О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

       

                 №……

     гр. Малко Търново, 02.07.2010 год.

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Малкотърновският районен съда, граждански състав, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Москова

 

при секретаря ……… и с участието на прокурора………, като разгледа докладваното от съдията Москова  Гр. дело № 23 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по повод исковата молба на И.Я.А. ЕГН ********** *** с адрес за призоваване : гр.***, ул.”***” № 11 ет.2 – адв.***против ответника РД”******” ***. В исковата молба се твърди, че със заповед с рег.№ 4019/15.10.2009г. на ВНД Директор на ГД”******” МВР  е било прекратено служебното правоотношение с ищеца, считано от 14.11.2009г. и разпоредено да му се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР. Твърди се, че препис от заповедта е бил изпратен в РДГП *** за изпълнение – за изплащане на дължимото обезщетение. Твърди се, че с изрично волеизявление от 06.04.2010г. ищецът е поискал от Директора на РДГП- *** да му бъде изплатено полагаемото обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника РДГП - *** да му заплати сумата от 15 708.00 лева, представляваща обезщетение в размер на 20 брутни заплати, мораторна лихва в размер на 775.63 лева, считано от 14.11.2009г. до завеждане на исковата молба и  законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума. Ангажира писмени доказателства.

Правното основание на предявените искове е чл.252 от ЗМВР вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.  

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК, ответникът РДГП- *** с адрес за призоваване: град ***, ул.”***” № 1 чрез директора си ***е  депозирал писмен отговор с вх.№341/21.06.2010г. С писмения отговор ответникът релевира възражение, че е ненадлежна страна по правния спор и моли исковете като процесуално недопустими да бъдат оставени без разглеждане. Навежда, че правоотношението е прекратено от внд директора на ***„******”  с адрес : гр.С***, бул.”***” № 46 . Алтернативно, ако съдът приеме, че исковете са допустими, моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Навежда, че с платежно нареждане от 28.05.2010г. сумата в размер на 15 708.00 лева, представляваща обезщетение , е платена на ищеца, както и че липсва законов акт, който да задължава работодателят да изплаща обезщетението по чл.252 от ЗМВР в определен срок. Ангажира писмени доказателства.

След като обсъди представените по делото доказателства с исковата молба и писмения отговор, съдът приема за установено следното:

За допустимостта на предявените искове съдът следи служебно. В процесният случай съдът, при извършената проверка за допустимост на предявените искове, намира възражението на ответника за процесуална недопустимост на исковете, поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответника, за основателно. Доколкото са насочени срещу ненадлежна страна, предявените искове са процесуално недопустими, поради което съдът следва да ги остави без разглеждане и прекрати производството по делото. 

 За наличието на положителните процесуални предпоставки за съществуване и за упражняване на правото на иск и за липса на отрицателните /процесуални пречки/ съдът следи служебно. Процесуалната легитимация /принадлежността на правото на иск/ е положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на предявения иск. В процесният случай ищецът основава претендираното право за изплащане на обезщетение на заповед на внд директора на ***„******”  за прекратяване на  служебното му правоотношение. По силата на чл.186 ал.1 от ЗМВР  директорите на главните дирекции на МВР назначават държавните служители  на длъжностите от категории Г, Д и Е, като и същите издават заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители на основание чл.246 т.2 от ЗМВР.  Страните не спорят, а и видно от документите по делото ищецът е бил на длъжност от категория Е   І степен - старши технически сътрудник /управител на склад/  в група „***” на ГПУ-***към РДГП-*** при ***”******”-МВР.  Директорът на ***”******”-МВР със съответните заповеди е назначил  за държавен служител ищеца и съответно е прекратил служебното правоотношение с ищеца.

 В тази връзка и права и задължения по служебното правоотношение  по ЗМВР възникват между ***”******”-МВР  и ищеца. Предвид горното, надлежен ответник по осъдителните искове на ищеца се явява ***”******”-МВР и доколкото същите  са насочени срещу лице, чуждо на правния спор, срещу ненадлежна страна, която не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря по тях, поради липса на право на иск у ищеца срещу ответника – чуждо на правния спор лице, исковете са процесуално недопустими поради липса на процесуална легитимация у ответника като предпоставка за съществуване на правото на иск и следва да бъдат оставени без разглеждане и производството по делото прекратено. Недопустимостта на главния иск по чл.252 от ЗМВР обуславя недопустимост и на акцесорния иск за лихва за забава по чл.86 ал.1 от ЗЗД и на акцесорния иск за законна лихва по чл.79 от ЗЗД.. В случая съдът не прилага разпоредбата на чл.130 от ГПК за връщане на ИМ, доколкото е осъществил процедурата по чл.131 ал.1 от ГПК, а следва с определение да остави исковете без разглеждане като процесуално недопустими и прекрати производството по делото.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                                            О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от И.Я.А. ЕГН ********** *** с адрес за призоваване : гр.***, ул.”***” № 11 ет.2 – адв.***против ответника РД”******” *** искове с правно основание чл.252 от ЗМВР вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД за сумата от 15 708.00 лева, представляваща обезщетение в размер на 20 брутни заплати, мораторна лихва в размер на 775.63 лева, считано от 14.11.2009г. до завеждане на исковата молба и  законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената сума, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМИ.

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№23/2010г. по описа на РС-Малко Търново.

            Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ***ки окръжен съд.

 

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: