Р Е Ш Е Н И Е  

 

гр.Малко Търново, 23.07.2012г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и дванадесета  година в състав:

                                                                                  Председател: Мария Москова

като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 48 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 , т.2  и т.3 връзка с чл. 225 ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД .

Производството по делото е образувано  по повод исковата молба на Ж.И.К. с ЕГН **********,*** Търново против община Малко Търново, със седалище и адрес на управление: град Малко Търново, ул.»Малкотърновска комуна» № 3.

Ищецата излага, че на 22.11.2011г. е сключила трудов договор № К 62/22.11.2011г. с ответната страна, съгласно който е била назначена на длъжност «кметски наместник» на село Бяла вода, община Малко Търново и че със Заповед № К 10/15.03.2012г. на кмета на община Малко Търново, трудовият й договор бил прекратен на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, считано от 21.03.2012г., за което била уведомена  на 19.03.2012г. по телефона от *.* – «Личен състав» в община Малко Търново. На 26.03.2012г. на съпруга й, в община Малко Търново, била дадена в плик уволнителната заповед. Твърди, че цитираната заповед не й е била връчена, нито й е била изпратена с препоръчано писмо по пощата с обратна разписка, нито е подписана от нея, с което счита че е нарушена разпоредбата на чл.195 ал.3 от КТ. Излага, че като причини за прекратяването на трудовия й договор в заповедта е записано «поради системни нарушения на трудовата дисциплина /жалби с вх.№94-00-35/19.01.2012г. и  вх.№ 94-00-177/19.01.2012г./». Счита, че е налице нарушения на установената с чл.195 ал.1 от КТ последователност от правни действия – липса на конкретни мотиви, непосочване на нарушител, на нарушението и кога е извършено, както и на наказанишето и законния текст, въз основа на който се налага. Счита, че заповедта е издадена в нарушение и на чл.194 ал.1 от КТ – не е ясно на коя дата е открито  и на коя дата е извършено нарушението, както и в какво се състоят системните нарушения на трудовата дисциплина.

Оспорва уволнението като незаконно и моли съда да отмени Заповед № К10/ 15.03.2012г. на кмета на община Малко Търново, да я възстанови на  заеманата преди уволнението длъжност «кметски наместник» на село Бяла вода, да осъди община Малко Търново да й заплати обезщетение за шест  месеца, считано от 22.03.2012г. до 22.09.2012г. при брутно трудово възнаграждение 197.47лв. или общо 1184.82лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяването на иска до окончателното присъждане на сумата, както и да осъди община Малко Търново да й заплати удържаната на основание чл.221 ал.2 от КТ сума в размер на 197.47лв., ведно със законната лихва, считано от датата на удържането й до окончателното й изплащане. Претендира разноските по делото. Ангажира доказателства, приложени към исковата молба.

Като е намерил исковата молба за редовна и предявения иск за допустим, съдът с разпореждане № 117/18.05.2012г. е разпоредил препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея да се връчи на ответната страна, на която е указал `в едномесечен срок да подаде отговор, както и последиците от неподаването му. Видно от надлежно оформените съдебни книжа, преписа от исковата молба ведно с доказателствата към нея, е бил връчен на ответната община на 19.05.2012г.

С определение № 36/18.05.2012г., постановено в з.с., на ищцата е предоставена правна помощ, като с определение №44/20.06.2012г. съдът е назначил адв.Т.С., определен с писмо №1067/14.06.2012г. на АС на БАК, за процедуален представител на ищцата.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК, от ответната страна - община Малко Търново, не е постъпил писмен отговор, не е взето становище, не са ангажирани доказателства. В съдебно заседание община Малко Търново, редовно призована, се представлява от адв.Д.Р., надлежно упълномощена, която признава основателността на предявените искове

В съдебно заседание ищцата, редовно призована,  се явява лично и ведно с адв.С.. Поддържа исковата молба, като след признаване на основателността на предявените искове, чрез процесуалния си представител е оттеглила частично исковата претенция за заплащане на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, а именно: за  периода от 23.07.2012г. до 22.09.2012г.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Не е спорно между страните, че между тях е съществувал валидно сключен трудов трудов договор № К 62/22.11.2011г., съгласно който ищцата е била назначена на длъжност «кметски наместник» на село Бяла вода, община Малко Търново на основание чл.68 ал.1 т.5 от КТ за определен мандат с продължителност на работния ден 4 часа, като ищцата  постъпила на работа на 23.11.2012г.

Със Заповед № К 10/15.03.2012г. на кмета на община Малко Търново, трудовият  договор с ищцата бил прекратен, считано от 21.03.2012г. на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ/л.6/, за което ищцата била уведомена  по телефона на 19.03.2012г. от *.* – «Личен състав» в община Малко Търново, а съпругът й получил в плик уволнителната заповед на 26.03.2012г. в община Малко Търново. Като причини за прекратяването на трудовия й договор работодателят е вписал в заповедта »поради системни нарушения на трудовата дисциплина /жалби с вх.№94-00-35/19.01.2012г. и  вх.№ 94-00-177/19.01.2012г./, като е разпоредил да бъде удържана от ищцата сумата в размер на 197.47 лв. на основание чл.221 ал.2 от КТ, като не е спорно между страните, че посочената сума е била удържана.

Не е спорно между страните,  а и от събраните по делото доказателства, се установява, че в конкретният случай  работодателят, преди да издаде уволнителната заповед, не е спазил установената с чл.195 от КТ последователност от правни действия, а именно:  не е издал писмена мотивирана заповед, в която да е посочил поименно ищцата, нарушението, което е извършила, кога и при какви обстоятелства е извършила нарушението, както и наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага.

С оглед нарушенията от страна на работодателя на императивните норми на чл. 195, от Кодекса на труда , обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се отмени, като незаконосъобразна, без да се разглежда спорът по същество.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:

С оглед основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, който е главен, основателен  е и акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Всички предпоставки за уважаването му са налице– незаконност на извършеното уволнение, отмяна на заповедта и искане за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и трудов договор за определен мандат.

Относно иска по чл.344, ал.1 т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ :

За да бъде уважен същия, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1. Незаконно уволнение; 2. Вреда, която в случая се съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение за посочения срок, след частичното оттегляне на исковата претенция; 3. Причинно- следствена връзка между двете. Обезщетението съдът определя съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ, като взема предвид последното брутно трудово възнаграждение на ищеца в размер на 197.47лв. Въз основа на представения по делото препис от трудова книжка, при която е констатирано, че след вписването на прекратяването на процесното трудово правоотношение, в трудовата книжка не са извършени вписвания за последващи трудови отношения, съдът приема за доказано, че за посочения срок, след частичното оттегляне на исковата претенция, а именно: от 21.03.2012г. до 22.07.2012г., ищцата не е получавала трудово възнаграждение поради незаконното уволнение. С оглед на изложеното съдът приема, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за периода от 21.03.2012г. до 22.07.2012г. за сумата в размер на 789.88 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба  до окончателното и заплащане следва да бъде уважена като основателна и доказана по размер.

С огледа на уважаването на главния иск и представеното по делото извлечение от банковата сметка на ищцата за процесния период, следва да бъде уважен и иска за присъждане на сумата в размер на 197.47лв, удържана от трудовото възнаграждение на ищцата за месец март 2012г. от работодателя със Заповед № К 10/15.03.2012г. на кмета на община Малко Търново на основание чл.221 ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от датата на  удържането до окончателното й заплащане, като основателен и доказан по размер.

По отношение на разноските:

На основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд – Малко Търново държавна такса съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както следва: държавна такса по чл.3 от Тарифата за неоценяемите искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ общо в размер на 60.00 лв. /по 30 лева за всеки един от тях/, както и държавна такса по чл.1 от Тарифата за уважените оценяеми искове по чл.344, ал.1, т.3  връзка с чл.225 ал.1 връзка с чл.221 ал.2 от КТ в размер общо на 100.00 лева /по 50 лева за всеки един от тях/.

Водим от горното, съдът

 

Р         Е          Ш          И    :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на Ж.И.К. с ЕГН **********,*** Търново и ОТМЕНЯ Заповед № К 10/15.03.2012г. на Кмета на община Малко Търново, с която трудовият  договор с ищцата бил прекратенна основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ, считано от 21.03.2012г.

ВЪЗСТАНОВЯВА Ж.И.К. с ЕГН **********,*** Търново на заеманата преди незаконното й уволнение със Заповед К 10/15.03.2012г. на Кмета на община Малко Търново, длъжност – „кметски наместник” в село Бяла вода, община Малко Търново.

ОСЪЖДА  община Малко Търново,  със седалище и адрес на управление: град Малко Търново, ул.»Малкотърновска комуна» № 3, да заплати на Ж.И.К. с ЕГН **********,*** Търново сумата в размер на 789.88 лв. (седемстотин осемдесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки) – представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ  за оставането й без трудово възнаграждение, поради незаконното й уволнение, за периода от 22.03.2012г. до 22.07.2012г.,   ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 15.05.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 197.47лв. (сто деветдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки), ведно със законната лихва, считано от датата на удържането й от работодателя на основание чл.221 ал.2 от КТ до окончателното заплащане на сумата.  

ОСЪЖДА община Малко Търново, , със седалище и адрес на управление: град Малко Търново, ул.»Малкотърновска комуна» № 3,  да заплати по сметка на Районен съд - гр.Малко Търново, сумата в размер на от 160.00 лв. (сто и шестдесет лева), представляваща държавна такса върху уважените обективно съединени искове по  чл.344 ал.1 т.1, т. 2 и т.3 връзка с чл.225 ал.1 връзка с чл.221 ал.2  от КТ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от обявяването му – 23.07.2012г. . 

 

 

 

                                               Районен съдия :