Р Е Ш Е Н И Е

 

                    09.06.2011 година                             град Малко Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и шести май две хиляди и единадесета година

В публично заседание, в следния състав:

                                                                   Председател: Мария Москова                  

Секретар: М.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Москова НАХ дело № 21 по описа за 2011 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството по делото е образувано по повод жалбата на А.С.Н., ЕГН **********,*** Търново, против НП №** г. на Директора на ДГС “**”, с което за нарушение на чл.84, ал.1 от ЗЛОД,  на жалбоподателят е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД  и  същият е лишен  от право да ловува за срок от три години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД. Жалбоподателят оспорва изцяло изложената в акта  и наказателното постановление фактическата обстановка като несъответстваща на обективната истина и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител – адв.Н.-БАК, който поддържа жалбата, оспорва твърдяното нарушение, ангажира нови доказателства.

          Процесуалният представител на АНО – ю.к.М. моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

След преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени и устни доказателства и като съобрази закона, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.11.2010 г. актосъставителят П. и св. Л. / и двамата служители на ** / получили сигнал за незаконен лов в местността „**”,  находящата се на територията на ДГС „**”. Около 14.30-15.00 часа същия ден, придвижвайки се по  асфалтовия път между  с.**–с. **, в отрязъка на същия, явяващ се  сборна граница между отдели 106, 102, 101 и 116 по картата на ДГС”**, проверяващите установили  три автомобила, два от които паркирани на отбивката за почивка на самия асфалтов път и един в непосредствена близост до тях – на отклонението за черния горски път, водещ към отдел 112, и група от ловци – общо 9 на брой. Петима души от  ловците били в автомобилите и до тях и явно изчаквали другите  4 души ловци, измежду които и жалбоподателят, които в този момент били в гората от дясната страна на асфалтовия път, на разстояние от около 100-200 метра, позволяващо визуалното им възприятие от проверяващите, и се приближавали към тях заедно с две кучета. Като видели служителите на ** и разбрали, че ще ги проверяват, всичките 9 души ловци се събрали при проверяващите, които  установили, че лицата притежават разрешително за групов лов на дивя свиня № 016573, с което им било разрешено ловуването и отстрела на дивя свиня на 20.11.2010г. в ловището „**” в ловностопанския район на ДГС”**”. Всички ловци били с редовни билети и членски карти, с изключение на жалбоподателят, който бил без оръжие и се явявал „викач”.  Според твърденията на служителите на **, така извършената проверка се осъществявала на територията на местността „**”, за която местност ловците нямали разрешително. Още в хода на проверката всички ловци от ловната дружинка устно възразили срещу твърденията на проверяващите, че се намират в територия, за която нямат позволително. Във връзка с изясняването на случая, същия ден  около 16.30-17.30 часа проверяващите заедно с всички ловци от тази ловната дружинка, се придвижили към административната сграда на ДГС „**” в село **, община Малко Търново, където ловците дали писмени обяснения пред директора на ДГС”**”, оспорвайки отново твърденията на проверяващите, че са били в местност, за която са нямали разрешително за лов. Там проверяващите съставили констативен протокол серия Ж000К № 051324, в който вписали, че при осъществената от тях проверка в местността „**” са заловили  7 души ловци, измежду които и жалбоподателят, които „ловували незаконно”. Видно от същия протокол, оръжията на така установените ловци не са били задържани като вещи, послужили за извършване на твърдяното нарушение. Разпитани в хода на съдебното следствие, служителите на ** признават, че при проверката нито проверили, нито описали, нито по някакъв начин  установили модела и вида на „носените” от ловците оръжия,  а за местността се ориентирали по поставените на дърветата отличителни знаци. Като взели предвид възраженията на ловците и викача досежно местоположението на последните към момента на проверката, проверяващите в последствие се запознали и с картния материал на ДГС”**” и приели, че местонахождението на ловците, включително и на жалбоподателя,  при така извършената проверка , е било в местността „**”,  в „отдел 115” - находящ се извън определеното с разрешителното място за лов.

След покана да се яви в **, на  28.12.2010 г., на жалбоподателят е бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение № 2, серия З 2006г, рег.№ 0036146, в който като нарушение е вписано: ”На 20.11.2010 г. в 17.30 часа лицето ловува като преследва дивеч – диво прасе с два броя ловни кучета без да притежава ловен билет и без позволително за лов, без да е уловил и убил дивеч”. В акта, като място на извършване на нарушението е посочен в отдел 115 м.”**” ДГС „**”, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗЛОД. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и нарушителя, който го е подписал, като е вписал възражения, че не е ловувал по време на проверката.

          Въз основа на така съставения акт, АНО на 23.03.2011г. е издал обжалваното понастоящем НП, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД, но без да е отбелязано мястото на извършването на  нарушението – нито отдел, нито местност, нито даже на територията на съответното горско стопанство, и с което на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД и същият е лишен от право да ловува за срок от три години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД.      От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима като подадена в законния седмодневен срок  от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване,  съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-гр.Малко Търново.  Ограничението, въведено с разпоредбата на  чл.96, ал.3 от ЗЛОД, за обжалване на наказателни постановления, с които е наложена глоба до 100 лева и/или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1 000 лева, е в противоречие с разпоредбата на чл. 47 от  Хартата за основните права на Европейския съюз. Тази разпоредба установява правото на всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, да разполага с ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в нормата условия, като в изречение 2-ро от същата се гарантира правото на справедлив процес в разумен срок от независим и безпристрастен съд. В подобен смисъл е и разпоредбата на чл.6, т.1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, съгласно която всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Хартата на основните права на Европейския съюз е част от общностното право на Европейския съюз, считано от 01.12.2009г. Това следва от разпоредбата на чл.6, т.1 от Договора за Европейския съюз, изменен и допълнен с договора от Лисабон, подписан на 13.12.2007 г., в сила от 01.12.2009 г., според която ”Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в Хартата на основните права на Европейския съюз….., която има същата юридическа сила като Договорите”. Действащото общностно право - първичното и вторичното законодателство на ЕС е задължително за Република България и за правоприлагащите и органи от признаването и за член на Европейския съюз, считано от 01.01.2007 година. Следователно жалбата, с която се атакува наказателното постановление, включително и  в частта й, досежно наложена глоба в размер на 50 лв. и е постановено отнемане на оръжието в полза на държавата, е допустима и следва  да бъде разгледа по същество.

  Разгледана по същество жалбата е основателна, а съображенията на съда за това са следните:

Настоящото производство е от административно наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и наказателното постановление като нарушител и дали е извършено от това лице виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, а съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият (административно отговорното лице) се счита за невиновен до доказване на противното.  (Така и ППВС № 10/1973 г.). Това означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление. Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите в жалбата и от становищата на страните, в случая съдът намира, че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в следното: в атакуваното наказателно постановление АНО въобще не  е посочил мястото, където е извършено нарушението/ нито отдел, нито местност, нито територията на съответното горско стопанство/, с което е нарушено изискването на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, и което процесуално нарушение води до отмяна на атакуваното постановление само на това основание. Нарушението е съществено, тъй като с НП се повдига конкретно обвинение, срещу конкретно лице, за конкретно нарушение като главната му цел е да формулира така обинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и участието на обвинения в него като по този начин да постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяване правото на защита.

Наред с това, настоящият съдебен състав, след обстойна преценка на събраните по делото писмени и устни доказателства, намира за установено, че изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка не се потвърждава от показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетели и събраните в хода на съдебното следствие писмени документи / картния материал , заповеди и други/, поради което и обжалваният акт следва да се отмени като неправилен. Съображенията за това са следните:

От показанията на разпитаните по делото свидетелите, както и от обясненията на жалбоподателят, кредитирани в съвкупност, става ясно, че жалбоподателят е бил сред четиримата ловци , които в момента на проверката са излизали от гората с двете кучета, както и че тези ловци, измежду които и жалбоподателят са били на около 100 -200 метра от асфалтовия път към момента на проверката. По отношение местонахождението на жалбоподателят, от събраните гласни доказателства не се установява по безспорен начин същият да е ловувал в посочения в акта и наказателното постановление  „отдел 115, м.”**”. Съдът не кредитира показанията на актосътавителят и на св.Л., че проверката била извършена в отдел 115 на ДГС ”**”, тъй като видно от изискания и приложен по делото картен материал / Карта на ловностопанските райони в ДГС „**” мащаб 1:50 000 и Картата за ловищата”**” и „**” мащаб 1:10 000/, посоченият от тях като място на твърдяното нарушение – „отдел 115” първо: не само, че не коренспондира с посочената от тях местност „**” / която е в отдел 117 /,  и  второ /по ред, а не по значение/ : не само, че  не граничи с асфалтовия път с.** –с.** по цялото му протежение,  на който актосъставителят и св. Л. сочат, че е била извършена проверката, но между посоченият „отдел 115” и асфалтовият път, се намира и отдел 116.  С други думи  „отдел 115” е  на отстояние около 4-5 км. от асфалтовия път, граничи с отдели 114 и 116,  а не с асфалтовия път, поради което твърдението на проверяващите, че в момента на проверката са били на асфалтовия път и визуално са възприели приближаването на жалбоподателят към тях, прави невъзможно местонахождението на последния към момента на проверката да е било в посоченият от тях „отдел 115” или местността „**”, която е в отдел 117 на ДГС „**”.

В настоящия случай налице е явна неориентираност на служителите на подвижната горска охрана, извършила конкретната проверка, по отношение на точното местонахождение на местностите и отделите на територията на ДГС”**”,  както и на конкретното разположението на ловна дружинка към момента на проверката, респективно на жалбоподателя, поради което и неправилно същите са направили своите констатации, а извода, до който са стигнали, а именно, че жалбоподателят е ловувал в посочения от тях „отдел 115”, почива единствено на предположения. Неправилно възпроизведената в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка, е пренесена и в атакуваното наказателно постановление, което пък от своя страна е допълнително обременено от АНО с непосочване ва мястото на извършване на нарушението. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят не е бил на посоченото в АУАН място, поради което изложената в АУАН фактическа обстановка не отговаря на обективната истина, установена в хода на съдебното следствие.

 В производството пред настоящият  съд, действащ като въззивна инстанция, се прилагат правилата на НПК, като се  цели да бъде проверена законосъобразността на административнонаказателните актове, които са израз на държавната репресия, която АНО упражнява при констатирано противоправно поведение на физическите и юридическите лица. Поради това ръководни, както в хода на съдебното производство, така и в административно-наказателното, са общите принципи на наказателното правораздаване. Основен принцип на наказателното правораздаване е, че преди  да бъде приложена държавната репресия спрямо дадено лице, сочено като нарушител,  е абсолютно необходимо да бъдат установени и безспорно доказани всички факти и обстоятелства, доказващи наличието на обективните и субективните елементи на твърдяното нарушение, поради което се ангажира неговата административнонаказателната отговорност,  като абсолютно  недопустимо е да се ангажира отговорността на това лице само по  предположения за наличие на такива факти и обстоятелства.

Предвид на това, че административнонаказващият орган не доказа по безспорен начин извършването на нарушение по чл.84, ал.1 от ЗЛОД от страна на жалбоподателя, както и че атакуваното наказателното постановление страда от съществени пороци, то същото следва да се отмени изцяло като неправилно.

Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ОТМЕНЯ  наказателно постановление № ** г. на Директора на ДГС “**”, с което за нарушение на чл.84, ал.1 от ЗЛОД, на А.С.Н., ЕГН **********,*** Търново, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лева на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД и  същият е лишен от право да ловува за срок от три години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД, като НЕПРАВИЛНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: