. В производството пред настоящият  съд, действащ като въззивна инстанция, се прилагат правилата на НПК, като се  цели да бъде проверена законосъобразността на административнонаказателните актове, които са израз на държавната репресия, която АНО упражнява при констатирано противоправно поведение на физическите и юридическите лица. Поради това ръководни, както в хода на съдебното производство, така и в административно-наказателното, са общите принципи на наказателното правораздаване. Основен принцип на наказателното правораздаване е, че преди  да бъде приложена държавната репресия спрямо дадено лице, сочено като нарушител,  е абсолютно необходимо да бъдат установени и безспорно доказани всички факти и обстоятелства, доказващи наличието на обективните и субективните елементи на твърдяното нарушение, поради което се ангажира неговата административнонаказателната отговорност,  като абсолютно  недопустимо е да се ангажира отговорността на това лице само по  предположения за наличие на такива факти и обстоятелства.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р      Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 3/13.09.2011 година на Кмета на община Малко **, с което на Ж.А.Н. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес село **, община Малко ** за нарушение на чл.40, ал.1, т.2 от ЗОССИ  е наложена глоба в размер на 100 лева на основание чл.40 ал.1 от ЗОССИ.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен  съд - Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: