Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                гр.Малко Търново                   29.04.2013г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  в публичното съдебно заседание, проведено на 29.04.2013 год. в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 58/2013 год. по описа на Районен съд – Малко Търново, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.50 от СК.

Образувано е по молба на Х.И.С. с ЕГН **********, л.к. № ***, изд. на **.**.****г. от МВР-Бургас с постоянен адрес: град Б***, ул.”А. Н.” № ** и временен с адрес: село З***, община М*** Т***, местност К. № и П.Р.С. с  ЕГН **********, л.к. № ***, изд. на **.**.****г. от МВР-Бургас с адрес село З., община М*** Т***, местност К. № *. Молителите излагат, че са съпрузи от 03.03.2001г., като от брака си имат родено едно  ненавършило пълнолетие дете – Ж.Х. С. с ЕГН  **********. Излагат също, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод и със споразумение са уредили своите лични и имуществени отношения помежду си за след развода. Споразумението е  депозирано за одобрение в съда ведно с молбата за развод и е подписано от съпрузите.

Поради горното, молят съда да постанови решение, с което да прекрати брака, без да издирва мотивите за това и утвърди постигнатото между тях споразумение, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие, съгласно чл.50 и чл.51 от СК. Заявяват, че придобитият по време на брака  товарен автомобил „Мицубиши Л 200” с ДК № * **** **, представляващ съпружеска имуществена общност,  след прекратяването на брака се поставя в дял на съпругата П.Р.С., не притежават  семейно жилище, че са поделили доброволно движимите вещи и нямат взаимни претенции от имуществен характер , че личните вещи и влоговете остават така, както ги е закупил или направил всеки от тях и както се ползват към момента, и че след прекратяването на брака нямат претенции за издръжка един към друг.  Споразумели са се родителските права относно роденото от брака дете Ж.Х. С. с ЕГН  **********  да се предоставят за упражняване на майката, като се определя следния режим на лични отношения на децата с баща им, както следва : Детето има право на лични контакти  с бащата, като детето може да се среща с бащата и да преспива в дома му  по всяко време  по негова преценка  и без ограничение с детето,  както и по един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Бащата се задължава да заплаща месечна издръжка за детето Ж.Х. С. с ЕГН  **********  в размер на 150 лева, платими чрез майка , считано от 01.05.2013г. до настъпване на пълнолетие или други законни основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. След прекратяване на брака съпругата ще продължи да носи фамилно си име „С.”.   Споразумели са се разноските по делото се поделят по равно между молителите.

Заинтересованата страна Дирекция ”Социално подпомагане” е депозирала социален доклад, с който е взела положително становище по постигнатото между съпрузите споразумение.

В съдебно заседание по същество молителите поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие. Поддържат споразумението и молят същото да бъде утвърдено.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение № 201173/03.03.2001г. за сключен граждански брак молителите са сключили граждански брак на 03.03.2001 г., за което е съставен акт за граждански брак № ІІ-27/03.03.2001г. от длъжностно лице по гражданско състояние в град Бургас, като съпругата е приела да носи фамилното име „С.”. Видно от удостоверение за раждане  № ІІ-1347/19.11.2001г. , съставено въз основа на акт за раждане № ІІ-1347/19.11.2001г. на община Бургас, съпрузите имат родено  от брака си едно ненавършили към момента пълнолетие  дете – Ж.Х. С. с ЕГН  **********.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът, като взе предвид изложеното и събраните по делото доказателства намира, че са налице предпоставките на чл.50 от СК, което налага извода за основателност на молбата. Действително с оглед изявленията на страните, за тях е налице сериозно и непоколебимо взаимно желание за развод. Представеното и подписано от тях споразумение включва уреждането на всички изискуеми от закона отношения след развода, то е пълно и не противоречи на закона и морала, и защитава интересите на родените от брака им деца. При това положение, съдът намира, че са налице всички законови изисквания за допускане на развода и счита, че молбата е основателна, без да е необходимо издирване на мотивите на молителите, а постигнатото и представено писмено споразумение следва да бъде утвърдено.

В изпълнение разпоредбата на чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса за разглеждане на молбата за развод в размер на 40 /четиридесет/ лева, като същата е платена от молителя  при завеждане на молбата. Молителката следва да заплати по сметка на РС-Малко Търново на основание чл.7 т.1 от Тарифата сумата в размер на 20.00 лв., представляваща държавна такса в размер на 2 процента върху стойността на получения дял по споразумението за получения дял. Молителят следва да заплати по сметка на РС-Малко Търново сумата в размер на  108.00 лв. на основание чл.7 ал.2 от Тарифата, представляваща държавна такса в размер на 2 процента върху тригодишните платежи по споразумението за издръжката .

Мотивиран от горното и на основание чл.50 от СК, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРЕКРАТЯВА  сключения между Х.И.С. с ЕГН **********,*** и временен с адрес: село Звездец, община Малко Търново, местност Ковач № 1 и П.Р.С. с  ЕГН **********,***,  на 03.03.2001 г. с акт №201173/03.03.2001г. съставен от длъжностното лице по гражданско състояние в град Бургас,   ГРАЖДАНСКИ  БРАК,  по взаимно съгласие на страните, на основание чл.50 от СК.

УТВЪРЖДАВА  постигнатото между страните  СПОРАЗУМЕНИЕ ПО ЧЛ.51 ОТ СК, с което съпрузите уреждат своите лични и имуществени отношения във връзка с прекратяването на брака им чрез развод по взаимно съгласие, съгласно което:

1.   РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху роденото от брака дете – Ж.Х. С. с ЕГН  ********** ,  се предоставят за упражняване на МАЙКАТА П.Р.С. с  ЕГН **********.

2.   ОПРЕДЕЛЯ   СЕ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ  на детето Ж.Х. С. с ЕГН  **********  с неговия баща  Х.И.С. с ЕГН **********,  както следва: Детето има право на лични контакти  с бащата, като детето може да се среща с бащата и да преспива в дома му  по всяко време  по негова преценка  и без ограничение с детето,  както и по един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката. 

3.   Бащата  Х.И.С. с ЕГН ********** ще заплаща месечна издръжка на детето си Ж.Х. С. с ЕГН  **********,  платими  до 5-то число на всеки месец чрез майката в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева,  считано  от 01.05.2013г. до настъпване на пълнолетие на детето или на  законни основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяко просрочие .

4.  След прекратяването на брака  съпругата П.Р.С. с  ЕГН ********** ще продължи да носи брачното си фамилно име „С.”.

5.   Страните заявяват, че не семейно жилище.

6.   Местоживеенето на детето Ж.Х. С. с ЕГН  ********** ще бъде при майката с адрес *** Търново, местност Ковач № 1

7.  В дял на съпругата П.Р.С. с  ЕГН ********** се поставя товарен автомобил „Мицубиши” с ДК № * **** **,  рама № **********, цвят тъмно зелен металик/светло зелен металик

8.   Страните заявяват, че  са поделили доброволно и  извънсъдебно движимите вещи, придобити по време на брака си и нямат претенции един към друг относно тях.

9.    Страните не си дължат взаимно издръжка.

10.  Страните заявяват, че личните им вещи и влогове остават така, както ги е закупил или направил всеки от тях и както се ползват сега.

11. Страните заявяват, че разноските по настоящето дело се поделят поравно между страните.  

ОСЪЖДА  Х.И.С. с ЕГН **********,*** и временен с адрес: село З., община М*** Т***, местност К. № * да заплати по сметка на Районен съд-гр.Малко Търново сумата в размер на  108.00 лв.  /сто и осем лева/ на основание чл.7 ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК, както и сумата в размер на 5.00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 ОСЪЖДА  П.Р.С. с  ЕГН **********,*** да заплати по сметка на Районен съд-гр.Малко Търново сумата в размер на  20.00 лв.  /двадесет  лева/ на основание чл.7 т.1 от Тарифата за държавните такси, събирана от съдилищата по ГПК, както и сумата в размер на 5.00 /пет/ лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: