Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                                08.02.2011 година                             Град *** ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

***търновският районен съд                                                                           наказателен състав

На дванадесети януари                                                            две хиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар         М.Д.

Прокурор        ……………………….

като разгледа докладваното          от        Председателя- съдия    Москова Административно-наказателно  дело       59     по описа  за    2010      година на съда,

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

     Образувано е по жалба на М.С.Н. с ЕГН ********** *** чрез адв.Н.Д. *** против Наказателно постановление № 583/ 29.11.10г на Началника на Митница Бургас, с което на жалбоподателката, на основание чл.18 ал.1, вр.чл.11 ал.2 ВЗ, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1000 /хиляда/ лв.  и на основание чл.20 ВЗ са отнети в полза на Държавата, като предмет на нарушението, недекларираните парични средства – 10 265 евро / десет хиляди двеста шестдесет и пет евро/ и 64 лв./шестдесет и четири лева/. Оплакваннията, изложени в жалбата са относими по същество на нарушението и интерпретирани обосновават несъставомерността на извършеното деяния, като административно нарушение по вменения състав на нарушение, т.к. размерът на изнасяната от нея валута била декларирана устно-точно 10 000евро и попадал в границите на  допустимото за свободен внос или износ, без писмено деклариране, съгласно действащите разпоредби на ВЗ /чл.11 ал.2 и 6/ и на Наредба № 10/03г, в редакцията им към момента на извършване на нарушението/последната изм. ДВ 48/15.06.07г/-“”парични средства на стойност до 10 000 евро или тяхната равностойност в лева или валута”, а досежно недекларираната горницата от 265 евро и 64 български лева жалбоподателката поддържа, че ги е забравила и не е имало умисъл в действията й, както и че при започналата вече проверка е поискала, но не е получила от митническите органи декларация. Претендира се приложение на чл.28 от ЗАНН и цялостна отмяна на обжалваното НП, алтернативно – частична отмяна .

Редовно призован за датата на с.з., жалбоподателката се явявя лично ведно със своя  процесуален пълномощник-адвокат Д.. Дава подробни обяснения и чрез пълномощника си в хода на съдебните прения поддържа жалбата на посочените в нея основания. Излага съображения за необосноваността на санкционния акт, поради недоказаност на размера на носените и недекларирани парични средства, от тук и на самото нарушениие. Наред с това, при условия на евентуалност, претендира наличие на основания за приложението на чл.28 ЗАНН за конкретното нарушение, респ. института на малозначителността, по смисъла на чл.11 ЗАНН,вр.чл.9,ал.2 НК и моли за отмяна НП.

Въззиваемата страна-митница Бургас, чрез процесуалния си представител-гл.юрисконсулт Ташкова, оспорва жалбата, считайки я за неоснователна, като излага становище за законосъобразност и обоснованост на атакуваното постановление  при категорично установено извършването на вмененото нарушение и неговия автор. Претендира съдът да потвърди  същото като правилно и изцяло съобразено със закона. 

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено  от фактическа страна следното:

От доказателствата находящи се в административно наказателната преписка и от свидетелските показания, се установява, че на 24.08.2010г, около 23.00 часа на МП- *** ***, на трасе „Изход” от РБългария за РТурция, пристигнал лек автомобил марка “Мерцедес”, с рег.№ ***, управляван от ***, в който пътувала и жалбоподателката Н.. След приключване на паспортния контрол от органите на ГКПП, към автомобила с пътниците се приближил св. К. - ст.митн.инспектор на МП-*** ***. Според създадената инфраструктура и организация на МП –*** ***, на трасетата за влизане и излизане, има действащи - поставени указателни табели, в които на различни езици са указани задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над определени размери. Независимо от това, по повод и за нуждите на осъществявания  митнически контрол, митническият служител-св. Р.К., попитал пътуващите дали имат нещо за деклариране пред митницата и те устно обявили, че всеки един от тях двамата  пренася по 10 000 /десет хиляди/ евро. След така отправената покана за деклариране и устното обявяване от пътниците – водача на ватомобила и жалбоподателката, на пренасяните от тях парични средства в размер от по 10 000 /десет хиляди/ евро на човек, свидетелят К. пристъпил към реална, физическа проверка на превозното средство и багажа на пътниците. Докато митническия служител извършвал личен преглед на водача на автомобила ***, жалбоподателката се сетила, че освен обявената сума от 10 000 евро,  в портмонето си имала допълнително още 265 евро и 64 български лева, които показала на проверяващия митнически служител-св. К. и поискала да й дадат да попълни декларация, но последният отказал с мотив, че искането  било направено в хода на започналата вече ЩМП.  В този смисъл са и депозираните саморъчни обяснения на М.Н., приложени на л.6 от преписката. След преброяването на намераната сума пари, запознаването с обясненията на пътниците, последвал и личен преглед на лицата. Видно от протокола, съставен за посоченото действие,  с № 41/24.08.10г. / л.7 от АНП/ в жалбоподателката - М.Н. не са били намерени други пари. За осъществената ЩМП, митническите органи също съставили надлежния протокол № 2638/24.08.10г. / л.8 от АНП/, също приложен в приетата АНП. При тези фактически обстоятелства и въз основа на обясненията, митническите органи приели, че М.Н. е  извършила валутно нарушение, като не е декларирала писмено носената от нея  валута, на стойност 10 265 евро и 64 български лева, в следните брой и купюри – 5 бр. банкноти в купюри по 500 евро; 28 бр. банкноти в купюри по 100 евро; 99 бр. банкноти в купюри по 50 евро, 1 бр. банкнота в купюри по 10 евро, 1 бр. банкнота в купюри по 5 евро, както и 2 бр. банкноти  в купюри  по 20 лв., 2 бр. банкноти  в купюри  по 10 лв.,   и 2 бр. банкноти  в купюри  по 2 лева.  

За така констатираното нарушение, на 24.08.2010г., свидетелят Р.К.-старши митнически инспектор, съставил името на жалбоподателката, АУАН с № 381/ 24.08.10г, а вещите - предмет на нарушението били  задържани  с разписка № 00130/24.08.10г, като към разписката за задържане, изготвили и опис, под формата на ксерокопия на банкнотите, с показване номера на всяка банкнота, номинала и съответно вида на валутата.  Актосъставителят, в констатиращия акт е изложил фактическо описание на нарушението и обстоятелствата при извършването и установяването му, което квалифицирал правно с разпоредбите на чл.10а,ал.3 и чл.11 от Валутния закон, във вр. с чл.8 от Наредба № 10/03г, които  посочил цифрово за нарушени. За така съставения АУАН в законоустановения срок жалбоподателката е депозирала пред АНО писмени възражения с вх.№4402-1479/27.08.10г.

След като разгледал преписката по АУАН № 381/24.08.10г., Началника на митница Бургас, издал на 29.11.10г. и процесното наказателно постановление с № 583/10г. Със същото на жалбоподателката М.Н., на основание чл.18 ал.1 във вр.чл.11 ал.2 ВЗ,  е наложил  “глоба” в размер на 1000 лв , за нарушение на чл.11 ал.2 ВЗ във вр. чл.2 ал.2 и чл.8 от Наредба № 10/16.12.03г на МФ /за износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите  регистри по чл.10а от ВЗ/ и на основание чл.20 ВЗ, е постановил отнемане в полза на държавата  на недекларираните парични средства, в размер на 10 265 евро и 64 лева-предмет на нарушението. АУАН и НП са редовно връчени- лично на жалбоподателя, последният - по пощата с писмо с обратна разписка, получено на 08.12.10г –лично, според отбелязването в същата.

Представената по делото заповед № ЗМФ-495/21.04.10г, в заверено копие, на Министъра на финансите, доказва материалната компетентност на контролния орган, открил валутното нарушение и съответно на АНО, издал атакуваното НП. Видно от съдържанието на заповедта, министъра на финансите,  е делегирал правомощия на митническите органи да съставят актове за валутни нарушения по чл.18 ал.1 и 5 от ВЗ, а началниците на митниците - да издават НП, въз основа на тези актове.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха за достоверни.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седмодневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от датата на депозиране на жалбата пред административнонаказващият орган/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване. 

Съдът счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите в жалбата и от становищата на страните, в случая съдът намира, че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Акта за установяване на административно нарушение е съставен, а обжалваното НП е издадено от компетентни лица. По делото не се оспорва, че актосъставителя св. Р.К. е старши митнически инспектор и като такъв има правомощия да осъществява митнически надзор и контрол за спазването на закона при износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност и на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях, съгласно чл. 16 и чл. 18, ал.10 от ВЗ. От друга страна, от представената заповед № ЗМФ-495 от 21.04.2010г. на Министъра на финансите се установява, че Началника на Митница Бургас - издалият атакуваното НП- е оправомощен на основание чл. 47, ал.2 от ЗАНН и чл. 18, ал.10 от Валутния закон като длъжностно лице, което съобразно териториалната си компетентност да издава наказателни постановления въз основа на съставени актове от митническите органи за установени от тях валутни нарушения.

В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е налице пълно съвпадение на фактическото описание на констатираното валутно нарушение. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в тази на НП, са посочени едни и същи  обективни признаци от състава на административното нарушение, свързано с неспазване на валутния режим и задължението за деклариране на изнасяне парични средства, конкретизирани са времето, мястото и начинът на извършване на нарушението, размерът на носените и недекларирани средства, както и условията при които е осъществено нарушението, поради което  жалбоподателката  е узнала точното нарушение, което й е вменено. Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, както и писмените такива, установяват по несъмнен начин, че М.Н. е нарушила действащия валутен режим, като е изнесла през държавната граница при излизане от от Република България за Република Турция, валута в наличност в размер на 10 265 евро и 64 български лева, без да е изпълнил задължението си за писмено деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки  валутна митническа декларация по образец, а устно е обявила пренасяната от нея валута в размер на 10 000 евро.

За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателката за допуснато нарушение по чл.11 ал.2 и 6 от Валутния закон и чл.8 ал.1 във вр. с чл.2 ал.2 от Наредба № 10 от 16.12.2003 година за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, следва същата да не е изпълнила задължението си като местно физическо лице при изнасяне и внасяне на парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута, да декларира пред митническите органи по реда на чл.8 /попълва се и се представя на митническите органи валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на финансите/ собственика на паричните средства и получателя, за когото те са предназначени, на тяхната стойност и вид, на произхода и предназначението им, както и на транспортното средство и маршрута. В конкретния случай жалбоподателката е изнасяла парични средства – 10 265 евро и 64 български лева, които са над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради което е била задължена да попълни митническа декларация. С бездействието си жалбоподателката е нарушила посочените разпоредби. Незнанието и непознаването на законовите разпоредби не оправдава поведението на жалбоподателката.

 От събраните по делото доказателства, неоспорени от жалбоподателката,  съдът приема за установено, че от обективна и субективна страна М.Н. е извършила вмененото й с атакуваното НП, административно нарушение на разпоредбите на ВЗ и цитираната Наредба № 10/2003г., а именно: на 24.08.10г. на граничен пункт *** *** на трасе изход на леки автомобили от Република България за Република Турция е изнесла през държавната граница парични средства-10 265 евро и 64 български лева, подлежащи на  писмено деклариране, но без да е представила пред компетентните органи валутна декларация. 

В конкретния случай обаче, съдът намира, че наказващият орган не се е произнесъл в Наказателното постановление относно наличието или липсата на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, а съгласно Тълкувателно решение №1 на ВКС от 2007г., преценката на административно- наказващия орган за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН, но самата преценка е в компетенцията на административнонаказващият орган.

Съдът приема, че в конкретния случай е налице маловажен случай на административно нарушение и административнонаказващият орган е следвало да съобрази разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да не издава НП. Съгласно чл. 93, т.9 от НК, към която препраща разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в случая – нарушение/ с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Съдът счита, че констатираното нарушение по чл.11 ал.2 и 6 от Валутния закон и чл.8 ал.1 във вр. с чл.2 ал.2 от Наредба № 10 от 16.12.2003 година, извършено от М.Н. следва да бъде квалифицирано като маловажен случай именно поради  липсата на вредни последици и с оглед личността на административно – наказаното лице, за което няма данни да са му налагани други наказания за извършени административни, вкл. и валутни нарушения. Не без значение е и размера на паричните средства пренасян от М.Н. – 10 265 евро и 64 български лева, надвишаващ незначително  размера, допустим да бъде пренасян без писмено деклариране – до 10 000 евро. Няма  житейска и правна логика М.Н. да обяви устно пренасяните от нея 10 000 евро и  да рискува отнемането на  тази значителна сума в евро, заради пренасяните от нея в повече 265 евро и 64 български лева, още повече че декларирането на валутата не влече след себе си никакви задължения за заплащане на такси или митни сборове в полза на РБългария, т.е. неблагоприятни последици в нейната правна сфера. Не без значение е и поведението на самата жалбоподателка - М.Н. доброволно е обявила и държаните  допълнително от нея  в портмонето на дамската й чанта 265 евро и 64 лева и доброволно ги е предоставила за преброяване на митническите служители - самите митнически служители са посочили в протокола за личен преглед № 41/24.08.2010г., че у лицето не са открити парични средства 9 л.6 от АНП. Тя не е укривала пренасяните пари, а е съдействала на органите при установяване на обективната истина по делото, което от своя страна сочи на невисока обществена опасност на личността на нарушителя.

Налице е по-ниска обществена опасност на конкретното нарушение от обичайната за този род.  Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН при наличието на предпоставките в конкретния случай, обосновава разбирането за нарушение на материалния закон, допуснато от административно- наказващия орган. Приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е в правомощията и на съдебната инстанция, както по фактите, така и по правото. Така е в Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, както и в множество решения на Европейския съд по правата на човека.

Предвид на това съдът приема, че като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, административно- наказващият орган е допуснал нарушение на Закона, водещо до отмяна на обжалваното НП № 583 от 29.11.2010г. на Началника на Митница- Бургас като незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № 583/29.11.2010г. на  Началник на Митница-Бургас, с което на М.С.Н. с ЕГН ********** ***, на основание чл.18 ал.1, вр.чл.11 ал.2 ВЗ, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1000 /хиляда/ лв.  за нарушение на чл.11,ал.2 и 6 ВЗ, вр.чл.2,ал.2 и чл.8 Наредба № 10/16.12.2003г на МФ и на основание чл.20 ВЗ са отнети в полза на Държавата, като предмет на нарушението, недекларираните парични средства – 10 265 евро / десет хиляди двеста шестдесет и пет евро/ и 64 /шестдесет и четири/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване чрез РС-*** *** пред Административен съд -Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

                                                            Районен съдия: