М О Т И В И   към Присъда № 41 /20.02.2013г. по НОХД  №49/2013г.

 

         Производството е образу** по повод внесен за разглеждане обвинителен акт на РП -  Малко Търново срещу Х.Ф.К. , роден  на ***г. в ** гражданин на **  без документи за самоличност, неосъждан,   понастоящем в чужбина без известен адрес, с обвинение за това, че на **. в  местността «**,   влязъл през границата на страната от Република Турция  в Република България без разрешение от надлежните органи на властта и не през определените за това места- престъпление по чл.279 ал.1от НК.

         Съдът е дал ход на делото при условията на чл.269 ал.3 т.4 б.”а”от НПК.

         Представителят на държавното обвинение в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и пледира за реализиране на наказателната отговорност спрямо подсъдимия към определения от закона минимум.

Служебният защитник на подсъдимият, назначен във фазата на досъдебното производство – адв.Р., не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт.  Пледира при определяне на наказанието да се вземат предвид чистото съдебно минало и ниската степен на обществена опасност.

В резултат на съдебното дирене, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На **. свидетелят К.Н.К. – ** бил назначен наряд с колегата си **  в района на местността “**,  с цел издирване и задържане на нарушители на ДГ.  Около 22.30  часа, св.К. и колегата му И**в получили сигнал, че в обхожданата от тях местност е била забелязана група от хора, отговарящи на профила на нарушители на държавната граница. Претърсвайки местността „**” , св.К. и колегата му И**в забелязали група лица, които се придвижвали встрани от международния път І-9 в посока от ** към град Малко Търново.   При подадената от граничните полицаи заповед  “Стой! Полиция!”, лицата побегнали в различни посоки с цел да се укрият.След като уведомили мобилния отряд при ГПУ-Малко Търново, св.К. и колегата му И**в последвали две от лицата и успели да ги заловят. Пристигналите незабавно на място колеги на св.К. от мобилния отряд при ГПУ-Малко Търново обградили и  претърсили местността със следово куче, в резултат на което заловили останалите лица от групата. В хода на последвалата проверка св.К. и колегите му установили, че групата е от осем лица, без документи за самоличност. Един от задържаните бил подсъдимият Х.Ф.К. , роден  на ***г. в ** гражданин на **  без документи за самоличност. При задържането му подсъдимият не е оказал съпротива. Със  заповед № 94/**. , издадена на основание чл.63 ал.1 от ЗМВР,  подсъдимият К.  бил задържан за срок от 24 часа в ГПУ- Малко Търново.  При проведените беседи с лицето се установило, че подсъдимият е преминал държавната граница на Р.България от Р.Турция без надлежното разрешение на органите на властта и не през определените за това места, а именно в района на местността “**”  общ.Малко Търново. Спрямо подсъдимият К. са наложени ПАМ „Принудително отвеждане до границата на Р.България” със заповед рег.№ ОЧ-150/19.09.2012г. на Началника на ГПУ-Малко Търново  и  ПАМ „Забрана за влизане в Р.България за срок от три години” със заповед рег.№ОЧ-159/19.09.2012г. на Началника на ГПУ-Малко Търново, а данните на подсъдимия били заложени в  информационната система АФИС на основание незаконно преминаване на. С двустранен протокол от 19.09.2012г. подсъдимият К. бил върнат на турските компетентни власти на основание спогодба между Турция и България от 1967г.

         Горната фактическа обстановка се доказва от събраните устни доказателства - показанията на св.К., и приобщените на основание чл.283 от НПК  писмените доказателства – материали по ПД № 290/2012г. по описа на РУП-Малко Търново, № 210/2012г. по описа на РП-Малко Търново .

ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА И ПРАВНИ ИЗВОДИ НА СЪДА:

При така установената фактическа обстановка съдът прие, че с гореописаните деяния подсъдимият  Х.Ф.К. , роден  на ***г.  в ** гражданин на **  без документи за самоличност, , неосъждан,  понастоящем в чужбина без известен адрес,  е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.279 ал.1 от НК. От събраните безспорни доказателства по делото налага извода, че действията на подсъдимият К. са предварително обмислени и внимателно планирани, с ясно посочена цел. Подсъдимият К. е влязъл през границата на страната, знаейки, че не разполага с разрешение за преминаване на българската държавна граница и въпреки това е преминал същата на **. без разрешението на органите на властта, като е искал и целял престъпния резултат.

В случая от обективна страна изпълнителното деяние  е осъществено от подсъдимият К. чрез действие като на **.  е  влязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта на **.

Субект на престъплението е подсъдимият Х.Ф.К. , роден  на ***г.  в ** гражданин на **  без документи за самоличност, неосъждан, понастоящем в чужбина без известен адрес,  за когото няма данни да страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, да не разбира свойството или значението на извършеното или да не може да ръководи постъпките си, следователно вменяемо наказателноотговорно лице.

От субективна страна деянията са извършени от подсъдимият К. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им съгласно чл.11 ал.2 от НК.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

          При определяне вида и размера на наказанието съобразно изискването на чл.54 НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимият  да е против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от  Х.Ф.К. , роден  на ***г. в ** гражданин на **   без документи за самоличност, неосъждан, понастоящем  в чужбина без известен адрес, престъпление по чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. Съдът отчита и ниската обществената опасност на подсъдимият– същият е с необременено съдебно минало и не е оказал съпротива при задържането, които обстоятелства от своя страна са смекчаващи отговорността. При тези данни и с оглед изпълнение целите на наказанието, съобразно изискването на чл.36 НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимият наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на сто лева, като на основание чл.66 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание ЛОС за срок от три години.

         На основание разпоредбата на чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия К. да заплати  по сметка на Бюджета на съдебната власт в плоза на РС-Малко Търново сумата в размер на 15.00 лева, представляваща разноски по делото за явяването на свидетеля в с.з.

         Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: