Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.**, 27.06.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Малкотърновският районен съд, граждански състав, в открито заседание на втори юни през две хиляди и единадесета година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: М** Москова

при секретаря М.Д., като разгледа  докладваното от съдията Москова гр.д. 33 по описа за  2011 г., за да се произнесе, съобрази:

            Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1 от СК.

            Ищцата В.С.М. с ЕГН ********** ***, твърди, че с ответника С.Й.М. с ЕГН ********** ***, са сключили граждански брак на **., от който нямат родени деца. Твърди, че отношенията им с ответника били влошени и преди сключването на брака поради прояви на ревност от страна на ответника. Излага, че сключила граждански  брак с ответника, като се надявала отношението му  към нея след това да се промени. Твърди, че за съжаление, след сключването на гражданския брак, отношението на ответника към нея станало още по-лошо. Твърди, че проявите на ревност на ответника към нея са съпроводени с ежед**ни скандали, заплахи, обиди и физически посегателства, че ответникът не й позволявал да контактува с нейните близки и  приятели, като отправял заплахи и към тях, както и че се страхува от съжителството с него. Твърди, че поради тези причини   напуснала семейното жилище., находящо се в гр.** собственост на съпруга й,  през месец февруари 2011г и  заживяла на квартира при нейна позната. Излага, че след като напуснала семейното жилище, ответникът й звънял по телефона по няколко пъти в денонощието, като отправял към нея и близките й заплахи и обиди, за което сигнализирала полицейските органи. Поддържа, че между тях липсва взаимност, уважение и доверие, както и че поведението на ответника прави **ъзможна нормалната комуникация между тях. По изложените съображения ищцата моли брака и с ответника да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника, ползването на семейното жилище, находящо се в гр.** да бъде предоставено за ползване на съпруга С.Й.М., както и да бъде постановено след прекратяването на брака ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име ** Претендира направените разноски по делото.

            В с.з. ищцата се явява лично ведно с надлежно упълномощен адв. Д**, чрез която поддържа предявения иск.

            Ответникът С.Й.М. е депозирал писмен отговор, в който не признава изложените в исковата молба фактически твърдения. Твърди, че ищцата няколко пъти е напускала семейното жилище за по няколко дни, като след това се е прибирала, но без да му даде обяснения къде е била през това време. Твърди, че около месец преди фактическата им раздяла, ищцата започнала да се държи грубо с него, без всякакво уважение, с пренебрежение и всячески го избягвала. Твърди, че по време на брака им ищцата му из**ерявала, тъй като негови познати са я виждали да се държи интимно и целува с друг мъж. Твърди, че на няколко пъти установявал липси от оборота в хранителния магазин, който притежавал и в който ищцата работела като продавачка, по повод на което е сезирал РП-**.Заявява, че с ищцата са във фактическа раздяла от **. , когато същата е напуснала семейното жилище. Твърди, че от този момент  нямат никакви контакти и не желае да живее повече с ищцата поради гореизложеното обстоятелство, което го отчуждило от нея. Ответникът заявява, че също желае прекратяване на брака с ищцата, но по вина на ищцата, желае да му се предостави за ползване семейното жилище, находящо се в гр.** тъй като е негова собственост, както и ищцата да възстанови предбрачната си фами** - **

            Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

            Страните по делото са  живели от 2000г. заедно на съвместни начала в дома на ответника, находящ се гр.** като са сключили граждански брак на ** г. с акт ** от същата дата на Община **. От брака си нямат родени деца. Отношенията между страните по време на съвместното им съжителство периодично се обтягали, поради което ищцата няколко пъти е напускала  дома на ответника и се е прибирала в дома на родителите си, находящ се в село З**, община **. По един или друг начин, след всяка раздяла, ответникът е успявал да убеждава ищцата да се връща с него в семейното жилище. С течение на времето обаче, особено след като сключили граждански брак, ищцата започнала да усеща върху себе си непосилното бреме  на  строгите  порядки, които ответникът е въвел в техните взаимоотношения, лишаващи я от редица права и човешки свободи, например: забрана да работи на каквото и да е друго място, освен в  магазина му за хранителни стоки и в пункта му за изкупуване на цветни метали, находящи се в дворното място на дома на ответника и собствени на същия; да излиза сама или с приятелки на кафе;  да гостува в дома на сестра си или на родителите си и да поддържа близки контакти с тях и др. Отношението на съпруга й  към нея се превърнало в господарско, а безпричинната му ревност / явно дължаща се на голямата възрастова разлика между двамата съпрузи – 40 години/-  основа причина за психическо и физическо насилие.  В показанията си всички свидетели  посочват , че както по време на съжителството на семейни начала, така и след сключването на  гражданския брак между страните, никога не са виждали ищцата да излиза от двора на семейното жилище или  да посещава заведения сама или с близки, или приятелки, освен ако не е придружавана от ответника. Свидетелката К** /приятелка на ищцата/ сочи, че ответникът е забранявал на ищцата да излиза на кафе с приятелки извън двора на семейното жилище, поради което тя и другите приятелки ходели у ищцата, за да се видят. Свидетелката сочи още, че като близка приятелка на ищцата, последната е споделяла с нея за многогодишния психическия и физическия тормоз, който упражнявал ответникът върху нея. Непосредствено преди ищцата да напусне ответника, свидетелката  е видяла върху тялото на ищцата синини, разположени от дясната страна на гърба й, за които ищцата споделила, че са й нанесени от ответника. От показанията на св.Й** / мащеха на ищцата/ се установява, че ответникът безпричинно е ревнувал ищцата, тормозел я, биел я, забранявал на ищцата да ходи при сестра си и при родителите си. Свидетелката сочи, че е виждала върху ищцата  следи от нанасяни безпричинно побои от ответника. Така също сочи, че именно заради психическия и физическия тормоз , ищцата  е напускала семейното жилище и  се е прибирала при родителите си в село З** – „В. като бягаше, идваше цялата синя в къщи, цялата беше синя, така че няма какво да ми разказва, аз виждам, ревнува я, без причина ще да е, тя сама никъде не излизаше, само с него”, „Никога не я е пускал с приятелки да излиза по кафета, тя се занимаваше, шеташе в къщи и се занимаваше с изкупуването на железата, той никъде не я пускаше”, „Като я набие вечерта, тя бяга от дома си и идва при нас”.

Поредният изблик на безпричинна ревност от страна на съпруга й, завършил с физическо насилие над ищцата /нанасяне на побой / през февруари 2011г., станал причина последната да напусне семейното жилище и първоночално да се установи да живее на квартира при приятелка в друг град.

 След фактическата раздяла, настъпила на **., страните живеят напълно самостоятелно, като ответникът от месец февруари 2011г. е установил интимни отношения с друга жена, а ищцата от месец май  2011г. също е установила трайни интимни отношения с друг мъж.

            Изложените факти, приети от съда за безспорно установени, обосновават извод за  основателност на брачния иск по следните правни съображения:

Правната норма на  чл. 49, ал. 1 от СК по своя социален смисъл предпоставя възникването на субективното преобразуващо право да се иска прекратяване на гражданския брак с развод с наличността на такова порочно и съвършено неприемливо обективно негово състояние, което е довело до пълното му формализиране и **ъзможност по какъвто и да било начин да се нормализират вече съпружеските отношения, за да се реализират всички семейни нравствени ценности и цели, очертани в нормите на чл. 2, т.6, т.7, чл.14, чл. 15, чл.17 от СК - взаимно уважение/ вярността е елемент  от това уважение и зачитане на честта на личността на другия съпруг /,  обща загриженост за материалното благополучие на семейството,  съвместен живот и разбирателство и т.н.  Разбира се практически много рядко в живота всички тези отношения, лични подходи и състояния съществуват едновременно и в някаква идеална хармония в едно семейство /винаги се срещат несъвместими елементи  в характерите, интересите и възгледите на двамата съпрузи - въпросът опира до преодоляване на противоречията с търпение и компромис/, но също така е вярно, че дори някои от тези ценности упорито да отсъства, това може да доведе до окончателен срив  и безперспективност на брака. В конкретния случай е повече от ясно, че е налице пълна липса на дължимото от закона и морала горепосочено жизнено съдържание на брачната връзка между страните, онагледено с фактическата им раздяла,  която   между тях тя е  непреодолима в субективно - волеви характер , т.е всеки живее вече сам за себе си, изразено в пълна липса на икономически /липса на сътрудничество за взаимопомощ и общото семейно благо/, духовни и физическо - интимни контакти. Това несоциално и абсолютно непълноценно състояние на брака между съпрузите илюстрира същия като дълбоко и непоправимо разстроен, обезсмисля по-нататъшното му съществуване в правния свят /поради житейската му безпредметност/ и налага прекратяването му с развод като един краен /по принцип обществено нежелан/ коректив - израз на идеята за привеждане на правното положение в съответствие с фактическото.  Напускането на  семейния дом  от ищцата е факт, който е разкъсал съвместния непрекъснат живот със съпруга й / може да се приеме , че е  закономерна каузална последица от  търпяно през годините , но превърнало се в унизително и  нетърпимо  накрая  нейно положение  на господарска подчиненост  и  ограничения  по признака „женски пол” в средата, в която  тя е живяла и е била принудена  да спазва  несъвместимите с  европейските обществени стандарти на човешки права и свободи   наложените й ограничения.   Установените след фактическата раздяла на съпрузите трайни интимни контакти с други лица както от страна на ответника, така и от страна на ищцата, обуславят разстройство на брака, което не може да се преодолее, с оглед възстановяване на нормалните съпружески отношения.

Ищцата не претендира ползването на семейното жилище като твърди, че то е собственост на ответника, поради и което същото следва да се предостави на ответника.

Същевременно от брака на страните няма деца, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос /арг. от чл.56, ал.1 от СК/.

 На основание чл. 53 от СК съдът следва да постанови ищцата   да възстанови  предбрачното си фамилно име - Б**, тъй като  е упражнила  лично субективно  преобразуващо право за тази промяна.

На основание чл. 329, ал.1 от ГПК, вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по реда на ГПК,  ответникът  дължи  в полза на  държавния бюджет по сметката на МТРС сумата от 25.00 лева – остатъчна държавна такса  за разглеждане на бракоразводното дело, а на ищцата – сторените от нея разноски по делото, възлизащи на 525.00 лева.

 

Предвид горното, съдът

Р    Е    Ш    И    :

 

        ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между В.С.М. с ЕГН ********** ***, и С.Й.М. с ЕГН ********** ***, сключен на** г. в гр.** с акт ** от същата дата на Община **, поради дълбоко и непоправимо разстройство, настъпило по вина на съпруга С.Й.М..

        ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.** на С.Й.М. с ЕГН ********** ***.

        ПОСТАНОВЯВА след развода жената да възстанови предбрачното си фамилно име -**

            ОСЪЖДА С.Й.М. с ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на Районен съд –** сумата в размер на 30.00 / тридесет/ лева, представляваща 25.00лв.държавна такса за развода и 5.00лв. за издаване на изпълнителен лист.

 ОСЪЖДА С.Й.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на В.С.М. с ЕГН ********** ***,  сумата в размер на 525.00 / петстотин двадесет и пет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред **кия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                                                           

Районен съдия: