Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

 

7 юли 2011г.                     гр. Малко Търново

 

          В разпоредително заседание Мария Москова – съдия-докладчик по НОХД №36 по описа за 2011 година на Районен съд Малко Търново, наказателно отделение, като се запознах с НОХД № 36/2011г., установих следното:

          Внесен е за разглеждане обвинителен акт от Районна прокуратура Малко Търново срещу К.П.Д. ЕГН **********, като повдигнатото обвинение е по чл.308 ал.1 от НК - за това, че на 13.11.2009г. в 15.47 часа в местността „Голямата котвина” до село Граматиково, община Малко Търново, е съставил неистински официален документ – превозен билет № КС 247193/00420, чрез представяне на посочените в документа данни за неговия автор П**** с ЕГН ********** ***, с цел този документ да бъде използван пред ДЛС и по чл.201 от НК – за това, че през периода от 24 април 2009г. до 19 ноември 2009 г. в качеството си на длъжностно лице – горски стражар към ДЛС Граматиково, община Малко Търново, назначен по трудов договор № 21 от 1 юли 1999г., е присвоил чужди движими вещи – 58 пространствени куб.м. дърва за огрев от ловен дом „Качул” на ДЛС Граматиково и 22 пространствени куб.м. дърва за огрев от обект 828 отдел 121Е при ДЛС Граматиково, общо 80 пр.куб.м. дърва за огрев на обща стойност 2080.00 лева, собственост на ДЛС Граматиково, които вещи са му били поверени в това му качество да ги пази.

           Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита на обвиняемия. Чрез обвинителния акт прокурорът  развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган.

 Като се запозна с  внесения обвинителен акт, съдията-докладчик намери, че в обстоятелствената си част обвинителният акт е противоречив, неясен и нелогичен, както и че от една страна диспозитива противоречи на обстоятелствената част на обвинителния акт, а от друга страна  в диспозитива на обвинителния акт прокурорът е дал неправилна правна квалификация на деянията на обвиняемия.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът първо е приел, че „деянието по чл.311 ал.1 от НК е несъставомерно поради липса на официален документ”, след това обаче  е приел, че „от обективна страна Д. е осъществил съставите на трите престъпления по чл.308 ал.1, чл.311 ал.1 и по чл.201 от НК”, а накрая в диспозитива повдига обвинение на Д. за две престъпления – по чл.308 ал.1 от НК и по чл.201 от НК. Посочените пороци на обвинителния акт водят до невъзможност на обвиненото лице да разбере в какво е обвиняемо, както и да осъществи адекватно правото си на защита, и съставляват отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,  допуснати на досъдебното производство.

На следващо място, обсъждайки събраните по делото доказателства, включително и извършената съдебно-счетоводна експертиза, прокурорът от една страна е приел, че „не може по категоричен начин да докаже как са причинени липсите /общо в размер на 80 пр..куб.м. дърва за огрев от ХІІ охранителен участък в ДЛС Граматиково/, но какъвто и да е механизмът за тях, то отговорността е на обвиняемия Д. като МОЛ горски надзирател в ДЛС Граматиково”, а  от друга е приел, че е осъществен престъпния състав по чл.201 от НК и е повдигнал обвинение по тази материалноправна норма. Липсата е щета с неустановен произход, но наличието на присвоителна дейност следва да бъде доказано от обвинението по категоричен и несъмнен начин, както и авторството на тази присвоителна дейност. Наличието на липси само по себе си не означава, че е налице присвояване, тъй като липсата може да се дължи на различни причини, още повече, че в конкретния случай въз основа на събраните по делото доказателства, самият обвинител сочи, че не може да докаже по категоричен начин как са причинени липсите.

В тази връзка следва да се има предвид, че изключително правомощие на прокуратурата по чл.127, т.1 от Конституцията на РБ е да разрешава въпросите дали да започне наказателно преследване, срещу кого и за какво престъпление. По принцип законодателната уредба е такава, че съдът няма процесуална възможност да връща делата с указания за извършване на нови следствени действия или за повтаряне на извършени такива, а още по-малко императивно да указва на прокурора правната квалификация на извършеното. Когато обаче едно наказателно производство е започнало, то следва да бъде извършено в съответствие със закона. Всякакви нарушения на закона, било материалноправни – какъвто е случая с неправилна правна квалификация, било процесуални – когато се нарушава правото на защита, дават на съда основание, да върне делото на прокурора с указания по прилагането на закона. В този смисъл правната квалификация на това деяние,  е друга, но тя не може да бъде посочена от съда, а тя трябва да бъде определена от прокуратурата и то законосъобразно.

Водим от горното и в кръга на правомощията си, съдът намери, че съдебното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора, за отстраняване на допуснатото същественото нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, а именно : за съставяне на ясен, систематизиран, логичен и прецизен обвинителен акт с правилно приложение на материалния закон, с който обвинителен акт да се поставят основните рамки на процеса на доказване.

          С оглед на изложеното и на основание чл.249 ал.2 вр. чл.248 ал.2 т.3 НПК, съдията-докладчик

 

Р А З П О Р Е Ж Д А :

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по НОХД №36/2011г. по описа на Районен съд- Малко Търново.

 

          ВРЪЩА делото на РП Малко Търново за отстраняване на посочените нарушения.

 

          Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд - Бургас в седмодневен срок от връчване на съобщението.

 

 

                                                СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: