Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

……

 

гр. Малко Търново, 13.10.2017г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Малкотърновският районен съд, втори състав, в публично заседание на шести октомври  през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Дойков

 

при секретаря М.Д.  и в присъствието на прокурора ………………, като разгледа докладваното от съдията Дойков НАХД № 60 по описа за 2017год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

            С Наказателно постановление № ****/2016/06.06.2017г. издадено от В* Е* С*  – Началник М** Бургас на О.А.О., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 21 от Валутния закон и чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания : на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата , като предмет на нарушението : 10 010евро/ десет хиляди и десет евро/ и 300лева/ триста лева/ , преизчислени в български лева , съответно 19877.86лева/ деветнадест хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, и в евро – 10163.89евро/ десет хиляди сто шестдесет и три евро и осемдесет и девет евроцента/, при курс за митнически цели към 09.12.2016г. : 1EUR = 1.95583евро . На основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 11а, ал. 1 от ВЗ на жалбоподателя О. е наложена глоба в размер на 1000,00лева/ хиляда/ . 

Наказаният О.А.О., ЕГН **********, с адрес *** е останал недоволен от наложеното му наказание. В жалбата си излага аргументи , че не е извършил митническо нарушение. Счита, че издаденото спрямо него наказателно постановление е незаконосъобразно. Твърди, че митническата проверка е следвало да се извърши след паспортния контрол на МП Малко Търново. На следващо място се сочи, че не му е била предоставена митническа декларация, а бил заявил устно пред митническите служители, че носи сумата от 10000евро. На самият пункт нямало поставени декларациия и указания за задълженията за деклариране. Жалбоподателят заявява, че не му е било обяснено задължението за деклариране . Като мотив се сочи нарушението на чл. 68 от Закона за митниците. О. твърди , че след личната проверка извършена му от митническите служители са намерени лични парични средства , които не знаел в какъв размер са и за това поискал декларация, за да ги декларира. Жалбоподателят твърди, че е нарушено и правото му по чл. 71 от Закона за митниците. Като последен аргумент изтъква , че случаят е маловажен .

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител жалбоподателят  адв. Р.С.,***. Моли съда да отмени процесния акт . Освен аргументите , изложени в жалбата, защитникът сочи , че О.О. не е извършил деянието , поради факта, че не е преминал границата на страната. Излага се , че сумата от 300лева и 10евро са били общи средства на пътувалите с О. други лица. Твърди се, че липсвал умисъл за извършване на деянието.

Ответникът по жалбата – Митница Бургас, редовно призован, се представялва от юрисконсулт М* Л* . Страната заема становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивира виждането си с недоказаност на фактите по жалбата. На трасе „Изход“ паспортният контрол се извършвал след митническия. Представителят на наказващия орган сочи, че не са събрани доказателства за устното заявление на О. , че пренася сумата и иска да я декларира писмено. Не намира случая за маловажен. Пледира за потвърждаване на наказателното постановление. 

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            На 09.12.2016г. свидетелите Г.С.Д., Д.И.Ж. и З.Г.И. - тримата служители на Митница Бургас с месторабота Митнически пункт „Малко Търново“, изпълнявали служебните си задължения. Около 10:30часа жалбоподателят О.О. влязъл на територията на МП Малко Търново, на трасе „изход“, пътувайки с лек автомобил „О** К**” с рег. № ****. Автомобилът бил управляван от свидетелката А* Е* И*, а с тях пътувал и чуждия гражданин   U** U*. Актосъставителят Г.Д. и свидетелката Д.Ж. запитали пътуващите дали пренася валута, валутни ценности , както и стоки с търговски характер, които да декларира. Жалбоподателят О.О.  отговорил отрицателно. Свидетелката Ж. разпознала в О. лице , което често пътува през пункта и селектирала автомобила за щателна митническа проверка. При огледа на автомобила не били установени митнически нарушения . След това на тримата пътували били извършени лични проверки. На личните проверки на мъжете присъствал и свидетелят З.И.. В лицето О.О. били намерени сумата от 10010евро и 300лева- сумата от 10000евро била във вътрешния ляв джоб на якето му, а в портфейл намиращ се в същия джоб на якето са били намерени 10 евро и 300лева. В другите две лица също се установили парични суми, но в размер под изискуемия за деклариране минимум. В А* И* била намерена сумата от 7500евро, а в U* U*около 3-400евро. Сумите на последните две лица не са били подробно описани , поради това, че не надвишавалу 10000евро. За намирането на парите в О.О. бил съставен и протокол за личен преглед №**/ МУ BG ***/09.12.2016г., в който били описани намерените суми. О.О. подписал протокола без възражения.  Бил съставен и протокол за извършена митническа проверка № КЦ – М 5281/09.12.2016г., в който били вписани констатациите на контролните органи, както и намерената валута. Била съставена и разписка № 0090106/09.12.2016г. удостоверяваща изземването на паричните средства. За установеното нарушение бил съставен и АУАН № **/ 09.12.2016г., където фактите по проверката били описани подробно. О.О. подписал съставения против него акт без да направи възражение. Нарушителят е дал писмени обяснения , в които лично е записал, че не знаел, че трябва да декларира сумата от 10000евро. Обяснения са били снети и от другите две лица.  В законоустановения 3- дневен срок наказания О.О. не е депозирал възражения по така съставения му АУАН.

В законоустановения срок В** Е** С**  – Началник на Митница Бургас, след като е съобразил материалите в административно – наказателната преписка, е издал против О.А.О., ЕГН **********, с адрес *** обжалваното Наказателно постановление № ****/06.06.2017г.

НП е връчено на жалбоподателя и е депозирана жалба чрез административнонаказващия орган до съда.

Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна .

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна на процесното наказателно постановление. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентните органи.  АУАН е съставен съгласно разпоредбите на чл. 40 – 43 от ЗАНН и в него е описано по изискуемия от закона начин извършеното нарушение. Достатъчно пълно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. Изложени са обстоятелствата във връзка с твърдяното нарушение,  като актосъставителят е посочил, че с деянието си  жалбоподателят е осъществил състава на чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон като не е изпълнил задължението си по чл. 9, ал. 1  от Наредба № Н-1 /01.02.2012г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митически регистри по чл. 10а от Валутния закон.  В наказателното постановление ясно и подробно е описано нарушението, което е извършено от О.А.О.. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписване на акта и в тридневен срок от неговото съставяне. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, упълномощен съгласно Заповед № ЗМФ – 495/ 21.04.2010г. – вложена като доказателство по делото,  преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят О.А.О. на 09.12.2016г. около 10.30часа на МП Малко Търново не е изпълнил задължението си да декларира пренасянaтa от него валута – 10 010евро/ десет хиляди и десет евро/ и 300лева/ триста лева/, преизчислени в български лева , съответно 19877.86лева/ деветнадест хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, и в евро – 10163.89евро/ десет хиляди сто шестдесет и три евро и осемдесет и девет евроцента/, при курс за митнически цели към 09.12.2016г. : 1EUR = 1.95583евро, с което е нарушил разпоредбите на чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 9 от  Наредба № Н – 1/ 01.02.2012г. на Министерство на финансите и чл. 3 , ал. 1 от Регламент ЕО 1889/ 2005г. , с което е осъществил състава на  чл. 18, ал. 1  от Валутния закон .

От събраните в делото доказателства могат да се направят следните изводи. Съдът приема и кредитира показанията на разпитаните служители на МП „Малко Търново” - Г.Д., Д.Ж. и З.И. . Дадените от тях показания съдът счита за непротиворечиви, взаимно допълващи се , като не се установява заинтересованост на разпитаните. Д. и Ж. са били в непосредствена близост един до друг и конкретно сочат това , че  пътувалите в автомобила са били запитани изрично дали пренасят със себе си стоки, валута или ценности, които следва да се декларират. Свидетелите са категорични , че тримата са отговорили отрицателно. Категорично не се събраха доказателства , че О. е поискал декларация, с която да обяви сумата от 10000евро. Противно на това са показанията на тримата служители на пункта, а също така и дадените от свидетелката И***. Същата в разпита си е заявила, че са казали при проверката , че нямат нищо за деклариране , защото смятали, че не надвишават сумата за това. Съдът не кредитира изложеното от нея , че половината от сумата – 5000евро, са нейни , като И*** ги била дала на О. , за да ги носи , понеже тя нямала джоб. Показанията й са противоречиви, като в същото време свидетелката не оспорва , че е носила 7000евро в джоба на якето си. Няма и в писмените й обяснения такова заявление, а самият О. не е дал такива пред митническите органи.  Следва да се отбележи, че О.О. е имал възможност да декларира сумата - същият нееднократно е преминавал през държавната граница , т.е. e знаел какви са правилата на които се подчинява митническата дейност . Обективен факт е, че организацията на работа на МП Малко Търново е свързана с осигурени указателни табели , чрез които влизащите и излизащите от страната да се информират сами за митническите си задължения. Едва след това служителите на пункта трябва да спомогнат за декларирането на съответните стоки и предмети и то само при положителен отговор , че преминаващия има и желае да обяви такива пред властите в размерите подлежащи на това.  Оборва се и твърдението в жалбата на наказания, че не е извършил нарушението, поради факта, че не е напуснал държавната граница. Свидетелката И**** е посочила, че не са продължили към Република Турция след проверката и изземване на сумата, където са имали бизнес среща, защото нямало смисъл да продължат.

От тук може да се приеме, че правилно АНО е преценил извършеното нарушение и го е квалифицирал по чл.18, ал.1 вр. чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон във връзка с чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от  Наредба № Н – 1/ 01.02.2012г. на Министерство на финансите и чл. 3 , ал. 1 от Регламент ЕО 1889/ 2005г. приложим и за конкретното нарушение. Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон се осъществява чрез действие – пренасяне на парични средства в размер на 10000евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна . В закона изрично е посочено, че  паричните средства подлежат на деклариране, което в настоящия случай не е извършено, с което О. е осъществил състава на административното нарушение. 

Наложеното на жалбоподателят наказание - глоба  в размер на 1000.00 /  хиляда/ лева, е определена правилно при съответно приложение на санкционна разпоредба- чл. 18, ал.1, във вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ. Същата наказващият орган е индивидуализирал в минималния й установен размер,  поради което и съдът счита НП, за законосъобразно,  правилно и обосновано в санкционната му част - по т. 2 . Последното е законосъобразно и в частта на постановената санкция “отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението-т.1 от НП,  изрично предвидена в чл. 20,  ал.1 от  ВЗ, в случаите на осъществено нарушение. Ето защо процесното наказателно постановление следва да се потвърди.

Не се установиха обстоятелства, с които да се прецени деянието като маловажно. Същото представлява нарушение на разпоредбите на ВЗ, Наредба № Н – 1/ 01.02.2012г. на Министерство на финансите и  Регламент ЕО 1889/ 2005г. , като с действията си О. е извършил типично за подобни деяния нарушение, което не се отличава с по – ниска степен на обществена опасност.

Съдът намира, че наложеното с обжалваното НП наказание е съобразено  с личността на нарушителя и е съответно на предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/06.06.2017г. издадено от В** Е**С**  – Началник Митница Бургас с което на О.А.О., ЕГН **********, с паспорт № ****/***. От МВР Бургас, с адрес : с. С*, общ. Р*, на основание чл. 21 от Валутния закон и чл. 53 от ЗАНН са наложени административни наказания :

1.                  на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон са отнети в полза на държавата , като предмет на нарушението : 10 010евро/ десет хиляди и десет евро/ и 300лева/ триста лева/ , преизчислени в български лева , съответно 19877.86лева/ деветнадест хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, и в евро – 10163.89евро/ десет хиляди сто шестдесет и три евро и осемдесет и девет евроцента/ , при курс за митнически цели към 09.12.2016г. : 1EUR = 1.95583евро;

2.                  на основание чл. 18, ал. 1 вр. чл. 11а, ал. 1 от ВЗ на О.А.О., ЕГН **********, с адрес *** е наложена глоба в размер на 1000,00лева/ хиляда/,

                       като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас  в 14 дневен срок от съобщението до страните.

  

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: