Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№                               11.02.2011г.                            гр.Малко Търново

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                           НАКАЗАТЕЛЕН  СЪСТАВ

на  тридесет и първи януари                                                    две хиляди и единадесета година

в публично заседание в състав:             

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Москова

Секретар : М.Д.

Прокурор:..........................

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХД № 55 по описа на МТРС за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по  повод жалба от Д.М.М. с ЕГН **********,***, против наказателно постановление № 65/05.10.2010 г. на Началника на РУПМалко Търново, с което на основание чл.315 ал.1 от КЗ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП. Твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно,  тъй като са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно:  АНО в атакуваното НП е  посочил  за нарушена разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗВП, а  му е наложил санкция по КЗ, поради което са нарушени правата му на защита. Моли обжалваното НП да бъде отменено изцяло.

Жалбоподателят М., призован на постоянния си адрес, посочен от него,  но не намерен, не се явява в съдебно заседание. Производството е гледано при условията на чл.61 ал.2 от ЗАНН.

За АНО, редовно призован, не се явява представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

На 08.09.2010 г. свидетелите Т.Н.- мл.автоконтрольор при  РУПМалко Търново  и Т.Т. *** при съвместен наряд осъществявали контрол на движението по път ІІ-99 и около 08.30 часа спрели за проверка лек автомобил ***, управляван от Д.М.М.. При извършената проверка на документите на водача и на автомобила, установили, че водачът М. управлява личния си автомобил без да притежава платена стикер-винетка за 2010г., както и че не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС и не е минал годишния технически преглед през месец юни 2010г. Актосъставителят - св. Н.  на място съставил АУАН № 65/08.09.2010г. , серия Б с рег.№ 527808,  в който описал  така установените нарушения и посочил, че с тях е нарушен ЗДвП. Препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя на място, като в същия не били вписани възражения.

Въз основа на така съставения АУАН началникът на РУП-Малко Търново е издал атакуваното НП № 65/05.10.2010г., в което излага фактическата обстановка така, както е изложена и в АУАН и описва деянието по същия начин, както е описано в АУАН. В постановлението е посочено, че жалбоподателят *** е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП , поради което на същия  е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.315 ал.1 от КЗ.

Горната фактическа обстановка съдът възприе  за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства – АУАН № 65/08.09.2010г., НП № 65/05.10.2010г., Заповед № Із-1687/12.07.2010г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени длъжностните лица,  упълномощени да издават наказателни постановления по Закона за движение по пътищата, включваща и началниците на РУП на МВР, Заповед № З-1977/13.07.2006г. на директора на ОДП-  Бургас за длъжностните лица, упълномощени да издават наказателни постановления по Кодекса на застраховането , показанията на свидетелите Т.Н., Т.Т. и С.Г., дадени в хода на съдебното следствие.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като предявена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения срок / видно от разписката за получено НП – 18.11.2010г. и от датата на депозиране на жалбата пред наказващия орган -23.11.2010г., а разгледана по същество – основателна.

При извършената служебна проверка, независимо от доводите в жалбата, съдът констатира, че АУАН е съставен от  компетентно длъжностно лице в присъствието на лицето, сочено за нарушител и на един свидетел по акта,  като и че атакуваното НП  е издадено от компетентното длъжностно лице.

В акта за установяване на административно нарушение  е посочено, че с описаните изпълнителни деяния М. е нарушил ЗДвП, без да са посочени конкретните правни норми. Едва в атакуваното наказателно постановление е конкретизирана  като нарушена законовата разпоредба на чл.21 ал.1 от ЗДвП, в която  обаче липсват такива изпълнителни деяния. Разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП забранява на водача на пътното превозно средство при избиране скоростта на движение  да превишава в зависимост от вида на пътното превозно средство и вида на пътя конкретно посочени стойности на скоростта.

На следващо място - за извършените от М. нарушения, с атакуваното наказателно постановление АНО му е наложил санкция по чл.315 ал.1 от КЗ, където също липсват такива  изпълнителни деяния.

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени. В тях следва да бъдат изложени всички действия и факти, които съставляват фактическите признаци, елементите на нарушението така, както са очертани в разпоредбата на съответната материалноправна норма. В този смисъл в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство не само между посочените като нарушени законови норми, но и между словесното описание на нарушението. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. на което са съставени, тъй като се поражда неяснота в това срещу какво и как следва да се защити и аргументира позицията си. Допуснатите от наказващия орган пороци са особено съществени и обуславят отмяната на НП.

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се налага извода, че осъществените от жалбоподателят М. състави на нарушения не е този  по чл.21 ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева на основание чл.315 ал.1 от КЗ, а доколкото в случая се касае за управление на МПС в нарушение на : 1/ чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП чрез неносене на контролен талон към свидетелството за управление на МПС ;  2/ чл.100 ал.2 от ЗДвП , вр. чл.10 ал.2 от ЗП чрез незалепване на валиден винетен стикер за платена винетна такса в долния десен ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство при движение по републиканските пътища и 3/ чл.181 т.1 не е представил в определения срок превозното средство за технически преглед. За осъществените нарушения  водачът М. е подлежал на санкциониране съответно както следва : 1/ съгласно нормата на чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание глоба в размер на 10 / лева.; 2/ съгласно нормата на чл.179 ал.3 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание глоба в размер от 50 до 150 лева и 3/ съгласно нормата на чл.181 т.1 от ЗДвП, предвиждаща административно наказание глоба в размер до 50 лева.

Атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна и поради неправилно определения от АНО приложим материален закон.

 Съдът не може да измени основанието за налагане на административно наказание в случаите, в които наказващият орган е определил неправилно приложимия материален закон.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 пр.3 ЗАНН,съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 65/05.10.2010г. на Началника на РУП – Малко Търново, с което на Д.М.М. с ЕГН **********,***,  на основание чл.315 ал.1 от КЗ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП.

Решението може да се обжалва чрез РС-Малко Търново пред Административен съд Бургас, в 14- дневен срок, считано от получаване на съобщенията от страните за постановяването му.

 

Районен съдия: