Р Е Ш Е Н И Е

№…     / 09.06.2015 г. град Малко Търново

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

М.Търновски районен съд                                        наказателен състав

На трети юни                                                                               2015година

В публичното заседание в следния  състав :

 

                                                     Председател :   ЧАНКО ПЕТКОВ

                                    Съдебни заседатели :  1.

                                                                           2.

Секретар: М.Д.

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ

НАХ дело №38 по описа за 2015 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.Ч. (** гражданин , роден на ** и притежаващ документ за самоличност **, с адрес държава **, против наказателно постановление №**. на  Началник на Митница Бургас,с което на жалбоподателя за нарушение на  чл.18,ал.1 от ВЗ във връзка с чл.14”а” ал.1 от ВЗ вр.чл.9,ал.1 от Наредба №Н-**.е наложена глоба в размер на 1500лв. и на основание чл. 20, ал.1 ог ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва: висулки- 368 бр.- 1075, 7 гр. пръстени- 53 бр,-175.6 гр. синджири-108 бр. - 1 660 гр. гривни- 114 бр. – 841,1гр.,  обеци- 47 бр.- 99.3 гр. други аксесоари- 71 бр. - 183.3 гр. с общо тегло 4035, 00 / четири хиляди и трийсет и пет/ грама и обща пазарна стойност в размер на 3 228 00 / три хиляди двеста двайсет и осем/ лева. определени  при цена 0.80лв. за грам,съгласно експертиза с вх.№32-1470013/01.12.2014г.

Жалбоподателят редовно призован   се явява лично.Моли съда НП да бъде отменено.

          Защитата на жалбоподателя пледира за отмяна на НП.

          Процесуалният представител на административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.   

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

 Съдът намира за установено от фактическа страна следното:               Административнонаказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение   сериен ** г., съставен от Р.К. - старши митнически инспектор при МГ “Малко Търново”, за това ,че при  извършена проверка на   ** на трасе изход е пристигнал пътуващ от Република ** лек автомобил марка **, управляван от лицето **) . След приключване на паспортния контрол актосъставителят попитал шофьора и спътниците му, дали имат нещо за деклариране като стоки и валутни ценности. Всички декларирали по 8 000 щатски долара. При последвалата щателна митническа проверка на автомобила не са открити стоки и валутни ценности. При извършеният личен преглед в джоба на панталона на В.Ч. (**) сред декларираните пари, бил открит пакет увит в тиксо, който съдържал изделия от бял метал, наподобяващ сребро, недекларирани по надлежния ред,При изтеглянето със служебна везна модел **, се установило, че общото количество на горепосочените изделия е 4035 /четири хиляди тридесет и пет/ грама.

За извършената проверка е съставен протокол за извършена митническа проверка № ** г.

Откритата стока - предмет на нарушението, е иззета с разписка за задържане № ** г. на основание чл. 20 ВЗ и манифестирани служебно в Митница Бургас.

Съгласно експертиза на фирма СД „ ** г/, целяща определянето на вида, пробата и грамажа на горепосочените изделия се установява следното. Изделията са от сребро проба 925, с пазарна цена 0.80 лв за един грам , както следва:

висулки- 368 бр.- 1075, 7 гр. пръстени- 53 бр,-175.6 гр. синджири-108 бр. - 1 660 гр. гривни- 114 бр. – 841.1гр., обеци- 47 бр.- 99.3 гр. други аксесоари- 71 бр. - 183.3 гр.

с общо тегло 4035, 00 / четири хиляди и трийсет и пет/ грама и обща пазарна стойност в размер на 3 228 00 / три хиляди двеста двайсет и осем/ лева.

В.Ч.  не е декларирал изделията от сребро съгласно разпоредбата на чл.5,ал.1 и чл.9 от Наредба №Н-**.Според чл.4,т.3 от Наредба №Н-1/01.02.2012г. пренасянето през границата на  страната на сребро в необработен и полуобработен вид и монета, както и бижута и аксесоари от сплави на среброто, общо до 300 грама без оглед на съдържанието на среброто не се декларира. Пренасянето на сребро над тези размери, съгласно чл. 5 ал. 1 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012г. се декларира по реда на чл. 9 от същата наредба. Задължените лица попълват и представят пред митническите органи декларация по образец, утвърден от министъра на финансите,

 

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.18, ал.1, във връзка с чл.14”а” ал.1 от ВЗ, вр.чл.9,ал.1 от Наредба №Н-1/ 01.02.2012. Актът  е подписан от нарушителя.

Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

При проверка на акта и НП съдът не откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Акта и НП имат необходимите реквизити съобразно разпоредбите на ЗАНН. АНО правилно е приложил и материалния закон. Съдът не споделя възраженията на защитата на жалбоподателя,че при съставянето на акта не е имало преводач и акта не е преведен на жалбоподателя.Видно от акта ,същият е преведен от лицето Г. К. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.З от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 20 Юг., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.20 Юг. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство.

           В съдебно заседание по искане на защитата на жалбоподателя бе допуснат св.Лавришин.Съдът не дава вяра на неговите показания,тъй като срещу него също има издадено НП и образувано НАХД по описа на Районен съд-Малко Търново и същият е заинтересован от изхода на делото.

           Предвид горното съдът намира,че жалбоподателят е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл.18,ал.1 от ВЗ във връзка с чл.14”а” ал.1 от ВЗ, вр.чл.9,ал.1 от Наредба №Н-**.,като тези изводи бяха подкрепени и от показанията на св.К..

          Следователно е налице извършването на административно нарушение. Нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят съзнателно е нарушила забраната на закона.

         Относно размера на наложената глоба,съдът намира,че АНО  е съобразил разпоредбата на чл.27 ЗАНН и е наложил наказание предвидено в закона.

 Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                           Р      Е     Ш     И   :

            ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №**. на  Началник на Митница Бургас, с което на В.Ч. (** гражданин , роден на ** и притежаващ документ за самоличност **, с адрес държава ** за нарушение на чл.18,ал.1 от ВЗ във връзка с чл.14”а” ал.1 от ВЗ, вр.чл.9,ал.1 от Наредба №Н-**.е наложена глоба в размер на 1500лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение, както следва: висулки- 368 бр.- 1075, 7 гр. пръстени- 53 бр,-175.6 гр. синджири-108 бр. - 1 660 гр. гривни- 114 бр. – 841.1гр.,  обеци- 47 бр.- 99.3 гр. други аксесоари- 71 бр. - 183.3 гр. с общо тегло 4035, 00 / четири хиляди и трийсет и пет/ грама и обща пазарна стойност в размер на 3 228 00 / три хиляди двеста двайсет и осем/ лева. определени  при цена 0.80лв. за грам,съгласно експертиза с вх.№32-1470013/01.12.2014г.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: