Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

        /  12 .09.2011 г., гр. **

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, на двадесет и втори август две хиляди и единадесета година, в публично заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРИЯ МОСКОВА

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХД  № 40 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството  по реда на чл.59  от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Г.А. с ЕГН ********** ***  против НП **. на Началника на РУП – **, с което на жалбоподателя на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1-во от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10лв., на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10лв., на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3-то от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10лв.,  поради това, че е нарушил разпоредбите на чл.100, чл.183  и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, и на основание чл.4 ал.1 т.3 от Наредба І – 1959/ 27.12.2007 г., са му отнети  12 контролни точки.

В жалбата се моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Подробни доводи за отмяна на НП не са изложени. В с.з., жалбоподателят или негов представител не се явяват.

За въззиваемата страна, в с.з. се явява гл.инспектор Т.Т** -Началник на РУП-**. Моли атакуваното НП да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.

По делото са допуснати и разпитани свидетели на въззиваемата страна – св. Ст.Г. – актосъставител и св.Р.Р..

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На **. около 15.40 часа св.С.Г. –мл.автоконтрольор  група ПП ОД на МВР-Б**  и св.Р.Р. –ст.полицай  при ОД на МВР-Б**  спрели за проверка водач на лек автомобил с ДКН ** , движещ се по ул.” 22-ри октомври” в гр. **. В хода на проверката  актосътавителят – св.Г. установил, че процесният автомобил  се управлява от жалбоподателя, който не носил свидетелство за правоуправление на МПС и контролният талон към него,на носил и свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС, миришел силно на алкохол и при излизането си от автомобила едва пазел равновесие, нямал и никакви документи за самоличност. Тъй като водачът отказвал да изпълни доброволно разпорежданията на полицейските служители, същият бил отведен в РУП-**, за да се установи самоличността му, както и да бъде тестван за употреба на алкохол. След като установили самоличността на водача, автоконтрольорите го поканили да бъде тестван с техническо средство- алкомер 931 за употреба на алкохол, но жалбоподателят категорично отказал. Също така категорично отказал да даде кръв за химически анализ, като този факт жалбоподателят лично е записал в съставения му на място, надлежно предявен  и връчен срещу подпис АУАН № **.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП, като АНО е възприел същата фактическа обстановка и същата правна квалификация на извършените от жалбоподателя административни нарушения.

Представеното по делото заверено копие на Заповед №Із-1687/02.07.2010г. на Министъра на МВР,  доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Началника на РУП-**, комуто са надлежно делегирани правомощията да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДвП.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:  

Атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законния седмодневен срок /видно от разписката, инкорпорирана в наказателното постановление - 10.07.2011г. и от датата на депозиране на жалбата пред административно-наказващият орган - 15.07.2011г./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-гр.**.

Разгледана по същество обаче, жалбата  е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите в жалбата и от становищата на страните, в случая съдът намира, че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Вмененото със атакуваното наказателно постановление административно  нарушение е това, визирано в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, съгласно която водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. По делото безспорно бе установено, че жалбоподателят на въпросната дата е управлявал посоченото МПС в рамките на град **, отказал е да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, както и е отказал да даде кръв за химически анализ. Следователно  след като е бил длъжен да се отзове на поканата за проверка употребата на алкохол, а не е сторил същото, той е допуснал административно нарушение. Същото е доказано по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства, които кореспондират помежду си. Съгласно чл. 174 ал.3 от ЗДвП наказанието за посоченото нарушение е лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 12 до 18 месеца и глоба от 500 до 1000 лв. При индивидуализацията на наказанието наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението в  минимума предвиден в закона.

Съгласно разпоредбата на  чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП  водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него. Като не е носил свидетелството за управление на процесното моторно превозно средство, както и контролния талон към него, жалбоподателят безспорно е допуснал адиминистративни нарушения, за което АНО правилно го е санкционирал с наказанието, определени за тези нарушения в чл.183 ал.1 т.1, съответно пр.1-во и пр.2-ро от ЗДвП,  като съгласно разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, правилно е определил наказанието за тези нарушения в  минимума, предвиден в закона.

Съгласно разпоредбата на  чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП  водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство. Като не е носил свидетелството за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство, жалбоподателят безспорно е допуснал административно нарушение, за което АНО правилно го е санкционирал с наказанието, определено за това нарушение в чл.183 ал.1 т.1 пр.3-то от ЗДвП,  като съгласно разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, правилно е определил наказанието за това нарушение в  минимума, предвиден в закона.

В съответствие с разпоредбата на чл. 18 ЗАНН, за всяко извършено от жалбоподателят В.А. административно нарушение, е наложено наказание, които последния следва да изтърпи отделно.

В обжалваното НП е записано, че на жалбоподателят А. се отнемат и контролни точки за нарушение на посочените в постановлението законови текстове. Законодателят е предвидил отнемането на контролни точки единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание, или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, респ. ЗАНН, което потвърждава извода за различната им правна същност. Следователно отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно - отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно - статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение, като се изиска НП, с което е наложено наказанието, да е влязло в сила. Предвид гореизложеното съдът намира, че подадената жалба, касаеща атакуваното НП в тази му част, следва да се остави без разглеждане като недопустима и да се прекрати съдебното производство.

Водим от горното, съдът

                               

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № **. на Началника на РУП – **, в частта, с която на В.Г.А. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 174 ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лв. и лишен от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1-во от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10лв., на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10лв., на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3-то от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10лв.,  поради това, че е нарушил разпоредбите на чл.100 ал.1, чл.183  и чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 ОСТАВЯ  БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Г.А. с ЕГН ********** ***, срещу Наказателно постановление № **. на Началника на РУП – **, в частта, с която на основание чл.4 ал.1 т.3 от Наредба І – 1959/ 27.12.2007 г., са му отнети  12 контролни точки, като недопустима и прекратява съдебното производство в тази му част.

  Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б**, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

                                                              

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :