Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 

                                                   23.07.2010 година                                  град Малко Търново

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

Малкотърновският районен съд                                                                    граждански състав

на шестнадесети юли                                                                       две хиляди и десета година

В публично съдебно заседание в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА

 

Секретар: М.Д.

Прокурор: Райко Стоянов

като разгледа докладваното от съдия Москова гр.д.№ 22 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 132, ал.1, т.2 от СК.

          Образувано е по искова молба на Дирекция „Социално подпомагане” - *** против Ц.П.К. ЕГН ********** *** с правно основание чл. 132,ал.1,т.2 от СК за лишаване на ответницата от родителски права по отношение на детето й *** *** П. ЕГН **********, с доводи за трайно неполагане на грижи за детето без основателна причина. В съдебно заседание молбата се поддържа от ***– директор и законен представител на Дирекция „Социално подпомагане” - *** .

          Ответницата Ц.П.К., с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, представлявана от особен представител адв.Р. от БАК съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, счита, че следва да се уважи предявения иск с оглед представените доказателства.

Районна прокуратура –Малко Търново, чрез прокурор Р.Стоянов в съдебно заседание изразява становище за основателност на иска.

          След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1765/10.09.2005г. на община Сливен, детето *** *** П. е родено на ***г. с родители: майка: Ц.П.К. и баща-неизвестен.

           Установи се, че детето *** *** П. е било  настанено в специализирана институция – ДМСГД-Сливен с решение №7/15.01.2007г. по гр.д.№241 по описа на РС-*** за 2006г. За периода на институционалното отглеждане малолетното дете е било посетено от своята майка три пъти: на 01.11.2006г., на 18.10.2007г. и на 25.10.2007г. С решение №792/03.10.2008г. по гр.д.№3164 по описа на  РС-Сливен от септември 2008г. спрямо детето  *** *** П. ЕГН ********** е била предприета мярка за закрила – настаняване в приемно семейство: *** и *** от град Малко Търново до навършване на 18-годишна възраст, като съдът е приел, че детето е в риск по смисъла на Закона за закрила на детето, тъй като е трайно лишено от родителски грижи, поради изоставянето му от майката в ранна възраст. От доказателствата, събрани по делото, се установява, че ответницата пребивава в Гърция, като е изоставила детето на грижите на приемното семейство. За последен път същата е посещавала детето в периода на институционалното му отглеждане, а именно: 25.10.2007г., т.е преди повече от две години, трайно се е дезинтересирала от малолетното си дете, не му праща издръжка, не търси информация и не изпълнява определения й личен режим на лични отношения с детето. От събраните доказателства се установи, че приемното семейство *** благоприятства за правилното физическо, психическо, интелектуално и социално развитие на детето, като в пълна степен задоволава потребностите и нуждите на детето. Малолетната *** *** П. напълно се е адаптирала в приемното семейство ***, чувства се щастлива, сигурна, желана и в безопасност.

                От така установеното съдът прави следните правни изводи:

                 Разпоредбата на чл.125 от СК регламентира освен основното задължение на родителите да се грижат за физическото, умственото, нравственото и социално развитие на детето си, за неговото образование, за неговите лични и имуществени интереси, да осъществяват постоянен надзор и контрол върху поведението на детето. Когато родителят без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка, той може да бъде лишен от родителски права - чл.132 ал.1 т.2 от СК.  В специалния закон чл.21 ал.1 т.14 от ЗЗДетето законодателят е дал правомощия на Д”СП” да предявява искове за лишаване или ограничаване на родителските права в интерес на детето. Такъв е и настоящия случай в производството по чл.132 и сл. от СК, поради което съдът намира предявения иск за процесуално допустим. Установи се, че от 2007 г. ответницата трайно не изпълнява родителските си задължения по смисъла на чл.125 от СК, тъй като не е полагала  преки и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете ***, не се е интересувала как то се отглежда и какви нужди има, не търсила и виждала детето, не е осъществявала дори телефонни контакти с него, не е осигурява средства за задоволяване на нуждите му- храна, облекло и др., не се интересува от развитието и духовните му потребности, в резултат на което детето няма изградена емоционална връзка с майката. Следователно като единствен родител без основателна причина ответницата трайно се е самоосвободила от родителските си задължения към малолетната ***. Поведението й е показател за безотговорността й спрямо детето, поради което формалното притежание на родителските функции е нецелесъобразно. Налице са основанията на чл.132 ал.1 т.2 от СК за лишаване на ответницата от родителските права спрямо детето ***. Искът е основателен и следва да бъде уважен.

               Съгласно разпоредбата на чл.134 от СК при лишаване от родителски права съдът определя: -издръжка на детето, ако не е присъдена, и мерки относно личните отношения между родителя и детето. В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните контакти между майката Ц.П.К. и детето *** *** П.. От една страна , с оглед задължителния характер на разпоредбата на закона, и от друга страна – да не се отчужди детето от рожденния си родител, режима на личните отношения и контакти следва да бъде определен предвид както възрастта на детето, така и предвид обстоятелството, че родителят продължително време не го е виждал. Изложеното мотивира съда да определи следния режим:  майката Ц.П.К. да има право на лични отношения и контакти с детето *** *** П. един път месечно в рамките на два часа по местоживеенето на детето в интервала от 09.00 часа до 18.00 часа в присъствието на член от приемното семейство.

              Лишаването от родителски права не означава освобождаване на родителите от задължението им да дават издръжка на ненавършилите пълнолетие деца- арг.чл.151 ал.3 от СК. От социалния доклад на О”ЗД”/Д”СП”-Община *** се установява, че ответницата е безработна, но тъй като е в трудоспособна възраст за неин доход следва да се приеме минималната работна заплата за страната. Предвид изложеното и по арг.на чл.142 от СК ответницата дължи и следва да заплаща на детето *** *** П.  месечна издръжка в размер на 60 лв., считано от постановяване на съдебното решение, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. Издръжката следва да бъде внасяна чрез приемното семейство *** и *** по банкова сметка *** П.  съгласно изискванията на чл.137 ал.4 вр. чл.165 ал.3 от СК.

            На основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноските по делото в размер на 200.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на особения процесуален представител.

При този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на РС-Малко Търново сумата в размер на 116.40 лв. /86.40лв+30.00лв./, съставляваща ДТ по чл.7 вр.чл.1 и чл.3 от Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Съгласно чл.136 от СК съдът следва служебно да съобщи на общината по постоянния адрес на родителя за вписване на лишаването от родителски права, както и да изпрати препис от решението на Д”СП” по настоящия адрес на детето, която да предприеме подходящи мерки и при необходимост предложи учредяване на настойничество или попечителство.

 

               Водим от гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

                ЛИШАВА от родителски права Ц.П.К. ЕГН ********** ***, по отношение на детето *** *** П. ЕГН **********.

                 ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти между майката Ц.П.К. ЕГН **********  с детето *** *** П. ЕГН ********** както следва: един път месечно в рамките на два часа по местоживеенето на детето в интервала от 09.00 часа до 18.00 часа в присъствието на член от приемното семейство.

                   ОСЪЖДА Ц.П.К. ЕГН ********** *** да заплаща на детето *** *** П. ЕГН ********** издръжка в размер на 60.00 /шестдесет/ лв., считано от постановяване на решението до навършване пълнолетието на детето или настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, като издръжката следва да се внася чрез приемното семейство *** и *** по банкова сметка *** П. ЕГН **********.

ОСЪЖДА Ц.П.К. ЕГН ********** ***, да заплати на Дирекция „Социално подпомагане” – *** сумата в размер на 200.00 лева, представляващи заплатено възнаграждение на особения представител.

ОСЪЖДА Ц.П.К. ЕГН ********** ***, да заплати по сметка на РС-Малко Търново сумата в размер на 116.40 лв./ сто и шестнадесет лева и 40 стотинки/, съставляваща ДТ по Тарифа за ДТССГПК, както и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

                Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 23.07.2010г.

.

            След влизане в сила на решението, заверен препис да се изпрати на община Твърдица за вписване на лишаването от родителски права, както и на Д”СП” по настоящия адрес на детето / Д”СП” – *** /, която да предприеме подходящи мерки и при необходимост предложи учредяване на настойничество или попечителство.

 

                                                                       Районен съдия: