О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

гр. Малко Търново , 02.06.2011 г.

           

Малкотърновският районен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ МОСКОВА

      

 

като разгледа докладваното от съдията Москова  гр. д. № 6 описа за 2011г. на РС-Малко Търново и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

РС-Малко Търново е определен по реда на чл.23 ал.3 от ГПК с определение № 122/12.01.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 23 по описа на БОС да  разгледа исковата молба, предявена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, срещу  община Ц**,  по която е било образувано гр.д.№ 67/2010г. по описа на РС-Ц**.

В исковата молба и уточняващите молби / л.2-7, л.71-72 от гр.д.№ 67/2010 по описа на РС-Ц**, л.9-10 по гр.д.№6/2011г. по описа на РС-Малко Търново/, държавата твърди, че е собственик на недвижими имоти, находящи се в град Ц**, както следва: 1. Урегулиран поземлен имот /УПИ/  ІІ / римско две/ с площ от 434 кв.м. / четиристотин тридесет и четири квадратни метра , / в квартал 10 / десет/ на град Ц**, с идентификатор 48619.502.606 по кадастралната карта на град Ц**, одобрена със заповед № ПРД-18-56/24.08.2006г.; 2 Урегулиран поземлен имот /УПИ/  ІІІ / римско три / с площ от 400 кв.м. /четиристотин квадратни метра/, в квартал 10 / десети/ на град Ц**, с идентификатор 48619.502.605 по кадастралната карта на град Ц**, одобрена със заповед № ПРД-18-56/24.08.2006г.; 3. Урегулиран поземлен имот /УПИ/  ІV /римско четири/ с площ от 458 кв.м. / четиристотин петдесет и осем квадратни метра /, в квартал 10 / десети / на град Ц**, с идентификатор 48619.502.604 по кадастралната карта на град Ц**, одобрена със заповед № ПРД-18-56/24.08.2006г.; 4. Урегулиран поземлен имот /УПИ/  V / римско пет/ с площ от 786 кв.м. / седемстотин осемдесет и шест квадратни метра /, в квартал 10 /десети/ на град Ц**, с идентификатор 48619.502.201 по кадастралната карта на град Ц**, одобрена със заповед № ПРД-18-56/24.08.2006г.; и 5. Урегулиран поземлен имот /УПИ/  / римско шест/  с площ от 565 кв.м. / петстотин шестдесет и пет квадратни метра /, в квартал 10  /десети / на град Ц**, с идентификатор 48619.502.605 по кадастралната карта на град Ц**, одобрена със заповед № ПРД-18-56/24.08.2006г.; като всичките пет процесни имота са новообразувани от  бивш УПИ ІІ в кв.10 по предходния ПУП на град Ц**, одобрен със заповед № РД-09-111/25.06.1986г., частично изменен със заповед № РД-01-989/09.12.2004г.на кмета на община Ц**.

 В исковата молба се твърди, че  гореописаните пет процесни имота са публична държавна собственост, тъй като същите са новообразувани  от бившия УПИ ІІ в кв.10, за който е бил съставен Акт за държавна собственост № 1434/17.06.1995г. с правно основание чл.6 и чл.79 от Закона за собствеността, след частичното изменение на ПУП на гр.Ц**, извършено със заповед № РД-01-989/09.12.2004г. на кмета на община Ц**.  Твърди се, че независимо от извършеното разделяне на държавения имот на няколко имота /чрез частична промяна на ПУП /, последвалото деактуването на процесните имоти, извършено със заповед № РД-11-311/15.11.2005г. на областния управител на област Бургас и актуването на същите със Акт за частна общинска собственост № 43/28.11.2005г. като частна общинска собственост от община Ц**,  ответната община Ц** не е собственик на процесните имоти, тъй като правото на собственост на държавата не е прехвърлено на други лица и всички новообразувани имоти остават държавна собственост. Иска се да бъде установено по отношение на държавата, че ответната община не е собственик на процесните имоти. Ангажират се доказателства. Направени са доказателствени искания.

В законоустановения срок  ответната община Ц** е депозирала писмен отговор, с който е взела становище по предявените с исковата молба искове, като е взела становище и по уточняващите молби. Ответната страна оспорва така предявените от държавата отрицателни установителни искове като недопустими поради липсата на правен интерес , сочейки, че  държавата не е във владение на процесните имоти, а при условията на евентуалност – оспорва същите като неоснователни, за което  излага подробни доводи. Оспорват се твърденията на ищцовата страна досежно характера на собствеността върху процесния имот, а именно -  оспорва се твърдението на ищцовата страна, че бившия УПИ ІІ в кв. 10 по плана на град Ц** е публична държавна собственост. Ангажират се  доказателства. Направени са и доказателствени искания.

Съдът изхожда от твърденията в исковата молба за да изясни повдигнатия спор относно неговото основание, вида на търсената защита и наличието на правен интерес. За да се прецени наличието на правен интерес от водене на установителния иск за собственост е необходимо да има яснота в петитума на исковата молба и за това настоящият съдебен състав е указал на ищеца – Държавата, да уточни исковата си претенция – дали предявява установителни искове за собственост за установяване по отношение на ответника правото си на собственост по отношение на процесните имоти или предявява отрицателни установителни искове. С нарочна писмена молба /л.9-10/ ищецът е уточнил, че предявя отрицателни установителни искове за собственост срещу община Ц** досежно гореописаните подробно процесни имоти.

  Правното основание на така предявените отрицателни установителни искове за собственост е чл.124 ал.1 от ГПК.

В чл. 124 ал. 1 от ГПК изрично е посочено, че предпоставка за допустимостта на установителния иск е наличието на интерес от установяване със сила на пресъдено нещо на спорното право, с която то се потвърждава или отрича. Правен интерес от предявяването на установителен иск е налице, когато се оспорва претендираното от ищеца право или се претендира отричаното от него право, но такъв интерес липсва, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск, тъй като чрез тях ищецът постига решаване на спора със сила на пресъдено нещо, но едновременно с това постига и присъщите на тези искове защитни цели. Видът на установителния иск обаче зависи от коя от двете страни ще се вземе инициативата за съдебното разрешаване на правния спор. Когато съдебното разрешаване на спора е иницииран от страната, която твърди съществуването на спорното право, искът е положителен установителен иск, а когато е предявен от страната, която отрича съществуването на спорното право, тогава искът е отрицателен установителен иск.

В настоящият случай ищецът - Държавата твърди притежаването на собственически права върху процесните недвижими имоти, което се оспорва от ответната община Ц** с претендираната от нея собственост върху същите. В такъв случай ищецът – Държавата би имала интерес и би получила защита на твърдяното от нея право чрез предявяване на положителни установителни искове за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, ако това право й се оспорва, или на осъдителни ревандикационни искове по чл.108 ЗС, ако се твърди, че фактическата власт върху процесните имоти се упражнява от ответната община. Ищецът не излага твърдения в исковата молба и уточняващите писмени молби, че понастоящем упражнява фактическата власт върху процесните недвижими имоти, а напротив – излага , че с деактуването на процесните имоти от областния управител, владението на същите е преминало върху ответната община. Претендирането от държавата право на собственост върху процесните недвижими имоти, което се оспорва от ответната община, твърдейки че има права върху тях, обуславя наличието единствено на правен интерес за държавата от предявяването на положителни установителни искове, но не и на отрицателни такива, въпреки направеното оспорване на собствеността на ответната община. Правен интерес от предявяването на отрицателни установителни искове при спор за собственост липсва, когато ищецът има такъв интерес от предявяването на положителни установителни искове, тъй като той е страната по спорното правоотношение, която твърди свои собственически права върху процесните имоти.  Затова възраженията на ответната община за липсата на правен интерес от предявяването на отрицателни установителни искове са основателни.

В съдебното исково производство по чл. 124 ал. 1 от ГПК  ищецът е този, който следва да докаже правото си на собственост върху процесните имоти, когато той е инициирал съдебния спор, а ответникът възражението си, че е собственик на някакво основание, изключващо претендираното от ищеца право. Да се приеме, че при правен интерес от предявяване на положителни установителни искове има и такъв интерес от предявяване на отрицателни установителни искове, означава да се застави ответникът да доказва правата си срещу всеки, който предизвика срещу него правен спор само въз основа на твърдения в исковата молба, които не подлежат на доказване в процеса, че ищецът е собственик. Дори в случая изложените от ищеца твърдения за деактуване на процесните имоти и преминаване на владението върху тях върху ответната община, които правят възможно предявяване на твърдяното от него право на собственост чрез ревандикационен осъдителен иск, води до липсата не само от правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, а въобще от предявяване на установителен иск.

Липсата на правен интерес от предявяването на отрицателни установителни искове за собственост върху процесните недвижими имоти от ищеца - Държавата води до недопустимост на предявените от нея искове и съответно до недопустимост на образуваното въз основа на тях производство. Това налага производството по делото да бъде прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес.

С оглед изхода на делото и доколкото липсват доказателства за направени и заплатени разноски по делото от ответната страна, такива не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 6/2011г. по описа на РС-Малко Търново поради  недопустимост на предявените от държавата  срещу община Ц** отрицателни установителни искове.

 

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас  в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

                                                Районен съдия :