Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                    13.05.2013 година                 град Малко Търново

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и четвърти април  две хиляди и тринадесета година

В публично заседание, в следния състав:

 

                                                                  Председател: Мария Москова                 

Секретар: М.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХ дело № 58  по описа за 2013 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Г.П.  Ч. с ЕГН ********** ***, против НП №165/27.02.2013 г. на Директора на РДГ - Бургас, с което за нарушение на чл.84, ал.1 от ЗЛОД,  на жалбоподателят е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД,  лишен е от право да ловува за срок от три години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД и е отнета в полза на Държавата вещта, послужила за извършване на нарушението- ловен автомат   „Апачи”, калибър 12, с № 848499 на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД. Жалбоподателят  не оспорва изложената в акта  и наказателното постановление фактическата обстановка , но моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление поради несъставомерност  на нарушението от субективна страна.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител – адв.К.-БАК, който поддържа жалбата, оспорва твърдяното нарушение и моли съда да отмени атакуваното постановление.

         Процесуалният представител на АНО – ю.к.М. моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и устни доказателства и като съобрази закона, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.01.2013 г. актосъставителят св.Р.Д., заедно с колегите от РДГ-Бургас – св.Ст.М., св.П.С., Г.Ж**, Т.Г** и Хр.А** извършвали проверка за спазването на ЗЛОД на територията на ДГС-Малко Търново. При обхода на местността „Крантевци”, около 10.30 часа същия ден, служителите от горската охрана чули изстрели, викове на ловджии и лай на кучета, поради което  решили да проверят ловуващата в тази местност дружинка, спрели с двата си служебни автомобила в близост до високопроходимите автомобили на ловците и изчакали излизането на последните от гората.  След около половин час, приключили първата си за деня гонка, ловците общо 11 човека със сглобени и извадени от калъф ловни оръжия, измежду които и жалбоподателят Г.Ч., започнали да излизат един по един  и да се придвижват към автомобилите си. Като видели служителите на РДГ-Бургас и разбрали, че ще ги проверяват, всичките 11 души ловци се събрали при проверяващите, които  установили, че представеното им от ловната дружинка разрешително № 0056675  за групов лов на дивя свиня за 06.01.2013г. в ловището „Крантевци” в ловностопанския район на ДГС-Малко Търново  не съдържа задължителните по закон реквизити -  в разрешителното не били  вписани имената на  ръководителя на лова, не били  вписани имената на  ловуващите в този ден ловци, не били  вписани  серийните номера на ловните  билети и членските карти на ловците,  нито един от ловците не е положил в разрешителното подпис в графата за направен инструктаж и получен талон.  Жалбоподателят Г.Ч. не бил вписан по надлежния ред в разрешителното № 0056675 за групов лов на дивя свиня на 06.01.2013г. Св.С. съставил на място констативен протокол от 06.01.2013г., в който подробно и поименно описал  установените за всеки едни от  ловуващата дружинка нарушения, в това число – и конкретното нарушение на жалбоподателя, а актосъставителят Р.Д. иззел разрешителното за лов № 0056675, копие то което е приложено към делото.

След покана да се яви в РДГ-Бургас, на  07.01.2013 г., актосъставителят  св. Р.Д.  в присъствието на св.Ст.М. съставил и връчил лично срещу подпис на жалбоподателя Г.Ч. акт за установяване на административно нарушение серия Ж с рег.№ 002532, за това, че  на 06.01.2013 г. на територията на ДГС- Малко Търново, ловище „Крантевци”, ловува като се движи с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие „Апачи” с № 848499,  калибър 12, извън границите на населеното място без писмено разрешително за лов, без да е уловил и убил дивеч, като приел че с деянието си жалбоподателят Г.Ч. е нарушил разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЛОД.

         Въз основа на така съставения акт, и след като АНО е изискал  от жалбоподателя декларация за вида и марката на оръжието, с което е ловувал на 06.01.2013г., на 27.02.2013г. е издадено обжалваното в настоящето производство  НП, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД  и с което на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД, жалбоподателят е лишен от право да ловува за срок от три години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, и му е отнета в полза на Държавата вещта, послужила за извършване на нарушението ловен автомат „Апачи” с № 848499,  калибър 12.

         От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Жалбата е процесуално допустима като подадена в законния седмодневен срок  от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване,  съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-гр.Малко Търново.  Ограничението, въведено с разпоредбата на  чл.96, ал.3 от ЗЛОД, за обжалване на наказателни постановления, с които е наложена глоба до 100 лева и/или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1 000 лева, е в противоречие с разпоредбата на чл. 47 от  Хартата за основните права на Европейския съюз. Тази разпоредба установява правото на всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, да разполага с ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в нормата условия, като в изречение 2-ро от същата се гарантира правото на справедлив процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд. В подобен смисъл е и разпоредбата на чл.6, т.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно която всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Хартата на основните права на Европейския съюз е част от общностното право на Европейския съюз, считано от 01.12.2009г. Това следва от разпоредбата на чл.6, т.1 от Договора за Европейския съюз, изменен и допълнен с договора от Лисабон, подписан на 13.12.2007 г., в сила от 01.12.2009 г., според която ”Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз….., която има същата юридическа сила като Договорите”. Действащото общностно право - първичното и вторичното законодателство на ЕС е задължително за Република България и за правоприлагащите и органи от признаването и за член на Европейския съюз, считано от 01.01.2007 година. Следователно жалбата, с която се атакува наказателното постановление, включително и  в частта й, досежно наложена глоба в размер на 50 лв. и е постановено отнемане на оръжието в полза на държавата, е допустима и следва  да бъде разгледа по същество.

  Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а съображенията на съда за това са следните:

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите в жалбата и от становищата на страните, в случая съдът намира, че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

АУАН е съставен от служители на РДГ-Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директора на РДГ-Бургас, т.е. от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност (Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на Министъра на Министерството на земеделието и храните), в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН. Акта и наказателното постановление съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН реквизити.  Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Описанието на извършеното нарушение, макар лаконично, е конкретно, точно, и съдържа ясна и недвусмислена информация както за самото изпълнително деяние – нарушителят без надлежно писмено разрешително за лов   ловува по смисъла на чл.43 ал.3 пр.2 т.1 ЗЛОД, като се движи със сглобено и извадено от калъфа оръжие извън границите на населеното място без да е убил или уловил дивеч, така и относно мястото и обстоятелствата, при които деянието е извършено. Съгласно разпоредбата на чл.58  ал.1 от ЗЛОД: „ В разрешителното за лов се вписват имената на ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за лов на дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов”, а по делото безспорно се установи,  че имената на жалбоподателят  Г.Ч., серийния номер на ловния му  билет и членската му карта не са вписани в разрешителното за групов лов № 0056675, както и че  жалбоподателят не е положил в разрешителното преди началото на лова подпис в графата за направен инструктаж и получен талон. Настоящото деяние е съставомерно както от обективна, така и от субективна страна. Жалбоподателят е знаел преди началото на лова, че не разполага с надлежно разрешително да ловува  - не е вписан по надлежния ред в разрешителното за лов, и въпреки това е участвал в лова, с което е нарушил разпоредбата на чл.84 ал.1 от ЗЛОД, съгласно която:  Който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 50 до 400 лв.”... Жалбодателят е правоспособен ловец, и при извършване на нарушението отлично е съзнавал, че липсата на писмено разрешително за лов, изразяваща се в невписването му в разрешителното за лов, не му дава право да извършва действия по ловуване, следователно налице е пряк умисъл. Точно е посочена нарушената законова разпоредба – чл. 84 ал.1 ЗЛОД, както и санкционните норми по същия текст и по чл. 94 ал.1 ЗЛОД, въз основа на които е ангажирана отговорността на нарушителя. Актът е съставен на следващия ден непосредствено след установяване на нарушението в присъствие на нарушителя, надлежно е подписан от съставителя, свидетелите и нарушителя. Последният е подписал АУАН с  възражение , че като гост на ловната дружинка не бил запознат с вътрешния ред на дружинката., но от друга страна , освен всичко вече казано, нарушителят не отрича, че действително се придвижвал с ловното си оръжие, извадено от калъф и сглобено. Наказващият орган по силата на закона и наличните по преписката доказателства е обективирал преценката и волята си в крайния правораздавателен и по същество акт – атакуваното наказателно постановление. Обстоятелството, че е възприел изцяло констатациите на актосъставителя далеч не значи, че не е извършил обсъждане и анализ, както и че фактическата обстановка е достатъчно изяснена и не се налага събирането и проверката на допълнителни доказателства. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Наложеното наказание на основание чл. 94 ал. 1 ЗЛОД санкция „Лишаване от право на ловуване”, се налага винаги кумулативно, когато е извършено нарушение по чл. 84 ал.1 ЗЛОД, какъвто именно е настоящия случай, а срокът на лишаването е определен в закона по абсолютен начин – 3 години след изменението на ЗЛОД в ДВ, бр. 91 от 2008 год. , и е съобразено  с разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.

В хода на съдебното следствие се доказа по безспорен начин наличието и на друг обективен елемент от твърдяното нарушение, а именно, че жалбоподателят се е придвижвал заедно с останалите ловци от гората към автомобилите, с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. По делото не се спори, а и от събраните в хода на съдебното следствие устни и писмени доказателства се установи, че по време на проверката служителите на РДГ-Бургас са проверили, установили  и описали  модела и вида на оръжия,  с което се е движил жалбоподателя.  Безспорното  установяване на вещта, послужила за извършване на вмененото нарушение, и  която следва да бъде отнета, от своя страна води до постановяване на правилно и законосъобразно НП в частта, с която е било постановено отнемането в полза на държавата на ловен автомат „Апачи” с 848499,  калибър 12.

В производството пред настоящият  съд, действащ като въззивна инстанция, се прилагат правилата на НПК, като се  цели да бъде проверена законосъобразността на административнонаказателните актове, които са израз на държавната репресия, която АНО упражнява при констатирано противоправно поведение на физическите и юридическите лица. Предвид на това, че административнонаказващият орган доказа по безспорен начин извършването на нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД от страна на жалбоподателя, наказателното постановление следва да се потвърди изцяло като правилно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 165/27.02.2013 г. на Директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, на Г.П.  Ч. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД,  същият е лишен от право да ловува за срок от три години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД и е отнета в полза на Държавата вещта, послужила за извършване на нарушението- ловен автомат   „Апачи”, калибър 12, с № 848499, като ПРАВИЛНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: