Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

           , 19.10.2011 г., гр. **

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, на двадесет и седми септември   две хиляди и единадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                      Районен съдия: МАРИЯ МОСКОВА

Секретар  М.Д.

като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХ дело № 47 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Образувано е по жалба на Т.С.С. с ЕГН ********** *** против НП № 13-44/ 09.06.2011 г. на Началника на РУП – **, с което на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД, му е наложена глоба в размер на 150 лв., поради това, че е нарушил разпоредбите на чл. 6 от същия закон.

В жалбата се моли НП и наложеното наказание да бъдат отменени, предвид на изложените в жалбата съображения.

 В с.з., жалбоподателят С. поддържа жалбата. Жалбоподателят оспорва изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателното постановление фактическа обстановка, като в жалбата си излага и доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

         Представител на въззиваемата страна, не се явява в с.з.

         По делото са разпитани свидетели на въззиваемата страна – св. Д.В.К. – актосъставител, св.Р.П.  Я. и св.К.П.П..

Съдът намира жалбата за допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, съдържа необходимите реквизити и производството по нея пред РС-гр.** е редовно образувано.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.06.2011 г. св. К. ***,  бил  в канцеларията си в РУП-** и изпълнявал служебните си задължения във връзка с обработването на образувана преписка против жалбоподателят С.. Св.П. –дежурен полицай, осъществяващ  пропусквателния режим в РУП-**, пропуснал жалбоподателят С., призован по надлежния ред с призовка за същия ден,  да  се яви  в 14.00 часа  в сградата на РУП пред св.К. за разпит  във връзка с преписката. Св.Я.-*** придружил лично жалбоподателят С. от дежурния пост до канцеларията на св.К., който в този момент е бил сам, след което св.Я. е останал в коридора  на сградата. Няколко минути след това,  като чул, че в канцеларията на колегата му К. се разменят реплики на висок тон, св.Я.  отново  влезнал в канцеларията на св.К. и попитал какво става. Св.К. му казал, че вече е започнал да  съставя АУАН на  жалбоподателят С., тъй като поискал от С. да му даде личната си карта, но последният  бил заявил, че не я носи със себе си. Жалбоподателят С.  твърдял, че първоначално лична карта не му е била искана, а само е бил помолен от св.К. да продиктува ЕГН-то си, което и бил направил, и в присъствието на двамата служители –св.К. и св.Я.  представил  на св.К. документ за самоличност – лична карта. Св.К. преценил, че жалбоподателят е извършил нарушение на на чл.6 от ЗБЛД и че е налице отказ да предостави при поискване документи за самоличност, поради което продължил и довършил  съставянето на технически вече започнатия АУАН. Жалбоподателят не бил съгласен със така съставения му акт, като поради което отказал да подпише така съставения му АУАН.  Отказът на жалбоподателят да подпише така съставения му АУАН бил удостоверен с подписа на св.П..

Въз основа на така съставеният АУАН е издадено наказателно постановление № 13-44/ 09.06.2011 г. на Началника на РУП – **, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение и с което на основание чл.80 т.5 от ЗБДС, на жалбоподателят е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150 лв..

Разгледана по същество жалбата е основателна, а съображенията на съда за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за българските документи за самоличност, гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверяват своята самоличност. От установената по делото фактическа обстановка, се установи, че жалбоподателят С. е носел у себе си документ за самоличност, като първоначално е отказал, но непосредствено след това   е представил личната си карта при поискване от компетентния орган – служител при РУП – **. Предвид разпоредбата на чл. 61 ЗМВР, полицейските органи, могат да извършват проверки за установяване на самоличността на лице. Безспорно е, че полицейските органи са компетентни длъжностни лица, по смисъла на чл. 6 ЗБДС, пред които гражданите са длъжни да установят своята самоличност.   

Цитираната  норма  на чл.80 т.5 от ЗБЛД предвижда административно наказание за лице, което не представи документ за самоличност при поискване от компетентен орган. В акта и в обстоятелствената част на постановлението като нарушение е описано непредставянето на документи за самоличност. Нормата на чл.80 т.5 от ЗБЛД съдържа трите елемента на правната норма според теорията - хипотеза, диспозиция и санкция, като в този текст се съдържа правилото за поведение - да се представи при поискване от компетентен орган документ за самоличност. Полицейските органи са органи на МВР и са в кръга на притежаващите компетентност по чл.80 т.5 от ЗБЛД  като този извод следва от чл. 25 от ЗБДС и чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Чл. 80, т. 5 ЗБДС установява и санкцията за неизпълнение на правилото за поведение.

Задължението за удостоверяване на самоличност по чл. 6 от Закона е по-широко от задължението за представяне на документ за самоличност, като представянето на документ за самоличност е само един от начините за установяване на самоличността (вж. чл. 61, ал. 2 ЗМВР). Неизпълнението на задължението по чл. 6 от ЗБДС е по-скоро нарушение по чл. 81, ал. 1, т. 4 ЗБДС (пречене на оправомощените органи да установят самоличността).

Изложената в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка обаче не се потвърждава от показанията на разпитаните по делото актосъставител-свидетеля К. и св.Я.. От  показанията на същите по безспорен начин се установява, че на 03.06.2011 г., жалбоподателят в момента на поискване на документите за самоличност в присъствието на св.Я. е представил на св.К. личната си карта, като е обяснил, че  в предходния момент никой не му е искал документите, а само е бил помолен да продиктува ЕГН-то си във връзка с другата преписка, което и е направил.  Свидетелските показания на св.К., че в един предходен момент жалбоподателят С. отказал при поискване да представи лична си карта, като в последствие в присъствието на св.Я., жалбоподателят С. сам е представил   личната си карта,  сочат на  опит от страна на жалбоподателят С. да попречи на компетентните органи да установят самоличността му, а съгласно разпоредбите на чл.9 ал.2 от ЗАНН опитът към административно нарушение не се наказва.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че жалбоподателят не е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.80 т.5 от ЗБДС, а именно за това, че на 03.06.2011г., около 14,00ч., в гр.**, ул.Малкотърновска комуна № 5 в сградата на РУП-**, при извършване на проверка не е представил документ за самоличност.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 13-44/ 09.06.2011 г. на Началника на РУП – **, с което на Т.С.С. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 6 от ЗБЛД ,  му е наложена глоба в размер на 150 лв. на основание чл. 80, т. 5 ЗБЛД , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ: