Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.......

гр. Малко Търново, 19.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II – ри граждански състав, в публичното заседание на единадесети май  през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Пламен Дойков

при секретаря М.Д. , в присъствието на прокурора ........................като разгледа гр.д. № 44/2017г.  по описа на РС Малко Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по молна с  правно основание  чл. 16в, ал. 1 , ал. 3 вр. чл. 16б, ал. 1, ал. 2 , ал. 4 и ал. 5 от Закона за социалното подпомагане.

Районен съд гр. Малко Търново е сезиран с молба от М** ** – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Царево. В молбата се прави искане да се постанови съдебно решение, с което да се настани лицето Ж.И.И., ЕГН ********** ***. В молбата се излагат обстоятелства относно лицето И.. Същата е била диагностицирана с психиатрично заболяване - „шизофренни разстройства“ с определена 80% намалена работоспособност. С Решение № 279/ 01.03.2016г. на Окръжен съд гр. Варна същата е поставена под пълно запрещение. За настойник на запретената е назначена нейната майка – В.К.И., ЕГН **********,***. Със Заповед № 0301- РД 01- 0159/18.04.2017г. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна  Ж.И. е настанена в ДПЛПР с. Заберново, общ. Малко Търново. Излага се , че състоянието на Ж.И. се влошило с изминаване на време – същата станала агресивна към майка си, нанасяла и побои , причинявала й тежки травми. Настойникът – В.И. е изложила в молбата си до службите, че поради напредналата си възраст не е в състояние да се грижи лично за дъщеря си. Освен поведението на жената пречка пред нея били и обстоятелствата , че И. също имала хронични заболявания , а се грижи и за друг член на семейството – възрстната й майка , която била лежащо болна. Моли , дъщерята Ж.И. да бъде настанена в специализирана институция, посочен е дома в с. Заберново, общ. Малко Търново.

            И. писмено е декларирала, че желае да ползва социалната услуга, като молбата е дадена преди същата да бъде поставена под запрещение. Дадено е и становище от страна на нейната майка и настойник - В.К.И., ЕГН **********,***. Същата  не е в състояние да се грижи за нуждите на дъщеря си и също желае да бъде настанена в социалнат институция.

            С молбата се иска Ж.И. да бъде настанена за срок от 3години.

В съдебно заседание молителят Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Царево се представлява от директора си М** Н**. Моли за уважаване на молбата, като излага , че в дома се полагат адекватни грижи за лицето.

            В съдебно заседание е разпитан св.Т* С* С* – Директор на дома. Същият заявява, че И. се чувства добре в дома, спазва се назначената й терапия и се полагат грижи от ресурсен учител, психолог и медицински персонал.

За съдебно заседание е призована майката и настойник В.К.И.. Същата е уведомила съда, че не може да се яви за съдебно заседание  по обективни причини.

Ответникът Ж.И.И., редовно призована, се явява доведена от служители на дома.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото Експертно решение № 1936/27.11.2012 г. на МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна се установява, че Ж.И. е с трайно намалена работоспособност от 80% , вследствие на заболяване – параноидна шизофрения. С делото Експертно решение № 4692/20.10.2015 г. на МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД гр. Варна диагнозата и степента на заболяването са потвърдени .

От представеното и прието по делото копие на  Решение № 279/01.03.2016г. на Окръжен съд гр. Варна постановено по гр.д. № 3096/2009 г. се установява, че Ж.И. е поставена под пълно запрещение. За настойник е определена нейната майка В.И., видно от копие на  Удостоверение № АУ 028455МЛ/30.03.2016г.

По делото е приложено и копие на становище на В.К.И. . Същата е обяснила в писмена форма, че поради сериозните здравословни проблеми на дъщеря й не е в състояние да полага грижи за нея. Описва прояви на агресия, с която застрашава както себе си , така и родителя . В.И. посочва , че е единствената близка на Ж.И. , която може да се грижи за нея, но поради напредналата си възраст това е трудност за нея. В допълнение към това В.И. твърди, че е с влошено здравословно състояние – хипертония, остеопороза, проблеми с очите и др. Майката твърди, че се грижи и за болния си родител, 95 – годишна жена на легло , което също е препятсвие пред възможността да се грижи за дъщеря си.  

По делото е представен Доклад-предложение по молба с вх.№ СЗ – Д- ВН – 18-1/115/31.08.2015г. , в който подробно е описано здравословното състояние на лицето, семейното му положение , поведението му  и основните му потребности. Отразеното в доклада предложение на социалния работник включва ежедневни грижи, грижи за здравето , контрол и промяна на средата , в която живее. Предлага се ползване на социални услуги , чрез настаняването й в специализирана институция – конкретно в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства с. Заберново, общ. Малко Търново.

Със  Заповед № 0301- РД 01- 0159/18.04.2017г. на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна  Ж.И. е настанена в ДПЛПР с. Заберново, общ. Малко Търново.

В съответствие с изискването на чл. 16в, ал.2 от ЗСП, съдът предприе действия за изследване волята на поставеното под пълно запрещение лице. Пред съда И. изложи, е се чуваства добре в дома , хората които са грижат за нея се отнасяли добре с нея, чувствала се спокойна . Не разбира, че майка й няма възможност да се грижи за нея. Предпочита да бъде в дома си в гр. Варна. Не разбира причината да бъде настанена в ДПЛПР с. Заберново, общ. Малко Търново.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Разпоредбите на  чл. 16б и чл. 16в от ЗСП (ДВ бр. 8/2016 г. ) регламентират условията и реда за настаняване в специализирани институции и центрове от резидентен тип на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в случаите когато липсва подходяща с оглед спецификите на обследваните лица семейна среда, в която те да бъдат адекватно обгрижвани.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установи, че обследваното лице Ж.И.И. страда от параноидна шизофрения, с непрекъснато протичане , халюцинаторно – пароноиден синдром . Заболяването на лицето се отключило в 11клас , след прекарано заболяване „анорексия“. Последвали са няколко хоспитализации  в Психиатрична клиника мъм МБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна. И. е с 80% неработоспособност и нужда от постоянен контрол и грижи. Напълно в съответствие с тези медицински данни е и непосредственото впечатление на решаващия съдебен състав от проведената среща с лицето, при която се констатира, че то не може да осъзнае нуждата си от чужда помощ. В съответствие с дргите данни по делото , съдът заключи, че И. също така не може да бъде обгрижвана адекватно на нуждите й в дома на майка си в гр. Варна.  

Предложената  на съда социална институция, в която да бъде настанена И.  от своя страна осигурява възможността обследваното лице да пребивава в подходяща среда, в която ще бъдат осигурени постоянни медицински грижи и квалифициран надзор. Така ще бъдат задоволявани адекватно потребностите на лицето,  ще бъде съблюдавано и съхранено физическо и психическо здраве, ще се полагат грижи и за развитие на остатъчните му социални навици, които не са безвъзвратно загубени. Всичко това  не може да бъде постигнато в семейната й среда.

Поради това съдът намира, че предложеният ред за настаняване е изцяло в интерес на обследваното лице и следва да бъде предпочетен, което налага уважаване на молбата. По отношение на срока, за който лицето следва да бъде настанено, същият следва да бъде определен за посочения от молителя срок, а именно за три години.

Воден от горното и на основание чл. 16в, ал. 1 , ал. 3 и ал 7 вр. чл. 16б, ал. 1, ал. 2 , ал. 4 и ал. 5 от Закона за социалното подпомагане, Съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА лицето Ж.И.И. , ЕГН **********, с настоящ адрес:с*** в Дом за пълнолетни лица с психични разстройства с. Заберново, общ. Малко Търново, за срок от 3/три/ години, считано от датата на влизане в сила на решението.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се изпрати на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Царево и настойника на И. – В.К.И. ***.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Бургас  съд в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: