Р Е Ш Е Н И Е

 

           гр.**, 28.03.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

МАЛКОТЪРНОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март , две хиляди и тринадесета  година, в състав:

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мария Москова

 

като разгледа докладваното от  съдията М.Москова  гражданско дело  № 7/2013 по описа на РС-**, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по искова молба, предявена от М** С.Ф. с ЕГН ********** *** против Н.Ф.Н. с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.127 ал.2 от СК. Ищецът сочи в обстоятелствената част на исковата молба, че през 2008г. заживял на семейни начала с ответницата, като от съвместното им съжителство имат родено дете Г** М** Ф. с ЕГН **********. Твърди, че през месец януари 2009г. ответницата е напуснала дома, оставяйки детето на неговите грижи и че до настоящия момент /повече от четири години/ няма информация за местонахождението й. Твърди, че единствено той полага грижи за детето им, като ответницата без основателни причини не осъществява контакти с детето, не изпълнява задължението си да полага грижи за него, както и не дава издръжка за отглеждането му. С оглед на изложеното, както и предвид обстоятелството, че с ответницата не са постигнали съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношенията с детето и издръжката на детето, ищецът моли съдът да постанови решение, с което да определи местоживеенето на детето Г** М** Ф. с ЕГН **********, да му предостави за упражняване родителските права върху  Г** М** Ф. с ЕГН **********, да определи режима на лични контакти на детето с майката, както и да осъди майката да заплаща ежемесечна издръжка на детето Г** М** Ф. с ЕГН ********** в размер на 80.00 лева чрез бащата, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяването й или изменението й, считано от датата на завеждането на исковата молба. 

         С разпореждане № 13/15.01.2013г. съдът е разпоредил препис от исковата молба ведно с доказателствата към нея да се връчат на ответницата, на която е указал, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, да вземе становище, да направи възражения, да посочи доказателства, както и последиците от неподаването на отговор.

         Със същото разпореждане съдът е конституирал като заинтересована страна и Дирекция „Социално подпомагане”-град Царево на основание чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето, като е разпоредил да й се връчи препис от исковата молба ведно с доказателствата. Дирекция „Социално подпомагане”-град Царево е депозирала в деловодството на съда с вх.№ **. писмен доклад, с който е взела положително становище за предоставянето за упражняване на родителските права на ищеца.

         Видно от надлежно оформеното от призовкаря при РС-** съобщение, ответницата от пет години не пребивава на посочения от ищеца адрес, поради което съдът с разпореждане № 16/17.01.2013г. е изискал справка от служба ГРАО-** за постоянния и настоящия адрес на ответницата.   От  представеното удостоверение № 29/17.01.2013г., издадено от община ** съдът е установил, че постоянния адрес на ответницата е град **, ул.”**, поради което с разпореждане № 18/18.01.2013г. съдът е разпоредил връчването на съдебните книжа да се извърши чрез залепване на уведомление на постоянния адрес на ответницата- град **, ул.”**.

         Като е констатирал от надлежно оформените съдебни книжа, че в двуседмичния срок от залепването /18.01.2013г./ ответницата не  се е явила в канцеларията на съда да получи съдебните книжа, съдът, с изтичането на срока за получаването на съдебните книжа  -04.02.2013г. е счел съобщението за връчено на основание чл.47 ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.47 ал.6 от ГПК, с определение № 6/05.02.2013г. е разпоредил съобщението да се приложи към делото и е предоставил  правна помощ на ответницата Н.Ф.Н. с ЕГН ********** *** Т** на основание чл.47 ал.6 от ГПК за  особен представител по настоящето дело на разноски на ищеца  

Видно от писмо с вх.№ 200/11.02.2013г.,  АС на АК-Б** е определил  за назначаване за особен представител на ответницата адвокат Т.С.С. , регистриран в Националния регистър за правна помощ, а видно представеното платежно нареждане с вх.№ 197/11.02.2013г. – ищецът е внесъл по сметка на съда депозит в размер на 100лв. за назначаването на особен представител на ответницата, поради което съдът с определение № 8/13.02.2013г., постановено в закрито съдебно заседание е назначил адв. С. за особен представител на ответницата и е разпоредил да му бъдат връчени съдебните книжа.

В законоустановения срок по ГПК адв.С. в качеството си на особен представител на ответницата е депозирал писмен отговор, с който не оспорва изложената фактическа обстановка, взел е становище, че предявения иск е допустим и не възразява срещу доказателственото искане на ищеца да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищеца за изясняване на обстоятелството дали ответницата поддържа контакти с детето.

В с.з. ищецът се явява лично ведно с адв.Р**, надлежно упълномощена, чрез която поддържа исковата молба.

В  с.з. ответницата се представлява от адв.С., назначен от съда за особен представител на ответницата.

По делото са разпитани свидетелите М** А** и С** С..

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и устни  доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

През 2008г. ищецът Ф. *** на семейни начала с ответницата Н., като от съвместното им съжителство имат родено дете Г** М** Ф. с ЕГН **********. През 2009г. ищецът и ответницата заедно с детето им Г** се преместили да живеят в град **, където обитавали апартамент под наем. Още от самото начало на съвместното им съжителство, между страните по делото имало множество конфликти, предизвикани от трайното нежелание на ответницата да полага елементарни грижи за отглеждането на детето. От свидетелските показания на св.А** се установява, че ответницата често е оставяла заключено в дома детето само да плаче, а самата тя през това време ходела на гости или да пие кафе по заведенията, за което съседите многократно се обаждали на свидетелката и тя многократно е ходела до дома на семейството. Така също от свидетелските показания на св.С. се установява,  че ответницата неведнъж е заявявала, че не желае да се грижи за детето Г** и е търсила „Дом майка и дете”, в който да остави детето. През месец януари 2009г. ответницата заявила на св.А**, че не може да живее само с един мъж и напуснала семейното жилище, като оставила детето Г** на грижите на баща му, ищец по настоящето дело. От събраните в хода на съдебното дирене показания на свидетелите се установява също така, че единствено ищецът полага грижи за детето Г**, че ответницата без основателни причини не осъществява контакти с детето, че не изпълнява задължението си да полага грижи за него, както и че не дава издръжка за отглеждането на детето. От представения социален доклад също се установява, че ищецът проявява силна загриженост и привързаност към детето си, и че в дома на ищеца са налице необходимите битови условия, подходящи за отглеждането на детето.

Горната фактическа обстановка се доказа от събраните по делото писмени доказателства:Удостоверение за раждане от ***г., съставено въз основа на акт за раждане № ІІ-0781/20.06.2008г. на община Б**, удостоверения за постоянен адрес, социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане” –град Царево, както и от събраните устни доказателства – показанията на св.А** и св.С..

Правното основание на предявените искове е чл.127 ал.2  вр.чл.59, чл.142-144  от СК. Искът по чл.127 ал.2 от СК е единствен правен способ за разрешение на разногласията между родителите, които не са в брак и живеят разделени, относно упражняването на родителските права. В това производство, което по своя характер представлява съдебна администрация на граждански отношения, съдът не се ръководи от желанието на единия или другия родител, а от интересите на децата.

При преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че бащата, ищец по настоящето дело, притежава родителски и възпитателски качества, проявява внимание и загриженост към роденото от съвместното съжителство дете, желае да полага преки грижи за неговото отглеждане и възпитание, както го е правил и през изминалите преди делото четири години.

Депозираните по делото данни сочат на прекъсната за повече от четири години връзка между детето и майката, като последната нито търси контакти с детето, нито дава издръжка за неговото отглеждане.

От събраните в хода на съдебното дирене  свидетелски показания на св.А** и св.С. съдът стига до извода, че е налице пълна дезинтеросованост от страна на ответницата по отношение на собственото й  дете, изоставяйки го безпричинно от от четири години  изцяло на грижите на бащата. Настоящата инстанция намира, че с оглед интересите на детето то следва да живее при бащата, на когото следва да се предостави упражняването на родителските права. Този извод се налага от обстоятелството, че в дома на бащата са налице добри битови условия – данни за което се съдържат в представения Социален Доклад на ДСП Царево, като се отдаде приоритетно значение и на обстоятелството, че детето е адаптирано към социалната среда, в която живее.

По гореизложените съображения съдът намира, че упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата. С оглед изискването на чл. 127 ал.2 от СК следва да се определи подходящ режим на лични отношения за детето и другия родител – майката,- а именно:  да го взима всяка първа и трета събота от месеца – от 09.00ч. до неделя – 17.00 часа, както и  по един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

С оглед нуждите на детето и възможностите на родителите, следва да се определи издръжка общо в размер на 220лв., от които майката да заплаща по 80лв. месечно, а разликата да се поеме от бащата. Този размер се определя, като се съобразява от една страна фактът, че бащата полага лични грижи за отглеждането и възпитанието на детето, но от друга – фактът, че майката е със значително по-ограничени възможности от тези на бащата. Издръжката се дължи считано от влизане в сила на настоящето решение до настъпването на законни причини за изменяването й или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане.

При този изход на делото съгласно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото общо в размер на 125.00 лева. Не следва да се присъждат разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за упълномощаване на адвокат Р** пред настоящата инстанция, тъй като представеният пред съда договор за правна защита и съдействие съдържа данни само за договорено възнаграждение, но не и реално платено такова. Ответницата следва да бъде осъдена да заплати  в полза на държавата по сметка на РС-** – сумата в размер на 115,20лв., представляваща ДТ, изчислена съобразно присъдената издръжка.

На назначения за особен представител на ответницата адв.С. следва да се заплати възнаграждение в размер на 100.00 лева, платими от внесения от ищеца депозит.

Водим от изложеното, съдът

                                  Р       Е       Ш       И       :    

  ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетния Г** М** Ф. с ЕГН ********** на адреса на неговия баща М** С.Ф. с ЕГН ********** *** , КАТО ПРЕДОСТАВЯ упражняване родителските права по отношение на малолетния Г** М** Ф. с ЕГН ********** на бащата М** С.Ф.  и определя режим на лични отношения между майката Н.Ф.Н. с ЕГН **********  и детето Г** М** Ф. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца – от 09.00 часа  до неделя – 17.00 часа,  както и по един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА  Н.Ф.Н. с ЕГН ********** *** като майка да заплаща на малолетния Г** М** Ф. с ЕГН **********  чрез неговия баща и законен представител М** С.Ф. месечна издръжка в размер на 80 лв. /осемдесет лева/,  считано от влизане в сила на настоящето решение до настъпването на законни причини за изменяването й или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА Н.Ф.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на М** С.Ф. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 125.00 лв.

ОСЪЖДА Н.Ф.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на държавата – по сметка на Районен съд ** ДТ върху присъдената издръжка – в размер на 115.20лв.

Да се заплати  на назначения за особен представител на ответницата - адв.С.  възнаграждение в размер на 100.00 лева, платими от внесения от ищеца депозит.

Решението подлежи на  обжалване с въззивна жалба пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия :`