Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                             21.03.2012 година                град Малко Търново

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновският районен съд                                          наказателен състав

На осми март                                                 две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

Секретар    М.Д.

Прокурор   ……………………….

 

като разгледа докладваното          от        Председателя- съдия   Москова НАХД    22   по описа  за    2012 година на съда,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

Административнонаказателното производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на **” със седалище и адрес на управление гр.**  ЕИК по ТР 101643406, чрез адв.П.К. ***  против Наказателно постановление  № **. на  Директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.206 от ЗГ на едноличния търговец  е наложена имуществена санкция в размер на 400лв. на основание чл.270 от Закона за горите, връзка с чл.275 ал.1 т.2 и чл.53 ал.1 и 2 от ЗАНН.

Процесуалният представител на едноличния търговец , редовно призован, се явява в с.з., поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно. В с.з. представя в оригинал дневник за постъпилата, преработената и експедирана дървесина.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява в с.з. от процесуален представител – юрисконсулт Милушев. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

От доказателствата по делото безспорно се установи, че на 11.10.2011г. актосъставителят С.М. и св.П.С. в кръга на контролните си служебни задължения извършили проверка в обект на “ **”  – склад и цех за дървен материал, намиращ се в ДЛС”Граматиково”. При проверката присъствал ** - надлежно упълномощен представител на едноличния търговец. Той представил пред проверяващите прономерован и прошнурован дневник, отговарящ на изискванията на чл. 132, ал.2 от ППЗГ. Проверяващите установили, че от склада е експедирана дървесина, за която са издадени билети  серия Ж10К с  № 179755/04.10.2011г.  и № 179757/09.10.2011г., но съответните билети не били вписани в дневника към деня на проверката. За констатираното актосъставителят М. поканил процесуалният представител да се яви в РДГ-Бургас и след като ксерокопирал стр.6,7 и 8 от дневника, съставил АУАН № 0008260 на 17.10.2011г., в който описал нарушението като : ”Не води дневник по образец на постъпилата, преработената и експедирана дървесина по образец, не води рекапитулация в дневника и не е вписал превозни билети серия Ж10К с  № 179755/04.10.2011г.  и № 179757/09.10.2011г.”,  и  приел, че едноличният търговец  е извършил нарушение по чл.206 от ЗГ. Така съставения АУАН е бил връчен на процесуалният представител на едноличния търговец, който го подписал без възражения. Допълнителни такива не постъпили и в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН на 30.12.2011г. било издадено атакуваното НП. В него административно-наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, отразена в акта. НП било връчено лично на 16.01.2012г. с обратна разписка на адреса на едноличния търговец в гр. Якоруда.

Горната фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на представените, приложени и приобщени към делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства НП, АУАН,  заверени копия от страници на дневник за постъпилите, преработените  и експедирани дървени материали за обект на “ **”  – склад и цех за дървен материал, намиращ се в ДЛС”Граматиково, както и от показанията на актосъставителя св.М. и св.С.. Съдът кредитира изцяло показанията им, тъй като те взаимно се допълват и не си противоречат. 

Действайки като въззивна инстанция и подлагайки  на служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата срещу НП е подадена  в срок  от лице, което има право да обжалва издаденото НП, поради което е процесуално допустима.

                   По делото не възниква съмнение и не се спори, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица по смисъла на чл.37 и чл. 47 от ЗАНН, предвид и представените писмени доказателства в тази насока /л.36/. НП и АУАН съдържат необходимите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити.  При съставяне на  НП са спазени изискванията на чл.57 ЗАНН.

В преценката си дали да издаде НП административнонаказаващият орган се основава на фактическите констатации по АУНН, които в рамките на производството по налагане на административно наказание се считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК, вр. чл.84 ЗАНН, в  съдебното производство тези констатации нямат обвързващи съда доказателствена сила / ППВС № 10 / 73г.,т.7/ При това положение съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които то е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане  на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН, пренесени след това в НП не се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни доказателства.

В състава на процесното нарушение от обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие и се изразява в неводене на дневник  за постъпилата, преработената и експедирана дървесина по образец. Воденето на дневник не е понятие, значението на което изрично да е пояснено в Преходните и заключителни разпоредби както на ЗГ, така и на ППЗГ. Логическото тълкуване предполага неводенето на дневник да се изразява в несъществуването изобщо на такъв или в непопълването му. По делото категорично се доказа както от представените писмени доказателства – заверено копие от дневника, така и от събраните гласни доказателства, че към момента на проверката в цеха за дървесина се е водил такъв дневник и  е бил редовно попълнен до два дни преди проверката. Той е бил представен пред проверяващите. Доказа се, че те са го видяли, лично са го подписали  и го разпознаха при предевяванетото в с.з. С тези събрани доказателства категорично се опровергава фактическата обстановка отразена в АУАН и пренесена след това в НП. Следващата констатация от проверката е, че в дневника не са вписани двата превозни билети със съответните номера и че не е извършена рекапитулация  на всяка страница от дневника. Неизвършването на тези действие към момента на проверката не следва да се възприема изобщо като неводене на дневник, тъй като такъв съществува и е воден редовно. Аргумент в подкрепа на тази теза е, че законът и правилникът не предвиждат срок на вписване на издадените билети. Явно е, че подлежащото вписване на двата издадени превозни билети е въпрос на техническо време, а не резултат от неизпълнение на вменено от закона и ППЗГ  задължение на собственик и ползвател на обект, в който се обработва дървесина.  

Досежно твърдението, че процесуалния представител на АНО за извършено последващо неправомерно вписване в дневника на невписаните към момента на проверката превозни билети и направената рекапитулация по страници на дневника, съдът счита , че дописването е направено от едноличния търговец законосъобразно с оглед разпоредбата на чл.132 ал.3 от ППЗГ, тъй като съгласно същата разпоредба собствениците на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се експедира дървесина, ежегодно до  31 януари са длъжни да представят в съответното държавно горско стопанство или държавно ловно стопанство обобщена справка за количествата на постъпилите, преработени и експедирани дървени материали и с оглед на това задължение, едноличният търговец е бил длъжен да впише в дневника процесните превозни билети.

По изложените съображения, предвид това, че се опровергаха констатациите в НП и не се доказа извършване на вмененото нарушение, съдът намира, че жалбоподателят не следва да понесе  административно-наказателна отговорност. Неправилно е приложен материалният закон, поради което НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                 Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № **. на Директора на РДГ-Бургас, с което на **” със седалище и адрес на управление гр.**  ЕИК по ТР 101643406, с което за нарушение на чл.206 от ЗГ на едноличния търговец  е наложена имуществена санкция в размер на 400лв. на основание чл.270 от Закона за горите, връзка с чл.275 ал.1 т.2 и чл.53 ал.1 и 2 от ЗАНН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване чрез РС-Малко Търново пред Административен съд -Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                       

                                               Районен съдия: