эР   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

           гр.Малко Търново        21.08.2019г.

 

 В    ИМЕТО    НА   НАРОДА 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на четиринадесети август  през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                                  Председател: Чанко Петков

като разгледа докладваното от съдия Петков  гр.дело № 55 по описа за 2019 год. на съда, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е образувано по искова молба от Р.Б. А** срещу М.Н.И.  с правно основание чл. 143 от СК, за присъждане издръжка на детето **в размер на 170 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2019 г., до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и за осъждане на бащата М.Н.И. да заплати на детето **чрез нейната майка и законен представител издръжка за минал период от **г.,  ведно със законната лихва до окончателно изплащане на задължението.

Ищцата се явява в съдебно заседание лично и с процесуален представител, който поддържа исковата претенция.

За ответника се явява в съдебно заседание защитник, който е преупълномощен от назначения особен представител на ответника, като моли съда издръжката да бъде към минимума.

Процесуалният представител на ищцата обосновава исковата претенция на следните фактически твърдения: Страните живели на съпружески начала  от м.**.,  им се родило детето **припозната от бащата М.Н.И.. На 10.04.2019г., ответникът напуснал семейното жилище и заминал за чужбина с друга жена, като заявил по телефона, че не го интересува нито ищцата, нито детето и смята да живее окончателно в Испания с другата жена. От момента на раздялата досега единствено майката полагала грижи за детето и нейните родители, като бащата се е дезинтересирал от него и не бил участвал по никакъв начин в издръжката му. Майката живеела в дома на бащата на детето **.   Моли ответника да бъде осъден да заплати издръжка на детето ** **в размер на 170 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2019 г., до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане, както и за осъждане на бащата М.Н.И. да заплати на детето **чрез нейната майка и законен представител издръжка за минал период от **г.,  ведно със законната лихва до окончателно изплащане на задължението.

В предоставения по чл. 131 ГПК срок, ответникът по исковата молба не е депозирал отговор, не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявения иск; по обстоятелствата, на които се основава; не е изложил възражение срещу исковата претенции и обстоятелствата, на които същия се основава, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, не е представил писмени доказателства, с които разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът по иска е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала в с. З** в дома на бащата  на детето, като от съвместното им съжителство имат едно родено дете **родена на *** г. - Удостоверение за раждане на ** **издадено въз основа на акт за раждане № **. По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпит на свидетеля **– живущ ***. От показанията се установява, че на **г. бащата на детето е напуснал семейното жилище и от тогава нито веднъж не е идвал да види детето,  като непосредствени грижи за детето осъществява майката, подпомагана от родителите си,  според възможностите им.

От справка за осигурителен доход на ответника, писмо изх. № 12/29.05.2019г справка извлечение от НАП за дохода на ответника се установява, че  е работил и е бил социално осигурен. 

От приетият по делото социален доклад изх. № ПР /Д-А-Ц/10-001/13.05.2019 г., по описа на Д ”СП” – гр. Царево, се установява, че детето живее с майката в жилище , което е собственост на бащата на детето – М.И. . Жилището е в добро състояние, обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство. Хигиенно – битовите условия са добри. Ответникът живее и работи в  чужбина, поддържат контакти по телефона и социалните мрежи с майката на детето. Майката е в платен отпуск за отглеждане на детето до една годишна възраст и получава 560лв. месечно, както и месечни помощи за деца по реда на чл.7 ал.1 от ЗСПД по 40лв.  месечно от ДСП-Царево.

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя според нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължиарг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване средствата за цели извън издръжката. Родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията за правата на детето задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.

От събраните по делото писмени доказателства не се установява размерът на получаваните от ответника доходи, но бащата е в трудоспособна възраст, не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта на детето разходи. Детето ** е на седем месеца. За да определи размера на месечната издръжка за детето, съдът прецени потребностите съобразно неговата възраст от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание.

Съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката.

При така преценените потребности на детето и възможностите на страните, съдът определя обща месечна издръжка на детето в размер на 240.00 лв, от която бащата следва да плаща 150.00 лв, като разликата следва да се поеме от майката. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и възпитанието на детето и осигуряване на елементарните им жилищно-битови потребности. Началният момент на дължимост на издръжката е 16.04.2019 г .тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка.

По иска с правно основание чл. 149 СК.

В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато не е била престирана такава, съобразно право по закон. Възможността да се търси издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е осигурявал издръжка на детето през процесния минал период – 18.12.2018 г. – 16.04.2019г. (датата на завеждане на исковата молба). За установяване на това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно доказване, което същият не е провел в настоящото производство. По делото не бяха оспорени и твърденията на ищцата, че грижите по отглеждането на детето са били поети от нея. При тези доказателства съдът приема за установено липса на престирани издръжка и грижи, дори и чрез фактически действия, от страна на ответника за целия период – 18.12.2018 г. – 16.04.2019г. (датата на завеждане на исковата молба)., поради което счита, че искът за издръжка за минало време се явява основателен до  размер от 140 лева месечно или общо 560.00лв. (петстотин и шестдесет) лева. Съдът отчете обстоятелството, че ответникът няма алиментни задължения към други лица, както и, че за процесния период социално-икономическите условия в страната са се променили, но не особено, поради което детето е имало необходимост от издръжка в размер на 200 лв., от която бащата следва да плаща 140.00 лв, а разликата следва да се поеме от майката.

Относно разноските

На основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да понесе сторените и претендирани от ищцата разноски по делото, които  съгласно доказателствата по делото са в размер на 400.00 лв. (четиристотин) лева, представляващи изплатено възнаграждение на адвокат (Договор за правна защита и съдействие 00000002376).

С оглед назначаването на  особен представител на ответника,  последният дължи в полза на  МТРС  сумата  от 300.00 лв. - заплатено  възнаграждение на  особения представител на  ответника  от  бюджета на  Районен съд – Малко Търново.

При този изход на делото, относно искът, с правно основание чл. 142, ал. 1 СК, предвид, че е иск за периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 216 лева, а относно искът, с правно основание чл. 149 СК - 4 % върху цената на иска, но не по – малко от 50 лева - арг. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 50 лева. Следователно в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС М.Търново, общо сумата 266 лева и 5 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителни листи, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

 

Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението.

Водим от горното, съдът

Р   Е  Ш  И:

           ОСЪЖДА М.Н.И., с постоянен адрес ***  и настоящ адрес ***, да плаща в полза на малолетното дете ** **ЕГН:********** родена на ***г. в гр.Бургас, чрез нейната майка и законен представител Р.Б.А. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150.00 (сто и петдесет) лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.04.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, на основание чл. 143, ал. 2 СК.

ОСЪЖДА М.Н.И., с постоянен адрес ***  и настоящ адрес ***, да плати в полза на малолетното дете ** **ЕГН:********** родена на ***г. в гр.Бургас, чрез нейната майка и законен представител Р.Б.А. с ЕГН **********, сумата от 560.00 (петстотин и шестдесет) лева, представляваща издръжка за периода от 18.12.2018 г. – 16.04.2019г.., ведно със законната лихва от  подаване на исковата молба 16.04.2019г., до окончателното й изплащане, на основание чл. 149 СК.

ОСЪЖДА М.Н.И., с постоянен адрес ***  и настоящ адрес ***,  да плати в полза на Р.Б.А. с ЕГН **********, разноски за платено възнаграждение за защита и съдействие от адвокат, в размер от 400 (четиристотин) лева, за което има представен списък по чл. 80 ГПК.

ОСЪЖДА ОСЪЖДА М.Н.И., с постоянен адрес ***  и настоящ адрес ***,  да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Малко Търново, общо сумата 266 лева  (двеста шестдесет и шест) лева, представляваща държавна такса по исковете за издръжките, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОСЪЖДА ОСЪЖДА М.Н.И., с постоянен адрес ***  и настоящ адрес ***,  да плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Малко Търново, сумата от 300/триста /лв. - заплатено  възнаграждение на  особения представител на  ответника  от  бюджета на  Районен съд – Малко Търново.

Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

 

Районен съдия: