Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Малко Търново 11.07.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия първи състав, в публично заседание на седми юли през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЧАНКО ПЕТКОВ

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 38 по описа за 2016г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производство по реда на глава ХХV “Бързо производство”  ГПК, вр. с чл.146, ал.2  СК.

Предявен e иск за изменение на съдебно определена издръжка на малолетно дете чрез увеличаване на размера  – правно основание чл.150 СК.

         В исковата молба ищцата З.К., като майка и законен представител на малолетното дете ** твърди, че с ответника  били съпрузи. Бракът им бил прекратен с влязло в сила решение на МТРС по гр. дело № **., по силата на което родителските права върху малолетното дете ** били предоставени за упражняване на ищцата. Със същото решение ответникът се задължил да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 30 лева.

         Сочи, че от постановяване на решението през 2007г. , до настоящия момент са се изменили обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на издръжката. Детето пораснало и през есента на тази година ще е  ученичка в VІІ клас.  Поради бързото му развитие нуждите на детето са се променили значително – в това число за храна, ток, вода, учебни пособия, дрехи, обувки.     Освен това  всички необходими средства за живот ги осигуравала нейната майка и пастрокът и, с когото тя живеела и от когото имала родени още две деца. Майката уведомява съда и това, че от VІІ клас учебниците за дъщеря й ставали платени.

Ищцата сочи в исковата си молба, че работи и получава 500лв. брутна работна заплата на месец. Твърди, че поддържа връзка с ответника и макар, че той не работел по трудов договор, реализирал доходи от извършване на строителни и ремонтни дейности и че всяко лято идвал в гр.Малко Търново със собствения си автомобил, след което ходел на море,  нямал задължения към други деца и дъщеря му биляа единственото му дете и нямало пречка да заплаща по-висок размер на издръжка за детето.

С оглед изложеното счита, че са налице основания за умеличение на определената за малолетното им дете издръжка.

От съда се иска постановяване на решение, с което да  измени размера на издръжката, която  бащата М.В.Б. се е задължил да заплаща на ищцата З.К.К. в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете ** ** родена на ***г., като увеличи този размер от 30 лв. на 200 лв., месечно, считано от  месец април 2016г. когато е заведен иска  до навършване  на пълнолетие на детето или  настъпване на други законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване,  или съда да определи подобаваща издръжка не по-малка от предвидения в закона размер, в случай, че съда счете че за ответника ще преставлява съществено затруднение да изплаща искания размер издръжка.

В срока по чл.131 ГПК отговор е постъпил от ответника. Последният оспорва предявения по размер. Представя доказателства.

         В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично, поддържа предявения иск и моли за уважаването му. 

Ответникът редовно призован не се явява. С депозирания отговор пред съда оспорва предявения иск по размер.Моли да се приемат представените доказателства с отговора.

 

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Страните в производството З.К.К. /ищца/ и М.В.Б. /ответник/, са родители на малолетното дете ** ** родена на ***г.

С Решение № **., постановено по гр.д. № **. по описа на МТРС е прекратен гражданския брак между страните поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

Упражняването на родителските права спрямо малолетното дете са предоставени на майката и настояща ищца, на ответника е определен режим на лични контакти, а издръжката, която ответника се е задължил да изплаща за детето е в размер на 30 лв. месечно.

В исковата молба ищцата изтъква, че дъщеря им към настоящия момент е ученичка в VІ клас в СОУ”** и от VІІ клас /есента/  учебниците стават платени.

Ищцата работи в Община Малко Търново на длъжност старши специалист /НБАООС/ и получава 500лв. брутна работна заплата на месец.

Ответникът в декларация сочи, че няма доходи.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Елисавета Николова. От показанията на този свидетел се установи, че с детето ** са в много добри отношения и че детето ще бъде в VІІ клас, същото рисува хубаво и участва в конкурси.

 

Исковата молба е подадена на 03.05.2016г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства.

 

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният иск за изменение на присъдена издръжка с правно основание чл.150 СК е допустим.

Разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно нормата на чл.150 СК, при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена. Искът се предпоставя от наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки / т.19 ППВС № 5/16.11.1970г./.

По делата  за издръжка съдът следва да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите такава и тогава да определи  издръжката, която ответникът дължи.

 Размерът на издръжката не е абсолютна величина и подлежи на  преценка във всеки конкретен случай.

До навършване на пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно. Пълният размер на издръжката нужна за детето се разпределя между двамата родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и потребностите на детето, като се съобразят  обикновените условия на живот на деца от същата възраст.

В настоящият казус съдът намира, че една от алтернативните предпоставки за уважаване на предявената претенция е налице. От постановяване на съдебното Решение № **., постановено по гр.д. № **. по описа на МТРС е изминал продължителен период от време / девет години/, установи се, че през този времеви диапазон детето **  е израснала доста. Това обстоятелство обуславя и изменение на неговите ежедневни битови потребности в посока тяхното повишаване или необходими са повече финансови средства не само за храна, като количество и качество, но и нужда от облекло, обувки, козметични, медицински продукти, средства за социален живот, който при тинейджъри в подобна на ** възраст е твърде активен / рисува, участва в конкурси  и др./. Житейски известно е, че учебниците и учебните помагала и други учебни пособия на деца от седми клас не се осигуряват от държавата, а се закупуват от родителите на децата.

Следователно налице е една от алтернативно предвидените предпоставки за уважаване на предявения иск, тъй като е налице трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 СК, свързани с нарасналите нужди на детето ** от битов и  личен характер.

Двамата родители дължат издръжка на своето ненавършили пълнолетие дете, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се отчетат съответно грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Между страните не е спорно, а и се установи, че родителските права са предоставени и се упражняват от майката - ищцата  З.К..

Минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

В конкретния случай възможностите на родителите не са големи.

При определяне на размера на издръжката съдът взе предвид нарасналите нужди на детето ** и намира, че е задължен да приведе размера на издръжката му в съответствие с възможностите на родителите да дават такава.

Ответника Б. не представя месечен доход. Установи се в процеса, че  той няма задължения към други малолетни или непълнолетни лица. Освен това, ищцата е тази, която полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете и в тази връзка тя поема ежедневните разходи за консумативи / ел.енергия, отопление, комуникации, ВиК услуги и др./ заплащани, във връзка с ползването на жилището, където живеят с детето.

Съобразявайки трайно нарасналите потребности на детето ** през изминалите девет години, както и разбира се възможностите на двамата родители да дават такава издръжка, съдът намира, че е необходима сума в размер на 200 лв. месечно. От тази сума бащата ответник следва да поеме по-голямата част, а именно сума в размер на 150 лв., а майката –ищца останалата част в размер на 50 лв.

Ето защо искът бива частично уважен до размера на 150 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на други причини за изменянето или прекратяването на издръжката.Искът над присъдената сума от 150 лв. до пълния предявен размер от 200 лв. бива отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Издръжката ответникът следва да заплаща от датата на депозиране на исковата молба 03.05.2016г.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт съответната държавна такса върху присъденото изменение на издръжката и съобразно чл.69, ал.1, т.7 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК в размер на 50.00 лв.

Съобразно отхвърлената част на иска не следва да се присъждат разноски в тежест на ищцата, тъй като те са поети и платени от бюджета на съдебната власт, с оглед освобождаването по право от такси и разноски на ищеца.

На основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът 

 

Р     Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл.150 СК размерът на издръжката, определена въз основа на Решение № **., постановено по гр.д. № **. по описа на МТРС, въз основа на което М.В.Б. с ЕГН:********** с адрес ***,  се задължил да заплаща на З.К. Б** с ЕГН: **********, като майка и законен представител на малолетното дете

** ** родена на ***г.,  като го увеличава от 30.00 лв. /тридесет лева/  на 150.00 лв. /сто и петдесет лева/ месечно , считано от датата на подаване на исковата молба – 03.05.2016г. до навършване пълнолетие на детето или до настъпване на други законно установени причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й заплащане, като

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна и недоказана претенцията  над сумата от  150 лв./ сто и петдесет лева/ месечно до пълния предявен размер от 200 лв. /двеста лева/ месечно.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК М.В.Б. с ЕГН:********** с адрес ***,  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Малко Търново в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/, държавна такса върху изменения размер на издръжката.

ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

                                                

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: