Р Е Ш Е Н И Е

                         гр. **          07.09.2011г.  

 

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Малкотърновският  районен съд                                               наказателна колегия, в публично заседание                                                   на двадесет и втори август две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                      

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА

 

при секретаря М.Д.  , като разгледа докладваното от съдия  Москова НАХД № 39/11г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 Производството  по реда на чл.59  от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Г.А. с ЕГН ********** ***  против НП **. на началник РУП – **, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 259 от КЗ и  на основание чл.315 ал.1 т.1 от КЗ  е наложена глоба в размер на 400 лв.

В жалбата се твърди незаконосъобразност и необоснованост на НП и се моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от  Началника на РУП-** гл.инспектор Т** Т**.

По делото в качеството им на свидетели са били разпитани актосъставителят С.Г. и св.Р.Р..

Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На **. около 15.40 часа св.С.Г. –мл.автоконтрольор  група ПП ОД на МВР-Б**  и св.Р.Р. –ст.полицай  при ОД на МВР-Б**  спрели за проверка водач на лек автомобил с ДКН ** , движещ се по ул.” **” в гр. **. Актосътавителят – св.Г. установил, че процесният автомобил  се управлява от жалбоподателя, който не представил на полицейските служители документ за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Така също в хода на проверката  актосъставителят Г. установил, че водачът е в нетрезво състояние,  без  документи за самоличност и без никакви документи за управлявания от него автомобил. Тъй като водачът отказвал да изпълни доброволно разпорежданията на полицейските служители, същият бил отведен в РУП-**, за да се установи самоличността му. При служебна проверка е установено, че за управлявания от жалбоподателя автомобил и към момента на проверката договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” въобще не е бил сключен , както и че водачът е собственик на автомобила. На  жалбоподателят бил съставен акт за административно нарушение № ****. , серия В № **, за нарушение на чл. 259 от КЗ, който е надлежно предявен срещу подпис на жалбоподателят и  връчен препис.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 315 ал.1 т.1 от КС  глоба в размер на 400 лв.

Представеното делото заверено копие на Заповед № **. на Директора на ОД на МВР-Б**, издадена на основание чл.320 ал.2 от Кодекса за застраховането,  доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Началника на РУП-**, комуто са надлежно делегирани правомощията да издава наказателни постановления по чл.315 ал.1 и 2 от КЗ.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:  

Атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законния седмодневен срок /видно от разписката, инкорпорирана в наказателното постановление - ** и от датата на депозиране на жалбата пред административно-наказващият орган - **./ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-гр.**.

Разгледана по същество обаче, жалбата  е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите в жалбата и от становищата на страните, в случая съдът намира, че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Изясняването на обстоятелството дали жалбоподателят е собственик на автомобила, за който не е бил сключен договор за ЗЗ”ГО”  произтича от състава на вмененото нарушение  по чл. 259 от КЗ. Елемент от този състав е именно собствеността върху превозното средство , тъй като разпоредбата на чл. 259 ал.1 т.1 от КЗ гласи : „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение”. Поради това задължението по цитираната норма е възникнало за собственика на автомобила В.Г.А.. Безспорно е  установено от АНО  при извършената от него служебната проверка в регистрите на КАТ /л.18/, че процесното МПС е регистрирано със собственик В.Г.А.  , който наред с това е  и управлявал процесния автомобил в момента на проверката. Наред с това безспорно е установено от АНО  при извършената от него служебната проверка в публичния регистър за сключени договори за застраховки „Гражданска отговорност” /л.17/, че за процесния и управляван в деня на проверката от жалбоподателя негов собствен лек автомобил няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Иначе казано – жалбоподателят е имал  задължение по  чл. 259, ал.1 т.1 от КЗ да сключи договор за ЗЗ”ГО” , както  не е изпълнил и  поради което и в АУАН, и в НП,  съвсем правилно съставителите са отразили като нарушение: „ управлява МПС  без да има сключен договор ЗЗ ”ГО”, тъй като такива са фактите. В акта и в НП е посочена нормата на чл. 259 от КЗ като виновно нарушена, а от събраните доказателства безспорно се установи, че  жалбоподателят, който е управлявал автомобила при проверката,  е  и собственик на автомобила, поради което е субект на задължението, въведено с тази разпоредба. Така, че напълно според изискванията за съдържание на АУАН и на НП ( съответно чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН) в двата административни акта има съответстващо на действителната обстановка описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението и съответната правна квалификация. Освен това – административно – наказателната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя – чл. 315 ал.1,т.1 от КЗ предвижда  отговорност  както за собственика на автомобила, така и за лицето, което управлява МПС, за което не е сключена ЗЗ”ГО”.

 Субекти на отговорността по чл. 315, ал.1, пр.ІІ от КЗ са собствениците и управляващите превозно средство, за притежаването или използването на които не е сключен договор за застраховка.  Така, че след като  в постановлението описанието на нарушението се състои в  „управление на МПС, за което се изисква сключен договор ЗЗ ”ГО” „ и при положение, че в административно-наказателната норма по чл. 315, ал.1 т.1 от КЗ се съдържа и състава на самото нарушение, няма пречка да се реализира отговорност по тази норма. Точно това е направил и административнонаказващият орган с издаването на процесното НП, с което е наложил правилно на жалбоподателят на основание чл. 315, ал.1т.1 от КЗ глоба в размер на 400 лева. Размерът на наложената глоба съответства на установения в разпоредбата минимум, поради което съдът приема, че и размерът на глобата е правилно определен.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № ****. на Началника на РУП-**, с което на В.Г.А. с ЕГН ********** *** нарушение на чл. 259 от КЗ и  на основание чл.315 ал.1 т.1 от КЗ  е наложена глоба в размер на 400 лв., като ПРАВИЛНО.

     Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Б** в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                    Районен съдия :