Р Е Ш Е Н И Е  

 

гр.М.Търново, ....................2009г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД,…………….колегия в открито заседание на двадесет и осми май през две хиляди и девета  година в състав:

                                                                                  Председател: Мария Москова

като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 21 по описа за 2009 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл.344 ал.1, т.1,т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ.

Образувано е по повод исковата молба на С.П.К. с ЕГН **********,*** против Държавно ловно стопанство «***», с.***, община ***. С петитума на исковата молба е направено искане за отмяната на Заповед № РД ***. на директора на ДЛС»***», възстановяване на  заеманата преди уволнението длъжност «***» и осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето на уволнението до предвидения в закона срок, както и направените по делото разноски.   

Ищецът твърди, че е бил в трудови правоотношения с ответната страна на длъжност «***» съгласно трудов договор от 29.09.2008г. със срок на изпитване, изтичащ на 30.03.2009г. Със Заповед № ***. на директора на ловното стопанство му е бил разрешен платен отпуск в размер на ***, считано от ***. Със Заповед № РД ***. на директора на ДЛС»***», е било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.71 ал.1 от КТ. Счита, че уволнението му е извършено в нарушение на чл.333 ал.1 т.4 от КТ и в съдебно заседание процесуалният му представител адв.*** излага доводи досежно незаконосъобразността на атакуваната уволнителна заповед.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК,  ответната страна -Държавно ловно стопанство «***», с.***, община ***, представлявана от директора инж.***, е дала  писмен отговор, с който излага становище, че предявените искове  са процесуално допустими, но по същество са абсолютно неоснователни и следва да се отхвърлят. Твърди, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено, като работодателят се е възползвал от правото си по чл.71 ал.1 от КТ. Уговореният срок за изпитване, уреден в Допълнително споразумение към ТД № ***. е в полза на работодателя, поради което същият може по всяко време до изтичането му да прекрати договора едностранно, без предизвестие, като не е длъжен да посочва мотивите за това прекратяване. Изтъква, че основанието по чл.71 ал.1 от КТ е специално и не попада в хипотезите на чл.333 КТ, поради което счита, че ищеца не може да се позовава на закрилата по чл.333 ал.1 т.4 от КТ. Ползването на платен отпуск само удължава изпитателния срок с дните на ползването му, поради което счита обстоятелството, че ищеца по време на изпитателния срок е бил в платен отпуск за ирелевантно към спора. Счита, че уволнителната  заповед е издадена от компетентния за това орган, спазена е формата за нейното издаване и е съобразена със закона, връчена е на ищеца при спазване на разпоредбите на КТ и подписана от същия. Предвид изложеното счита уволнителната заповед за законосъобразна и като такава същата не следва да се отменя.  В тази връзка намира, че искът по чл.344 ал.1 т.1 КТ следва да се отхвърли,  а исковете за възстановяване на длъжността “***” , изплащане на обезщетение за времето на уволнение до предвидения в закона срок и заплащане на разноските по делото, като съединени с иска по чл.344 ал.1 т.1 КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В съдебно заседание процесуалният представител на ответната страна – ю.к.*** поддържа изцяло даденото становище.

Въз основа на събраните по делото доказателства и закона съдът приема за установено  следното:

По делото не е предмет на спор, а и от представените писмени документи се установи, че ищецът е бил в трудово-правни отношения с ответника за периода от ***. въз основа на сключено писмено допълнително споразумение № ***.  към  трудов договор  № РД ***. на длъжност «***» в Държавно ловно стопанство «***» със срок на изпитване – 6 /шест/ месеца , уговорен в полза на работодателя. Преди това ищецът е бил в трудово-правни отношения по трудов договор, сключен на друго правно основание и за друга длъжност от 09.10.2006г. до 30.09.2008г.

Със Заповед № РД ***. на директора на ловното стопанство, на ищеца му е бил разрешен платен отпуск в размер на ***, считано от ***. ***. По време на ползването на разрешеният му отпуск, на ***му е била връчена по надлежния ред Заповед № РД ***. на директора на ДЛС»***», съгласно която преди изтичането на срока за изпитване е било прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.71 ал.1 от КТ считано от ***.

Горепосочените обстоятелства се установяват от писмените доказателства по делото.

Въз основа на така установените факти и като съобрази действието на законите, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани.

Заповедта за уволнение е законосъобразна и издадена от компетентно лице – директора на ДЛС»***». Работодателят е прекратил трудовия договор в срока за изпитване на основание чл.71 ал.1 от КТ. Съгласно чл.71 ал.1 от Кодекса на труда работодателят, в полза на който е уговорен срока за изпитване, може по всяко време до изтичането му да прекрати договора едностранно, без предизвестие и по своя преценка, като не е задължен да посочва мотивите за това прекратяване. Тази негова преценка не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не може да обсъжда доводите в писмената защита дали правилно, кога и как работодателят е установил негодността на ищеца да изпълнява задълженията на длъжността, на която е назначен. Ищецът се позовава на закрилата на чл.333 ал.1 т.4 КТ, тъй като атакуваната уволнителна заповед е издадена и връчена по време, когато същият е ползвал годишен платен отпуск, но фактът на ползване на платен отпуск е ирелевантен към закрилата на чл.333 ал.1 т.4 КТ поради специалния характер на трудовото му правоотношение, а именно уговорения в полза на работодателя срок на изпитване.Основанието на уволнителната заповед - по чл.71 ал.1 от КТ е специално и не попада в строго определените хипотези на чл.333 КТ, поради което  ищецът не се ползва от закрилата на чл.333 ал.1 т.4 от КТ. Последната норма няма приложение по договорите, сключени със срок на изпитване.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че  предявеният от ищецът иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението с посочената по-горе заповед за незаконно е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Тъй като останалите два предявени иска по чл.344 ал.1, т.2 и т.3 от КТ във връзка с чл.225 ал.1 от КТ са производни на иска по по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и следват неговата съдба, същите се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.

Поради липса на искане за присъждане на разноски от ответник, съдът не присъжда такива.

 

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от С.П.К. с ЕГН **********,*** против Държавно ловно стопанство «***», с.***, община ***, искове за отмяната на Заповед № РД ***. на директора на ДЛС»***», възстановяване на  заеманата преди уволнението длъжност «***» и осъждане на ответника да заплати обезщетение за времето на уволнението до предвидения в закона срок, както и направените по делото разноски, като неоснователни.       

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 04.06.2009г. – датата на обявяването му.

 

 

                                               Районен съдия :