Р Е Ш Е Н И Е  

 

гр.Малко Търново, 21.04.2010 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Малкотърновският районен съд в публичното съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди и десета година в състав:

                                                     Председател: Мария Москова

при секретаря К.М. като разгледа докладваното от съдията  Москова АНД № 13 по описа на съда за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на С.Г., гражданин на Р Румъния чрез пълномощника му адв. П.Я.А. *** против Наказателно постановление №345/11.02.2010г. на Началника на Митница - Бургас, с което на основание чл.231 от Закона за митниците във вр.с чл.53 от ЗАНН му е наложено административно наказание – глоба в размер на 11 980.00 лева, съставляваща 100 % от митническата стойност на стоката, за извършено административно нарушение по чл.233 ал.1 от Закона за митниците, за това, че на 11.11.2009г. е превозил през държавната граница недекларирана по установения ред стока с търговски характер, без знанието и разрешението на митническите органи. Със същото НП на основание чл.233 ал.4 от ЗМ е постановено и отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението, с обща митническа стойност 11 980.00 лева, определена на основание чл.30 от МК, съгласно становище на отдел „Тарифна политика” при Митница Бургас.

В жалбата си жалбоподателят е изложил  съображенията си, поради които счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно като издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се излагат доводи, че жалбоподателят е гражданин на Р Румъния и няма данни по преписката да владее български език, нито пък има данни да му е предоставена възможност да се ползва от родния си език – молдовски или пък румънски по презумпция на гражданството му или др.разбираем език чрез назначен по предвидения в НПК ред, към който препраща разпоредбата на чл.84 от ЗАНН. В жалбата е визирано, че в акта  актосъставителят е отразил, че е запознал нарушителя със съдържанието на акта на разбираем за него език без да е посочено какъв е той – дали родният му украински език или друг разбираем за него. При издаването на НП е отбелязано, че са снети писмени обяснения от жалбоподателя, но същите са дадени в писмен вид на език, различен от българския език, поради което при липса на назначен преводач или последващ превод са неотносими към административната процедура и съответно са ограничили правото на защита на нарушителя. Според жалбоподателя е налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивна част на НП с чл.21 от НПК. Като друго процесуално нарушение в жалбата се сочи, че е нарушен чл.42 от ЗАНН като в АУАН, макар че е отразено, че е съставен в присъствието на двама свидетели, не са посочени пълните им имена, адреси и ЕГН, както не е посочено и гражданството на нарушителя, а името на нарушителя в акта е изписано на латиница.

Според жалбоподателя НП е и материално незаконосъобразно. Съобразно чл.229а от ЗМ жалбоподателят Г.  на 18.11.2009г. е входирал в деловодството на ТМУ-Митница Бургас молба, съдържаща волеизявление за сключване на споразумение, по която административно-наказващият орган не се е произнесъл с мотивирано решение съгласно чл.19 от ЗМ, като по този начин е ограничил и грубо е нарушил правото на информация и правото на защита на нарушителя. Предвид на тези си съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя Г. не се явява, не се явява и пълномощника му - адв.А..

За административно-наказващият орган, издал НП, в съдебно заседание се явява старши юрисконсулт , която заявява, че оспорва жалбата. В пледоарията си по делото, процесуалният представител на административно-наказващият орган моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП като правилно и законосъобразно. Процесуалният представител на административно-наказващият орган счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че на жалбоподателя е била дадена възможност да декларира стоката, но същият не я е декларирал. Същата е била в търговски количества предвид различния брой, вид и артикули и е подлежала на писмено деклариране и обмитяване. Според процесуалния представител обясненията на жалбоподателя, че стоката е собственост на цялата група от 22 човека, която е пътувала с двата микробуса, не отговаря на обективната истина, предвид това, че в първия микробус, който бил пропуснат, също са се превозвали якета, чийто брой бил в рамките на допустимия митнически внос.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата, находящи се в административно наказателната преписка и от свидетелските показания, се установява, че на 11.11.2009г, на МП- Малко Търново, за влизане в страната от РТурция, пристигнал микробус марка “*******” с рег.№ ***,  управляван лично от жалбоподателя С.Г., румънски гражданин, съвместно с когото пътували и други четири лица. Според създадената инфраструктура и организация на МП –Малко Търново, на трасетата за влизане и излизане, в близост до линията за митнически контрол, съществували поставени указателни табели, в които на различни езици са указани задълженията на лицата, преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над определени размери/количества. Независимо от това, в зоната за митнически контрол, по повод и за нуждите на същия,  митническият служител-св. С.П. /на длъжност мл.митнически специалист при МП ”Малко Търново”/, разпитан по делото като свидетел, е попитал водача на автомобила и пътуващите с него на руски език, след като разбрал, че същите говорят на този език, имат ли за деклариране стоки в търговски количества, валута и валутни ценности. На този си въпрос получил отрицателен отговор от пътниците, единият от които именно жалбоподателят. След така отправената покана за деклариране и доколкото никой от тях не обявил внасяни стоки, над допустимите количества, автомобилът бил селектиран за ЩМП. Свидетелят П., заедно със свидетелите В.И. и Р.А. /ст.митнически инспектори/ пристъпили към проверка на автомобила и в хода на проверката ,извършена в присъствието на жалбоподателя, в товарното помещение на автомобила, в задната му част, зад задните седалки, под седалките на пътниците и между седалките, открили в черни полиетиленови торби недекларирани стоки, в търговско количество и артикули, както следва: дамски дълги якета – естествена кожа 102бр.;дамски къси якета – естествена кожа -14бр. и мъжки къси якета – естествена кожа – 21 бр.открили . Извършването на този вид проверка е било удостоверено със съставения Протокол за щателна митническа проверка №2321/11.11.2009г., съставен от извършилите проверката служители на МП – свидетелите П., И. и А..

По АНП, на л.8, са приложени депозираните саморъчни писмени обяснения на руски език на С.Г. , които жалбоподателят е дал след приключване на проверката. В хода на съдебното следствие, са приложени легализирани преводи от руски на български език, на писменото обяснение на жалбоподателя, което е приложено на л.8 от АНП, както и на писмените обяснения на пътуващите с него лица Олга Чекан,  Нина Сърбу и Владимир Мелников, които са приложени на л.9, л.10 и л.11 от АНП.

При така, констатираното нарушение, на същата дата- 11.11.09г, св.П. –младши митнически специалист, съставил на името на жалбоподателя С.Г., акт за установяване на митническо нарушение №39 от 11.11.2009 година, а стоките-предмет на нарушението били  задържани с разписка за митническо задържане № 00649/11.11.2009г. Актосъставителят, изложил в АУМН фактическо описание на нарушението и обстоятелствата по извършването и установяването му, описал подробно-по артикули и количество, намерената и задържана стока-търговски изделия, посочвайки за нарушена  разпоредбата на чл.233 ал.1 от ЗМ. Във връзка с предявяването и връчването на АУМН, в неговото съдържание, преди подписите на  актосъставител, свидетели и нарушител, е инкорпорирана разписка за връчването на препис от акта, в която е удостоверено от страна на нарушителя запознаването със съдържанието на акта, което той е потвърдил полагайки саморъчно подписа си.

В хода на АНП е било установено, че митническата стойност на стоките, предмет на нарушението е 11 980 лева, съгласно приложеното на л.17 от преписката становище на отдел “Тарифна политика” при Митница Бургас, изготвено на основание чл.30 от МК.

Въз основа на АУМН и приложените към него писмени материали – Протокол за щателна митническа проверка №2321/11.11.2009г., обяснение от нарушителя, разписка за митническо задържане № 00649/11.11.2009г., Протокол за личен преглед №49/11.11.2009г., Пояснение.№ 1023/12.11.2009г. за вида на стоката, задържана по акт№39/11.11.2009г., становище на отдел ”Тарифна политика” при Митница Бургас и др.писмени документи, приложени по АНП, е издадено наказателно постановление №345/11.02.2010 год. на Началника на Митница Бургас, като констатираното нарушение е квалифицирано по чл.233 ал.1 от Закона за митниците и на жалбоподателя на основание чл.233 ал.1 от ЗМ му е наложено административно наказание - глоба в размер на 11 980 лева, съставляваща 100% от митническата стойност на стоката, както и на основание чл.233 ал.4 от ЗМ са отнети в полза на Държавата вещите – предмет на нарушението, а именно: дамски дълги якета – естествена кожа 102бр.;дамски къси якета – естествена кожа -14бр. и мъжки къси якета – естествена кожа – 21 бр.

АУМН и НП са редовно връчени- лично на жалбоподателя, последното – чрез пълномощника му, по пощата, с писмо с обратна разписка , получена на 16.02.10г, видно от приложената разписка.

Страните по делото не спорят, установява се и от приобщените писмени доказателствени средства, както и от гласните такива, че жалбоподателят не е български гражданин и не владее българския език, писмено и говоримо. Установява се приобщените писмени доказателствени средства, както и от гласните такива, че комуникацията с нарушителя е била осъществена на руски език, който самият жалбоподател, показал като говорим и разбираем за него, отговаряйки на този език на въпросите на митническите служители във връзка с осъществявания митнически контрол, така и впоследствие при ЩМП. На този език и св.П. разяснил на нарушителя в какво се състои неговото нарушение и какво е съдържанието на акта, който му се съставя. На този език са и дадени обясненията на жалбоподателя. Жалбоподателят е подписал акта без възражения.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха изцяло за достоверни. Свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители са  безпротиворечиви по отношение на основните факти, логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондират и с писмените доказателствени средства приобщени по делото, поради което и съдът ги цени за обективно верни. Същите, възпроизвеждат непосредствените си впечатления за обстоятелствата при констатиране на нарушението, митническата проверка и  осъществената комуникация между тях и нарушителя, говоримите езици от последния, поведението му, както и относно изпълнената административна процедура, включително и предявяването на съставения АУМН.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.Преценена по същество, тя е неоснователна, за което съдът привежда следващите правни съображения:

При служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, включително и по отношение на АУМН, въз основа на който е издадено и съобразно релевираните от защитата възражения, съдът не констатира наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на С.Г. е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на НП. Последното, както и АУМН са издадени от компетентни органи,в надлежната  форма, по съответния ред и имат необходимото съдържание, съгласно изискванията на чл.42 и 57 от ЗАНН. Словесното описание на нарушението, позволява индивидуализацията на административното нарушение, като изпълнително деяние и неговата квалификация, като изложените фактически обстоятелства и в АУАН и НП, разкриват съвпадение по основните релевантни факти на твърдяното за осъществено административно нарушение, в хипотезата на чл.233,ал.1 ЗМ – “митническа контрабанда”. Неоснователен е  доводът за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с предявяването на АУАН /чл.43,ал.1 ЗАНН/, поради липса на назначен преводач при извършване на проверката и при неговото предявяване, в резултат на което последното не е надлежно извършено, доколкото съдържанието на акта не било разяснено в достатъчна степен на жалбоподателя - Г.. По делото е безспорно, че  нарушителят е лице-чужденец, невладеещ български език, както и че при извършване на административнопроцесуалните действия не е участвал формално назначен преводач. Такъв в случая, по убеждение на решаващия съдебен състав, и не е бил необходим, тъй като митническият служител –св.П. на руски език, е разяснил на жалбоподателя неговото съдържание –за какво конкретно нарушение се съставя, този е и точния смисъл на процесуалното действие по предявяване, съгласно чл.43,ал.1 ЗАНН. В конкретния случай, този език е бил говорим и разбирам за жалбоподателя, което обстоятелство е категорично установено по делото, от кредитираните свидетелски показания, още повече и предвид факта, че сам Г. е инициирал това, говорейки на руски. От друга страна в съдържанието на АУМН се съдържа изрично удостоверително изявление, скрепено и с подписа на нарушителя,  в смисъла на запознаване с неговото съдържание на разбираем език. Ето защо не би могло да се приеме, отсъствието на преводач е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В хода на съдебното следствие са събрани категорични и безпротиворечиви гласни доказателства, че разговорът с жалбоподателя при самата митническата проверка е бил воден на руски език, на същия език и св.П. го е запознал със съдържанието на съставения акт,включително и разяснил правото в 3-дневен срок да се направят възражения против констатациите по акта или се представят доказателства. По делото не се установи, този език да е бил неразбираем за Г. с оглед депозираните от него собственоръчни обяснения на руски език, по повод осъществяването на митническия контрол и извършеното митническо нарушение, съставения акт и неговото съдържание. Същевременно степента на владеене на руски език от страна на св. П. предвид  възрастта му –от поколение, за което този език е  изучаван задължително в училищата още от началния курс на обучение, налице са убедителни данни в тази насока, поради което и  съдът приема, че комуникацията помежду им /нарушителят-жалбоподател и актосъставител/  е била пълноценна и жалбоподателят е разбрал за какво точно  нарушение му  е съставен акт. Косвени изводи в този смисъл се налагат и от обстоятелството за организирана защита от тази страна, своевременно и преди издаване на НП, упълномощила процесуален представител адвокат още във фазата на производството пред АНО,  включително и с правото да сключи споразумение по чл.229а от ЗМ, с което в достатъчна степен е гарантирала правата си. Интерпретирани в съвкупност свидетелските показания и писмените доказателствени средства, обосновават безспорен извод, че действията по съставяне на АУМН са обяснени на жалбоподателя, на същия е разяснено и съдържанието на акта – на език и по начин достатъчен, за да гарантира правата си. С това е удовлетворено законодателното изискване за предявяване на акта, следователно налице е валидно и редовно предявяване. Ето защо, в конкретния случай, макар и формално да не е бил назначен преводач от руски, не би могло да се приеме, че отсъствието /липсата на такъв е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя С.Г.. В този смисъл не е било необходимо и повторно предявяване, и от страна на АНО не е допуснато нарушение на чл.52,ал.2 ЗАНН.Очевидно пропускът се надценява от защита. Предвид изложените аргументи, не се установиха съществени нарушения на процесуалните правила, опорочаващи НП от формална/процесуалноправна страна и водещи до неговата отмяна.

Обжалваното НП е законосъобразно и от материалноправна страна. Правилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С.Г. , приемайки че последният е осъществил съставът на митническото нарушение по чл.233 ал.1 ЗМ-митническа контрабанда.

Събраните в хода на производството гласни доказателства, както и косвено писмените такива, установяват по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние, консумиращо нарушение на действащия митнически режим и изисквания за деклариране на стоки. Еднопосочни и безпротиворечиви са кредитираните свидетелските показания на разпитаните митнически служители - П., И. и А., относно обективния факт за откриване на недекларирана стока едва в хода на ЩМП, разпоредена при митническия контрол, при липса на надлежно деклариране и след като жалбоподателя Г. е заявил пред контролните органи че не носи стоки, подлежащи на деклариране.  Поради това и съдът приема за доказано по категоричен начин по делото, че на 11.11.09г, през МП “Малко Търново”, при влизане в страната ни от РТурция, С.Г. е превозил през държавната граница стоки с търговски характер – в количества и от различни артикули - кожени якета, без знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на задължението за деклариране, като разпоредбата на чл.66,ал.1 ЗМ установява общото задължение за деклариране, съответно в частност-задължението за писмено деклариране, произтичащо от чл.68, вр.чл.62 Регламент/ЕИО/2913/92 – приложим и за конкретното нарушение. Според текста на чл.66 ЗМ,  всяка стока  предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно деклариране. Легално дефиниция  на понятието ”деклариране” по смисъла на ЗМ е дадено в пар. 1,т.3 ДР ЗМ, идентична е и разпоредбата на чл.4,пар.17 Регламент /ЕИО 2913/92г, въвеждащ Митническия кодекс на Общността, като правната регламентация се съдържа и в Наредба № Н-17/06г. Неизпълнението на  задължението за деклариране, по надлежния ред на стоките, пренасяни през държавната ни граница и  въвеждани на митническата територия на РБългария, без знанието и разрешението на митническите органи, съставлява административнонаказателен състав по - по чл.233 ЗМ.  В конкретния случай, съобразно видът на стоката и нейното количество, които сочат търговски характер, т.к. очевидно изключено е предназначение за лични или семейни нужди на такова голямо количество кожени якета от естествена кожа – 137 броя,  надлежното деклариране е писменото –по аргумент за обратното от чл.225 Регламент /ЕИО/ 2454/93г, който има директно действие за вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС, и във вр. с  чл.1,пар.6 от с.Регламент /относно дефиницията нетърговски стоки/ и във вр. чл.68 от ЗМ. Именно това свое задължение не е изпълнил жалбоподателя Г. при влизането си в страната от Р Турция  и доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация/ унифициран формуляр ЕМД/, то налице е липса на деклариране, от тук и неизпълнение на това задължение.С бездействието си същият е  нарушил посочените разпоредби и изводите на АНО, в тази насока са правилни. Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките гласни доказателства, които съдът цени  и относно авторството, с оглед на  обективния факт на откриването на стоките в МПС, управлявано, лично от последния. Ето защо и съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на митническата контрабанда по смисъла на чл.233 ал.1 ЗМ, като е дал невярна информация и не е декларирал с писмена митническа декларация пред митническите органи, внесените от него стоки. Правнозначими са, в тази връзка, и съдът обсъжда обективните обстоятелства,  установени от показанията на тримата свидетели-митнически служители, че митническите изисквания към преминаващите през ГКПП “Малко Търново” пътници са обявени по подходящ начин, на табло поставено на видно място, така че да се предотврати възможността да бъдат пропуснати. В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл. При съзнаване на задължениеята си във връзка с митническия режим, включително и  задължението за писмено деклариране му е било известно, като част от действащия в Общността и допустимите норми за пренос на стоки,  или ако не са му били известни, следвало е да го знае, в който случай незнанието не изключва виновността. Следователно и жалбопадетелят е съзнавал и противоправния характер на деянието си, като от волева страна е целял настъпването на общественоопасните последици-укриване, непредоставяне на вярна информация на митниците, с оглед неизбежността от настъпването на този резултат .

Митническата стойност на стоката правилно е определена от митническите органи, същата и не е оспорена от страна на пълномощника на жалбоподателя, по съответния процесуален ред. По делото и в АНП липсват писмени данни за договорна/фактурна цена на придобиване/ и приетата от АНО митническа стойност в размер на 11 980 лв за общото количество стоки,  следва да се приеме за законосъобразно определена  и  доказана.

Наложеното на жалбоподателя наказание - глоба  в размер на 11 980 лв, представляваща 100% от митническата стойност на стоката,  е определена правилно по отношение на вида и базата за негово пресмятане, при съответно приложение на санкционна разпоредба-чл.233 ал.1 ЗМ, административнонаказателния състав на която е  осъществен в случая. Същата, АНО е индивидуализирал в минималния установен размер, отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и липсва правна възможност за неговото намаляване. Поради което и съдът счита НП, зазаконосъобразно,  правилно и обосновано в санкционната му част - по т.2 Последното е законосъобразно и в частта на постановената санкция “отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението-т.1 от НП,  изрично предвидена в ал.4 от чл.233 ЗМ, в случаите на осъществено нарушение –митническа контрабанда. Ето защо НП следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното и на основание чл 63,ал.1 ЗАНН, съдът:

 

      Р  Е  Ш  И :

        

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 345 от 11.02.2010г. на Началника на Митница Бургас, с което на С.Г.,  роден на ***г. в Р Молдова,  персонален № 1720719410020, притежаващ паспорт ROU №15054645/03.06.2009г., живущ ***, квартира 38, с процесуален представител адв.П.Я.А. и съдебен адрес в Р България: гр.Поморие, ул.»Княз Борис І», № 107А, на основание чл.233 ал.1 от ЗМ е наложено административно наказание «глоба» в размер на 11 980.00 лева, съставляваща 100% от митническата стойност на стоката  и на основание чл.233 ал.4 от ЗМ в полза на държавата като предмет на нарушение са отнети : дамски дълги якета –естествена кожа – 102бр.; дамски къси якета-естествена кожа – 14бр. и мъжки къси якета – естествена кожа – 21бр., на обща митническа стойност 11 980.00 лева, определена на основание чл.30 от МК, съгласно становище на отдел „Тарифна политика” при Митница Бургас .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване  пред Бургаски административен съд чрез Малкотърновския  районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

  

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :