Р Е Ш Е Н И Е

№…     / 01.07.2015 г. град Малко Търново

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

М.Търновски районен съд                                        наказателен състав

 

На двадесет и пети  юни                                                          2015година

            

В публичното заседание в следния  състав :

 

                                                     Председател :   ЧАНКО ПЕТКОВ

                                    Съдебни заседатели :  1.

                                                                           2.

Секретар: М.Д.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ

НАХ дело №52 по описа за 2015 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на Ю.У./, роден на *** г. в Република ** г., с адрес държава Република **, и съдебен адрес ***, **, против наказателно постановление №**. на  Началник на Митница Бургас,с което на жалбоподателя за нарушение на  чл.18,ал.1 от ВЗ, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ  е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 ог ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва: 19 000 /деветнадесет хиляди/ евро равняващи се към 13.11.2014 г. на 37160,77 лева /тридесет и седем хиляди сто и шестдесет лева и седемдесет и седем стотинки/.

Жалбоподателят редовно призован   не се явява лично.

          Защитата на жалбоподателя пледира за отмяна на НП.

          Процесуалният представител на административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.   

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

 Съдът намира за установено от фактическа страна следното:               Административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение   сериен № 574/13.11.2014 г., съставен от Я.Н.Я. - старши митнически инспектор при МГ “Малко Търново”, за това ,че при  извършена проверка на  13.11.2014 г., около 14,00 ч. на МП Малко Търново на трасе изход пристига пътуващ от Република България за Република Турция лек автомобил, марка “** управляван от лицето Ю.У..

Преди започване на проверка на автомобила и личния багаж актосъставителяг помолва лицето да му покаже паспорта си. След като вижда, че притежава немски паспорт, запитва лицето /Ю.У./ на немски и на турски език дали има нещо за деклариране пред митническите органи. След получаване на отрицателен отговор пристъпва към проверка на превозното средство и багажа на лицето. Опитва се да отвори жабката на автомобила, но същата е заключена. /Ю.У./ отключва жабката. Я. я отваря и забелязва вътре кафява чанта. При отварянето й вижда вътре голямо количество пари.

При изброяването им се установява, че /Ю.У./ не е декларирал по надлежния ред /нито писмено, нито устно/ валута, както следва:

19 000 /деветнадесет хиляди/ евро

равняващи се към 13.11.2014 г. на 37160,77 лева /тридесет и седем хиляди сто и шестдесет лева и седемдесет и седем стотинки/.

За извършената проверка е съставен Протокол за осъществена митническа проверка № КЦ- М 4801/13.11.2014 г.

Недекларираната валута е задържана с разписка за задържани № 0003680/13.11.2014 г. и предадена в касата на Митница Бургас.

Ю.У./ не е декларирал намерената валута, съгласно разпоредбите на чл.11а, ал.1 от Валутния закон и Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ.

 

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ.

Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

При проверка на акта и НП съдът не откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Акта и НП имат необходимите реквизити съобразно разпоредбите на ЗАНН. АНО правилно е приложил и материалния закон. Съдът не споделя възраженията на защитата на жалбоподателя,че при съставянето на акта не е имало преводач и акта не е преведен на жалбоподателя.Видно от акта ,същият е преведен от лицето Ю.. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.З от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 20 Юг., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.20 Юг. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство.

           В съдебно заседание по искане на защитата на жалбоподателя бе допуснати св.К. и К**,които не са очевидци при извършената проверка,като св.К** е свидетел само при съставяне на акта а св.К** е била отстрани когато се е извършвала проверката.

           Предвид горното съдът намира,че жалбоподателят е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл.18,ал.1 от ВЗ във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ, вр.чл.9,ал.1 от Наредба №Н-1/0102.2012г.,като тези изводи бяха подкрепени и от показанията на св.Я..

          Следователно е налице извършването на административно нарушение. Нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят съзнателно е нарушила забраната на закона.

         Относно размера на наложената глоба,съдът намира,че АНО  е съобразил разпоредбата на чл.27 ЗАНН и е наложил наказание предвидено в закона.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                           Р      Е     Ш     И   :

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №**. на  Началник на Митница Бургас, с което на Ю.У./, роден на *** г. в Република Турция, и притежаващ паспорт № ** г., с адрес държава Република **, и съдебен адрес ***, ** за нарушение на чл.18,ал.1 от ВЗ във връзка с чл.11”а” ал.1 от ВЗ, вр.чл.9,ал.1 от Наредба №Н-1/0102.2012г.е наложена глоба в размер на размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва: 19 000 /деветнадесет хиляди/ евро равняващи се към 13.11.2014 г. на 37160,77 лева /тридесет и седем хиляди сто и шестдесет лева и седемдесет и седем стотинки/.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: