Р Е Ш Е Н И Е

 

                                              05.08.2010 год.              град  Малко Търново

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Малкотърновският районен съд                                                                  наказателен състав                          

на двадесет и седми юли                                                                две хиляди и десета година

в публично заседание, в следния състав: 

                                                                                   Председател: Мария Москова

Секретар: Мара Димова

като разгледа докладваното от съдия Мария Москова  НАХД 19 по описа за 2010 год. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е образувано на основание  чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от С.Д., род. на ***г., гражданин на Руска Федерация, с международен паспорт 63№2323362, изд.на 23.05.2007г. от УФМС, чрез адв.***със съдебен адрес: гр.***, ул.”***а” № 17, ет.2, оф.8 против НП № 158/03.09.2009 г. на Началника на ГПУ-Малко Търново, с което на основание чл. 48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ на жалбоподателят е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение по смисъла на чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ”.

            С жалбата въззивникът С.Д. моли за отмяна на НП, като излага доводи за неоснователност и незаконосъобразност. Описва фактическата обстановка, при която при опит да напусне страната на 30.08.2009г. на ГКПП-Малко Търново бил уведомен, че не е напуснал страната до изтичане на разрешения срок, с което  е извършил административно нарушение по смисъла на чл.34 от ЗЧРБ и му бил съставен АУАН № 158/30.08.2009г., който жалбоподателят подписал с възражение, че при получаване на визата от туристическата агенция „Алма тур” престоят е бил определен на 60 дни. В потвърждение на твърдяното, жалбоподателят се е снабдил с писмо с изх.№ 253/05.04.2010г. на Генералното консулство на РБългария в Санкт Петербург, отправено чрез Дирекция „Консулски отношения” на МВнР до Главна дирекция „Гранична полиция”, в което е отразено, че при издаване на българската му виза била допусната техническа грешка и във тази връзка се моли за анулирането на АУАН . Твърди, че писмото заедно с преписката било изпратено на ГКПП-Малко Търново за разглеждане. Твърди, че издаденото НП въз основа на АУАН не му е било връчено по надлежния ред.

            В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява,  представлява се от адв. адв.Христина ***, която поддържа жалбата от името на доверителя си.

            Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

В хода на съдебното производство са разпитани актосъставителят И.В.В. и  свидетелите по акта – Д.Г.М. и З.Г.Н.. 

Съдът, с оглед становищата на страните и като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Въззивникът С.Д.  е влязъл в РБългария на 06.07.2009г. през ГКПП-Малко Търново на основание положена в паспорта виза № BG 04183809/25.06.2009г., валидна от 28.06.2009г. до 27.09.2009г. със срок на пребиваване в страната 30 дни. На 30.08.2009г. около 19.30ч. жалбоподателят се явил на ГКПП-Малко Търново за напускане на  страната, като при паспортната проверка актосътавителят И.В. *** установил, че жалбоподателят не е напуснал страната до изтичане на разрешения срок – 30 дни, съгласно положената виза, и е останал в страната 24 дни след изтичането на срока, с което е нарушил чл.34 от ЗЧРБ. Нарушението било описано в АУАН от същата дата, съставено в присъствието на жалбоподателят и свидетелите по акта -Д.М. и Зл.Н.. Същият бил предявен и връчен срещу подпис, като жалбоподателят е направил възражения, че при получаване на визата от туристическата агенция „Алма тур” престоят е бил определен на 60 дни. Въз основа на констатациите в АУАН, било издадено обжалваното наказателно постановление № 158/03.09.2009 г. на Началника на ГПУ-Малко Търново.  На 11.05.2010г. на ГКПП-Малко Търново се е явила адв.***– пълномощник на жалбоподателят и е представила на началник ГКПП-Малко Търново писмо с изх.№ 253/05.04.2010г. на  Генералното консулство на РБългария в Санкт Петербург, отправено чрез Дирекция „Консулски отношения” на МВнР до Главна дирекция „Гранична полиция”, в уверение на това, че при издаване на входна българска виза  на руския гражданин С.Д. със задграничен паспорт № 632323362 била допусната техническа грешка и във тази връзка  моли за анулирането на АУАН, издаден от ГКПП-Малко Търново.  С писмо с изх.№ 4403/15.05.2010г. на Началника на ГКПП –Малко Търново представянето на горепосоченото писмо е сведено до знанието на Директора на ГД”ГП”-София. Във връзка с изложеното била извършена проверка в сектор „ИОГП”-О”ГКПД”, в резултат на която Началникът на Отдел „ГКПД”-ГДГП  съставил докладна записка с рег***. на ГД”ГП”-София / служебно изискана от съда/  с предложение преписката по случая да се приложи към делото, тъй като счел, че установения срок за обжалване е изтекъл, макар постановлението да било подписано от руския гражданин поради непосочен адрес в България за връчването му, същото е влязло в законна сила  и наложената глоба не подлежала на обжалване.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от доказателствата по делото – показанията на св. Ив. В. , св.Д.М., св.Зл. Н., от писмените доказателства – материалите по АНП, докладна записка с рег***. на ГД”ГП”-София, писмо с изх.№ 4403/15.05.2010г.  Началника на ГКПП –Малко Търново , писмо с изх.№ 253/05.04.2010г. на  Генералното консулство на РБългария в Санкт Петербург.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни  изводи:

По делото липсват данни наказателното постановление да е надлежно връчено на жалбоподателя,  поради което съдът приема, че жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок и от процесуално легитимиран субект. Връчването на постановлението е предвидено в ЗАНН като гаранция за упражняване правото на защита на лицето в административно-наказателното производство. Правото на защита има абсолютен характер и липсата на данни относно датата на връчване на наказателното постановление, не дава основание на съда да създаде пречки за осъществяването му в съответната форма по реда на административното съдопроизводство.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:

Настоящото производство е от административно - наказателен характер. Същественото при него е да се установи: 1) има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН; 2. дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и 3) дали е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на чл.84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14 ал.2 от НПК обвиняемия (в случая нарушителя) се счита за невиновен до доказване на противното. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл.84 ЗАНН във връзка с чл.83 ал.1 НПК), тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.) .Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление. Когато акта или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушение съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно - наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение (такова, каквото е описано в акта) и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е и законосъобразно и правилно (съобразно горните съображения) може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на престъплението (само когато размерът на наказанието може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона).

По делото липсват писмени доказателства, удостоверяващи материалната компетентност на АНО по отношение на Началника на ГПУ-Малко Търново за надлежно делегирани правомощия на наказващ орган  за нарушения по ЗЧРБ от Министъра на вътрешните работи, поради което съдът намира за недоказано, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Началника на ГПУ-Малко Търново, което налага отмяната на атакуваното наказателно постановление.

По отношение на приложението на материалния закон:

На 07.08.2009г. като не е напуснал РБългария до изтичане срока на пребиваването му, а именно тридесет дни след влизането му в пределите на страната на 06.07.2009г., С.Д. е нарушил чл.34 от ЗЧРБ, което е наказуемо по чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ.  Нарушението е осъществено в първия ден след изтичане на тридесетдневния срок, а именно  на 07.08.2009г. Поради непосочване на датата на извършване на нарушението  обаче на съда не става ясна волята на АНО, респ. не става ясно дали С.Д. е наказан за нарушение, извършено на 07.08.2009г. или след това, или АНО му е потърсил наказателна отговорност за някой от дните преди това, което е несъставомерно. Именно поради неясната воля на АНО съдът е лишен от възможността да прецени дали е съставомерно нарушението, за което АНО е искал да накаже С.Д.. Липсата на датата на извършеното нарушение  в  АУАН и в НП  опорочава последния, доколкото нарушава законово изискване за наличие на съществен реквизит и възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен, да упражни правото си на защита. Непосочването на датата на извършеното нарушение представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на атакуваното наказателно постановление

Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление, следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени. В тях следва да бъдат изложени всички действия и факти, които съставляват фактическите признаци, елементите на нарушението така, както са очертани в разпоредбата на съответната материалноправна норма. В този смисъл в акта за установяване на административното нарушение и в наказателното постановление, издадено въз основа на този акт, трябва да съществува единство не само между посочените като нарушени законови норми, но и между словесното описание на нарушението. Противното води до ограничаване правото на защита на наказаното лице. В  настоящия случай в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.34 , а в НП – разпоредбата на чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ. Последното следва да възпроизвежда дословно и точно посочената законна разпоредба, която е нарушена, в АУАН. Изискването на закона е да има пълно припокриване на данните, отбелязани за нарушението в АУАН и в НП, в противен случай се накърнява правото на защита на лицето, на което са съставени, тъй като се поражда неяснота в това срещу какво и как следва да се защити и аргументира позицията си. Допуснатите от наказващия орган пороци са особено съществени и обуславят отмяната на НП.

Тъй като се касае за особено съществени нарушения, допуснати от административнонаказващия орган, довели до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяна на атакуваното постановление.  Поради това не следва да се обсъждат останалите доводи на страните, тъй като въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина, следва да бъдат разгледани само при законосъобразно протекъл административнонаказателен процес, но не и когато самото производство е опорочено. Предвид характера на описаните нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата инстанция, съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани останалите доводи на страните, които са по същество.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е Ш  И:

           

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 158/03.09.2009 г. на Началника на ГПУ-Малко Търново, с което на основание чл. 48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ на С.Д., род. на ***г., гражданин на Руска Федерация, с международен паспорт 63№2323362, изд.на 23.05.2007г. от УФМС,  е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 800 /осемстотин/ лева за нарушение по смисъла на чл.48 ал.1 т.3 от ЗЧРБ”.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд- ***.

 

                                                Районен съдия :