Р Е Ш Е Н И Е

                         гр. Малко Търново          15.05.2014г.  

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Малкотърновският  районен съд                                 наказателна колегия, в публично заседание на петнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                   

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА

при секретаря М.Д.  и в присъствието на прокурор Райко Стоянов, като разгледа докладваното от съдия  Москова НАХД № 56/2014г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.375-379 от НПК.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство, внесено в съда на 19.03.2014г., Райко Стоянов -прокурор при Районна прокуратура-Малко Търново счита, че фактическата обстановка  по досъдебното производство № 138/2013г. по описа на РУП-Малко Търново,№ 102/2013г. на РП-Малко Търново,  образувано срещу В.В.А. с ЕГН **********, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, с постоянен адрес:***, за  извършено престъпление по чл.192а, ал.1 от НК, е  изяснена и че са налице основанията на чл.78а от НК,  поради което  е направил предложение пред РС-Малко Търново за  освобождаване на В.В.А. с ЕГН ********** от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

В съдебно заседание представителят на РП-Малко Търново поддържа така направеното предложение.

          Подсъдимия В.В.А., редовно призован, се явява лично, ведно с надлежно упълномощен процесуален представител - адв.К.. Признава вината си и изразява съжаление. Процесуалният му представител–адвокат К.  пледира подзащитния му да бъде признат за невиновен като съда приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият  В.В.А. с ЕГН **********  е български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, с постоянен адрес:***, съдружник и управител на „**” ООД с ЕИК ** – гр.Бургас. През лятото на 2013г. подс.А. стопанисвал заведение „**” в град Малко Търново и тъй като търсил да наеме персонал за заведението, на 24.06.2013г. се обадил на св.М.С., род. на ***г. На следващия ден св.С. се явила в заведението  и се договорила с подс.А. да работи през летния сезон като сервитьорка в заведението **” в град Малко Търново срещу възнаграждение в размер на 5% от оборота й за деня. По искане на подс.А. за изготвянето на трудов договор, св.С. му представила следните документи : копие на личната карта, здравна книжка, медицинско свидетелство, молба за работа и разрешение от родителя, тъй като св.С. била непълнолетна. Непълнолетната св.С. на 26.06.2013г. започнала работа като сервитьорка в заведението **” в град Малко Търново, като редувала смените си с колежката си св.Н.Д.. Около седмица след това св.Н.Д. се преместила да работи в комплекс **, поради което св.С. останала да работи сама през цялото време, като е полагала труд допълнително освен законоустановените осем часа и не е ползвала почивен ден. След като през месец юли 2013г. св.С. получила от подс.А. възнаграждение в размер само на 190.00 лева, тя решила да напусне и считано от 28.07.2013г. св.С. не отишла повече на работа при подс.А..  На 12.08.2013г. св.С. *** против подс.А., тъй като за отработеното от нея време  от 26.06.2013г. до 28.07.2013г. според водeната от нея отчетност следвало да получи 420.00 лева, а реално била поличила от подс.А. едва 190.00 лева.

Видно от приложеното по делото писмо на ИА „Главна инспекция по труда” Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, последната не е издавала разрешение на подс.А. за наемане на работа на св.С.  по реда на чл.303 ал.3 от КТ.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин на първо място от обясненията на подс.А., в които той признава изцяло вината си и изразява искрено съжаление за стореното, като го мотивира с желанието си да помогне на лице в тежкото материално и семейно положение. Възприетото напълно се потвърждава и от показанията на св.С. и св.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приложените по делото писмени доказателства- компютърна разпечатка от Търговския регистър при АВ за актуално състояние, писмо на ИА „Главна инспекция по труда” Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас,  свидетелство за съдимост. Съдът кредитира и напълно се доверява на обясненията на подс.А. и на показанията на гореизброените свидетели, които намира за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си и с останалите доказателства по делото, както и незаинтересовани.

      При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, съдът е на становище, че подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.192а ал.1 от НК, тъй като от 26.06.2013г. до 28.07.2013г. в гр. Малко Търново, в качеството си на собственик и управител на заведение „**”, без надлежно разрешение, изискуемо по Кодекса на труда чл.303 ал.3, а именно „лица от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай”, като липсва такова разрешение от Дирекция Инспекция по труда – Бургас, е приел на работа М.М.С. с ЕГН **********,  ненавършила 18 години на длъжност сервитьор в заведение „**”, находящ се в гр. Малко Търново.

От показанията на горецитираните свидетели по делото, а и от собствените обяснения на подс.А., категорично се доказва, че именно на посочените дата и място А.  е допуснал до работа св.С., за която е знаел, че е непълнолетна и може да полага труд само след получаване на изрично разрешение за това от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас.

За да бъде осъществено престъплението от СУБЕКТИВНА СТРАНА е необходим ПРЯК УМИСЪЛ, който включва съзнание за възрастта на лицето, което е прието на работа, и за отсъствие на разрешение от съответната Дирекция „Инспекция по труда”, да предвижда неизбежното приемане на работа в отсъствие на съответно разрешение и желае непълнолетното лице да работи според уговореното.От събраните по делото доказателства може да бъде направен категоричен извод за наличието на умисъл - подсъдимият е знаел, че приема на работа като сервитьорка в „**” в град Малко Търново непълнолетната М.С., че между него и св.С. е съществувала някаква уговорка за престация на труд от непълнолетната С., и че полагания  от св.С. труд е бил заплащан. Ето защо, съдът приема, че от субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, с пряко целени и настъпили общественоопасни последици. Подс.А. директно е преследвал и е искал непосредствено настъпването на противоправните последици на деянието си, като ясно е съзнавал, че наема непълнолетно лице на работа без разрешение. Изложеното се потвърждава изцяло отново от свидетелските показания, които по идентичен и непротиворечив начин излагат обстоятелствата, свързани с осъществяваната от подсъдимия дейност, както и от обясненията на последния, в които той подробно разказва за стореното. 

         За извършеното от подс.А. престъпление по чл.192а ал.1 НК, се предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца и глоба от 1000лв. до 3000лв. Видно от приложеното свидетелство за съдимост същият не е осъждан за престъпление /реабилитиран/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и от деянието му няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че В.В.А. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ  “ГЛОБА”. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото – оказаното съдействие при разследването, невисоката степен на обществена опасност на дееца, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви до момента, признанието на вината и изразеното съжаление за стореното, подбудите за реализиране на престъплението. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното, както и предвид имотно и семейно състояние на подс.А., към момента безработен, най-справедливо е на В.В.А. да се определи и наложи наказание “глоба” в размер на минимално предвидения, а именно – ХИЛЯДА ЛЕВА.

         В хода на досъдебното и съдебното производство по делото не са били иззети веществени доказателства и не са били направени разноски.

По изложените съображения съдът

 

 Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА В.В.А. с ЕГН **********, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, с постоянен адрес:***, ЗА ВИНОВЕН  в това, че за периода 26.06.2013г. до 28.07.2013г. в гр. Малко Търново, в качеството си на собственик и управител на заведение „**”, без надлежно разрешение, изискуемо по Кодекса на труда чл.303 ал.3, а именно „лица от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай”, като липсва такова разрешение от Дирекция Инспекция по труда – Бургас, е приел на работа М.М.С. с ЕГН **********,  ненавършила 18 години на длъжност сервитьор в заведение „**”, находящ се в гр. Малко Търново - престъпление по чл.192а ал.1  от НК, поради което и на основание чл.78а от НК вр.чл. 192а ал.1 от НК  го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1000.00 /хиляда/  лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в 15 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               Районен съдия: