Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........... .2010 година град *** 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Малкотърновския  районен съд                                                    наказателен състав

на        двадесет и девети април                                                   две хиляди и десета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар         М.Д.

Прокурор        ……………………….

като разгледа докладваното          от        Председателя- съдия        Москова

Административно-наказателно  дело       14     по описа  за    2010      година,

За да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

            Образувано е по жалба на С.Н.А., с ЕГН **********,*** чрез адвокатско дружество „Янков, Пенчев и Сие”, град ***, адв.***и адв.***и съдебен адрес: град ***, бул.”25 септември”, ет.2, офис 9,  против Наказателно постановление № 399/18.02.2010г. на Началника на Митница ***, с което на същата за извършено нарушение по чл.14 ал.1 от ВЗ във вр. с чл.5 ал.3 от Наредба № 10, на основание чл.18 ал.1 във вр. с чл.14 ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1 000 лв. и  на основание чл.20 от ВЗ е постановено отнемане в полза на държавата на недекларираната стока -  изделия от злато – употребявани, с общо тегло 381 грама и пазарна стойност 10 668.00лв., като предмет на нарушението. В жалбата се поддържат възражения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на  НП,   както  и наличие на съществени процесуални нарушения. Твърди, че при съставяне на АУМН не е била дадена възможност жалбоподателката да изложи своите възражения, както и че липсва изчерпателно фактическо описание на нарушението. Сочи се на липса на материална компетентност по отношение на актосъставителя и на административно-наказващия орган. Претендира се цялостна отмяна на обжалваното НП.

Редовно призована,  жалбоподателката не се явява в с.з.

Въззиваемата страна-митница ***, чрез процесуалния си представител-старши юрисконсулт ***, оспорва жалбата. Поддържа становище за неоснователността й, като счита НП за правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с процесуалните правила и   при безспорно установени  извършването на вмененото нарушение, неговия автор и съставомерност на  деяние, както от обективна, така и от субективна страна, обосновани от доказателствата по делото. Поради това  моли съдът да потвърди обжалваното НП. 

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, приема за установено  от фактическа страна следното:

От доказателствата, находящи се в административно наказателната преписка и от свидетелските показания, се установява, че на 21.12.2009г около 06.00 часа на МП- ***, на трасе „Изход” от *** за ***, пристигнал автобус с турска регистрация марка „МАН” с рег.№ 34 DY 9315 ,  в който пътувала жалбоподателката. Според създадената инфраструктура и организация на МП – ***, на трасетата за влизане и излизане, в близост до линията за митнически контрол, съществували поставени указателни табели, в които на различни езици са указани задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират носените от тях стоки, валута или валутни ценности над определени размери/количества. Независимо от това, в зоната за митнически контрол, по повод и за нуждите на същия,  след приключване на паспортния контрол, митническият служител-св. К.Г. се качила в автобуса и попитала пътниците дали имат стока, валута и/или валутни ценности за деклариране пред митницата и получила отрицателен отговор. След така отправената покана за деклариране и доколкото никой от пътниците не обявил изнасяни стоки, над допустимите количества, автобусът и пътниците били селектирани за ЩМП. По сигнал на младши разузнавач група „ОИД” ГПУ-***е бил извършен личен преглед на жалбоподателката. Преди началото на прегледа, свид.К.Г. отново попитала жалбоподателката дали има стока, валута и/или валутни ценности за деклариране пред митницата и отново получила отрицателен отговор. В хода на личния преглед, свид.К.Г. -главен  митнически специалист,   открила в торбичка от плат, висяща на врата на жалбоподателката под блузата й, недекларирани по установения ред стоки - златни изделия – употребявани, с общо тегло 381 грама, за което бил съставен протокол за ЩМП №2541/21.12.2009г. и ПЛП № 66/21.12.2009г., а с разписка № 00034/21.12.2009г. стоките били задържани, приложени в АНП-л.6,л.7и л.13. При проверката, според показанията на св. Г. жалбоподателката поддържала, че стоката е нейна, като след приключване на формалностите е депозирала саморъчни писмени обяснения –л.8 в АНП.  При така, констатираното нарушение, на същата дата - 21.12.09г, св.К.Г. – главен митнически специалист, съставила на името на жалбоподателката, АКТ за установяване на митническо нарушение  с № 47/21.12.09г, а стоките-предмет на нарушението били  задържани  с разписка № 0034/21.12.09г.

Актосъставителят, изложил в АУМН фактическо описание на нарушението и обстоятелствата по извършването и установяването му, описал  количество на намерената и задържана стока – изделия от жълт метал, посочвайки за нарушена  разпоредбата на чл.14 ал.1 от ВЗ, във вр. с чл.8 от Наредба № 10/16.12.2003г.. Във връзка с предявяването и връчването на АУМН, в неговото съдържание, след подписите на  актосъставител, свидетели и нарушител, е инкорпорирана разписка за връчването на препис от акта, в която е удостоверено от страна на нарушителката запознаването със съдържанието на акта, което тя е потвърдил полагайки саморъчно подписа си. С цел установяване вида, пробата и грамажа на горепосочените изделия, с писмо изх.№ 4402-1742/22.12.2009г./л.15 от АНП/, е била възложена експертиза на фирма СД”Омега-Рубин” гр.***. Съгласно протокол от 22.12.2009г. с вх. № 4402-1742/22.12.2009г. /л.16 от АНП/ било установено, че изделията са от злато, проба  14 карата, с пазарна цена 28 лева за грам, накъсани, смачкани и нарязани, с общо тегло 381 грама.

Въз основа на съставения АУМН, началникът на митница ***, издал на 18.02.2010г.  обжалваното НП № 399 срещу жалбоподателката.  Със същото на С.Н.А. , за извършеното от нея административно нарушение по чл.14 ал.1 от ВЗ, във вр.с чл.5 ал.3 от Наредба № 10, на основание чл.18 ал.1 във вр. с чл.14 ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1 000 лв. и  на основание чл.20 от ВЗ е постановено отнемане в полза на държавата на недекларираната стока -  изделия от злато-употребявани с общо тегло 381 грама и пазарна стойност 10 668.00лв.

Относно пазарната стойност на недекларираните стоки, предмет на нарушението, наказващия орган е приел общо сумата 10 668.00лв. съгласно протокол от 22.12.2009г. с вх. № 4402-1742/22.12.2009г. /л.16 от АНП/ за цялото количество.

АУМН и НП са редовно връчени- лично на жалбоподателя, последното – чрез лице за съдебен адрес –адв.М.Пенчев, по пощата, с писмо с обратна разписка, получена на 23.02.2010г, видно от приложената разписка.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха изцяло за достоверни. Писмените доказателствени средства не се оспорват. Свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители са  безпротиворечиви по отношение на основните факти, логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондират и с писмените доказателствени средства приобщени по делото, поради което и съдът ги цени за обективно верни. Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка и  изпълнената административна процедура, включително и предявяването на съставения АУМН. Всички свидетели в разпита си пред съда са потвърдили и фактическото извършване на митническото нарушение от жалбоподателката, пресъздават и нейните предпроцесуални обяснения, с характер на признания относно пренасяните стоки, посочила като свои.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.Преценена по същество, тя е неоснователна, за което съдът привежда следващите правни съображения:

При служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, включително и по отношение на АУМН, въз основа на който е издадено и съобразно релевираните от защитата възражения, съдът не констатира наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на С.Н.А.   е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Последното, както и АУМН са издадени от компетентни органи,в надлежната  форма, по съответния ред и имат необходимото съдържание, съгласно изискванията на чл.42 и 57 от ЗАНН. Словесното описание на нарушението, позволява индивидуализацията на административното нарушение, като изпълнително деяние и неговата квалификация, като изложените фактически обстоятелства и в АУМН и НП, разкриват съвпадение по основните релевантни факти на твърдяното за осъществено административно нарушение, в хипотезата на чл.14 ал.1 от ВЗ, във вр. с чл.5 ал.3 от Наредба № 10. Предвид изложените аргументи, не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи НП от формална/процесуалноправна страна и водещи до неговата отмяна.

Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, приемайки че последната е нарушила разпоредбите на чл.14 ал.1 от ВЗ, във вр. с чл.5 ал.3 от Наредба № 10. Събраните в хода на производството гласни доказателства, както и косвено писмените такива, установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия митнически режим и изисквания за деклариране на стоки. Еднопосочни и безпротиворечиви са кредитираните свидетелските показания на разпитаните митнически служители, относно обективния факт за откриване на недекларирана стока едва в хода на ЩМП и ЛП, разпоредени при митническия контрол, при липса на надлежно деклариране и след като жалбоподателката  не е заявила пред контролните органи, че носи стоки, подлежащи на деклариране.  Поради това и съдът приема за доказано по категоричен начин по делото, че на 21.12.09г, през МП “***”, при излизане от страната ни за ***, С.Н.А.   е пренесла през държавната граница носени стоки с търговски характер – в количества и от различни артикули- златни изделия с общо тегло над 60 грама, без знанието и разрешението на митническите органи. Съгласно действащото законодателство – чл.4 от Наредба № 10, местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят  епизодично за лично и семейно ползване благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от благородни метали и скъпоценни камъни свободно, без писмено деклариране – в случая от злато общо до 60 грама, а  изнасянето над тези размери, съгласно чл.5, се декларира за целите на Валутния закон по реда на чл.8 от същата наредба.Декларирането на този вид стоки, когато са с търговски характер, освен с декларация по чл.8, се извършва и с писмено деклариране чрез ЕАД – чл.5 ал.3 от същата наредба. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране. В конкретния случай С.Н.А.  е изнесла златни изделия -употребявани в количество над разрешените размери за внос без писмено деклариране, а именно 381 грама, което количество  ги определя като стоки с търговски характер - очевидно изключено е предназначение за лични или семейни нужди на такова голямо количество  и жалбоподателката е била длъжна да ги декларира освен с декларацията по чл.8 от Наредба № 10 и писмено чрез ЕАД за целите на чл.59 от Регламент № 2913/92г. на Съвета, установяващ Митническия кодекс на общността.Именно това свое задължение не е изпълнил жалбоподателката С.Н.А. при излизаането си от страната ни за Р Турция  и доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма -  писмено чрез ЕАД , то налице е липса на деклариране, от тук и неизпълнение на това задължение.С бездействието си същата е  нарушила посочените разпоредби и изводите на АНО, в тази насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства, които съдът цени  и относно авторството, с оглед възпроизведените предпроцесуални признания на нарушителя, че стоките са само нейни и обективния факт на откриването им в торбичка от плат под дрехите на врата последната. Правнозначими са, в тази връзка, и съдът обсъжда обективните обстоятелства,  установени от показанията на тримата свидетели-митнически служители, че митническите изисквания към преминаващите през ГКПП “***” пътници са обявени по подходящ начин, на табло поставено на видно място, така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. При съзнаване на задължениеята си във връзка с митническия режим, включително и  задължението за писмено деклариране й е било известно, като част от действащия в Общността и допустимите норми за пренос на стоки,  или ако не са й били известни, следвало е да го знае, в който случай незнанието не изключва виновността. Следователно  жалбоподателката е съзнавала и противоправния характер на деянието си, като от волева страна е целяла настъпването на общественоопасните последици-укриване, непредоставяне на вярна информация на ***те, с оглед неизбежността от настъпването на този резултат .

Пазарната стойност на стоката правилно е определена от митническите органи, същата и не е оспорена от страна на жалбоподателя, по съответния процесуален ред, и приетата от АНО пазарна стойност в размер на 10 668.00 лв. за общото количество стоки,  следва да се приеме за законосъобразно определена  и  доказана.

Наложеното на жалбоподателката наказание - глоба  в размер на 1000.00лв, е определена правилно при съответно приложение на санкционна разпоредба-чл.18 ал.1, във вр. с чл.14 ал.1 от ВЗ, административнонаказателния състав на която е  осъществен в случая.. Същата, АНО е индивидуализирал в минималния установен размер, отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и липсва правна възможност за неговото намаляване. Поради което и съдът счита НП, зазаконосъобразно,  правилно и обосновано в санкционната му част - по т.2 Последното е законосъобразно и в частта на постановената санкция “отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението-т.1 от НП,  изрично предвидена в чл. 20 ВЗ, в случаите на осъществено нарушение. Ето защо НП следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното и на основание чл 63,ал.1 ЗАНН, съдът:

 

 

 

      Р  Е  Ш  И :

      

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 399 от 18.02.2010г на началника на Митница-***, с което на С.Н.А. ,  с ЕГН **********,*** , за извършено  нарушение по чл.14 ал.1 от ВЗ, на основание чл.18 ал.1 във вр. с чл.14 ал.1 от ВЗ е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер 1 000 лв. и  на основание чл.20 от ВЗ е постановено отнемане в полза на държавата като предмет на нарушението изделия от злато с общо тегло 381 грама и пазарна стойност в размер на 10 668.00лв., определена при цена 28.00 лв. за грам, съгласно Протокол вх.№4402-1742 от 22.12.2009г. на Митница ***.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд *** чрез РС-***в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

        

 

    Районен съдия