Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

 

                                      23.02.2016г.                гр.Малко Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновкият районен съд                             граждански състав

На седемнадесети февруари           две хиляди и шестнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                    Председател:ЧАНКО ПЕТКОВ

 

секретар М.Д.,

като разгледа докладваното от съдия Петков гр.д. № 33 по описа на РС-Малко Търново за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от К.С.Ж.  с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***, против „** със седалище и адрес на управление: гр.** представлявано от **. С исковата молба ищецът е предявил против ответника „** – негов бивш работодател, кумулативно обективно съединени искове по чл.128 т.2 и чл.245 от КТ. Ищецът твърди, че с трудов Договор № **. е бил назначен от ответника на длъжността „ловен надзирател” при непълно работно време, а именно 2 часа на ден и трудово възнаграждение в размер на 180.00 лева, платимо всеки месец. Твърди, че от датата на сключването на договора до настоящия момент изпълнява трудовите си задължения. Излага, че до средата на 2011г. е получавал трудовото си възнаграждение в уговорените срокове и размер. След тази дата рлаботодателят временно спрял изплащането на трудовото му възнаграждение поради затруднения на дружеството. Независимо от това ищецът продължил да изпълнява трудовите си задължения съгласно сключения трудов договор. С оглед на обстоятелството, че работодателят му „** повече от година не му заплащал трудовото възнаграждение, ищецът сигнализирал Дирекция „Инспекция по труда” –Бургас, от отговора на която в края на 2013г. с изненада узнал, че трудовият ме договор с ответника бил прекратен по взаимно съгласие, считано от 12.04.2012г. Освен това в отговора на инспекцията било посочено, че са му изплатени трудовите възнаграждения до 30.04.2012г. Поискал обяснения от работодателя, но представляващото го лице отрекло да е прекратявал договора и настояло да продължи да изпълнява трудовите си задължения. Ищецът твърди, че не са му били връчвани от работодателя и респективно не е подписвал документи /ведомости или разписки/, удостоверяващи плащането на трудовото му възнаграждение.

          Моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди ответника „** да му заплати сумата в размер на 5760.00 лева, представляваща дължимите му от ответника трудови възнаграждения за периода от 01.06.2011г. до 31.01.2014г., включително, както и законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяването на исковата молба – 28.02.2014г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски.          Направил е доказателствени искания и е ангажирал писмени доказателства.

 

С нарочна молба  ищецът моли съда предявения иск да бъде уважен до размера на сумата от  4515,20 лева като до претендирания размер от 5760 лева прави отказ от иска за сумата от 1244,80 лева както и моли съда да бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

В законоустановения  срок по чл.131 от ГПК ответникът „** е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск както по основание, така и по размер. Твърди, че трудово правоотношение между страните не е възниквало и че цитирания трудов договор е недействителен, тъй като не е подписан от ищеца, а от друго лице. Така също твърди, че ищецът не е полагал труд при ответното дружество и не е изпълнявал трудовите си задължения за длъжността „ловен надзирател”, тъй като тези задължения били изпълнявани от друго лице. Излага, че ответното дружество е считало договора за валиден и е изплащало възнагражденията на ищеца от 04.01.2010г. до 12.04.2012г., но след като установило, че сключения трудов договор е нищожен, тъй като не е подписан от ищеца и задълженията на ловен надзирател се изпълняват от друго лице, е уведомило НОИ  и е прекратило плащането на осигурителните му вноски, като е сключило нов трудов договор с лицето, което фактически е изпълнявало  задълженията на ловен надзирател. Ответното дружество оспорва приложения като доказателство трудов договор като неавтентичен и се противопоставя на доказателствените искания на ищеца. Направил е доказателствени искания. Ангажирал писмени доказателства.

 

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен трудов договор №**. сключен между  ищеца и ответника по настоящото дело,съобразно който договор изрично е посочено, че длъжността „ловен надзирател“ ще се осъществява от К.С.Ж. в изпълнение изискванията на чл.З6 г, ал.4, т.6 от ЗЛОД. Представена е служебна бележка за получени доходи изх. №** г. Трудовият договор е вписан от ** в регистъра на трудовите договори на Националния осигурителен институт и е уведомена компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за сключването на трудовия договор.

По делото бе допусната исканата от ищеца съдебно-графологическа експертиза,със задача да установи,подписа след думата „работник” под текста на трудов договор №**. е ли положен от  ответника К.Ж..Видно от заключението на вещото лице и трите подписа  след думата „работник” под текста на трудов договор №**. са  положени от  ответника К.Ж..

По делото бе допусната съдебно-счетоводна експертиза,която дава заключение в два варианта,като съдът приема първи вариант от експертизата в размер на 4534.44лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за 31 броя нетни работни заплати  плюс обещетение по чл.224,ал.1 КТ  за периода от 01.07.2011г. до 31.01.2014г.

 

       При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

    Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.128 т.2 и чл.245 от КТ . Съгласно чл.357, ал.1 КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Такъв спор е и настоящият спор. Действително писмената форма е условие за действителност на трудовия договор, който освен това следва да съдържа и определени реквизити съгласно чл.62, ал.1 и чл.66 КТ.Видно от допуснатата и приета от съда съдебно-графологична експертиза,подписа  положен под договора е на К.Ж..Бяха допуснати и гласни доказателства по делото а именно водените от страните свидетели.Съдът намира,че при наличие на вилидно сключен трудов договор между страните  показанията на свидетелите са несъотносими към настоящия спор. Съдът  намира за доказано наличието на трудово правоотношение между страните по делото, чрез събраните по делото писмени  доказателства.

 С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира предявеният иск за доказан по основание а по размер  следва да бъде уважен до размера на сумата 4534.44лв. представляваща неплатено възнаграждение за 31 броя нетни работни заплати  плюс обещетение по чл.224,ал.1 КТ  за периода от 01.07.2011г. до 31.01.2014г. както и законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяването на исковата молба – 28.02.2014г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски като за разликата до претендирания размер от 5760лв. иска следва да бъде отхвърлен.

  Тъй като има направено искане за заплащане на разноски от страна на ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК съдът намира,че същото следва да бъде уважено в размер на  200/двеста/ лева   -депозит за извършване         на      съдебно-икономическа експертиза и 1000 /хиляда/ лева - адвокатско възнаграждение.

     Предвид изложеното, съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА „** със седалище и адрес на управление:гр.**,вписан в търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК **,представлявано от ** ДА ЗАПЛАТИ на  К.С.Ж. с адрес:г*** сумата от 4534.44лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение за 31 броя нетни работни заплати  плюс обещетение по чл.224,ал.1 КТ  за периода от 01.07.2011г. до 31.01.2014г. , ведно със законната лихва считано от датата на предявяването на исковата молба – 28.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата като  за разликата до претендирания размер от 5760лв. иска следва да бъде отхвърлен като НЕДОКАЗАН.

 ОСЪЖДА „** със седалище и адрес на управление:гр.**,вписан в търговския регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК **,представлявано от ** ДА ЗАПЛАТИ на  К.С.Ж. с адрес:г*** сумата в размер на  200/двеста/ лева   -депозит за извършване         на съдебно-икономическа експертиза и 1000 /хиляда/ лева - адвокатско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: