Р Е Ш Е Н И Е

гр. Малко Търново, 15.09.2017г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

            Районен съд гр. Малко Търново, II граждански състав, в публично заседание на осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                  Председател: Пламен Дойков

при секретаря М.Д. и в присъствието    на прокурора  . . . . . . . . . , като разгледа докладваното от съдията Дойков гр. дело № 49/2017г.  по  описа на Районен съд гр. Малко Търново, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

            Неприсъствено решение по реда на чл. 239 от ГПК.

            Ищецът "Д*" ЕООД гр. Б** , ЕИК ** със седалище и адрес : гр. Б*, ул. „П**“ № **, представлявано от А* Б*- управител, чрез  адв. Р** Д*- АК Бургас , твърди в исковата си молба, че между тях и ответника „Т* Л*“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес : с. Г*, общ. М* Т**, местност „Б** и**“ , бензиностанция „Т* О*“, представлявано от Т* Г* К* съществува валидно облигационно правоотношение. Същото било с предмет на доставка дървен материал.

             Ответникът „Т* Л*“ ЕООД, редовно призован, не депозира писмен отговор на исковата молба, не изпраща представител в съдебно заседание, не взема становище по предявения иск. Ищецът претендира заплащане на сумата от 8294.40лева. С исковата молба се сочи , че сумата се дължи по правоотношение – продажба и доставка на дървесина  - 86.40тона при единична цена за тон – 80.00лева. За сделката е била издадена фактура с № 0000000410/21.12.2015г. Ищецът претендира и законна лихва за забава в размер на 1205.00лева за периода 21.12.2015г. до 26.05.2017г., както и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.05.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се деловодни разноски- държавна такса в размер на 380.00лева и адвокатско възнаграждение в размер на 900.00лева.

            Съдът, след като взе предвид изложените в исковата молба обстоятелства, изложените от страните съображения и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327 вр. чл. 318  от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1  вр. чл. 183 и сл. от ЗЗД.

Безспорно се установи, че  между Д**" ЕООД гр. Бургас , ЕИК **** със седалище и адрес : гр. Б**, ул. „П**“ № **, представлявано от А* Б*- управител и ответника „Т* Л*“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес : с. Г**, общ. М* Т**, местност „Б* и**“ , бензиностанция „Т* О*“, представлявано от Т* Г* К* възникнало облигационно правоотношение,  по силата на което първото дружество е доставило на ответника дървен материал – технологична дървесина от черен бор. За целта на сделката дървесината е била закупена от ДГС „Айтос“ и извозена от ищеца  с превозни билети : превозен билет № КС 298806/ 002765/10.12.2015г. за 40пр.куб.м. ; превозен билет № КС 298806/ 002766/14.12.2015г. за 12пр.куб.м.; превозен билет № КС 298806/ 002767/14.12.2015г. за 30пр.куб.м.; превозен билет № КС 298806/ 002768/15.12.2015г. за 40пр.куб.м. При получаването на дървесината ответникът е издал кантарни бележки с номера № 137/ 10.12.2015г. , № 138/ 14.12.2015г. И № 139/ 15.12.2015г. , с които е установено , че теглото на получената във фабриката дървесина е 86,40тона при договорена цена от 80.00лева за тон. За дължимата сума от 8294.40лева с ДДС е съставена фактура с № 0000000410/21.12.2015г. , вписана в дневника за продажби на „Деркос“ ЕООД.    

По делото са приложени копия на сочените превозни билети, кантарни бележки, процесната фактура и копие от дневника за продажби на „Д*“ ЕООД.   

Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащият факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на правоотношението. По делото не се спори, че ищецът е изпълнил задължението си по правоотношението с ответната страна. От друга страна , в конкретния случай налице е едно неизпълнение от страна на ответника, който не е заплатил дължимата по доставката сума. От тук може да се приеме, че ищецът е доказал твърдението си за дължимата сума по главницата, което се явява и основното му задължение за доказване в процеса.

Задължението е парично и ответникът  дължи и законната лихва съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД от датата на забавата. В този смисъл  съдът следва да присъди  в полза на ищеца и законната лихва върху  главницата, считано от 21.12.2015г. до 26.05.2017г., а именно сумата от 1205.00лева, както и законна лихва за забава въху главницата , считано от датата на предявяване на депозиране на исковата молба в съда – 30.05.2017г. до окончателното й изплащане.

Ищецът, възползвайки се от дадената му възможност в чл.238, ал.1 от ГПК, е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Разглеждайки направеното искане, съдът счита, че са кумулативно налице и двете хипотези за постановяване на такова неприсъствено решение: на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.  Ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът намира също така, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК, а именно: на ответника с разпореждането по делото са указани какви са последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяването и в съдебно заседание, както и възможността при тези условия ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение. От друга страна, налице е и визираната в чл.239, ал.1, т.2 от ГПК предпоставка, а именно, от представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятната основателност на предявения от ищеца иск. По делото са представени и приети достатъчно писмени доказателства, установяващи основанието и размера на претенцията на ищеца. Не се съдържат изрични доказателства, които да опровергават соченото от ищеца неизпълнение на задължението за плащане на  претендираната сума. Ето защо, съдът следва да пристъпи към постановяване на неприсъствено решение при условията на чл.238 и чл.239 от ГПК.

            При този изход на делото  и на основание чл.78 ал.1 и ал. 8 от ГПК в полза на ищеца "Д**" ЕООД гр. Б* следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 380.00лв. за внесена държавна такса , както и сумата от 900.00лева за възнаграждение на адвокат представлявал го по делото, които „Т* Л**“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес : с. Г**, общ. М* Т*, местност „Б*и**“ , бензиностанция „Т* О**“, представлявано от Т* Г* К* следва да и заплати.

Водим от горното  и на основание чл. 239, ал.4 от ГПК, съдът 

Р     Е     Ш     И:

            ОСЪЖДА  „Т** Л*“ ЕООД, ЕИК **, с адрес : с. Г**, общ. М* Т*, местност „Б* и**“ , бензиностанция „Т* О*“, представлявано от Т* Г** да заплати на "Д*" ЕООД гр. Б* , ЕИК ***** със седалище и адрес : гр. Б*, ул. „П**“ № ** представлявано от А* Б*- управител сумата 8294.40левасем хиляди двеста деветдесет и четири лева и четиридесет стотинки /, представляваща цена за доставена дървесина по фактура с № 0000000410/21.12.2015г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума в размер на 1205.00лева/хиляда двеста и пет лева/ за периода от датата на издаване на фактурата 21.12.2015г. до 26.05.2017г., както и законна лихва за забава въху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда30.05.2017г. до окончателното и изплащане.

            ОСЪЖДА  „Т* Л*“ Е**, ЕИК ****, с адрес : с. Г*, общ. М* Т*, местност „Б* и*“ , бензиностанция „Т** О**“, представлявано от Т* Г* К* да заплати на "Д*" ЕООД гр. Б* , ЕИК ******* със седалище и адрес : гр. Б*, ул. „П*“ № **, представлявано от А* Б*- управител сумата от 380.00лева/ триста и осемдесет лева/  представляваща платената по делото  държавна такса и сумата от 900.00лева/деветстотин лева/ представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.

Препис от решението да се изпрати на посочения в исковата молба съдебен адреса*** – адв. Р* Д*.

                                                                                  Районен съдия: