Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

                                      14.12.2016г.              гр.**

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновкият районен съд                            граждански състав

На    тридесети ноември                         две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател:ЧАНКО ПЕТКОВ

 

секретар М.Д.,

като разгледа докладваното от съдия Петков гр.д. № 53 по описа на РС-** за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

        Предявен е положителен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК от  ищцата Р.К.Г. с ЕГН: ********** *** чрез адвокат М.П. от БАК с адрес: ***,  против ответниците М.Д.П. ***  и С.Д.А. ***, като  н. на Д. С** А., бивш жител *** ,с който да се приеме по отношение на наследниците на Д. С** А. - М.Д.П.  и С.Д.А., че Р.К.Г.  е собственик на Поземлен имот извън регулацията, находящ се в  землището на с. Г**,  съставляващ част от поземлен имот № 3 от масив 10 по картата на възстановената собственост на земеделските земи, с площ около 1000 кв.м., описан в т. 1  на нотариален акт № 581, том ІI, дело № 600 от 27.04.1999г.,  целият  имот  с площ от 3.000 дка, осма категория,съставляващ имот № 010003, по плана за земеразделяне  при граници и съседи: имот № 010002 на н-ци  **; имот № 001299 на остатъчен общински фонд; имот № 010006 на н-ци на **, имот №  010005 на н-ци  на **, имот № 001279 на населено място.

 

      Ищецът твърди,че е собственик  по наследство от баща му  ** и давностно владение продължило повече от 30 години на земеделски имот в землището на село Г**, Община **, находящ се в местност „ЛОЗЯТА”, съставляващ част от поземлен имот № 3 от масив 10 по плана за земеразделяне на земеделските земи в селото с площ около 1 000 кв.м.

Имота ищеца  е получил от своя баща **, който починал през 1981 г. и от тогава до днес  като негов наследник, ищеца ползва, обработва, стопанисва и владее имота необезпокоявано от никой вече повече от 30 години.

       Твърди,че имота никога не е бил отчуждаван, нито внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК или какъвто и да е друг вид земеделска организация. Неговият  баща го стопанисва до смъртта си през 1981 г., а от тогава до днес ищеца обработва имота. Имота  граничи с регулацията на село Г** и е с ясно изразени граници и заграден.

        При извършената земеделска реституция на земеделските земи в землището на с. Г**, процесния имот с Решение на Поземлена комисия - ** № 250 от 19.11.1998г. е възстановен в собственост на Д. С** А..

      Моли съда, да постанови решение, с което да се приеме по отношение на наследниците на Д. С** А.- М.Д.П.  и С.Д.А.,  че ищцата е собственик на част от поземлен имот извън регулацията, находящ се в  землището на с. Г**,  съставляващ част от поземлен имот № 3 от масив 10 по картата на възстановената собственост на земеделските земи, с площ около 1000 кв.м., описан в т. 1  на нотариален акт № 581, том ІI, дело № 600 от 27.04.1999г.,  целият  имот  с площ от 3.000 дка, осма категория,съставляващ имот № 010003, по плана за земеразделяне  при граници и съседи: имот № 010002 на н-ци  **; имот № 001299 на остатъчен общински фонд; имот № 010006 на н-ци на **, имот №  010005 на н-ци  на **, имот № 001279 на населено място.

            На осн.чл.214 ГПК защитата на ищеца направи изменение на иска, като вместо пъроначално заявения с ИМ размер от около 1000 кв.метра, заявява, че претендират имот в размер на 920 кв. метра съгласно заключението,което изменение съдът прие.

Молят да бъдат заплатени направените по делото разноски.

 

В законоустановения срок ответника е депозирал писмен отговор с който оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че имота  никога не е владян от Р.Г. и баща и.Нито баща и, нито тя са предявявали пред тях или пред съответните инстанции, че процесния имот е тяхна собственост.

Молят да бъдат заплатени направените по делото разноски.

 

          Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

 С НА №68,т.I,,дело №102/1960г. Д.А. е признат за собственик по давностно владение  на следния недвижим имот:НИВА ,в с.Г**,м.”Лозята” от три дка. при съответните граници.

  С решение № 250 от 19.11.1998г. на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ ПК ** възстановява на Д. С** А. правото на собственост върху НИВА от 3.000 дка в местността "Лозята", имот 010003 по плана за земеразделяне.

   С НА №581,т.II,дело №600/1999г. Д.А. е признат за собственик  на основание влязло в сила   решение № 250 от 19.11.1998г. на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ ПК ** на недвижим имот: НИВА от 3.000 дка в местността "Лозята", имот 010003 по плана за земеразделяне.

 По искане на ищеца по делото бе допуснат до разпит св-**,който заявява:”Познавам ищцата,ние сме съседи.Нашето място се пада от мястото на Р. в североизточна страна.Около 17г. аз стопанисвам нашето място,имам засадена там овощна градина и често ходя.За да влязат в тяхното място ищците Р. и Петко минават през моя имот,поне 17 години те преминават през моя имот.Мисля,че някъде около декар е тяхното място.Тази пролет разбрах,че ответниците  имат някакви претенции  към това място.Не съм чувал в селото някой да има претенции  за този имот”.

          По искане на ответниците по делото бе допуснат до разпит св-П.,която заявява:”Ответницата М.П. ми е майка,а ответника С.А. ми е вуйчо.Имота се намира в с.Г** в м.”Лозята”.Там съм ходила като дете от 1970г.Имота се обработваше от баба и дядо.”Пак съм ходила там през 2010г.В имота нямаше никой”.

По делото бяха допуснати две съдебно-технически експертизи,които съдът прие .От същите става ясно,че имота никога не е бил включен в блокове на ТКЗС,както и ,че реалната част от претендирания имот е 920кв.м. извън регулацията на с.Г**.

 

  При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е  с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Искът е допустим и основателен. 

Съгласно чл. 68 ал. 1 от Закона за собствеността владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. А според чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Изискването за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо други собственици, т.е. владението не следва да е установено насилствено или тайно. По делото липсват доказателства за предприети такива действия, които водят до прекъсване на давността, съгласно чл. 114 от ЗЗД приложим и за придобивната давност. Както самото владение, така и съгласието на бившия владелец, може да се доказва със свидетели. Възможно е да е създадена и писмена документация, но тя сочи само за началния момент на владението. Безспорно е установено от свидетеля ** , че  ищеца след смъртта на баща му - 13.07.1981г. продължил да ползва, стопанисва и поддържа единствено той имота. Достатъчно е владението да е продължило повече от десет години. В настоящия случай се установи необезпокоявано владение на процесния имот от 13.07.1981г .Съдът не кредитира показанията на св. П.,тъй като нейните показания са откъслечни и непоследователни,а и същата е заинтересована от изхода на делото.

Имота бе индивидуализиран по предходния план на селото от 1930г. като попадащ в ПИ с планоснимачен № 6 записан по разписен списък към кадастралната основа на плана като собствен на ** - дядо на ищеца Р.К.Г.. С приемането на новия регулационен план на с. Г** от 1963г. северната част от този бивш имот № 6 остава извън регулацията и придобива статут на земеделска земя, от останалата част се обособяват парцели.

Установено от СТЕ бе, че този имот с пл. № 6 по предходния план на селото не е идентичен с имота описан в представения от ответниците нот. акт № 68, том I, дело 102/1960г. Предмет на извършената обстоятелствена проверка по нот. акт № 68, том I, дело 102/1960г. е земеделска земя, а имот с пл. № 6 до приемането на новия ЗРП на с. Г** през 1963г. е бил в регулацията на селото.

 От изложените факти и обстоятелства се налага извода, че ищецът е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот на основание изтекла 10 годишна придобивна давност, като през този период единствено той владее процесния имот несмущаван и необезпокояван от никого.

При този изход на делото доколкото има искане от страна на ищеца за заплащане  на направените от него разноски, съдът следва да се произнесе по това искане и на основание чл.78, ал.1  от ГПК следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от  70лв., представляваща заплатена държавна такса ,400лв.  адвокатско възнаграждение и 529.94 лв.депозит за експертиза или общо в размер на 999.94 лв.    

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на ответника на основание чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерно изплатено на защитата на ищеца адвокатско възнаграждение,предвид тежестта и сложността при изясняване на фактическата обстановка по делото.

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е Ш  И  :

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.П. ***  и С.Д.А. ***, като  н. на Д. С** А., бивш жител ***,чрез адв.** от БАК, с адрес: гр.**,  че Р.К.Г. с ЕГН: ********** *** чрез адвокат М.П. от БАК с адрес: ***,  е собственик на Поземлен имот извън регулацията, находящ се в  землището на с. Г**,  съставляващ северната част от поземлен имот № 3 от масив 10 по картата на възстановената собственост на земеделските земи, с площ от 920 кв.м., при граници и съседи:от север,запад и юг- имот № 010003; от запад: имот № 010005 и имот:010006,на юг: - регулацията на с.Г**.

 

ОСЪЖДА М.Д.П. ***  и С.Д.А. ***, като  н. на Д. С** А., бивш жител ***,чрез адв.** от БАК ,с адрес: гр.**,   ДА ЗАПЛАТЯТ  на Р.К.Г. с ЕГН: ********** *** чрез адвокат М.П. от БАК с адрес: ***, СУМАТА от  70лв., представляваща заплатена държавна такса ,400лв.  адвокатско възнаграждение и 529.94 лв.депозит за експертиза или общо в размер на 999.94 лв. 

        

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: