Р Е Ш Е Н И Е 

 

                                      гр. **,   01.04.2013 г.

 

   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Малкотърновският районен съд                                     наказателен състав

в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

                                                          Председател : Мария Москова

 

при участието на секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдията Москова НАХД № 40 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г.Д.  румънски гражданин, род. на ***г. в гр.Б**, Р **, с постоянен адрес : гр.** и с адрес за коренспонденция : Р България, гр.**2 адв.кантора А.А. срещу наказателно постановление № 633/18.01.2013г. на началника на Митница **, с което за извършено нарушение по чл.233 ал.3 във вр.с чл.233 ал.1 от Закона за митниците на жалбоподателят на основание чл. 233, ал.3 във връзка с чл.233 ал. 1 ЗМ  е наложена глоба в размер на 1800.00 лв., съставляваща 100% от митническата стойност на стоката  и на основание чл. 233 ал.4 ЗМ в полза на държавата като предмет на нарушение са отнети електронни компоненти и платки, на вид със съдържание на сребро- 29.00 кг. на обща митническа стойност 1800.00 лв., определена съгласно становище на комисия по заповед № 105/05.03.2010г. на зам.началника на Митница **, на основание чл.30 от МК. С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано. Излага подробни доводи.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в с.з. от  адв.К**, надлежно упълномощен, който поддържа жалбата на основанията, посочени в нея.

Ответникът по жалбата – Митница **, редовно призован, се представлява в с.з. чрез процесуалния си представител по делото – ю.к.Л., надлежно упълномощен.  В с.з. и в писмените бележки излага доводи, че от събраните по делото доказателства е установено по един безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.233 ал.3 вр. ал.1 от Закона за митниците. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 03.10.2012 г., около 20.15 часа на МП-** на трасе „Изход” от Р България за Р Турция пристигнал лек автомобил марка „Мерцедес” с румънски рег.№ ** управляван от жалбоподателят Д.Г.. След извършения паспортен контрол, актосътавителят Н.К. / главен митнически инспектор / попитал водача на автомобила Д.Г.  и пътуващия с него дали имат нещо за деклариране – стоки с търговски характер, валута и валутни ценности. След получаването на отрицателен отговор, актосъставителят К. пристъпил към проверка на автомобила и на багажа на лицата, в хода на която открил  в багажника на колата, под кората на резервната гума, разстелени по целия под на кухината на резервната гума и завити в текстилна покривка недекларирана стока – 29.00 кг. електронни компоненти и платки, на вид със съдържание на сребро. За извършената щателна митническа проверка били съставени  Протокол за ЩМП № 833/**. / л.11 от АНП / и Протокол № 46/**. за личен преглед /л.12 от АНП/.

В писмено обяснение на румънски език/л.13 от АНП/ и в превод на български език /л.16/, дадено на основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ, жалбоподателят посочил, че не знаел за задължението си да ги декларира.

На основание чл.230 от ЗМ, в присъствието на жалбоподателят бил съставен и връчен лично акт за установяване на митническо нарушение /АУМН/  № 548/**. Откритата недекларирана стока  била иззета с разписка за задържане № 00062/**. и манифестирана служебно в митница **.  Жалбоподателят е възразил срещу така съставения АУМН извън законоустановения 3-дневен срок, като е депозирал пред Митница ** с вх. № 4402-1418/09.10.2012г. писмени възражения и допълнителни обяснения на български език.

Видно от Протокол с вх.№ 2605-786/08.10.2012г. гореописаните електронни компоненти и платки са с много ниско съдържание на сребро – едва около 3 %/л.19 от АНП/, поради което АНО е приел, че се касае за извършване на нарушение по Закона за митниците. Митническата стойност на  стоките – предмет на нарушение по АНП № 548/2012г. е определена в размер на  1800.00 лева, съгласно становище на комисия по заповед № 105/05.03.2010г. на зам.началника на Митница **, на основание чл.30 от МК/л.20 от АНП/ .

Въз основа АУМН № 548/**., било издадено и атакуваното наказателно постановление № 633/18.01.2013г. на началника на Митница **, редовно връчено на жалбоподателят на 24.01.2013г. В наказателното постановление било прието за установено, че на **. жалбоподателят  е превозил през държавната граница описаните по-горе стоки без знанието и разрешението на митническите органи, с което виновно е осъществил състава на чл.233 ал.3 вр. с чл.233 ал.1 от ЗМ. За това нарушение  на основание чл. 233 ал.4 ЗМ в полза на държавата като предмет на нарушение са отнети стоките – 29.00 кг. електронни компоненти и платки на вид и със съдържание на сребро на обща митническа стойност 1800.00лв., определена съгласно становище на комисия по заповед № 105/05.03.2010г. на зам.началника на Митница –**, на основание чл.30 от МК, а на жалбоподателят на основание чл. 233, ал.3 във връзка с чл.233 ал. 1 ЗМ  е наложена глоба в размер на 1800.00 лева, съставляваща 100% от митническата стойност на стоката.

Представеното в хода на съдебното следствие по делото заверено копие на Заповед № ЗАМ-569/24.10.11г. на Директора на Агенция митници, доказва материалната компетентност на АНО по отношение на заместник-началника на Митница **, комуто са надлежно делегирани правомощията на наказващ орган за нарушения по ЗМ.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти. Свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители-св.К., св.Х. и св.Н. са  безпротиворечиви по отношение на основните факти, логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондират и с писмените доказателствени средства приобщени по делото, поради което и съдът ги цени за обективно верни. Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка и  изпълнената административна процедура, включително и предявяването на съставения АУМН № 548/**., въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление. Митническите служители в разпита си пред съда са потвърдили и фактическото извършване на митническото нарушение от жалбоподателя, пресъздават и неговите предпроцесуални обяснения, с характер на признания относно пренасяните стоки, посочил като свои.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.Преценена по същество, тя е неоснователна, за което съдът привежда следващите правни съображения:

При служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, включително и по отношение на АУМН № 548/**., въз основа на който е издадено, и съобразно релевираните от защитата възражения, съдът не констатира наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Последното, както и АУМН са издадени от компетентни органи, в надлежната  форма, по съответния ред и имат необходимото съдържание, съгласно изискванията на чл.42 и 57 от ЗАНН. Неоснователен е  доводът за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с предявяването на АУМН /чл.43,ал.1 ЗАНН/, поради липса на назначен лицензиран преводач при извършване на проверката и при неговото предявяване, в резултат на което последното не е надлежно извършено, доколкото съдържанието на акта устно е било разяснено в достатъчна степен на жалбоподателя от св.Х., видно както от удостоверено с подписа на жалбоподателя в инкорпорираната в акта разписка, така и от депозираните от жалбоподателя писмени обяснения. По делото е безспорно, че  нарушителят е лице-чужденец, невладеещо български език, както и че при извършване на административнопроцесуалните действия е участвал нелицензиран преводач. Лицензиран преводач в случая, по убеждение на решаващия съдебен състав,  не е бил необходим, тъй като св.Х. устно на румънски език е разяснил на жалбопадателя неговото съдържание –за какво конкретно нарушение се съставя, този е и точния смисъл на процесуалното действие по предявяване, съгласно чл.43,ал.1 ЗАНН. В конкретния случай, този език е бил говорим и разбираем за жалбоподателя, което обстоятелство е категорично установено по делото от събраните доказателства. От друга страна в съдържанието на АУМН се съдържа изрично удостоверително изявление, скрепено и с подписа на нарушителя,  в смисъла на запознаване с неговото съдържание. Ето защо не би могло да се приеме, че отсъствието на лицензиран преводач е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В хода на съдебното следствие са събрани категорични и безпротиворечиви гласни доказателства, че съдържанието на акта както и правото да направи възражения са били известни на нарушителя , същият е разбрал за какво точно  нарушение му е съставен акт, като този извод се налага от обстоятелството за депозирани писмени възражения своевременно и преди издаване на НП още във фазата на производството пред АНО. Интерпретирани в съвкупност свидетелските показания и писмените доказателствени средства, обосновават безспорен извод, че действията по съставяне на АУМН са обяснени на жалбоподателят, на същият е разяснено и съдържанието на акта – на език и по начин достатъчен, за да гарантира правата му. С това е удовлетворено законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно и редовно предявяване. Ето защо, в конкретния случай, в този смисъл от страна на АНО не е допуснато нарушение на чл.52,ал.2 ЗАНН. Предвид изложените аргументи, не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи НП от формална/процесуалноправна страна и водещи до неговата отмяна. Словесното описание на нарушението, позволява индивидуализацията на административното нарушение, като изпълнително деяние и неговата квалификация, като изложените фактически обстоятелства и в АУМН и НП, разкриват съвпадение по основните релевантни факти на твърдяното за осъществено административно нарушение, в хипотезата на чл.233,ал.1 ЗМ – “митническа контрабанда”.

Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, приемайки че последният е осъществил съставът на митническото нарушение по чл.233 ал.1 ЗМ-митническа контрабанда. Събраните в хода на производството гласни доказателства, както и косвено писмените такива, установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия митнически режим и изисквания за деклариране на стоки. Еднопосочни и безпротиворечиви са кредитираните свидетелски показания на разпитаните митнически служители, относно обективния факт за откриване на недекларирана стока едва в хода на ЩМП, разпоредена при митническия контрол, при липса на надлежно деклариране и след като жалбоподателя е заявил пред контролните органи, че не носи стоки, подлежащи на деклариране.  Поради това и съдът приема за доказано по категоричен начин по делото, че на **, през МП **, при излизане от страната ни за Р Турция, жалбоподателят е превозил с лек автомобил през държавната граница недекларирани  стоки без знанието и разрешението на митническите органи.  За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като разпоредбата на чл.66 ал.1 ЗМ установява общото задължение за деклариране, съответно в частност-задължението за деклариране на процесните стоки, значително надвишаващи нормите за безмитен внос, произтичащо от чл.68 от ЗМ и чл.62 Регламент/ЕИО/2913/92 – приложим и за конкретното нарушение. Според текста на чл.66 ЗМ,  всяка стока  предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Легално дефиниция  на понятието ”деклариране” по смисъла на ЗМ е дадено в пар. 1,т.3 ДР ЗМ, идентична е и разпоредбата на чл.4,пар.17 Регламент /ЕИО 2913/92г, въвеждащ Митническия кодекс на Общността, като правната регламентация се съдържа и в Наредба № Н-17/06г. Неизпълнението на  задължението за деклариране, по надлежния ред на стоките, пренасяни през държавната ни граница и  въвеждани на митническата територия на РБългария, без знанието и разрешението на митническите органи, съставлява административнонаказателен състав по - по чл.233 ЗМ.  Именно това свое задължение не е изпълнил жалбоподателя при излизането си от страната за Р Турция  и доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма, то налице е липса на деклариране, от тук и неизпълнение на това задължение. С бездействието си същият е  нарушил посочените разпоредби и изводите на АНО, в тази насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства, които съдът цени  и относно авторството, с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя, че стоките са само негови и обективния факт на откриването им в МПС, управлявано лично от последния. Ето защо и съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на митническата контрабанда по смисъла на чл.233,ал.1 ЗМ, като е дал невярна информация и не е декларирал пред митническите органи, пренесените от него процесни стоки. Правнозначими са в тази връзка, и съдът обсъжда обективните обстоятелства,  установени от показанията на тримата свидетели-митнически служители, че жалбоподателят не е изпълнил своето задължение да декларира по установения ред пред митническите органи превозваните от него процесни стоки, въпреки че е бил длъжен и е имал възможност да го направи, освен това изрично е бил запитан от митническите служители дали има нещо за деклариране, но е отговорил отрицателно. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. При съзнаване на задълженията си във връзка с митническия режим, включително и  задължението за деклариране му е било известно и допустимите норми за пренос на стоки,  или ако не са му били известни, следвало е да го знае, в който случай незнанието не изключва виновността. Следователно  жалбопадетелят е съзнавал и противоправния характер на деянието си, като от волева страна е целял настъпването на общественоопасните последици-укриване, непредоставяне на вярна информация на митниците, с оглед неизбежността от настъпването на този резултат .

Възражението на защитата досежно начина, по който е определен размера на митническата стойност на процесните стоки, е неоснователен. Митническата стойност на стоката правилно е определена от митническите органи,  по съответния процесуален ред  съгласно разпоредбата на чл.30 от МК – депозираното пред Митница ** експертното заключение на СД „**” –**, относно вида, пробата и грамажа на електронтните компоненти платки  с тегло 29.00 кг. сочи, че горепосочените изделия могат да бъдат определени скрап – изделия за преработка, с много ниско съдържание на сребро – около 3%  , като общата парична стойност на изделията за преработка е 1800.00 лева /л.19 от АНП/, предвид което и приетата от АНО митническа стойност в размер на 1800.00 лв. за общото количество стоки,  следва да се приеме за законосъобразно определена  и  доказана.

Съгласно чл.27 от ЗАНН административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определянето на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. АНО е определил размера на наложеното наказание към минимума, предвиден в санкционна разпоредба на чл.233 ал.1 ЗМ, а именно -1800.00 лева, представляваща 100% от митническата стойност на стоката, поради което съдът, намира, че наказателното постановление в частта, с която е наложено на жалбоподателя наказание - глоба  в размер на 1800.00 лева, представляваща 100% от митническата стойност на стоката,  следва да бъде потвърдено като правилно.

Атакуваното наказателно постановление в частта на постановената санкция “отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението-т.1 от НП,  изрично предвидена в ал.4 от чл.233 ЗМ, в случаите на осъществено нарушение –митническа контрабанда , е законосъобразно и в тази му част следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното и на основание чл 63,ал.1 ЗАНН, съдът:

 

      Р  Е  Ш  И :

 

         .

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление № 633/18.01.2013г., на началника на Митница **, с което за извършено от  Г.Д.  румънски гражданин, род. на ***г. в гр.Б**, Р **, с постоянен адрес : гр.** и с адрес за коренспонденция : Р България, гр.**2 адв.кантора А.А.,  нарушение по чл.233 ал.3 във вр.с чл.233 ал.1 от Закона за митниците на жалбоподателят на основание чл. 233, ал.3 във връзка с чл.233 ал. 1 ЗМ  е наложена глоба в размер на 1800.00 лв., съставляваща 100% от митническата стойност на стоката  и на основание чл. 233 ал.4 ЗМ в полза на държавата като предмет на нарушение са отнети 29.00 кг. електронни компоненти и платки, на вид със съдържание на сребро  на обща митническа стойност 1800.00 лв., определена съгласно становище на комисия по заповед № 105/05.03.2010г. на зам.началника на Митница **, на основание чл.30 от МК, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ** в 14 -  дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: