Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                             20.03.2012 година                град Малко Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновският районен съд                                         наказателен състав

На четиринадесети март                               две хиляди и дванадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

Секретар    М.Д.

Прокурор   ……………………….

като разгледа докладваното          от        Председателя- съдия   Москова НАХД    16   по описа  за    2012 година на съда,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.К., турски гражданин, роден на ***г***, РТурция чрез адв.Р.-*** офис 6, против Наказателно постановление № **. на Началника на Митница Бургас, с което на жалбоподателят, на основание чл.123  ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1000 /хиляда/ лв.  и на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на Държавата, като предмет на нарушението, пури COHIBA HAVANA CUBA-600  броя, с размер на дължимия акциз 162.00 лева. В жалбата не се отрича установената фактическа обстановка по НП, но се претендира цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление като противоречащо на материалния закон  и поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП.

Въззиваемата страна-Митница Бургас, чрез процесуалния си представител-гл.юрисконсулт Ташева, оспорва жалбата, считайки я за неоснователна, като излага становище за законосъобразност и обоснованост на атакуваното постановление  при категорично установено извършване на вмененото нарушение и неговия автор. Претендира съдът да потвърди  същото като правилно и изцяло съобразено със закона. 

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено  от фактическа страна следното:

От доказателствата, находящи се в административно наказателната преписка и от свидетелските показания, се установява, че на 15.06.2011г, около 12.30 часа на МП- Малко Търново, на трасе „Изход” от РБългария за РТурция, е пристигнал лек автомобил марка “**”, с турски рег.№ **, управляван от Д.К.. След приключване на паспортния контрол от органите на ГКПП, към автомобила с пътниците се приближил св. К. - ст.митн.инспектор на МП-Малко Търново. Според създадената инфраструктура и организация на МП –Малко Търново, на трасетата за влизане и излизане, има действащи - поставени указателни табели, в които на различни езици са указани задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над определени размери. Независимо от това, по повод и за нуждите на осъществявания  митнически контрол, митническият служител-св. Р.К., попитал пътуващите дали имат нещо за деклариране пред митницата и жалбоподателят устно обявил, че пренася  малко пури. В хода на последвалата реална, физическа проверка на превозното средство и багажа на пътниците,  свидетелят К. открил в багажното отделение на автомобила в два кашона от кроасани  600 броя пури COHIBA HAVANA CUBA  без акцизен бандерол. В депозираните саморъчни обяснения, приложени на л.9 от преписката, К. заявил, че ги е закупил в град Бургас, от едно лице в такси на цена от по 5.00 лева бройката. За осъществената митническа проверка актосъставителят св.К. , св.Х. и св.Я. съставили Протокол за щателна митническа проверка № 843/15.06.2011г., подписан от жалбоподателят. При последвалият личен преглед, митническите органи открили и валута в размер на 2 600 турски лири, за което съставили надлежния протокол № 37/15.06.11г. / л.10 от АНП/. При тези фактически обстоятелства и въз основа на обясненията, митническите органи приели, че К. е извършил нарушение по чл.123 ал.1 от ЗАДС, като е превозил през държавната граница акцизни стоки без бандерол - 600 броя пури COHIBA HAVANA CUBA.

За така констатираното нарушение, на 15.06.2011г., свидетелят Р.К.-старши митнически инспектор, съставил на името на жалбоподателя АУМН с № 466/ 15.06.11г, вещите - предмет на нарушението били  задържани  с разписка № 00075/15.06.11г, а откритата валута в размер на 2600 турски лири била задържана  за обезпечаване на глобата по акта с разписка № 00076/15.06.2011г. Актосъставителят, в констатиращия акт е изложил фактическо описание на нарушението и обстоятелствата при извършването и установяването му, което квалифицирал правно с разпоредбите на чл.123 ал.1 от ЗАДС, която  посочил и цифрово за нарушена. За така съставения АУМН в законоустановения срок жалбоподателят не  е депозирал пред АНО писмени възражения.

 След като разгледал преписката по АУМН № 466/15.06.11г., Началника на митница Бургас, издал на 04.11.11г. и процесното наказателно постановление с № 477/2011г. Със същото на жалбоподателят, на основание чл.123 ал.1 от ЗАДС,  е наложил  “глоба” в размер на 1000 лв  за нарушение на чл.123 ал.1 от ЗАДС  и  на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на Държавата, като предмет на нарушението, пури COHIBA HAVANA CUBA - 600  броя, с размер на дължимия акциз 162.00 лева. АУАН и НП са редовно връчени- лично на жалбоподателя, последният –по пощата с писмо с обратна разписка, получено на 10.11.11г от надлежно упълномощеният му процесуален представител адв.Р., според отбелязването в същата.

Представената по делото заповед № ЗАМ-568/24.10.11г., в заверено копие, на Директора на Агенция Митници, доказва материалната компетентност на АНО, издал атакуваното НП. Видно от съдържанието на заповедта, Директора на Агенция Митници ,  е делегирал правомощия на началниците на митниците  да издават НП.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства – показанията на разпитаните по делото митнически служители – св.К., св.Х. и св.Я., са относими към релевантните по делото факти, същите са последователни, логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което съдът ги цени за обективно верни. Свидетелите К., Х. и Я., възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка и  изпълнената административна процедура, включително и предявяването на съставения АУМН. Всички свидетели в разпита си пред съда са потвърдили и фактическото извършване на митническото нарушение от жалбоподателя. При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седмодневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от датата на депозиране на жалбата пред административнонаказващият орган/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване. 

Съдът счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, независимо от доводите в жалбата и от становищата на страните, в случая съдът намира, че в производството по ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Акта за установяване на административно нарушение е съставен, а обжалваното НП е издадено от компетентни лица. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е налице пълно съвпадение на фактическото описание на констатираното нарушение. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нарушението, са подробно и ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от разпитаните по делото свидетели и от приложените към административно- наказателната преписка писмени доказателства. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели ,безспорно се установи,че процесните пури са открити в два кашона от кроасани  в  багажното отделение на автомобила, управляван от жалбоподателят на посочената в обжалваният акт дата .  В НП е посочено, че нарушението на жалбодателят се е изразило " като  е превозил  акцизни стоки - без акцизен бандерол- пури....". Посочено е, че това представлява нарушение на чл. 123 ал. 1 ЗАДС, която разпоредба от своя страна предвижда налагане на глоба за физическо лице "което държи, предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв.". От изложеното е видно, че разпоредбата на чл. 123 ал. 1 ЗАДС предвижда различни форми на изпълнителното деяние на това административно нарушение, свързано с акцизни стоки или извършване на дейности с такива стоки - "държане ", "предлагане","продаване", "превозване" и т. н. Твърдението в жалбата на жалбоподателят за допуснато нарушение на материалния закон, съдът намира за неоснователно . За наличието на съставомерните обективни елементи  визирани в чл.123, ал.1 от ЗАДС е нужно субекта на административното нарушение да е осъществил една от посочените в правната норма на  изпълнителното  деяние "държане ","предлагане","продаване", "превозване" и да е установил фактическа власт върху стоки, които стоки са особен предмет,съгласно изискванията на цитираната норма. В случая безспорно е установено, че процесните стоки са били „превозенис автомобила, управляван от  жалбоподателят.

За извършеното нарушение е предвидено наказание глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лева. В конкретния случай дължимия акциз е в размер на 162.00 лева, изчислен на основание чл.28 т.10 и чл.37 от ЗАДС/л.8/. Ето защо съдът счита, че правилно административнонаказващия орган е наложил глоба в нейния минимален размер – 1000 лева и същата не може да бъде намалявана от съда, поради, което наказателното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а жалбата против него – да бъде оставена без уважение като неоснователна. Законосъобразно, на основание чл. 124 ал.1 ЗАДС вещите предмет на нарушението са били отнети в полза на Държавата.

Предпоставка, за да се приеме деянието за съставомерно, е бандеролът върху акцизните стоки, предмет на държането, да е задължителен. Качеството на тютюневите изделия на акцизни стоки произтича от чл. 2, т. 2 от ЗАДС, установяващи дължимостта на облагането им с акциз. Според дефиницията на чл. 4, т. 7 от ЗАДС "Бандерол" е държавна ценна книга, която доказва внасянето на дължимия акциз, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка. Следователно и изводът на АНО в обжалваното НП, че стоките, намерени в багажното отделение на автовобила, управляван от жалбоподателят и предмет на превозване от нарушителя, е следвало да бъдат с български бандерол, произтича от функцията му да удостовери внасянето на акциза по отношение на подлежащите на облагане стоки.

Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН,  като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗАДС. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите – предмет на нарушението. Целта на ЗАДС е свързана с облагането на високооборотни и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението и са засилени, както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата. Стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 123, ал. 1 от ЗАДС няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление  ** година на Началника на Митница - Бургас, с което на  Д.К., турски гражданин, роден на ***г***, РТурция чрез адв.Р.-*** офис 6, против Наказателно постановление № **. на Началника на Митница Бургас, с което на жалбоподателят, на основание чл.123  ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1000 /хиляда/ лв.  и на основание чл.124 ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на Държавата, като предмет на нарушението, пури COHIBA HAVANA CUBA-600  броя, с размер на дължимия акциз 162.00 лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване чрез РС-Малко Търново пред Административен съд -Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                       

                                               Районен съдия: