О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

          03.04.2013г.            гр.Малко Търново,

 

МАЛКОТЪРНОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в закрито заседание на трети април през две хиляди и тринадесета  година в състав:

                                                                  Председател: Мария Москова

 

като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 12 по описа на съда за 2013 г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по повод подадена искова молба от «ТИ БИ АЙ КРЕДИТ» ЕАД с ЕИК 121554961 със седалище и адрес на управление: гр.сОФИЯ, ул.»Димитър Хаджикоцев» № 52-54 вх.2 ет.2, представлявано от изпълнителния директор В.А.Г.  с ЕГН ********** чрез пълномощник И.А.Т. –юрисконсулт против  М.К.Е. с ЕГН ********** ***»** за приемане на установено, че ищцовото дружество има изискуемо вземане по отношение на ответницата за сумата общо в размер на 515.89 лева, представляваща както следва: сумата в размер на 428.04 лева, представляваща  главница по Договор за потребителски кредит № 8375310194/22.12.2007г., сумата в размер на 87.85 лева, представляваща , сумата в размер на 67.60 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.07.2011г. до 31.10.2012г. такса обслужване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебноделоводни разноски в заповедното производство, за които суми е издадена Заповед №46/10.12.2012г. по ч.гр.д.№ 122/2012г. по описа на РС-Малко Търново.

Претендира направените по настоящето дело разноски, включително и адвокатско възнаграждение. Посочено е, че първоначално вземането е било предявено срещу ответницата по реда на заповедното производство, във връзка с което по  ч.гр.д. №122/2012г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу която ответницата е подала възражение по чл.414 ал.1 от ГПК..

Съдът, след като е  извършил проверка на исковата молба,   с разпореждане № 27/29.01.2013г., постановено в закрито заседание, е намерил същата за редовна и предявения иск за допустими, и разпоредил връчването й на ответната страна, ведно с приложенията към нея.

От надлежно оформените съдебни книжа се установява, че преписа от исковата молба, ведно с приложенията към нея, е надлежно връчен лично на ответницата Е.  на 04.02.2013г..

По делото в законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.

С определение от 13.03.2013г., постановено в закрито съдебно заседание, съдът е насрочил за разглеждане в открито заседание делото, изготвил е проект на доклада по делото, изискал е служебно ч.гр.д.№ №122/2012г. ведно с приложените към възражението на ответницата  писмени доказателства, като е разпоредил препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца – ведно с приложените към възражението писмени доказателства.

На 02.04.2013г. в деловодството на съда с вх.№ 436/02.04.2013г. е  депозирана нарочна писмена молба от ищцовото дружество, с която изрично заявява, че оттегля на основание чл.232 от ГПК предявените срещу ответницата искове поради извършено заплащане от страна на последната и моли производството по делото да бъде прекратено

Съдът, като се запозна с така депозираната писмена молба от ищцовото дружество и като съобрази разпоредбата на чл.232 от ГПК, а именно: че ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото,  намери че е налице хипотезата на чл.232 от ГПК, поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ПРЕКРАТЯВА  производството по   гражданско дело № 12/2013г. по описа на съда  на основание чл.232 от ГПК – поради оттегляне на исковите претенции от ищеца.

Определението подлежи на обжалване пред БОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.  

След влизане в сила, препис от определението да се предостави служебно на съдията-докладчик по ч.гр.д.№122/2012г. по описа на съда.          

                  Районен съдия :