Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                гр.Малко Търново                   04.10.2012г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,  в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември две хиляди и дванадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д. № 50/2012 год. по описа на Районен съд – Малко Търново, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е по общия исков ред с особеното основание за допустимост по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК.

Образувано е по повод подадена искова молба от ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ» гр.София, бул.»Цар Борис ІІІ» № 136, против Т.Г.Г. с ЕГН ********** *** Търново за приемане на установено, че към 21.10.2011г. ищецът има изискуемо вземане по отношение на ответника за сумата в размер на 1860 лева, представляваща главница по Договор № 021500104 от 07.05.2009г. за субсидиране и изхранване на животни и птици от националния генофонд и контролираната част на популацията през 2009г., за сумата в размер на 458.75лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 15.06.2009г. до 21.10.2011г., законната лихва от 22.10.2011г. до окончателното изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на 255.94лв.

Ищцовата страна излага, че на основание т.1.1 от Договора № 021500104 от 07.05.2009г. за субсидиране и изхранване на животни и птици от националния генофонд и контролираната част на популацията през 2009г, сключен между страните, ответникът е получил целева субсидия за закупуване на фураж – сумата в размер на 1860.00 лева за подпомагане изхраннването на 93 броя овце – майки от Националния генофонд /породи застрашени от изчезване и редки породи/ срещу задължението да запази и поддържа постоянен наличния брой декларирани животни по вид и породи в продължение на 2 години /т.3.3 ал.1/. В изпълнение на задълженията си по Договора, ищецът е превел сумата по сметката на ответника на 15.06.2009г. Съгласно т.3.2 от Договора, ответникът е бил длъжен да запази и поддържа постоянен наличния брой декларирани животни в продължение на две години, както и да отчита с Декларация в Областното поделение на Фонда наличните животни на всеки  дванадесет месеца до изтичане на сроковете, посочени в т.3.3 ал.1, считано от датата на сключване на даговора /чл.3.4/.Съгласно разпоредбата на т.4.2,така отпусната субсидия става изискуема при неизпълнение на задълженията на ответника по т.3.3 и т.3.4 , като земеделският производител следва да възстанови на Фонда получените по Договора средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им.

Твърди, че през 2011г. ответникът не е представил Декларация за наличния брой животни през 2011г., с което не е изпълнил задължението си по т.3.4 от договора. Излага, че на 23.03.2011г. ответникът  е подновил и поддържа регистрацията си като земеделски производител по Наредба № 3/1999г., като е подал попълнена анкетна карта, неразделна част от която е Таблица № 3, от която се установява, че към 23.03.2011г. ответникът не е притежавал 93 броя майки овце, за които е получил субсидирането. Излагат, че това обстоятелство се потвърждава и от справка от регистрите на БАХБ, до които служебен достъп имал ищецът чрез  интегрирана система за администриране и контрол. С оглед на изложеното ищецът счита, че ответникът следва да му възстанови  отпуснатата субсидия, ведно със законната липва от датата на получаването й. Излага, че ищецът е бил уведомен с писмо с изх.№ 01-020-6500/6821 от 11.08.2011г. и покана за доброволно изпълнение с изх.№ 01-020-6500/6959 от 09.09.2011г., получении лично, за дължимите суми поради неизпълнение на задълженията му по договора.

Посочено е, че  поради неплащане в срок от ответника, вземането срещу ответника първоначално е било предявено по реда на заповедното производство, във връзка с което по  ч.гр.д. №111/2011г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, срещу която ответникът е подал възражение по чл.414 ал.1 от ГПК.

С оглед на изложеното моли съда да постанови с решение, с което да признае за установено, че към 21.10.2011г. ищецът има изискуемо вземане срещу ответника за сумата в размер на 1860.00 лева, представляващи главница по Договор № 021500104 от 07.05.2009г. за субсидиране и изхранване на животни и птици от националния генофонд и контролираната част на популацията през 2009г., сумата в размер на 458.75 лева, представляващи лихва за забава в размер на законната р.лихва за периода от 15.06.2009г. до 21.10.2011г. и законна лихва от 22.10.2011г.  Ангажира писмени доказателства. Моли да бъде изискано и приложено ч.гр.д.№111/2011г. по описа на съда. Претендира направените по делото разноски и юрисконсулстко възнаграждение.

Съдът, след като е  извършил проверка на исковата молба,   с разпореждане № 118 от закрито заседание на 18.05.2012г. е намерил същата за редовна и предявения иск за допустим, и разпоредил връчването й на ответната страна, ведно с приложенията към нея.

От надлежно оформените съдебни книжа се установява, че преписа от исковата молба, ведно с приложенията към нея, е надлежно връчен на 23.05.2012г. на ответника.

По делото в законоустановения срок по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен отговор с вх.№ 680/20.06.2012г., с който оспорва предявения иск  изцяло като неоснователен. Потвърждава, че е получил от ищеца процесната сума по сключения между страните по –горе цитиран договор. Твърди, че не е изпаднал в твърдяното от ищеца виновно неизпълнение на задълженията му по сключения между страните договор. Излага, че през месец септември 2010г. превозил отглежданите от него животни  от село Граматиково до село Писменово, където били отглеждани до месец ноември същата година. Излага, че в момента, в който бил готов да си вземе обратно животните, в село Кости била регистрирана болестта „шап” и въведена карантина за придвижването на животните в Странджа планина, а през месец януари 2011г. бил регистриран „шап” и в село Граматиково, поради което не е могъл да си прибере животните в село Граматиково, като същите останали в село Писменово. Твърди, че кръвните проби, които ветеринарните служители са вземали от всяко едно от неговите животни в село Писменово, се водели на негово име, но когато започнал пререгистрацията си като земеделски производител, разбрал от Началника на Ветеринарната служба –Малко Търново, че на негово име не се водят животни. Твърди, че по този повод е подал жалба до Директора на ОДБХ- Бургас, в която е описал случая и е поискал проверка, която да установи, че животните му са налице и че същите се намират в село Писменово. Излага, че поради липса на финансови средства не е могъл да заплати престоя за отглеждането на животните си  в село Писменово, поради което оставил същите на П** Г. Т**, който в последствие ги е регистрирал на негово име. Твърди, че е подал заявление до ОДБХ-град Бургас за назначаване на проверка по случая – за наличността и вида на отглежданите от него животни до месец септември 2011г., както и че същите не са били регистрирани от друг земеделски производител. Твърди, че с писмо с изх.№ 13-4878/29.05.2012г. зам.министъра на земеделието и храните назначил комисия, която след проверка с Констативен протокол № 189/05.06.2012г. е приела за установено, че притежава „налични 93 броя животни, чиито ушни марки отговарят на анкетната карта в ОСЗГ-Малко Търново, както и че поради констатирания шап в региона на 28.01.2011г. официалният лекар на община Малко Търново е прекратил местодомуването и собствеността на животните в информационната система на БАБХ Вет ИС. Излага, че към настоящият момент все още очаква окончателното произнасяне на Министъра на земеделието и храните по извършената проверка. Счита, че няма вина за неподадената в срок декларация, тъй като регистрацията на животните в Националния животновъден регистър е била прекратена по собствена инициатива на ветеринарната служба, поради което не е налице виновно неизпълнение от негова страна. Излага, че при подаването на процесната декларация във ветеринарната служба в град Малко Търново през 2011г., ветеринарния лекар е заявил, че няма да му приеме декларацията, защото на негово име не се водят в регистъра животни, а без заверка от ветеринарния лекар на съответната община Областната дирекция на Фонда не приема тези декларации. Твърди, че поради форсмажорните обстоятелства свързани с шапната епидемия, отговорните лица по ветеринарния контрол са допуснали грешка, от която е застрашен да изтърпи имуществени вреди. Ангажира писмени доказателства.

Ведно с отговора, ответникът е направил доказателствено искане да бъде назначена агро-техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси, което съдът е уважил и с определение №50/25.06.2012г. е допуснал и назначил САТЕ, за извършването на която съдът на основание чл.76 вр. с чл.75 от ГПК е определил първоначален депозит за в размер на 150 лева, платими от ответника в двуседмичен срок от съобщаването на определението, по сметка на РС-Малко Търново, като в същия срок същия следва да представи на съда документ за извършеното заплащане.   Съдът като е констатирал, че в законоустановения срок от получаването на преписа от определението, ответникът не е  внесъл по сметка на съда определения депозит за допуснатат САТЕ, е намерил, че страната е създала пречки за събирането на допуснатото доказателство, както и че без това доказателство фактическата обстановка по делото може да бъде изяснена, поради което е насрочил  делото за разглеждане.

            Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно се установи по делото, че страните са сключили на 07.05.2009г.  от Договор № 021500104 от 07.05.2009г. за субсидиране и изхранване на животни и птици от националния генофонд и контролираната част на популацията през 2009г. На основание т.1.1 от договора ответникът е получил целева субсидия за закупуване на фураж – сумата в размер на 1860.00 лева за подпомагане изхраннването на 93 броя овце – майки от Националния генофонд /породи застрашени от изчезване и редки породи/ срещу задължението да запази и поддържа постоянен наличния брой декларирани животни по вид и породи в продължение на 2 години /т.3.3 ал.1/, като сумата е била преведена от ищеца по сметката на ответника на 15.06.2009г.

Безспорно се установи по делото, че процесните 93 броя животниовце-майки, описани по номера на ушните марки  в анкетната карта от 25.08.2010г. /л.49-57/, отговарят на описаните  по номера на ушните марки  животни в регистъра на животновъдния обект, заведен на 20.01.2008г. от ответника /л.84/, както и че в процесния период  от края на 2010г.  до 07.05.2011г. - датата , на която изтича срока на сключения между страните договор, тези  процесни животни  не са се намирали в животновъдния обект с рег.№ 8370-0002 на ответника, находящ се в село Граматиково,  в регистъра на животновъдния обект на ответника няма отразени дани за движение на процесните животни, като и ответникът признава тези факти както в писмения отговор, така и в с.з., проведено на 04.09.2012г..

Установи се по делото, че във връзка с констатираното заболяване «шап» по двукопитните животни в община Царево от 09.01.2011г. е започнало вземане на кръвни проби от възприемчиви животни в село Граматиково, като е извършена и актуализация на данните в интегрираната информационна система ВетИС за отглежданите животни в село Граматиково. След обявяването на огнище на «шап» по дукопитните в село Граматиково, на 31.01.2011г. всички налични животни в населеното място са били умъртвени, за което са били съставени протоколи. По време на ликвидирането на заболяването «шап» по двукопитните животни в село Граматиково, в животновъдния обект с рег.№ 8370-0002 на ответника, находящ се в село Граматиково, не са били открити процесните 93 броя животни и поради неподадена информация за извършени от ответника движения на процесните животни, официалният ветеринарен лекар на община Малко Търново на основание чл.132 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност е прекратил местодомуването и собствеността на процесните животни в  в интегрираната информационна система ВетИС.

Твърденията на ответника, че от есента на 2010г. е променил местодомуването на процесните 93 броя животни, като е превозил и дал за временно отглеждане същите на лицето  П** Т** Г.  с  ЕГН ********** ***, а в последствие –поради канстатирането на болестта «шап» в региона невъзможността  да бъдат  придвижени в региона, оставени за едногодишно отглеждане и накрая продадени на лицето, останаха  недоказани.  От удостоверение № 1825/20.09.2012г. на ОДБХ-град Бургас  се установява, че по данни от интегрираната информационна система ВетИС  в животновъдния обект с рег.№ 8289-0016, собственост на П** Т** Г.  с  ЕГН ********** *** за периода от 01.10.2010г. до 31.05.2011г. са налични 131 броя овце –майки, като за същия този период няма регистрирани входящи и изходящи движения на животни, както и че след месец ноември 2010г. няма допълнително регистрирани бройки майки-овце в обекта /л.93/ , а от писмо с изх.№ 752/02.05.2012г. на ОДБХ –гр.Бургас  относно извършена физическа проверка на обекта на П** Т** Г.  във връзка с твърденията на ответника, че процесните животни се намират там, се установява по номерата на ушните марки, че  отглежданите в обекта 121 бр.овце и 16 бр. кози не са собственост на ответника Т.Г..

На 23.03.2011г. ответникът  е подновил регистрацията си като земеделски производител по Наредба № 3/1999г., като е подал попълнена анкетна карта, неразделна част от която е Таблица № 3, от която се установява, че към 23.03.2011г. ответникът не е притежавал 93 броя майки овце, за които е получил субсидирането/л.18-19/. Това обстоятелство се потвърждава и от справка от регистрите на БАХБ /л.20-28/, до които служебен достъп има ищецът чрез  интегрирана система за администриране и контрол, от писмо рег.№ 221108.05.2012г. на ОДБХ-гр.Бургас /л.78/, от молбата на ответника от 16.05.2012г. до министъра на земеделието/л.79-82/, от писмо рег.№ 94-2702/28.06.2012г. на заместник-министъра на земеделието, обективиращо резултатите от извършената проверкавъв връзка с жалба на ответника/ л.83-85 /. От събраните по делото доказателства се установи, че към 07.05.2011г. -датата , на която изтича срока на сключения между страните договор,ответникът не е запазил броя животни, за които е получил финансовото подпомагане.

Съгласно т.3.2 от Договора, ответникът се е задължил да запази и поддържа постоянен наличния брой декларирани животни в продължение на две години, както и да се отчита с Декларация в Областното поделение на Фонда наличните животни на всеки  дванадесет месеца до изтичане на сроковете, посочени в т.3.3 ал.1, считано от датата на сключване на договора /чл.3.4/. Безспорно се установи, че през 2011г. ответникът не е представил Декларация за наличния брой животни през 2011г., с което не е изпълнил задължението си по т.3.4 от договора. По делото не се установи наличие на форсмажорни обстоятелства, изключващи вината за неизпълнението на договорното задължение на ответника да подаде Декларация за наличния брой животни през 2011г.

Виновното неизпълнение на договорното задължение по т.3.4 от договора от страна на ответника, изразяващо се в бездействие – същият не е подал Декларация за наличния брой животни през 2011г. -  се явявя обстоятелство, обуславящо прилагането на санкционната норма на т.4.2 от договора. Съгласно разпоредбата на т.4.2 от договора, така отпусната субсидия става изискуема при неизпълнение на задълженията на ответника по т.3.3 и т.3.4, като земеделският производител следва да възстанови на Фонда получените по Договора средства, ведно със законната лихва от датата на получаването им.

            С оглед изхода на делото, сумата в размер общо на 330.51 лева, представляваща разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение, следва да се възложат в тежест на ответника на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК вр. чл.7 ал.2 т.2 от Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Мотивиран от горното, съдът

 

                                                        Р   Е   Ш   И    :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО , че към 21.10.2011г. ищецът ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ» гр.София, бул.»Цар Борис ІІІ» № 136, има изискуемо вземане по отношение на ответника Т.Г.Г. с ЕГН ********** ***, за сумата в размер на 1860 лева, представляваща главница по Договор № 021500104 от 07.05.2009г. за субсидиране и изхранване на животни и птици от националния генофонд и контролираната част на популацията през 2009г., за сумата в размер на 458.75лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва за периода от 15.06.2009г. до 21.10.2011г., законната лихва от 22.10.2011г. до окончателното изплащане на вземането , за което е издадена Заповед № 57 за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 111/2011г. по описа на съда и изпълнителен лист от 24.10.2011г.

ОСЪЖДА Т.Г.Г. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВЕН ФОНД «ЗЕМЕДЕЛИЕ» гр.София, бул.»Цар Борис ІІІ» № 136,  сумата в размер общо на 330.51лв.  /триста и тридесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение,  на основание чл.78 ал.1 и ал.8 от ГПК вр. чл.7 ал.2 т.2 от Тарифата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                               Районен съдия: