Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                                22.11.2011 година                             Град ** **

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

**търновският районен съд                                                                             наказателен състав

На дванадесет и пети октомври                                              две хиляди и единадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

Секретар        М.Д.

Прокурор       ……………………….

като разгледа докладваното          от        Председателя- съдия  Москова НАХД    44     по описа  за    2011 година на съда,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

     Образувано е по жалба на Б.Н.М. с ЕГН ********** *** чрез адв.К.К. *** против Наказателно постановление № 317/ 28.07.2011г. на Началника на Митница Бургас, с което на жалбоподателят, на основание чл.18 ал.1, вр.чл.11 ал.2 от ВЗ, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1000 /хиляда/ лв.  и на основание чл.20 от ВЗ са отнети в полза на Държавата, като предмет на нарушението, недекларираните парични средства – 10 000 евро, 1130 лева и 1020 турски лири, с обща левова равностойност в размер на 21 619.43 лева. Оплакванията, изложени в жалбата са относими по същество на нарушението и интерпретирани обосновават несъставомерността на извършеното деяния, като административно нарушение по вменения състав на нарушение, т.к. размерът на изнасяната от него валута била декларирана устно-точно 10 000евро и попадал в границите на  допустимото за свободен внос или износ, без писмено деклариране, съгласно действащите разпоредби на ВЗ /чл.11 ал.2 и 6/ и на Наредба № 10/03г, в редакцията им към момента на извършване на нарушението/последната изм. ДВ 48/15.06.07г/-“”парични средства на стойност до 10 000 евро или тяхната равностойност в лева или валута”, а досежно недекларираната горницата от 1130 български лева и 1020 турски лири жалбоподателят поддържа, че са собственост на неговата приятелка И**, която ги е сложила в неговото яке, без той да знае и не е имало умисъл в действията му, т.е. липсва виновно поведение от негова страна.На второ място твърди, че на посочената дата не е пресичал границата на страната с РТ** и че митническата проверка била извършена въпреки липсата на разрешение от Гранична полиция да напусне страната. Претендира се цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление като противоречащо на материалния закон  и поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП.

Редовно призован за датата на с.з., жалбоподателят се явява лично ведно със своя  процесуален пълномощник – адвокат К.. Дава подробни обяснения и чрез пълномощника си в хода на съдебните прения поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна НП.

Въззиваемата страна-Митница Бургас, чрез процесуалния си представител-мл..юрисконсулт Толева-И., оспорва жалбата, считайки я за неоснователна, като излага становище за законосъобразност и обоснованост на атакуваното постановление  при категорично установено извършване на вмененото нарушение и неговия автор. Претендира съдът да потвърди  същото като правилно и изцяло съобразено със закона. 

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено  от фактическа страна следното:

От доказателствата находящи се в административно наказателната преписка и от свидетелските показания, се установява, че на 28.03.2011г, около 22.00 часа на МП- ** **, на трасе „Изход” от РБългария за РТ**, пристигнал лек автомобил марка “Мерцедес”, с рег.№ СА 48 92 КС, управляван от Б.Н.М., с когото пътувала и Е** И** И**. След приключване на паспортния контрол от органите на ГКПП, към автомобила с пътниците се приближил св. К. - ст.митн.инспектор на МП-** **. Според създадената инфраструктура и организация на МП –** **, на трасетата за влизане и излизане, има действащи - поставени указателни табели, в които на различни езици са указани задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над определени размери. Независимо от това, по повод и за нуждите на осъществявания  митнически контрол, митническият служител-св. Р.К., попитал пътуващите дали имат нещо за деклариране пред митницата и жалбоподателят устно обявил, че пренася  10 000 /десет хиляди/ евро, а пътуващата с него И** обявила, че пренася 5 000 /пет хиляди/ евро. След така отправената покана за деклариране и устното обявяване от пътниците – водача на автомобила и пътуващата с него И**, на пренасяните от тях парични средства, свидетелят К. пристъпил към реална, физическа проверка на превозното средство и багажа на пътниците. Митническият служител извършил и личен преглед на водача на автомобила М., при който в джобовете на панталона му открил допълнително още 1130 български лева и 1020 турски лири.  В депозираните саморъчни обяснения, приложени на л.9 от преписката, Б.М. е заявил, че не знаел, че е трябвало да ги декларира. За осъщественият личен преглед, митническите органи съставили надлежния протокол № 17/28.03.11г. / л.7 от АНП/, също приложен в приетата АНП Видно от протокола за личен преглед на Е** И**, с № 18/28.03.11г. / л.8 от АНП/ в И** не са били намерени недекларирани пари, а в снетите писмени обяснения, същата е заявила, че има в наличност 5000 евро. При тези фактически обстоятелства и въз основа на обясненията, митническите органи приели, че Б.М. е  извършил валутно нарушение, като не е декларирал писмено носената от него  валута, , в следните брой и купюри – 20 бр. банкноти в купюри по 500 евро; 59 бр. банкноти в купюри по 10 лева; 12 бр. банкноти в купюри по 20 лева, 3 бр. банкноти в купюри по 100 лева, 9 бр. банкноти в купюри по 100 турски лири, 2 бр. банкноти  в купюри  по 50 турски лири, 1 бр. банкноти  в купюри  по 20 турски лири,   или общо 10 000 евро, 1130 български лева и 1020 турски лири с левова равностйност в размер на 21 619.43 лева.  

За така констатираното нарушение, на 28.03.2011г., свидетелят Р.К.-старши митнически инспектор, съставил на името на жалбоподателя АУМН с № 257/ 28.03.11г, а вещите - предмет на нарушението били  задържани  с разписка № 00088/28.03.11г, като към разписката за задържане, изготвили и опис, под формата на ксерокопия на банкнотите, с показване номера на всяка банкнота, номинала и съответно вида на валутата.  Актосъставителят, в констатиращия акт е изложил фактическо описание на нарушението и обстоятелствата при извършването и установяването му, което квалифицирал правно с разпоредбите на чл.10а,ал.3 и чл.11ал.3 от Валутния закон, във вр. с чл.8ал.1 от Наредба № 10/03г, които  посочил цифрово за нарушени. За така съставения АУМН в законоустановения срок жалбоподателят е депозирал пред АНО писмени възражения с вх.№4402-463/30.03.11г., с които оспорва установените фактически обстоятелства.

След като разгледал преписката по АУМН № 257/28.03.11г., Началника на митница Бургас, издал на 28.07.11г. и процесното наказателно постановление с № 317/2011г. Със същото на жалбоподателят, на основание чл.18 ал.1 във вр.чл.11 ал.2 ВЗ,  е наложил  “глоба” в размер на 1000 лв , за нарушение на чл.11 ал.2 ВЗ във вр. чл.2 ал.2 и чл.8 от Наредба № 10/16.12.03г на МФ /за износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите  регистри по чл.10а от ВЗ/ и на основание чл.20 ВЗ, е постановил отнемане в полза на държавата  на недекларираните парични средства, в размер на 10 000 евро, 1130 български лева  и 1020 турски лири - предмет на нарушението. АУАН и НП са редовно връчени- лично на жалбоподателя, последният –по пощата с писмо с обратна разписка, получено на 03.08.11г от надлежно упълномощеният му процесуален представител адв.К., според отбелязването в същата.

Представената по делото заповед № ЗМФ-495/21.04.10г, в заверено копие, на Министъра на финансите, доказва материалната компетентност на контролния орган, открил валутното нарушение и съответно на АНО, издал атакуваното НП. Видно от съдържанието на заповедта, министъра на финансите,  е делегирал правомощия на митническите органи да съставят актове за валутни нарушения по чл.18 ал.1 и 5 от ВЗ, а началниците на митниците - да издават НП, въз основа на тези актове.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства – показанията на разпитаните по делото митнически служители – св.К., св.М. и св.Я., са относими към релевантните по делото факти, същите са последователни, логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което съдът ги цени за обективно верни. Свидетелите К., М. и Я., възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка и  изпълнената административна процедура, включително и предявяването на съставения АУМН. Всички свидетели в разпита си пред съда са потвърдили и фактическото извършване на митническото нарушение от жалбоподателя.Съдът не кредитира показанията на св.И**, тъй като същите произхождат от заинтересовано лице / съжителствуващо на семейни начала със жалбоподателят/  и противоречат на дадените от нея саморъчни писмени обяснения по реда на чл.16 от ВЗ. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателят, събрани в хода на съдебното следствие, в частта им за твърдението, че недекларираната валута е открита в якето, а не в джобовете на панталона му, като счита същите за защитна версия.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седмодневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от датата на депозиране на жалбата пред административнонаказващият орган/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване. 

Съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите в жалбата и от становищата на страните, в случая съдът намира, че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Акта за установяване на административно нарушение е съставен, а обжалваното НП е издадено от компетентни лица. По делото не се оспорва, че актосъставителя св. Р.К. е старши митнически инспектор и като такъв има правомощия да осъществява митнически надзор и контрол за спазването на закона при износа и вноса на левове и чуждестранна валута в наличност и на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия с и от тях, съгласно чл. 16 и чл. 18, ал.10 от ВЗ. От друга страна, от представената заповед № ЗМФ-495 от 21.04.2010г. на Министъра на финансите се установява, че Началника на Митница Бургас - издалият атакуваното НП- е оправомощен на основание чл. 47, ал.2 от ЗАНН и чл. 18, ал.10 от Валутния закон като длъжностно лице, което съобразно териториалната си компетентност да издава наказателни постановления въз основа на съставени актове от митническите органи за установени от тях валутни нарушения.

В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е налице пълно съвпадение на фактическото описание на констатираното валутно нарушение. Както в обстоятелствената част на АУАН, така и в тази на НП, са посочени едни и същи  обективни признаци от състава на административното нарушение, свързано с неспазване на валутния режим и задължението за деклариране на изнасяне парични средства, конкретизирани са времето, мястото и начинът на извършване на нарушението, размерът на носените и недекларирани средства, както и условията при които е осъществено нарушението, поради което  жалбоподателят  е узнал точното нарушение, което му е вменено. Събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, както и писмените такива, установяват по несъмнен начин, че Б.М. е нарушил действащия валутен режим, като е изнесъл през държавната граница при излизане от Република България за Република Т**, валута в наличност в размер на 10 000 евро, 1130 български лева и 1020 турски лири, без да е изпълнил задължението си за писмено деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки  валутна митническа декларация по образец, а устно е обявил само пренасяната от него валута в размер на 10 000 евро. Правно релевантен е фактът, че автомобилът на жалбоподателят е бил спрян на трасе „Изход” на МП-** **, поради което митническата проверка е била извършена законосъобразно, като за извършеното нарушение е ирелевантен факта, че жалбоподателят след това не е влязъл на територията на РТ**.

За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят М. за допуснато нарушение по чл.11 ал.2 и 6 от Валутния закон и чл.8 ал.1 във вр. с чл.2 ал.2 от Наредба № 10 от 16.12.2003 година за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, следва същият да не е изпълнил задължението си като местно физическо лице при изнасяне и внасяне на парични средства на стойност 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута, да декларира пред митническите органи по реда на чл.8 /попълва се и се представя на митническите органи валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на финансите/ собственика на паричните средства и получателя, за когото те са предназначени, на тяхната стойност и вид, на произхода и предназначението им, както и на транспортното средство и маршрута. В конкретния случай жалбоподателят е изнасял парични средства – 10 000 евро, 1130 български лева и 1020 турски лири, които са над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради което е бил задължен да попълни митническа декларация. С бездействието си жалбоподателят е нарушил посочените разпоредби и изводите на АНО, в тази насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства, които съдът цени  и относно авторството, с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя, че незнаел, че следва да декларира и паричните следства в бъргарски лева и турски лири и обективния факт на откриването им в джобовете на панталона му. Правнозначими са, в тази връзка, и съдът обсъжда обективните обстоятелства,  установени от показанията на тримата свидетели-митнически служители, че митническите изисквания към преминаващите през ГКПП “** **” пътници са обявени по подходящ начин, на табло поставено на видно място, така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. При съзнаване на задълженията си във връзка с митническия режим, включително и  задължението за писмено деклариране му е било известно, като част от действащия в Общността и допустимите норми за пренос на стоки,  или ако не са му били известни, следвало е да го знае, в който случай незнанието не изключва виновността. Следователно  жалбоподателят е съзнавал и противоправния характер на деянието си, като от волева страна е целял настъпването на общественоопасните последици-укриване, непредоставяне на вярна информация на митниците, с оглед неизбежността от настъпването на този резултат.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че от обективна и субективна страна Б.М. е извършил вмененото му с атакуваното НП, административно нарушение на разпоредбите на ВЗ и цитираната Наредба № 10/2003г., а именно: на 28.03.11г. на граничен пункт ** ** на трасе „Изход” на леки автомобили от Република България за Република Т** е изнесъл през държавната граница парични средства-10 000 евро, 1130 български лева и 1020 турски лири, подлежащи на  писмено деклариране, но без да е представил пред компетентните органи валутна декларация. 

Наложеното на жалбоподателят наказание - глоба  в размер на 1000 /  хиляда / лева, е опред** правилно при съответно приложение на санкционна разпоредба-чл.18 ал.1, във вр. с чл.11 ал.2 от ВЗ, административнонаказателния състав на която е  осъществен в случая. Същата, АНО е индивидуализирал в минималния установен размер, отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и съдът счита НП, за законосъобразно,  правилно и обосновано в санкционната му част - по т.2 Последното е законосъобразно и в частта на постановената санкция “отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението-т.1 от НП,  изрично предвидена в чл. 20 ВЗ, в случаите на осъществено нарушение. Ето защо НП следва да се потвърди.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 317/28.07.2011г. на  Началника на Митница-Бургас, с което на Б.Н.М. с ЕГН ********** ***, на основание чл.18 ал.1, вр.чл.11 ал.2 ВЗ, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1000 /хиляда/ лв.  за нарушение на чл.11,ал.2 и 6 ВЗ, вр.чл.2,ал.2 и чл.8 Наредба № 10/16.12.2003г на МФ и на основание чл.20 ВЗ са отнети в полза на Държавата, като предмет на нарушението, недекларираните парични средства – 20 бр. банкноти в купюри по 500 евро; 59 бр. банкноти в купюри по 10 лева; 12 бр. банкноти в купюри по 20 лева, 3 бр. банкноти в купюри по 100 лева, 9 бр. банкноти в купюри по 100 турски лири, 2 бр. банкноти  в купюри  по 50 турски лири, 1 бр. банкноти  в купюри  по 20 турски лири,   или общо 10 000 евро, 1130 български лева и 1020 турски лири с левова равностйност в размер на 21 619.43 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване чрез РС-** ** пред Административен съд -Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                     

                                                           Районен съдия: