Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

                                       01.04.2015г.               гр.**

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновкият районен съд                             граждански състав

На     деветнадесети март                            две хиляди и петнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател:ЧАНКО П.

 

секретар М.Д.,

като разгледа докладваното от съдия П. гр.д. № 43 по описа на РС-** за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, от ищци Е** Т.П. с ЕГН ********** ***, Ж.Т.Е. с ЕГН ********** *** и И.С.И. с ЕГН ********** ***, против С.Г.К. ***, П.Г.Б., М.М.Б., последните двама с адрес *** и В.Г. *** и Г.П. ***1, с който се иска да бъде прието за установено по отношение на С.Г.К. и П.Г.Б., че  същите не са собственици на поземлен имот с № ** в местността „**” в землището на село **, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, при граници: имоти № **, на основание придобивна давност с квоти на собственост от по 1/2ид.ч. за всеки един от тях, както и на основание чл.537 ал.2 от ГПК, да бъде отменен издадения в тяхна полза нотариален акт за собственост върху процесния имот, с който са признати за собственици  по давност.  На основание чл.124 ал.1 от ГПК ищците молят, съдът да постанови решение, с което предвид отменения нотариален акт за първите ответници и трайно установеното в закона и съдебната практика правило, че никой не може да прехвърля права, които не притежава да приеме за установено, че  В.Г.К. и Г.П.Б. не са собственици на поземлен имот с № ** в местността „**” в землището на село **, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, при граници: имоти № **.

Ищците твърдят, че с Решение № **., ПК-** е възстановила правото на собственост на наследниците на общите им наследодатели Ж. **  и съпругата му **, община **, върху земеделски имоти, находящи се в землището на село Заберново, включително и върху поземлен имот с № ** в местността „**” в землището на село **, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, при граници: имоти № ** -предмет на настоящата искова молба. Твърдят, че при извършена справка в ОС”ЗГ”-** в началото на месец март 2014г., установили, че първите двама от ответниците – С.Г.К. и П.Г.Б. са се снабдили с нотариален акт **. за собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност при квоти на собственост от по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях. При извършена справка в Службата по вписванията –** установили, с нотариален акт за продажба № **. С.Г.К., П.Г.Б. и съпругата му М.М.Б. са продали на децата си В.Г.К. и Г.П.Б. процесния имот.

Ищците оспорват, че в полза на първите двама ответници е изтекла придобивна давност, тъй като никога не са губили владението и ползването на наследствения им имот, като винаги са заявявали собствеността си върху процесния имот явно и открито, като наследници, съобразно наследствените им квоти на собственост.Ищците редовно призовани се явяват лично заедно с процесуалният им представител- адв. П..

Отговор на исковата молба от ответниците С.Г.К. и В.Г.К. е постъпил по делото на 30.10.2014г. Предявените искове са неоснователни, според ответниците С.К. и П.Б., които са собственици на процесния недвижим имот на основание давностио владение от своите родители продължило повече от 38 години, с начален срок от стопанската година на 1975 г. Твърдят, че имотът винаги се е обработвал от майка на ответниците ** Б. и баща им, които са го стопанисвали, като добри стопани и винаги е бил обработван от тях и техните деца. От 1975 г. до настоящия момент никой не е предявявал претенции към него.

Излагат се твърдения, че имотът никога не е влизал в ТКЗС или сродните му организации, поради което неправилно е възстановен от Поземлената комисия. Той никога не е обработван от ТКЗС или сродните му организации и въобще от други лица освен от техните наследодатели и те двамата в по - късен етап. И преди и след постановяването на решението на ПК, с което ищците обосновават своите права, имотът се е ползвал само от С.К. и П.Б.. Това обстоятелство изключва правата на ищците, претендирани на основание решението на ПК за възстановяване на процесния имот. Ответницити оспорват Решение № ** г. на ПК гр.**, относно процесния имот като нищожно, алтернативно невярно, тъй като наследодателят на ищците никога не е притежавал собственост върху терена, който ищците претендират. Това е така зашото. не съществуват никакви писмени доказателства, от които да се установява наличието на такава собственост в т.ч. нотариален акт, емлячен регистър и др. Второто основание за нищожност на Решение № ** г. на ПК гр.** е поради липса на задължителните реквизити, препятстващи възможността да се индивидуализира възстановения имот, предвид разпоредбата на чл.14 ал.1 от ЗСПЗЗ, съгласно която Общинската служба по земеделие и гори се произнася с решение, като в решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. В случай, че съдът не уважи възраженията им за нищожност, алтернативно оспорват Решение № ** г. на ПК гр.** като неверни, с твърденията, че ищците и техния наследодател никога не са притежавали вещни права върху процесния имот, не са ги владяли или придобивали собственост върху тях, за което липсват каквито и да е доказателства в тази насока.Ответниците се представляват от адв.Р.,надлежно упълномощен.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

 С решение № **., ПК-** е възстановила правото на собственост на наследниците на общите им наследодатели Ж. **  и съпругата му **, община **, върху земеделски имоти, находящи се в землището на село Заберново, включително и върху поземлен имот с № ** в местността „**” в землището на село **, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, при граници: имоти № **. Впоследствие  С.Г.К. и П.Г.Б. са се снабдили с нотариален акт **. за собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност при квоти на собственост от по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях. С нотариален акт за продажба № **. С.Г.К., П.Г.Б. и съпругата му М.М.Б. са продали на децата си В.Г.К. и Г.П.Б. процесния имот.

По делото бяха изслушани и гласни доказателства от водените от страните  и допуснати от съда по двама свидетели.Св. на ищците- Радев и М.Т.  бяха категорични,че  „никой не е идвал да обработва този имот,не само през последните 10г. но изобщо”.Св. на ответниците ** Т. не бяха категорични в своите показания.

По делото бе назначена и съдебно-техническа експертиза, от която се установи, че процесния имот  е бил включен в блок на ТКЗС,но като харман е оставен за лично ползване .

По делото са  назначена и две съдебно-графологични експертизи които са приети от съда от които е видно,че подписа от името на ** Ж. на протокол №55 на ред собственик не е положен от ** Ж. ,като от втората експертиза е видно,че подписа от името на ** Ж. на посочения по-горе протокол не е положен от ** Б..

       При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Безспорно е от петитума на исковата молба, че предявеният иск е установителен и правната квалификация е   чл. 124 ал.1 ГПК. Съгласно визираната разпоредба, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на една правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.  За да  съществува интерес от  установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Този иск трябва да бъде насочен срещу лицето, чието неоснователно оспорване или чиято неоснователна претенция са предизвикали правния спор и с това нуждата от защита. Това е така, защото с предявяването на отрицателен установителен иск се цели защита на спорно право, като се твърди и иска установяване със сила на присъдено нещо, че ответникът не притежава това право.

Първото и основно възражение на ответниците по делото,изразено  включително в отговора на исковата молба е за недопустимост на установителен иск, поради липса на правен интерес от търсената защита. Действително съдебната практика на ВКС, приемаше, че когато едно лице разполага с възможност да предяви осъдителен иск по отношение на владеещ несобственик, то за него не е налице правен интерес от  предявяване и водене на установителен иск за собственост. Последващата практика обаче на ВКС, включително и тази, която има задължителен характер по чл.290 от ГПК приема, че  напълно допустим е предявяване на установителен иск от невладеещ собственик срещу владеещ несобственик. В този см. са  Решение №201/11.05.2011г. по гр.д. №449/2010г. на ВКС, І гр.о., Решение №110/30.06.2011г. по гр.д. №746/2010г. на ВКС, ІІ гр.о., Решение №501/27.07.2010г. по гр.д. №160/2009г., Ігр.о. и др., с които както посочи и по горе съда е създадена  задължителна по своя характер практика. Предвид изложеното съдът счита, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, а разгледан по същество и основателен по следните съображения:

  При отрицателен установителен иск за собственост, предмет на изследване в процеса е правото на собственост на ответника. В случая в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесния имот, като освен това същият е длъжен да изчерпи всички свои възражения, респ. да изчерпи всички основания, на които твърди, че е собственик, а ищецът трябва да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право.  В конкретният случай  основното възражение на ответниците е, че  същите са придобили процесния поземлен имот , поради изтекла в тяхна полза придобивна  давност. След внимателна преценка на всички доказателства по делото, разгледани в съвкупност  и тяхната взаимовръзка, съдът счита,че  това възражение на ответниците, че са станали собственици на процесния поземлен имот , на основание давностно владение,  не се установи   по категоричен  начин в съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на  10 години, следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерение той да се свои. Втората алинея на цитираната разпоредба повелява, че  ако владението е добросъвестно  правото на собственост може да се придобие с непрекъснато владение в продължение на пет години. С оглед тази норма признаването на правото на изключителна собственост върху един  недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в период по-дълъг от 5, съотв. 10 години на фактическа власт по отношение на имота /corpus/, без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /animus/, т. е. поведение, което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем / в този см. и Решение № 59 от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., I г. о., Решение № 636 от 4.12.2003 г. на ВКС по гр. д. № 144/2003 г., I г. о. и др. / Съдебната практика категорично приема, че наличието на манифестирана с намерение за своене на имота непрекъсната и необезпокоявана от страна на действителния собственик фактическа власт, в срока на придобивната давност по чл.79 от ЗС, може да направи владеещия несобственик собственик на недвижимия имот, в резултат на което правото на собственост се изгубва от предишния собственик.  В конкретният случай такова непрекъснато, необезпокоявано, явно владение на процесния недвижим имот  от страна на ответниците не  е налице, нито в пет годишният, нито в десет годишният предвиден давностен срок. Установява се безспорно от всички доказателства по делото, че никой не е идвал да ползва този имот ,нито да го обработва. Ето защо съда счита, че  за ответниците по делото,  в конкретният случай предпоставките на чл.79 от ЗС не са налице и след като същите чрез пълно и главно доказване  не установиха и доказаха по безспорен начин, че са  собственици на процесния поземлен имот, то предявеният отрицателен иска по чл.124 от ГПК се явява основателен и като такъв следва да се уважи.

Предвид изложеното по- горе основателен се явява и  предявеният иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на  нот. акт по обстоятелствена проверка ** . Отменяването на последния  е изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявения иск за защита на засегнатото с издаването му материално право, съгл. ТР №178/30.06.1986 ОСГК. След като искът  по чл.124 от ГПК е основателен,  то това искане, като обусловено от изхода на спора по него, също следва да бъде уважено като основателно.

След като съдът прецени ,че иска по чл.124,ал.1 ГПК е основателен и  следва да бъде отменен нот.акт издаден въз основа на обстоятелствена проверка,намира,че следва да се приеме,че останалите двама ответници  В.Г. *** и Г.П. ***1 не са собственици на процесния недвижим имот.

 При този изход на делото доколкото има искане от страна на ищеца за заплащане  на направените от него разноски, съдът следва да се произнесе по това искане и на основание чл.78, ал.1  от ГПК следва да осъди ответниците да заплатят на ищците сумата от  60лв., представляваща заплатена държавна такса ,350лв.  адвокатско възнаграждение и 250 лв.депозит за графологична експертиза.

Мотивиран от горното съдът

 

Р  Е Ш  И  :

              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е** Т.П. с ЕГН ********** ***, Ж.Т.Е. с ЕГН ********** *** и И.С.И. с ЕГН ********** *** и  по отношение  на С.Г.К. ***, П.Г.Б., М.М.Б., последните двама с адрес ***,  че С.Г.К. и П.Г.Б.  НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на следният имот с № ** в местността „**” в землището на село **, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, при граници: имоти № **, на осн.чл.124 ,ал.1 ГПК.  

 ОТМЕНЯ нотариален акт по обстоятелствена проверка ** , с който С.Г.К. ***, П.Г.Б., М.М.Б., последните двама с адрес ***  ,  са признати за собственици  по давностно владение на недвижим имот- с № ** в местността „**” в землището на село **, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, при граници: имоти № ** на осн. чл.537, ал.2 от ГПК.

              ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е** Т.П. с ЕГН ********** ***, Ж.Т.Е. с ЕГН ********** *** и И.С.И. с ЕГН ********** *** ,че В.Г. *** и Г.П. ***1 НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на следният имот с № ** в местността „**” в землището на село **, с начин на трайно ползване – нива, пета категория, при граници: имоти № **, на осн.чл.124 ,ал.1 ГПК.  

          ОСЪЖДА С.Г.К. ***, П.Г.Б., М.М.Б., последните двама с адрес *** С.Г.К. ***, П.Г.Б., М.М.Б., последните двама с адрес ***  ДА ЗАПЛАТЯТ  на Е** Т.П. с ЕГН ********** ***, Ж.Т.Е. с ЕГН ********** *** и И.С.И. с ЕГН ********** *** СУМАТА от  60лв., представляваща заплатена държавна такса ,350лв.  адвокатско възнаграждение и 250 лв.депозит за графологична експертиза на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: