Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

                                       30.09.2015г.               гр.Малко Търново

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновкият районен съд                             граждански състав

На     седемнадесети септември                         две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател:ЧАНКО ПЕТКОВ

 

секретар М.Д.,

като разгледа докладваното от съдия Петков гр.д. № 47 по описа на РС-Малко Търново за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

        Предявен е положителен установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК от ищеца  С.К.Н. с ЕГН: ********** и постоянен адрес:*** чрез адвокат М.П. от БАК с адрес: ***,,против ответника **, ул. „** с който да се приеме по отношение на **, че С.К.Н. е собственик върху част от ПИ с пл. № **, попадаща извън регулацията на с. **, ** върху имоти ** по картата на възстановената собственост с площ от **.

        Ищецът твърди,че е собственик  по наследство оставено от баща му ** и давностно владение продължило повече от 30 години на дворно място в село **, **, съставляващо част от поземлен имот с планоснимачен номер ** по плана на селото с площ от **., попадащо извън регулацията на с. ** съгласно приетия и влязъл в сила регулационен план от **. и който имот съгласно картата на възстановената собственост върху земеделските земи попада в имоти с кадастрални номера: **.

        След смъртта на баща си на **. имота продължил да го ползва, стопанисва и поддържа единствено той.Заявява,че братята  и сестра му нямат претенции за имота и са се разбрали той да остане за него.Твърди,че имота никога не е бил одържавяван и внасян в ТКЗС. В този смисъл абсолютно неправилно и незаконосъобразно същият е определен като земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предоставен по този ред в собственост на **.

           

               Моли съда, да постанови решение, с което да се приеме по отношение на **, че С.К.Н. е собственик върху част от ПИ с пл. № **, попадаща извън регулацията на с. **, ** върху имоти ** по картата на възстановената собственост с площ от **.

            На осн.чл.214 ГПК защитата на ищеца направи изменение на иска, като вместо пъроначално заявения с ИМ размер от **етра, заявява, че претендират имот в размер на 931 кв. метра съгласно заключението,което изменение съдът прие.

              В законоустановения срок на **.ответника е депозирал писмен отговор с който оспорва предявеният иск като неоснователен и моли съда да се присъдят в полза на Общината направените по делото разноски. Твърди, че процесният имот е собственост и се владее от ** на правно основание чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно протоколно решение №** на комисията по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед на директора на ОД „Земеделие”-гр.Бургас.

Ответника в отговора си моли съда да бъде оставен без уважение предявения срещу тях иск  като неоснователен и бъдат заплатени направените по делото разноски.

 

 

          Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

 По искане на ищеца по делото бе допуснат до разпит св-**,който заявява:”Понеже двора беше голям и като мина втория план на селото  и му оставят част от двора, който като парцел се води към къщата, а останалата част която остава извън регулацията на селото. Тази част която е извън регулацията на селото е около декар.Тази част от парцела извън селото, си беше на бабата на С. и в момента те си го ползват. Никой от селото няма претенции към това място.”

 

   Вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза дава заключение, : „Общината го е актувала като общински този имот и той явно не е заявен за възстановяване, поради което и същият е актуван като общинска собственост. Същият може да бъде възстановен, тъй като реално съществува извън регулацията.”

 

  При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е  с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК за признаване за установено правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Искът е допустим и основателен. 

Съгласно чл. 68 ал. 1 от Закона за собствеността владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. А според чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Придобиването на имот по давност следва да стане чрез явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, при което фактическата власт се упражнява с намерението той да се свои. Изискването за спокойно и явно владение касаят начина на придобиването му и наличието на демонстриране спрямо други собственици, т.е. владението не следва да е установено насилствено или тайно. По делото липсват доказателства за предприети такива действия, които водят до прекъсване на давността, съгласно чл. 114 от ЗЗД приложим и за придобивната давност. Както самото владение, така и съгласието на бившия владелец, може да се доказва със свидетели. Възможно е да е създадена и писмена документация, но тя сочи само за началния момент на владението. Безспорно е установено от свидетеля по делото, че  ищеца след смъртта на баща му - **. продължил да ползва, стопанисва и поддържа единствено той имота. Достатъчно е владението да е продължило повече от десет години. В настоящия случай се установи необезпокоявано владение на процесния имот от **. От изложените факти и обстоятелства се налага извода, че ищецът е придобил право на собственост върху процесния недвижим имот на основание изтекла 10 годишна придобивна давност, като през този период единствено той владее процесния имот несмущаван и необезпокояван от никого.

Поради което и съвсем неоснователно същият е определен като земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и предоставен по този ред в собственост на **

При този изход на делото доколкото има искане от страна на ищеца за заплащане  на направените от него разноски, съдът следва да се произнесе по това искане и на основание чл.78, ал.1  от ГПК следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от  50лв., представляваща заплатена държавна такса ,300лв.  адвокатско възнаграждение и 150 лв.депозит за експертиза.     

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е Ш  И  :

 ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на **, ул. „**  че С.К.Н. ЕГН: ********** и постоянен адрес:*** чрез адвокат М.П. от БАК с адрес: ***,е собственик върху част от ПИ с пл. № **, попадаща извън регулацията на с. **, ** върху имоти ** по картата на възстановената собственост с площ от 931 кв.м.

 

         ОСЪЖДА **, ул. „**  ДА ЗАПЛАТЯТ  на С.К.Н. ЕГН: ********** и постоянен адрес:*** чрез адвокат М.П. от БАК с адрес: ***, СУМАТА от  50лв., представляваща заплатена държавна такса ,300лв.  адвокатско възнаграждение и 150 лв.депозит за експертиза.         

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: