Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ...........                                    01.04.2013 година                         град Малко Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновския  районен съд                                                                       наказателен състав

На четиринадесети март                                                          две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

Секретар        М.Д.

Прокурор       ……………………….

като разгледа докладваното          от        Председателя- съдия      Москова

Административно-наказателно  дело       41     по описа  за    2013      година на съда,

За да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

            Образувано е по жалба на Н.Ч., род.на ***г., гражданка на ** с паспорт № **, изд. на **., с адрес: гр.** **, Република ** против Наказателно постановление № **. на Началника на Митница Бургас, с което на същата за извършено нарушение по чл.18 ал.1 връзка с чл.14а ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1 000 лв. и  е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл.20 ал.1 от ВЗ на недекларираната стока -  изделия от злато с общо тегло 238.40 грама и обща пазарна стойност в размер на  17 395.44лв. като предмет на нарушението. В жалбата се поддържат възражения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на  НП,   както  и наличие на съществени процесуални нарушения. Претендира се цялостна отмяна на обжалваното НП.

Редовно призована,  жалбоподателката не се явява лично, за нея в с.з. се явяват адв.** и адв.**,надлежно упълномощени, които поддържат жалбата.

Въззиваемата страна-митница Бургас, чрез процесуалния си представител-младши юрисконсулт Л., оспорва жалбата. Поддържа становище за неоснователността й, като счита НП за правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с процесуалните правила и   при безспорно установени  извършването на вмененото нарушение, неговия автор и съставомерност на  деяние, както от обективна, така и от субективна страна, обосновани от доказателствата по делото. Поради това  моли съдът да потвърди обжалваното НП. 

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено  от фактическа страна следното:

От доказателствата, находящи се в административно наказателната преписка и от свидетелските показания, се установява, че на 13.06.2012г. около 17.10 часа на МП- Малко Търново, на трасе „Вход” от Р ** за Р България , пристигнал лек автомобил „Форд фокус” с регистрационен № 34 FAZ 78, управляван от св.**, в който пътували св.В.Й. и жалбоподателката Ч.. Според създадената инфраструктура и организация на МП – Малко Търново, на трасетата за влизане и излизане, в близост до линията за митнически контрол, съществували поставени указателни табели, в които на различни езици са указани задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират носените от тях стоки, валута или валутни ценности над определени размери/количества. Независимо от това, след пристигането на автомобила в зоната за митнически контрол, по повод и за нуждите на същия,   митническият служител - св. И.П.  попитал водача и пътниците в автомобила  дали имат стока, валута и/или валутни ценности за деклариране пред митницата и получил отрицателен отговор. След така отправената покана за деклариране и доколкото водачът и пътниците не обявили внасяните стоки над допустимите количества, св.П. и св.Б. пристъпили към щателна митническа проверка /ЩМП/ на автомобила, на багажа на пътниците и на самите пътници. В хода на ЩМП,  св.Б. /мл.митн.специалист/ и св.П. открили в ръчната дамска чанта на жалбоподателката Ч. и на ръката й, изделия от жълт метал, както следва: гривни – 8 бр – 181 грама; монети – 5 бр. -46 грама; пръстени -2 бр. -4 грама; обеци – 4 бр. -5 грама ,  с общо тегло на изделията  - 238.40 грама,  недекларирани по установения ред стоки, за което бил съставен протокол за ЩМП №562/13.06.2012г. и ПЛП № 27/13.06.2012г., а с разписка № 00518/13.06.2012г. стоките били задържани /л.11-13от АНП/ и манифестирани служебно в митница Бургас. След приключване на проверката  жалбоподателката е депозирала саморъчни писмени обяснения на турски език,  в които е заявила, че не е знаела за задължението си да ги декларирала на митницата /л.17-19 от АНП/ ведно с превод на български език.  При така, констатираното нарушение, на същата дата - 13.06.12г, св.И.П. – младши митнически специалист, съставил на името на жалбоподателката, АКТ за установяване на митническо нарушение  с № 355/13.06.12г, а стоките-предмет на нарушението били  задържани  с разписка № 00518/13.06.2012г.

Актосъставителят, изложил в АУМН фактическо описание на нарушението и обстоятелствата по извършването и установяването му, описал  количеството и вида на намерената и задържана стока – изделия от жълт метал, посочвайки за нарушена  разпоредбата на чл.18 ал.1 връзка с чл.14а ал.1 от ВЗ, във вр. с чл.4 т.3 от Наредба № 10/16.12.2003г. Във връзка с предявяването и връчването на АУМН, в неговото съдържание, след подписите на  актосъставител, свидетели и нарушител, е инкорпорирана разписка за връчването на препис от акта, в която е удостоверено от страна на нарушителката запознаването със съдържанието на акта, което тя е потвърдила полагайки саморъчно подписа си, както и писмените й възражения, които е направила, преведени от св.В.Й..  

Съгласно възложена експертиза, видно от протокол от 14.06.2012г. с вх. № 2605-502/14.06.2012г. на СД”Омега-Рубин” гр.Бургас на /л.27 от АНП/ , били установени вида, пробата и грамажа на златните изделия, както и пазарната цена от 47.10 лева за грам злато 14 карата и 74.10 лв. за грам злато 22 карата. Изделията са както следва: гривни злато 8 бр.– 181,7грама – 22 карата ; монети злато 5 бр. – 46,7грама – 22 карата; пръстени злато 2 бр. употребявани– 4.60грама -14 карата; обеци злато 4 бр.употребявани – 5.4 грама -14 карата; като общото тегло на златните изделия е 238.40 грама и обща стойност в размер на 17 395.44лева.

Въз основа на съставения АУМН, началникът на митница Бургас, издал на 15.10.2012г.  обжалваното НП № 425 срещу жалбоподателката.  Със същото за извършеното от Ч. административно нарушение по чл.18 ал.1 връзка с чл.14а ал.1 от ВЗ, във вр.с чл.5 ал.1 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г., на основание чл.18 ал.1 във вр. с чл.14а ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1 000 лв. и  на основание чл.20 ал.1 от ВЗ е постановено отнемане в полза на държавата на недекларираната стока -  изделия от злато с общо тегло 238.40 грама и пазарна стойност общо в размер на  17 395.44лв. като предмет на нарушението

АУМН и НП са редовно връчени на жалбоподателката.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели:  св.П., св. Б. и св.Д. - митнически служители, както свидетелските показания и на св.Юл.**в и св.В.Й.  /съпруг и свекърва на жалбоподателката/, са  безпротиворечиви по отношение на основните факти, логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондират и с писмените доказателствени средства, приобщени по делото, поради което и съдът ги цени изцяло за обективно верни. Същите възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка и  изпълнената административна процедура, включително и предявяването на съставения АУМН. Всички свидетели в разпита си пред съда са потвърдили и фактическото извършване на митническото нарушение от жалбоподателката. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.Преценена по същество, тя е неоснователна, за което съдът привежда следващите правни съображения:

При служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, включително и по отношение на АУМН, въз основа на който е издадено и съобразно релевираните от защитата възражения, съдът не констатира наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на Ч. е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Последното, както и АУМН са издадени от компетентни органи, в надлежната  форма, по съответния ред и имат необходимото съдържание, съгласно изискванията на чл.42 и 57 от ЗАНН. Словесното описание на нарушението, позволява индивидуализацията на административното нарушение, като изпълнително деяние и неговата квалификация, като изложените фактически обстоятелства и в АУМН и НП, разкриват съвпадение по основните релевантни факти на твърдяното за осъществено административно нарушение, в хипотезата на чл.18 ал.1 вр. чл.14а ал.1 от ВЗ, във вр. с чл.5 ал.1 от Наредба № Н-1/ предишна –Наредба № 10/. Неоснователен е  доводът за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с предявяването на АУМН /чл.43,ал.1 ЗАНН/, поради липса на назначен лицензиран преводач при извършване на проверката и при неговото предявяване, в резултат на което последното не е надлежно извършено, доколкото съдържанието на акта е било разяснено в достатъчна степен на жалбоподателката от свекърва й - св.Й., видно както от вписаните възражения в акта, както и от техния превод на български език, удостоверен с пописа на св.Й., така и от депозираните от жалбоподателката писмени обяснения. По делото е безспорно, че  нарушителката е лице-чужденец, невладеещо български език, както и че при извършване на административнопроцесуалните действия е участвал нелицензиран преводач. Лицензиран преводач в случая, по убеждение на решаващия съдебен състав,  не е бил необходим, тъй като св.Й. на турски език / видно от съдържанието на самата жалба -/ е разяснила на жалбопадателката неговото съдържание –за какво конкретно нарушение се съставя, този е и точния смисъл на процесуалното действие по предявяване, съгласно чл.43,ал.1 ЗАНН. В конкретния случай, този език е бил говорим и разбираем за жалбоподателката, което обстоятелство е категорично установено по делото от събраните доказателства. От друга страна в съдържанието на АУМН се съдържа изрично удостоверително изявление, скрепено и с подписа на нарушителката,  в смисъла на запознаване с неговото съдържание. Ето защо не би могло да се приеме, че отсъствието на лицензиран преводач е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. В хода на съдебното следствие са събрани категорични и безпротиворечиви гласни доказателства, че съдържанието на акта както и правото да направи възражения са били известни на нарушителката , същата е разбрала за какво точно  нарушение й е съставен акт, като този извод се налага от обстоятелството за депозирани писмени възражения своевременно и преди издаване на НП още във фазата на производството пред АНО. Интерпретирани в съвкупност свидетелските показания и писмените доказателствени средства, обосновават безспорен извод, че действията по съставяне на АУМН са обяснени на Ч., на същата е разяснено и съдържанието на акта – на език и по начин достатъчен, за да гарантира правата й. С това е удовлетворено законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно и редовно предявяване. Ето защо, в конкретния случай, в този смисъл от страна на АНО не е допуснато нарушение на чл.52,ал.2 ЗАНН. Предвид изложените аргументи, не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи НП от формална/процесуалноправна страна и водещи до неговата отмяна.

Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, приемайки че последната е нарушила разпоредбите на чл.18 ал.1 вр.чл.14а ал.1 от ВЗ, във вр. с чл.5 ал.1 от Наредба № Н-1. Събраните в хода на производството гласни доказателства, както и косвено писмените такива, установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия митнически режим и изисквания за деклариране на стоки. Еднопосочни и безпротиворечиви са кредитираните свидетелските показания на разпитаните митнически служители, относно обективния факт за откриване на недекларирана стока едва в хода на ЩМП и ЛП, разпоредени при митническия контрол, при липса на надлежно деклариране и след като жалбоподателката  не е заявила пред контролните органи, че носи стоки, подлежащи на деклариране. Нещо повече – по-голямата част от недекларираната стока е била укрита в ръчната дамска чанта на жалбоподателката.  Поради това и съдът приема за доказано по категоричен начин по делото, че на 13.06.2012г., през МП “Малко Търново”, при влизане в  страната ни от ** Ч. е пренесла през държавната граница носени стоки с търговски характер – в количества и от различни артикули- златни изделия с общо тегло 238.40 грама, без знанието и разрешението на митническите органи. Съгласно действащото законодателство – чл.4 от Наредба № Н-1, местни и чуждестранни физически лица могат да внасят и изнасят епизодично за лично и семейно ползване благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни свободно, без писмено деклариране – в случая от злато общо до 60 грама, а  внасянето и изнасянето над тези размери, съгласно чл.5, се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.8 от същата наредба.Декларирането на този вид стоки, когато са с търговски характер, освен с декларация по чл.8, се извършва и с писмено деклариране чрез ЕАД. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране. В конкретния случай Ч.  е внесла златни изделия в количества над разрешените размери за износ без писмено деклариране, а именно 238.40 грама златни изделия, което количество  ги определя като стоки с търговски характер - очевидно изключено е предназначение за лични или семейни нужди на такова голямо количество  и жалбоподателката е била длъжна да ги декларира освен с декларацията по чл.8 от Наредба № Н-1 и писмено чрез ЕАД за целите на чл.59 от Регламент № 2913/92г. на Съвета, установяващ Митническия кодекс на общността. Именно това свое задължение не е изпълнила жалбоподателката при влизането от страната ни и доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма -  писмено чрез ЕАД , то налице е липса на деклариране, от тук и неизпълнение на това задължение. С бездействието си същата е  нарушила посочените разпоредби и изводите на АНО, в тази насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства, които съдът цени  и относно авторството, с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителката, че стоките са само нейни и обективния факт на откриването им в ръчната й дамска чанта и на ръката й. Правнозначими са, в тази връзка, и съдът обсъжда обективните обстоятелства,  установени от показанията на свидетелите, че митническите изисквания към преминаващите през ГКПП “Малко Търново” пътници са обявени по подходящ начин, на табло поставено на видно място, така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. При съзнаване на задълженията си във връзка с митническия режим, включително и  задължението за писмено деклариране й е било известно, като част от действащия в Общността и допустимите норми за пренос на стоки,  или ако не са й били известни, следвало е да го знае, в който случай незнанието не изключва виновността. Следователно  жалбоподателката е съзнавала и противоправния характер на деянието си, като от волева страна е целяла настъпването на общественоопасните последици-укриване в ръчната й дамска чанта и на ръката, непредоставяне на вярна информация на митниците, с оглед неизбежността от настъпването на този резултат .

Пазарната стойност на стоката правилно е определена от митническите органи, същата и не е оспорена от страна на жалбоподателя, по съответния процесуален ред, и приетата от АНО пазарна стойност в размер на 17 395.44лв. за общото количество изделия от злато,  следва да се приеме за законосъобразно определена  и  доказана.

Наложеното на жалбоподателката наказание - глоба  в размер на 1000.00 /  хиляда/ лева, е определена правилно при съответно приложение на санкционна разпоредба-чл.18 ал.1, във вр. с чл.14а ал.1 от ВЗ, административнонаказателния състав на която е  осъществен в случая. Същата, АНО е индивидуализирал в минималния й установен размер,  поради което и съдът счита НП, за законосъобразно,  правилно и обосновано в санкционната му част - по т.2 Последното е законосъобразно и в частта на постановената санкция “отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението-т.1 от НП,  изрично предвидена в чл. 20 ал.1 от  ВЗ, в случаите на осъществено нарушение. Ето защо НП следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното и на основание чл 63,ал.1 ЗАНН, съдът:

 

 

      Р  Е  Ш  И :

      

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ** на началника на Митница-Бургас, с което на Н.Ч., род.на ***г., гражданка на ** с паспорт № **, изд. на **., с адрес: гр.** **, Република **, за извършено нарушение по чл.18 ал.1 връзка с чл.14а ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1 000 лв. и  е постановено отнемане в полза на държавата на основание чл.20 ал.1от ВЗ на недекларираната стока -  изделия от злато с общо тегло 238.40 грама и обща пазарна стойност в размер на  17 395.44лв. като предмет на нарушението: гривни злато 8 бр.– 181,7грама – 22 карата ; монети злато 5 бр. – 46,7грама – 22 карата; пръстени злато 2 бр. употребявани– 4.60грама -14 карата; обеци злато 4 бр.употребявани – 5.4 грама -14 карата; като общото тегло на златните изделия е 238.40 грама и обща стойност в размер на 17 395.44лева, определени по пазарната цена от 47.10 лева за грам злато 14 карата и 74.10 лв. за грам злато 22 карата, съгласно Протокол с вх.№2605-502/14.06.2012г. на Митница-Бургас.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас чрез РС-Малко Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                               

 

    Районен съдия