Р Е Ш Е Н И Е

                         гр. ****          07.10.2011г.  

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Малкотърновският  районен съд                                               наказателна колегия, в публично заседание                                              на двадесет и седми септември две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                      

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА

 

при секретаря М.Д.  и в присъствието на прокурор Райко Стоянов, като разгледа докладваното от съдия  Москова НАХД № 46/11г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.375-379 от НПК.

С Постановление за прекратяване на наказателното производство, внесено в съда на 30.08.2011г. , прокурор при Районна прокуратура-**** счита, че фактическата обстановка  по досъдебното производство № 106/2011г. по описа на РУП-****,  образувано срещу К.Д.С. с ЕГН **********,***, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, **, с постоянен адрес:***, за  извършено престъпление по чл.235 ал.6 вр. ал.1 от НК, е  изяснена и че са налице основанията на чл.78а от НК,  поради което  е направил предложение пред РС-**** за  освобождаване на подсъдимия К.Д.С. с ЕГН ********** от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

          В съдебно заседание представителят на РП-**** поддържа така направеното предложение.

          Подсъдимият К.Д.С., редовно призован, се явява лично, ведно с надлежно упълномощен процесуален представител. Признава вината си и изразява съжаление. Процесуалният му представител –адвокат Д.Р.  ангажира допълнителни писмени доказателства и навежда правни доводи, че съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998г. на ВКС, са налице условията за прилагане на чл.9 ал.2 от НК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 10.07.2011г. горските надзиратели от ДГС –**** - Георги Д. и Георги **** извършвали обход на територията на ДГС”****”, като в района на местността „**” в землището на село **, община **** и около 07.00 часа спрели за проверка товарен камион  ГАЗ с рег.№ А 0460 ВР, управляван от подс.С.. В каросерията на камиона намерили 2.20 куб.пр.м. дърва от дъб, които подс.С. без редовно позволително извозвал от горския фонд към дома си в град ****. За констатираното нарушение горският надзирател към РДГ-Бургас - ****  съставил АУАН № 0003812, задържал  извозваните от С. *** от дъб и в последствие с разписка за отговорно пазене серия ж № 500079  предал дървения материал за съхранение на ДГС „****”.

В хода на съдебното следствие вещото лице коригира  изготвена на досъдебното производство експертиза, като в съдебно заседание дава заключение, прието от съда и неоспорено от страните,  че стойността на извозвания от С. дървен материал е в размер на 77.00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото устни и писмени доказателства -от разпита и заключението на вещото лице и писмените доказателства по ПД № 106/2011г. по описа на РУП-****, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че с деянието си подсъдимият С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.235 ал.6 вр. с ал.1 от НК. Съобразно разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998г. на ВКС определя критериите за квалифициране на вредоносния резултат спрямо размера на минималната работна заплата за страната към датата на извършване на деянието, като приема „малозначителен случай” стойността на една втора от размера на минималната работна заплата за страната към датата на извършване на деянието и „маловажен случай” стойността около размера на минималната работна заплата за страна към датата на извършване на деянието. С писмо № 1 от 10.01.2010г. е определен размера на минималната работна заплата в страната на 240.00 лева, който размер е същият и към датата на извършване на деянието, предмет на повдигнато обвинение срещу подс.С. – 10.07.2011г. От разпита и заключението на вещото лице, дадено и прието в хода на съдебното следствие, се установява, че пазарната цена на извозваните 2.20 куб.пр.м. дърва от дъб – предмет на деянието, е в размер на 77.00 лева, т.е. вредоносния резултат на деянието е значително под една втора от размера на минималната работна заплата за страната към датата на извършване на деянието. Следователно съобразно посоченото Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998г. на ВКС и с оглед на обстоятелствата, че към момента на извършването на деянието подсъдимият не е осъждан, доброволно е възстановил причинените от деянието си щети, добросъвестно е съдействал на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по делото и демонстрираното от него критично отношение към извършеното, поради което извършеното от подсъдимия С. деяние следва да се квалифицира като малозначителен случай по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.

Водим от горното, съдът

 

 Р   Е   Ш   И   :

 

ПРИЗНАВА К.Д.С. с ЕГН **********,***, български гражданин, женен, неосъждан, средно образование, **, с постоянен адрес:***,  ЗА НЕВИНЕН  в това, че на 10.07.2011г. в района на местността „**” в землището на село **, община ****, около 07.00 часа е извозил от горския фонд без редовно писмено позволително 2.20 куб.пр.м. дърва от дъб на стойност 77.00 лева, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.2 от НПК ГО ОПРАВДАВА по обвинението по чл.235 ал.6 вр. ал.1 от НК.

На основание чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски в размер на 50.00 лева - заплатено на досъдебното производство възнаграждение на вещото лице, остават за сметка на държавата.

Вещественото доказателство - 2.20 куб.пр.м. дърва от дъб на стойност 77.00 лева, да се върне на ДГС”****”.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на ДГС”****” за продължаване на административнонаказателното производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Бургаски окръжен съд в ** дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               Районен съдия: