Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:                          17.02.2014г.                  гр.Малко Търново,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Малкотърновският районен съд,                                          наказателен състав

На тринадесети февруари                             две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Москова

Секретар: М.Д.

като разгледа докладваното от съдия Москова

НАХД  № 7 по описа за 2014г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на В.Г.Ч. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление № **. на Директора на РДГ-Бургас, с което за нарушение на чл.213 т.1 и т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на  400.00лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично в с.з., поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.

АНО, редовно уведомен, се представлява в с.з. от гл.ю.к.Милушев, надлежно упълномощен. Излага съображения, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде изцяло потвърдено.

Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.03.2012г. на КГП-Б**, община Малко Търново, при извършена проверка на микробус с рег.№ ** КН , горският стражар А.Г. открил, че жалбоподателят транспортира с микробуса дъбови дъски 120 бр./ 2.50см. дължина;20 см.ширина;3.5 см.дебелина, равняващи се на 2.1 пл.м.3, без производствена марка и превозен билет. Горският стражар Г. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на  чл.213 т.1 и т.2 от ЗГ, поради което в присъствието св.Б.  и на жалбоподателят, съставил на място  против последния АУАН с рег. № **., като връчил препис от същия срещу подпис на жалбоподателят, видно от инкорпорираната в самия акт разписка. Жалбоподателят подписал така съставеният му акт с възражение, че е получил превозен билет за дъбовия материал, но не го носи в себе си, а го е оставил в дома си в село Бръшлян.  Въз основа на така съставения акт и след като се е запознал с материалите по преписката, административнонаказващият орган издал обжалваното постановление, в което деянието е описано и е квалифицирано по същия начин, както в акта, и наложил на жалбоподателя  административно наказание „глоба” в размер на 400.00лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.

АУАН и НП са редовно връчени - лично на жалбоподателя,  видно от инкорпорираните в тях разписки.

Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата, съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитираха изцяло за достоверни. Обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на съдебното следствие, както и самопризнанието на същия досежно транспортирането на дървесината не противоречат на събраните по делото писмени и доказателствени средства, поради което съдът ги цени като обективно верни.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано  лице и е процесуално допустима.Преценена по същество, тя е основателна, за което съдът привежда следващите правни съображения:

При служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е издадено, съдът констатира наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи предпоставки за отмяната му.

Видно е от словесното описание на състава на нарушението в акта за установяването му и в наказателното постановление, че административно-наказателното производство срещу жалбоподателя Ч.  всъщност е започнало за извършени с едно деяние две административни нарушения - транспортиране на дъбов материал без производствена марка, представляващо нарушение  по чл.213 т.1 от ЗГ и транспортиране на дъбов материал без превозен билет, представляващо нарушение по чл.213 т.2 от ЗГ, т.е. според наказващия орган са налице две самостоятелни фактически основания за възникване на административнонаказателна отговорност. В настоящия случай всъщност се твърди наличие на реална съвкупност от нарушения. Тогава обаче съгласно чл.18 от ЗАНН се налагат наказания за всяко едно от тях, които се изтърпяват поотделно.

Независимо от словесното описание на двете нарушения, квалифицирани като две административни нарушения, на жалбоподателя обаче е наложено едно административно наказание, което съставлява съществено процесуално нарушение. Допуснатото от АНО процесуално нарушение е до такава степен съществено, че прави напълно неясна волята на наказващия орган за кое точно административно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя и му е наложено административно наказание.

Допуснатото процесуално нарушение е съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното производство с изменение на наказателното постановление, тъй като това би довело до недопустима подмяна на волята на наказващия орган чрез избор от страна на съда за кое от двете словесно описани административни нарушения да наложи административното наказание.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63,ал.1 ЗАНН, съдът:

 

      Р  Е  Ш  И :

        

ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № **. на Директора на РДГ-Бургас, с което  на В.Г.Ч. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл.213 т.1 и т.2 от ЗГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на  400.00лв. на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Бургас.

 

 

                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: